Александър Блок
Петър

На Евг. Иванов

Той спи, додето се здрачи.

И сънно розовее с броня.

Сред здрача — съскаща — личи

Змията, стъпкана от коня.

 

Щом слезе нощната тъга,

Змията ще се разлудува.

На Петър в силната ръка

от факла пламък ще танцува.

 

Фенерите ще пламнат в миг,

ще заискри с витрини здрачът.

Под уличния блед светлик

в редици двойките ще крачат.

 

Мъглата ще ги скрие с плащ —

и поглед в погледа ще страда,

и пак невинен и скърбящ

ще молят всуе за пощада!

 

А горе веселият цар

кадилница зловонна вее.

Фенерът, с риза от нагар,

в мъглата мамещо мъждее!

 

Да тича всеки! Той зове

по кръстопътищата лунни!

Градът кънти от гласове:

кресливи — мъжки, женски — струнни!

 

Той над града бди отдалеч.

Щом стане ален от зората,

в дланта му ще избухне меч —

над този град, над тишината.

 

1904