Николай Гумильов
Аз и вие

Знам — дойдох от друга държава.

Не подхождам никак за вас.

Не китарата обожавам,

а дивашката зурна аз.

 

Не в салони сред тъмни фракове

хвърлям своите словеса:

моят стих звучи за дракони,

водопади и небеса!

 

Така както арабин в пустиня

захлупва извора — любя аз

а не както рицар картинен,

зяпнал луната с ефирна страст.

 

И не ще си умра в кревата

пред нотариус, лекар и поп.

Дупка някоя непозната

ще ми е буренясал гроб.

 

За да вляза не в рая спокоен,

с протестантски гладки стени,

а там, де блудница и разбойник

ще ми викнат дружно: „Стани!“