Младен Исаев
Облаче

Крилато облаче летяло

и ниско над полето спряло;

подухнал вятър изведнъж и

плиснал весел, светъл дъжд.

От капчиците му сребристи

напили се треви и листи,

напили се цветя и птици

и зажаднелите пшеници;

дори рекичката във бяг

лудувала от бряг до бряг…

На облачето дъжделиво

благодарило всичко живо.

А то, олекнало и бяло,

пак в небесата полетяло

да събере нашир и длъж

отново капчици за дъжд.