Младен Исаев
Босото зайче

Тая пролет ранна,

щом разцъфна дряна

щом засвири кос,

хукна Зайчо бос.

Мина сто поляни

с минзухар постлани,

мина сто долини

с тръни и глогини.

Но в една горичка

в босата петичка

трънче се намуши.

 

Зайчето се сгуши

и под росни клони

сълзички зарони:

— Олеле, игличка

в моята петичка!

Чуха му гласчето

зайчета в полето.

Запъхтени бяха

като долетяха.

Всяко се навежда,

всяко се оглежда:

— Трънчето проклето

влязло е в крачето.

Трябва ни игличка

за такваз петичка.

Но къде в Балкана

игла от стомана?

Шипката самичка

даде им игличка.

 

Беше малко крива,

тъпа и чуплива,

ала щом тя влезе,

трънчето излезе.

 

Оздравя крачето.

И пак през полето,

дето свири кос,

хукна Заю бос…