Михаил Булгаков
Лъчът на живота (11)

Мразовитият deus ex machina

През нощта на 19-и срещу 20-и август 1928 сви нечуван, незапомнен дори от столетниците студ. Той дойде и се задържа две денонощия, достигайки 18 градуса под нулата. Подивялата Москва залости всички прозорци, всички врати. Чак към края на третото денонощие населението проумя, че студът е спасил столицата и безграничните пространства, които владееше тя и които бяха сполетени от страшната беда от 28-а година. Конната армия край Можайск, загубила три четвърти от състава си, бе започнала да изнемогва и газовите ескадрили не бяха в състояние да спрат движението на отвратителните влечуги, настъпващи в полукръг към Москва от запад, югозапад и юг.

Задуши ги студът. Отвратителните глутници не издържаха двете денонощия 18-градусов студ и към 25 август, когато студът изчезна, вече нямаше с кого да се воюва. Бедата бе свършила. Горите, полята, безкрайните блата още бяха осеяни с пъстри яйца, понякога покрити със странни, чуждоземски невиждани шарки, които безследно изчезналият Орис бе взел за мръсотия. Но тези яйца бяха съвсем безвредни. Те бяха мъртви, зародишите в тях — изтребени.

Започнаха дълги епидемии, разнесоха се зарази от труповете на гадовете и хората и армията още дълго ходи, но вече снабдена не с газове, а със сапьорни принадлежности, с цистерни с бензин и маркучи и очиства земята. Очисти я и всичко се свърши до пролетта на 1929 година.

А през пролетта на 1929 година пак затанцува, грейна и заподскача със светлините си Москва и пак както на времето съскаше движението на автомобилите и висеше като на конец лунният сърп; и на мястото на изгорелия през август 1928 година двуетажен институт построиха нов зоологически дворец и негов завеждащ стана приват-доцент Иванов. Но Персиков вече го нямаше.

За лъча и за катастрофата от 28-а година още дълго се говори и писа по цял свят, но после името на професор Владимир Ипатиевич Персиков се забули в мъгла и угасна, както бе угаснал и самият открит от него през една априлска нощ червен лъч. А лъчът втори път не можа да бъде получен. Първата камера бе унищожена от разярената тълпа през нощта, когато беше убит Персиков. Трите камери изгоряха в николския совхоз „Червен лъч“ при първия бой на ескадрилата с гадовете и не можаха да бъдат възстановени.