Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Луч жизни, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Михаил Булгаков. Кучешко сърце

ДИ „Народна култура“, София, 1989

Библиотека „Панорама“

Рецензент Иван Цветков

Редактор: Иван Дойчинов

Художествено оформление: Владислав Паскалев

Рисунка: Стефан Марков

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Евдокия Попова

История

  1. — Добавяне

Живата каша

Агентът на Държавното политическо управление на гара Дугино Шчукин беше много храбър човек. Той замислено каза на другаря си, рижавия Полайтис:

— Ами да отидем. А? Докарай мотоциклета.

Помълча малко и добави, говорейки на човека, който седеше на пейката:

— Оставете си флейтата.

Но белокосият треперещ човек на пейката в помещението на дугинското ГПУ не остави флейтата, а заплака и замуча. Тогава Шчукин и Полайтис разбраха, че ще трябва да изскубнат флейтата. Пръстите бяха се залепили за нея. Шчукин, който се отличаваше с огромна физическа сила, започна да изправя пръстите му един по един и ги изправи всичките. После сложиха флейтата на масата.

Беше ранна слънчева утрин на другия ден след смъртта на Маня.

— Ще дойдете с нас — каза Шчукин на Александър Семьонович — да ни покажете кое къде е.

Но Орис ужасен се задърпа и се закри с ръце като от страшно видение.

Шчукин стана мълчалив и сериозен и веднага изпрати в Грачовка някаква телеграма. Третият агент получи от Шчукин нареждане да не се дели от Александър Семьонович и да го съпроводи до Москва. А Шчукин и Полайтис започнаха да се подготвят за експедицията. Когато слънцето взе доста да прежуря, на баира, под който се виеше рекичката Мочур, се показа потъналият в зеленина захарен дворец с колони. Наоколо цареше мъртвешка тишина. Моторетката профуча по моста и Полайтис натисна тромбата, за да излезе някой да ги посрещне. Но никой и отникъде не се обади, като изключим далечните пощръклели кучета в Концовка. Мотоциклетът намали скорост и се насочи към портата с позеленели лъвове. Напрашените агенти с жълти гети скочиха на земята, вързаха с верига и катинар машината за решетката на оградата и влязоха в двора. Тишината ги смая.

— Ей, има ли някой тук? — провикна се Шчукин.

Но никой не отвърна на баса му. Агентите обиколиха целия двор, учудвайки се все повече и повече. Полайтис се намръщи. Шчукин взе да гледа сериозно и да смръщва все повече светлите си вежди. Надникнаха през затворения прозорец на кухнята и видяха, че там няма жив човек, но целият под е осеян с натрошени съдини.

— Знаеш ли, че наистина им се е случило нещо. Сега виждам. Катастрофа — каза Полайтис.

По тухлената пътечка агентите минаха покрай цветните лехи, стигнаха до задния двор, прекосиха го и видяха лъскавите стъкла на оранжерията.

— Я почакай — каза шепнешком Шчукин и откачи револвера от колана си. Полайтис настръхна и свали леката картечница от рамото си. Странен и много мощен звук ечеше в оранжерията и някъде зад нея. Човек можеше да си помисли, че някъде съска локомотив.

„Зау-зау… зау-зау… с-с-с-с…“ — съскаше оранжерията.

— По-предпазливо, ей — прошепна Шчукин и като гледаха да не тракат с токовете си, агентите съвсем се доближиха до стъклата и надникнаха в оранжерията.

Полайтис веднага отскочи назад и лицето му пребледня. Шчукин зяпна и се вцепени с револвера в ръката.

Цялата оранжерия шаваше като червясала каша. По пода на оранжерията пълзяха огромни змии. Те се навиваха на кълбета и се развиваха, съскаха и се премятаха, тътреха и люлееха глави. Строшените черупки по пода пращяха под телата им. Отгоре бледо гореше много мощен електрически глобус и затова цялата вътрешност на оранжерията беше озарена от странна кинематографична светлина. На пода стърчаха, сякаш фотографски, три огромни сандъка; два от тях, отместени и килнати на една страна, бяха угаснали, а в третия грееше малко гъстомалиново светлинно петно. Змии от всякаква големина пълзяха по жиците, изкачваха се по черчеветата, измъкваха се през отворите на покрива. На самия електрически глобус висеше съвсем черна петниста змия, дълга няколко аршина, и главата й се люлееше край глобуса като махало. Някакви дрънкалки тракаха сред съскането, от оранжерията лъхаше странна миризма на гнило, на блато. Освен това агентите смътно зърнаха купчини бели яйца, пръснати из прашните ъгли, една странна дебелокрака птица, легнала неподвижно край камерите, човешки труп в сиво до вратата и захвърлена пушка.

— Назад — извика Шчукин и тръгна заднишком, като избутваше Полайтис настрана с лявата си ръка и вдигаше с дясната револвера. Успя да стреля осем-девет пъти, изсъсквайки и изхвърляйки към оранжерията зеленикава мълния. Звукът страшно се засили и в отговор на стрелбата на Шчукин цялата оранжерия се разшава лудешки и през всички дупки започнаха да се подават плоски глави. Тътенът веднага започна да препуска из целия совхоз и стъклата захвърляха отблясъци. „Чах-чах-чах-тах“ — стреляше Полайтис, отстъпвайки заднишком. Странно четирилапо шумолене се чу зад гърба му и Полайтис изведнъж викна страшно и падна възнак. Едно същество с патрави крака, кафяво-зелено на цвят, с грамадна остра муцуна, с назъбена опашка, приличащо на страхотно голям гущер, беше се втурнало иззад ъгъла на плевнята, бе прехапало яростно крака на Полайтис и го бе съборило на земята.

— Бягай, Шчукин — измуча той, хлипайки.

Шчукин стреля още няколко пъти към оранжерията и в нея се посипаха строшени стъкла. Но една огромна пружина, маслинена и гъвкава, изскочила от прозореца на мазето, се плъзна изотзад през двора, заемайки го целия с десетметровото си тяло, и само за миг обгърна краката на Шчукин. Той политна към земята и лъскавият му револвер отскочи настрана. Шчукин се провикна мощно, после се задуши, после пръстените го скриха целия освен главата, смъквайки скалпа й, и тази глава се пукна. Оттам нататък в совхоза не се чу нито един изстрел. Всичко потъна в съскащия захлупващ звук. И в отговор на него много отдалеч вятърът донесе откъм Концовка вой, но вече не можеше да се познае чий е този вой — кучешки или човешки.