Атанас Далчев
Кукувица

Аз не разбирам хората, които

отиват при гадатели и врачки

и с бобени зърна и хороскопи

се мъчат да открият що ги чака

във бъдещите дни. Каква утеха

и смисъл има да живееш,

което знаеш? Тайнствената книга

на битието е необходимо

ний да четеме лист по лист, с надежда,

без да поглеждаме напред. И който,

обхванат от нечисто любопитство

или от дързост дяволска, поиска

да раздере завесата на дните

и на съдбата образа да види,

намира не живота, а смъртта.

 

Дете, със баба си напролет в Солун

минавах аз край турските казарми.

Зад зидовете жълти и високи

се трупаха безредно и тревожно

като пред буря облаците мрачни

и злачни на дърветата. И помня,

там винаги разнасяха се вопли

на кукувица. И защото знаех,

че кукувиците предсказват колко

години ще живеем, аз побягвах,

затулил с двете си ръце ушите,

за да не чувам що вещае

тоз нечовешки глас, невидим и ужасен,

от мрачината гъста на листака.

 

1963 г.