Джек Слейд
Спирка „Последна надежда“ (7)

7.

Джон де Салдо успя да се справи с Ласитър и отново плени червенокожата скоу. Следващата му цел бяха планините Бъкхорн, където го чакаше Алис с покритата каруца и чернокожата Си.

Още същата нощ той направи Алис своя любовница. Вярваше, че е близо да заветната цел. Според него Ласитър нямаше друг избор, освен да вземе златото от червенокожите и да го откара на железопътната гара в Сидни.

Рано на другата сутрин всички потеглиха на юг. Мира О и Си бяха скрити под чергилото на колата и ръцете им бяха заключени в белезници, каквито всеки шериф от Дивия Запад носеше на колана си. Освен това бяха вързани за колата, за да не се налага непрекъснато да ги охраняват. Джон де Салдо и младата му любовница седяха на капрата и говореха за широкия свят, който щеше да се разкрие пред тях. Скоро и средствата за това щяха да бъдат налице.

Конят на де Салдо беше вързан отзад за колата.

Когато прекосиха Чейен Крийк, видяха насреща си Пол Бекман и приятеля му Хърд. Хърд беше старши работник в ранчото на Бекман. Пол беше доста по-млад от брат си, съпруга на Мария.

Джилдън Бекман, собственикът на ранчото, беше разделил хората си на малки групи, които обикаляха околността с цел да открият Ласитър и отвлечената индианка. След Ардмър се срещнаха с втората група. В нея бяха двамата каубои Ед Летън и Рик Хай. Този път обаче Джон де Салдо се ядоса на срещата, защото смяташе, че не са му нужни други хора освен Пол и Хърд. Но нямаше как да ги отпрати и всички тръгнаха заедно.

Когато спряха пред хотела в Харисън, Джон де Салдо вече предвкусваше удоволствието от предстоящата любовна нощ в мекото хотелско легло, но там го очакваше неприятна изненада. На вратата го посрещна не друг, а Джилдън Бекман, мъжът на сестра му и бащата на любовницата му!

Заедно с верния си каубой Бъстър той също търсеше следата на Ласитър. Беше стигнал чак до Ардмър, където друга група каубои му беше съобщила, че Джон де Салдо е успял да отнеме от Ласитър индианката и пътува на юг, придружен от брат му, Хърд, собствената му дъщеря и някаква негърка. Джилдън Бекман пристъпи прага с обидена физиономия. Беше едър мъж с широки рамене и дебел врат. По лицето му личеше, че не е свикнал да се съобразява с никого и да отстранява безмилостно всеки, който се изпречи на пътя му. С палци, пъхнати под колана с револверите, и предизвикателно вирната глава, той застана пред Джон де Салдо и го погледна право в очите.

Джон де Салдо веднага се почувствува гузен.

— Мария беше съгласна да взема Алис със себе си — обясни той и слезе от колата. — Пък и не сме сами, нали виждаш!

Това беше първото, което искаше да обясни на зет си. Но Джилдън Бекман си имаше други грижи. И през ум не му минаваше, че шуреят му върти любов с дъщеря му. Според него Алис все още беше малко дете.

— Какво означава всичко това, Джон? — попита мрачно той. — Хванал си индианката. Добре! Но защо не я доведе обратно в ранчото? Ние яздим като луди дни наред, търсим ли търсим и никой не ни уведомява, че работата е свършена. Защо?

— Но аз изпратих човек, Джилдън! — заяви бързо Джон де Салдо.

Това, разбира се, беше лъжа. Но сега най-важното беше да успокои зет си. Затова сложи ръка на рамото му и го отведе зад колата. После повдигна леко чергилото и му посочи двете жени. Джилдън Бекман хвърли изненадан поглед във вътрешността на колата, после се обърна въпросително към шурея си. Явно нищо не беше разбрал.

— Черната уличница е любовница на Ласитър — ухили се Джон де Салдо. — Той държи на нея повече от всичко. Заплаших го, че ще я убия, ако не получим индианското злато в определен ден на определено място. Този Ласитър е странен тип. За нищо на света не би допуснал да убия негърката. Сигурен съм, че ще докара златото! Можеш да ми вярваш!

Джилдън Бекман остана скептичен.

— Слава богу, негърката отново е наша! Но дали и останалото ще се уреди?

— Разбира се! — изръмжа Джон де Салдо. — Разчитай и се дръж за мен без колебание!

— Къде е определеното място?

Джон де Салдо посочи пощенския път.

— На юг. Исках да бъда сигурен заради индианката.

— А по-точно?

— Гарата в Сидни!

— Какво?

Джон де Салдо вдигна рамене.

— Дотам има поне 150 мили! — извика ранчерото и сви ръце в юмруци. — А до моето ранчо са също толкова!

Джон де Салдо се усмихна лукаво.

— Ще сменим златото срещу книжни пари. Няма нужда да ги мъкнем с нас. Нали има банки! Ще преведем парите и когато се върнем в Сънданс, те вече ще ни чакат там. Ще имаме толкова много, че ще можеш да си напълниш хамбара с пачки. Повярвай ми!

— Като те слуша човек, всичко изглежда отлично. Но ако погледнеш отстрани… — Джилдън Бекман не се доизказа.

— Аз винаги говоря истината, по дяволите! — извика Джон де Салдо.

— Мислиш ли, че червенокожите ще се съгласят? — попита примирително зет му.

— А какво друго им остава? Иначе ще им изпратя свещената скоу на парченца в чувал за картофи! И те много добре го знаят. Ласитър ще им го разясни най-подробно. Защото знае, че същата участ очаква чернокожата му кукличка. А той е луд по нея! Остави ме да си върша работата, Джилдън! Изчакай и ще получиш своята част.

— Колко станахме?

— Защо ти е да знаеш? — попита студено Джон де Салдо. — Хърд ще се справи с всичко. А сега най-добре е да отидем в бара и да пийнем нещо по-силно.

— Правилно! — съгласи се Джилдън Бекман и тръгна към хората си, които го очакваха пред хотела.

Джон де Салдо помогна на Алис да слезе от колата.

— Баща ти е тук — прошепна той. — Ще вземем отделни стаи, но ти не се заключвай. По-късно ще дойда при теб.

Младото момиче сърдито го изгледа. Беше твърдо решено да отстоява своето.

— Нали съм ти вуйчо! — разсърди се той.

— Ти си Джон и аз се влюбих в теб. Двамата ще обиколим целия свят! — избухна тя. — А той да си седи в скъпоценното ранчо, с което толкова се гордее. Майка ми се намъчи с този човек.

— Говори по-тихо! — изшътка той.

— Вземи двойна стая, Джон — отговори сърдито тя и цялата почервеня. — Иначе ще избягам още сега!

Това момиче беше много твърдоглаво! В този миг към тях се приближи Хърд.

— Ще откарам колата зад хотела, сър, и ще оставя някого на пост.

— Много добре, Хърд!

Колата описа полукръг и мина през широката порта, която водеше в двора.

Алис хвана под ръка любимия си.

— Целуни ме! — поиска тя.

Той я погледна в очите и разбра, че трябва да се подчини на волята й, ако не иска да стане скандал на публично място. Затова я целуна и двамата влязоха в хотела. На рецепцията нямаше никой и Алис уверено поиска двойна стая.

Джон де Салдо посегна към ключа и предпазливо се огледа. Но от зет му нямаше и следа. Затова бързо поведе Алис към горния етаж.

Когато влязоха в стаята, тя възкликна от радост и се хвърли на врата му. Щяха да спят в хотел! Това беше частица от широкия свят, за който толкова мечтаеше и в който щеше да живее отсега нататък. До нея беше мъжът, който беше изпълнил най-съкровенното й желание. Нежността й беше необуздана, а Джон де Салдо й отговаряше с не по-малка страст. Когато я вдигна на ръце и я понесе към леглото, вратата се отвори и на прага застана баща й. Двамата се стреснаха и застинаха на място си, без да знаят как да реагират.

Заплашителният поглед на ранчерото се местеше от дъщеря му към шурея му и обратно, докато Алис с вик на уплаха се скри зад рамото на любимия си.

— Аз съм богат човек! — процеди през зъби Джон де Салдо и я притисна до себе си. — А богатият може да си позволи всичко.

— Още не си забогатял, Джон — отговори спокойно ранчерото.

— Но скоро ще бъде, папа! — извика Алис.

Той укорително я изгледа.

— Бъди добра да си държиш устата затворена, когато мъжете разговарят помежду си!

— Той ще се ожени за мен, папа!

— Още не се е стигнало дотам — продължи все така спокойно баща й. — Вуйчо ти още не е забогатял, момичето ми.

Джон де Салдо се усмихна принудено.

— Нали си спомняш, че тя никога не ме е наричала „вуйчо“!

— И конят не може да каже „кон“, но въпреки това е такъв — изръмжа ранчерото.

— Ще живеем някъде, където никой не ни познава — каза Джон де Салдо. Алис го погледна влюбено и се сгуши в него. Беше изпълнена с благодарност, че я защитава така решително пред баща й и не можеше да сдържа чувствата си.

— Първо трябва да спечелиш пари. Тогава ще си поговорим. Къде е сега Ласитър със златото?

Джон де Салдо вдигна рамене.

— Заповядах му да отиде в Сидни на гарата. Ще го чакам точно три дни. После ще извия врата на чернокожата кукличка!

— Нима наистина ще го направиш? — попита недоверчиво Бекман.

— Ами, разбира се! Достатъчно ясно му обясних това.

Джон де Салдо пусна Алис, бутна я леко встрани и пристъпи към прозореца.

— Ласитър не може да живее без негърката си! — той свали шапката си и с широк замах я хвърли на леглото.

Бекман стисна ръце в юмруци.

— Правилно ли те разбрах, Джон? Наистина ли не знаеш къде се намира Ласитър? Взел ли е златото или не?

— Той няма друг избор — настоя упорито Джон де Салдо.

— Представи си, че три дни го чакаш напразно в Сидни на гарата! Какво ще правиш, ако този кучи син не се появи и на четвъртия?

Джон де Салдо вдигна ръка, повдигна палеца си и посочи надолу.

— Край с негърката!

— Е добре, ще й прережеш врата! Тя вече е мъртва! Какво ще правиш по-нататък?

Джон де Салдо високомерно се усмихна, без да си дава труд да отговори.

— Какво ще правиш, след като убиеш негърката? — разгневи се ранчерото. — Ще продължиш ли да чакаш Ласитър да пристигне с колата злато?

Алис като замаяна местеше очи от единия мъж към другия.

— Нали индианката е в ръцете ми! — изръмжа Джон де Салдо.

— Аха! — усмихна се студено Бекман. — А с нея какво ще правиш? Ще я убиеш ли?

— Който е казал „а“, ще каже и „б“!

Бащата на Алис най-после влезе в стаята, блъсна вратата, пристъпи към масата и седна.

— Алис, остави ни сами! Трябва да поговоря с… с вуйчо ти.

Младото момиче въпросително изгледа любимия си.

— Да, остави ни сами — изръмжа той, без да откъсва очи от баща й.

Алис излезе от стаята. Не беше обидена, даже напротив — съвсем ясно беше показала на баща си, че вече не слуша него, а Джон де Салдо, а баща й не беше възразил с нито една дума.

— Така няма да постигнеш нищо — заговори ранчерото, когато Алис затвори зад себе си вратата. — В тази работа трябва хитрост, а не насилие…

— Добре, ще чакам и ще си пия спокойно чая! Ласитър е полудял по тази черна уличница. Нали го видях! Негърката го е омагьосала. Сигурно е много способна, знам ли? — вдигна рамене Джон де Салдо. — Той се е поболял по нея и затова ще направи всичко, което е по силите му, за да докара златото невредимо в Сидни. Можеш да разчиташ на мен, Джилдън. А червенокожите ще се съгласят да дадат богатствата си, защото той ще им обясни, че тяхната скоу е загубена. Няма съмнение, че големият удар ще успее!

— Но ти изобщо не знаеш какво е станало с Ласитър! — упрекна го ранчерото.

— Ще се видим на гарата.

— Но какво става с теб, Джон? Най-добре е да пресрещна оня тип с Пол и Хърд, за да видя дали изобщо е взел златото!

— От мен да мине! — отговори небрежно Джон де Салдо. Предложението на зет му беше добре дошло за него. Така щеше на воля да се забавлява в леглото с Алис. — Важното е да стигнем навреме в Сидни.

— Ти си направо безразсъден, Джон!

— Нали жените са в ръцете ми! Не бива да ги изпускам от очи, ако искам да спечеля играта. Докато са при мен, няма опасност.

Ранчерото го изгледа и пое дълбоко въздух.

— Имаш ли понятие къде е сега Ласитър?

Джон де Салдо безпомощно вдигна рамене.

— Не!

— Кога е тръгнал и откъде?

Същият отговор.

— Не смятам, че бих могъл да поверя дъщеря си на човек като теб — каза загрижено Бекман и се надигна.

— Вече нищо не можеш да промениш, зетко! Дъщеря ти сама е решила.

— Ти си й завъртял главата! А си два пъти по-стар от нея! Алис е все още дете. Не познава света, нито хората, които живеят в него — той заплашително вдигна ръка. — Използвал си я най-безсрамно, нали познавам детето си…

Джон де Салдо отиде до вратата и я отвори. Алис се беше облегнала на парапета и гледаше надолу към салона. Когато де Салдо я повика, тя се обърна и лицето й светна в усмивка. Хвана го под ръка и вдигна влюбено очи към него, без да обръща внимание на загрижената физиономия на баща си.

— Баща ти скоро ще ни напусне. Смята да пресрещне Ласитър с вуйчо Пол и с Хърд — обясни небрежно Джон де Салдо. — Иска и ти да тръгнеш с него, защото смята, че си още дете.

Джилдън Бекман го погледна в очите, но шуреят му само коварно се усмихна.

— Аз ще остана при теб! — извика решително Алис и го прегърна.

Джон де Салдо доволно изгледа зет си. Ранчерото се обърна към дъщеря си и задавено проговори:

— Какво ще каже майка ти, когато узнае това? Дано най-после разбере колко съм бил прав, когато твърдях, че брат й е скитник и безделник и че няма защо да го държим при нас в ранчото. Винаги съм смятал, че той ще ни донесе нещастие и ето, че това стана.

Без да каже нищо повече, Бекман излезе от стаята и затръшна след себе си вратата. Алис се стресна и скри лице в гърдите на любимия си. Той погали косите й, целуна я по челото и подчинявайки се на някакъв внезапен импулс, я пусна и изтича до вратата. Зет му слизаше по стълбата.

— Джилдън! — извика Джон де Салдо. — Бъди точен на гарата в Сидни! Защото Алис и аз ще вземем следващия влак!

Без дори да се обърне, ранчерото продължи пътя си.

— Къде е тръгнал татко? — попита от стаята Алис.

— Иска да търси Ласитър.

Тя изплашено го изгледа.

— Вуйчо ти Пол и Хърд ще го придружат.

Тя го прегърна и се усмихна прелъстително.

— Да, Пол наистина ми е вуйчо. Но не и ти, любими!

Той я взе на ръце и я отнесе на леглото. При това я целуваше все по-страстно и по-страстно. Алис затвори очи и се усмихна щастливо. Когато усети върху себе си тежестта на мъжа и търсещите му ръце, които събличаха роклята й, тя цялата се разтрепера от удоволствие. Когато той свали пликчетата й и проникна в нея, тя простена сладострастно и задиша на пресекулки. Обгърна тялото му с ръце и крака така, сякаш никога вече не искаше да го пусне.