Марио Кроненберг
Надежда

Тази нощ ще дойда в твоя сън,

когато ще си топла и сама,

когато пролетният дъжд ръми навън —

безброй целувки ще ти донеса…

 

Страхувам се — отдалечаваш се от мен

Невидимата нишка между нас линее

Но аз към теб все тъй съм устремен,

и любовта в сърцата ни живее…

 

Любима, усмихни се — ще се върна!

Ще има пак целувки бездиханни

Със цялата си нежност пак ще те прегърна,

и ще се затворят всички стари рани

 

Недей, не мога с теб да се сбогувам!

Кой може на сърцето да нарежда?

Аз коленича и целувам

заглъхващите стъпки на надежда…