Марио Кроненберг
Нека поговорим…

Нека поговорим за мечтите ни за миг…

И за чудото, което стана между нас

Оттогава всеки ден аз чувам твоя вик,

и сърцето ми крещи за твоето без глас

 

Пътят беше дълъг — уморих се

А накрая е най-трудно — знам

Благодаря ти — с твойта обич преродих се

Заживях отново — вече не съм сам

 

Всяко нещо има си цената —

рано или късно трябва да платим

Любовта отнема ни сърцето и душата,

но ни дава шанса щастие да сътворим