Нора Робъртс
Даровете на слънцето (9)

Глава 9

Най-често има три девойки, написа Джуд и отхапа от бисквитата. Всяка представлява специфичен аспект в традиционната представа за женственост. В някои приказки двете са зли, а третата — добра, както в мита за Пепеляшка. В други трите са кръвни сестри или много близки приятелки — бедни, сирачета или се грижат за болен родител.

В някои варианти една или повече от героините притежават мистични способности. Почти винаги девойките са неописуемо красиви. Добродетелта, т.е. девствеността, е жизненоважна; невинността по отношение на физическата сексуалност е главна съставна част от легендата.

Невинност, цел, материална бедност, физическа красота — тези елементи са неизменни в редица приказки. Постоянно повтаряни от поколение на поколение, те се превръщат в легенди. Намесата — за добро или за зло — на същества от друг свят също е общо срещан елемент. Смъртният или смъртните от приказката извличат някаква поука или получават награда за самоотверженото си поведение.

Доста често самата красота или невинност са също възнаградени.

Джуд се облегна назад и затвори очи. Е, уцели нещата, нали? Понеже не е красива или невинна и не притежава никакви специални дарби или умения, изглежда няма да бъде въвлечена в приказка с щастлив край.

Нито пък го желае. Самата идея да се изправи лице в лице с обитателите на Хълма на феите или на дворците в облаците, или с вещица — било тя зла, или не — направо е разтърсваща.

Достатъчно я разтърсва, призна тя, за да си представи скъпоценни камъни, които се превръщат в цветя. Предпазливо пъхна ръка в джоба и измъкна яркото камъче — искаше да го разгледа отново.

Просто стъкълце, убеждаваше се тя. Красиво шлифовано, разбира се, проблясващо като слънчева светлина, но стъкълце.

Едно е да приеме, че дели къщурката с тристагодишен призрак. Само по себе си е достатъчно рисковано, ала има разумни обяснения, съществуват изследвания на явлението, документация. Не всички приемат парапсихологията, но доста изтъкнати учени и уважавани умове вярват в енергийните форми, които лаиците наричат духове.

Да, с това ще се справи. Може да мисли рационално за онова, което видя със собствените си очи.

Но елфи, феи и… какво ли още не. Не. Да заявиш, че искаш да вярваш и да вярваш са две различни неща. Това вече не е нещо безобидно, а се превръща в психоза.

Няма никакви привлекателни духове, които се разхождат по хълмовете, посещават гробищата, за да водят философски разговори, а после се ядосват на случайно попадналия там човек.

И тези несъществуващи духове не ходят наоколо и не подмятат скъпоценни камъни на непознати американки.

И понеже логиката не се връзваше със ситуацията, трябваше да предположи, че въображението й — с което винаги си бе имала известен проблем — е излязло извън контрол.

От нея единствено се иска да го върне на мястото му, да си върши работата. Възможно е да бе изпаднала в особено състояние и да е преплела с действителността елементи с изследователската си работа. Фактът, че се чувства съвършено здрава физически, няма нищо общо. Не е изключено да е проява на подсъзнателен стрес от преживяното през последните няколко години — тялото й е наред, но съзнанието й страда.

Редно е да отиде при добър невролог и да се справи с психическия проблем.

И да посети добър златар, за да провери диаманта! Стъкълцето, поправи се тя.

Първата идея я плашеше, а втората я депресираше. Затова се отказа да мисли и за двете.

Само за няколко дни, обеща си тя. Ще постъпи както е редно, но не точно сега.

Сега искаше да работи, да се потопи в приказките. Ще устои и на желанието да отскочи до кръчмата, където би прекарала вечерта, преструвайки се, че не наблюдава Ейдан Галахър. Ще си остане вкъщи със записките и бележките, а след няколко дни ще отскочи до Дъблин с колата. Там ще намери и златар, и лекар.

Ще пазарува, ще купи книги, ще разгледа забележителности.

Една вечер, изпълнена със сериозна работа, повтори си тя. После ще си даде няколко дни отдих тогава ще се поразходи наоколо, ще опознае градовете, селцата и хълмовете. Ще се отдръпне за малко от приказките, които събира и изучава. Така ще успее да уточни перспективата си, преди да отиде до Дъблин.

Когато се почука на входната врата, пръстите й сновяха по клавиатурата на компютъра. Сърцето й подскочи. Ейдан, бе първата й мисъл и това я ядоса. Не е Ейдан разбира се, каза си тя, докато бързаше към огледалото, за да оправи косите си. Минава осем и той е зает кръчмата.

И все пак, бързайки надолу, сърцето й биеше леко учестено. Отвори вратата и почти нямаше време да премигне.

— Донесохме храна. — Брена влезе с голяма кафява книжна кесия, опряна на бедрото. — Бисквити, чипс и шоколад.

— И най-хубавото — вино. — Дарси потракваше с три бутилки и небрежно бутна с крак вратата след себе си.

— Ами…

Джуд не бе взела думите на Дарси на сериозно. Не й идваше на ума защо тя или Брена биха искали да й гостуват, а те вече отиваха към кухнята, като бъбреха оживено.

— Ейдан се опита да ме накара да работя още една смяна тази вечер, като наказание за разходката. Но му казах да се разкара — заяви Дарен весело, оставяйки виното върху плота. — Този човек би ме приковал с вериги към кранчетата за бира, ако не съм достатъчно бърза. Трябва ни тирбушон.

— Има в…

— Намерих го. — Брена се ухили на Джуд и го извади от чекмеджето. — Трябваше да видиш какви черни погледи мяташе Ейдан, докато напускахме кръчмата. „Защо не я доведете и не пиете тук?“. Мърмореше и недоволстваше през цялото време.

— После видя, че взимам три бутилки — продължи Дарси, вадейки чаши. Брена вече отваряше виното. — И започна да твърди, че Джуд Франсис не носи особено на алкохол и не бива да пием много, за да не ти стане лошо. Сякаш си кутре, на което ще дадем прекалено много храна. Мъжете са с толкова малко мозък.

— Чудесен повод да вдигнем първия тост. — Със замах Брена напълни три чаши. За дребните мозъчета на мъжкия вид — обяви тя, връчвайки чаша на Джуд.

— Всичките да са благословени — добави Дарси и отпи с грейнали очи. Тя се обърна към Джуд, която ги зяпаше смаяно. — Пийни си, мила. После ще седнем и ще обсъдим плюсовете и минусите в нашия полов живот, просто за да се опознаем по-добре.

Джуд отпи голяма глътка и издиша дълбоко.

— Нямам с какво особено да допринеса точно в такава дискусия.

Дарси се засмя гърлено, видимо развеселена.

— Но Ейдан е на път да промени всичко, нали?

Джуд зяпна, после затвори уста и реши, че най-добре що е да пийне отново.

— Не я дразни така, Дарси. — Брена разтвори пакетче чипс и пъхна ръка вътре. Намигна дяволито. — Първо да я напием, а после ще я накараме да ни разкаже всичко.

— Когато се напие, ще я уговоря да ми позволи да пробвам всичките й дрехи.

Джуд едва успяваше да следи бързите им реплики.

— Дрехите ми?

— Имаш великолепни дрехи. — Дарси се отпусна на стола. — Не сме толкова различни на ръст, затова си мисля, че някои биха ми стояли доста добре. Кой номер обувки носиш?

— Обувки ли? — Джуд се вторачи в ботите на краката си. — Седем и половина.

— Това са американски мерки. Чакай да помисля… — Дарси сви рамене и отпи. — Е, носим приблизително един и същ номер. Я да видим как ми стават.

— Да се събуя?

— Да, Джуд. — Очите на Дарси светеха дяволито, докато самата тя се събуваше. — Още две чаши и ще пробвам и панталоните ти.

— Най-добре я послушай — посъветва я Брена, след като изяде нова шепа чипс. — Нашата Дарси страхотно си пада по дрехи. Ще те преследва до смърт само и само да й позволиш да ги пробва.

Със същото неразбираемо чувство както следобед на гроба на Мод, Джуд седна и свали ботите.

— О! — Дарси погали нежно кожата така, както майка гали бузата на детето си. — Същински ръкавици са, нали?! — Вдигна глава. По лицето й бе изписана чисто женска радост. — Адски ще се забавляваме.

 

 

— И взе, че си втълпи само защото съм позволила един-два пъти да ме изведе на вечеря, че може да натика езика си в устата ми, което далеч не бе така вълнуващо, както той си мислеше. Явно си бе въобразил, че ще бъда горда и доволна да се разсъблека и да го оставя да преспи с мен. Сексът е чудесно занимание — продължи Дарси, облизвайки омазалите си с шоколад пръсти. Но през половината от времето ще ти бъде по-добре, ако си лакираш ноктите или просто гледаш телевизия.

— Сигурно е заради мъжете, които оставяш да се захласват по теб — обади се Брена и направи жест с чашата си. — Толкова са впечатлени, че губят ума и дума. На теб, мила Дарси, ти е нужен мъж, циничен, самовлюбен и суетен, колкото си и самата ти.

Джуд щеше да се задави с виното — очакваше обидата да доведе до караница, но Дарси само се усмихна хитро.

— И когато го открия, а той трябва да е и богат като Крез, ще го намотая на това тук пръстче. — Показа показалеца на дясната си ръка. — И ще му позволя да се отнася с мен като с кралица.

Брена изсумтя и посегна за още чипс.

— А щом го направиш, ще се почувстваш отегчена до смърт. Дарси е перверзно същество — обясни тя на Джуд. — Именно затова я обичаме толкова. Виж, аз съм обикновена, пряма. Търся мъж, който да ме гледа в очите, да знае какво представлявам… — Отпи и се засмя. — А после очаквам да падне на колене и да ми обещае всичко.

— Те никога не виждат какво представляваш наистина. — Стресната, Джуд се огледа да види кой е заговорил, и откри, че е самата тя.

— Така е? — потвърди Брена и вдигна вежди, докато отново пълнеше чашата на Джуд. — Виждат единствено отражение на собствената си представа. Лека жена или ангел, майка или дете. В зависимост от гледната им точка са склонни да защитават, да завладяват или да експлоатират.

Или си им просто удобна — промърмори тя. — И лесно те захвърлят.

— А твърдиш, че аз съм цинична — ухили се Дарси на Брена. — Теб някога захвърляли ли са те, Джуд?

Кръвта й бе приятно топла, главата й леко се маеше. Ако разсъждаваше логично — това беше от виното. Ала сърцето й — изтерзаното й сърце — подсказваше, че е заради компанията. Момичета. Никога не бе прекарвала такава приятна вечер с момичета.

Вдигна парче чипс, разгледа го, отхапа и въздъхна.

— През юни ще станат три години, откакто се омъжих.

— Омъжила си се?

И Брена, и Дарси се наведоха напред.

— Седем месеца по-късно се прибра и спокойно обяви колко дълбоко съжалява, но бил влюбен в друга. Според него най-добре за всички било да се изнесе същата вечер. Незабавно подадохме молба за развод.

— Господи, каква мижитурка! — Изпълнена със съчувствие, Брена наля на всички вино. — Копеле!

— Всъщност не е такъв. Дори постъпи честно в някакъв смисъл.

— Честно! Как ли пък не! Надявам се да си го одрала жив. — Очите на Дарси заблестяха злобно. — Минали малко повече от шест месеца от сватбата и да вземе да се влюби в друга! Тази змия едва е изчакала да бъдат сменени чаршафите на сватбеното ви ложе. Ти какво направи?

— Какво да направя? — Джуд свъси вежди. — На следващия ден подадох молба за развод.

— И му взе всичко, каквото има?

— Не, разбира се, не. — Искрено шокирана от подобна идея, тя зяпна Дарси. — Всеки си взе своето. Беше много цивилизовано.

Понеже Дарси изглеждаше поразена и неспособна говори, Брена подхвана:

— Ако ме питаш мен, цивилизованите разводи са причина толкова много проклети бракове да свършват по този начин. Аз лично предпочитам хубав скандал, викове и счупени чинии, дори и размяна на юмруци. Обичам ли достатъчно мъж, за да дам обет да стана част от неговия живот, определено ще се погрижа да ми плати с плът и кръв, ако реши да ме изхвърли.

— Аз не го обичах. — В момента, в който изрече думите, Джуд отново се учуди на себе си. — Искам да кажа… Не знам дали го обичах. Господи, ужасно е, чудовищно. Току-що го осъзнах. Нямам никаква представа дали съм обичала Уилям.

— Е, твърдя, че е бил копеле. Трябвало е да го изриташ по задника, независимо дали си го обичала или не. — Дарси подбра една от домашните курабийки на Моли О’Тул и захапа с наслада. — Обещавам ти следното — направо се кълна тук и сега: с какъвто и мъж да съм, докато съм с него, аз ще решавам кога ще сложим край на връзката ни. И ако се опита да я приключи, преди да съм готова, ще ми плаща за това до края на дните си.

— Мъжете не изоставят жени като теб — подметна Джуд. — Ти си от типа жени, заради които зарязват такива като мен. — Сепна се. — Не исках да кажа… Просто…

— Не се притеснявай. Прозвуча ми по-скоро като комплимент. — И доволна, а не обидена, Дарси потупа Джуд по ръката. — И като слушам развързания ти език, мисля, че си пила достатъчно вино и ще ме оставиш да си поиграя с дрехите ти. Хайде да занесем всичко това горе.

Вероятно защото никога не бе имала сестри, които постоянно да нападат дрешника й, Джуд не знаеше как да реагира. Никоя от приятелките й не бе проявявала особен интерес към дрехите й, освен обичайните коментари по повод ново сако или костюм.

Никога не бе мислила за себе си като човек, който сляпо следва модата — придържаше се към класическите линии и хубавите материи.

Но от приглушените възгласи на Дарси, навряла се в шкафа, излизаше, че притежава съкровищата на Аладин.

— О, виж този пуловер! От кашмир е. — Дарси измъкна масленозелената дреха и си достави удоволствието да го опре до бузата си.

— Най-обикновен е — подхвана Джуд, но млъкна и се зазяпа как Дарси сваля своя.

— Е, най-добре да се настаниш удобно — посъветва я Брена, изтегна се върху леглото, кръстоса глезени и отпи от виното си. Доста дълго ще се занимава да мери дрехите ти.

— Мек е като бебешка кожа. — Дарси се въртеше пред огледалото и само дето не мъркаше. — Прекрасен е, но цветът е малко силен за мен. По-подходящ е за теб, Брена. Весело го съблече и го метна на леглото. — Погледни го.

Брена разсеяно докосна ръкава.

— Наистина е много мек и приятен на пипане.

Приседнала на леглото, Джуд гледаше как Дарси пробва копринена блуза в цвят екрю.

— В другата спалня имам още дрехи.

Главата на Дарси се стрелна нагоре като вълк, надушил овце.

— Още?

— Ами да… По-леки дрехи и две коктейлни рокли. Донесох ги в случай…

— Ей сега ще се върна.

— Е, сега вече се оля — заяви Брена, докато Дарси изхвърчаше от стаята. — Никога няма да се отървеш от нея.

Остави настрана чашата с вино и разкопча ризата си. Когато от другата стая се чу радостно възклицание Брена забели очи и нахлузи пуловера през врата.

— О, наистина е прекрасен. — Изненадана от удоволствието при допира на меката вълна до кожата й, Брена надигна и се огледа в огледалото. — И ме прави да изглеждам с едър бюст.

— Имаш великолепна фигура.

Макар никога да не бе обвинявана в суета, Брена започна да се върти пред огледалото.

— Но щеше да е добре, ако гърдите ми са по-големи. Вместо това сестра ми Морийн ги е взела. А трябваше да паднат на мен, аз съм най-голямата.

— Нужен ти е просто приличен сутиен — заяви Дарси, върнала се облечена в черна коктейлна рокля. Носеше цял куп дрехи. — Вместо да се занемаряваш, възползвай се от онова, което Господ ти е дал. Джуд, тази рокля е фантастична, но наистина плаче да я скъсиш няколко сантиметра.

— Аз съм по-висока от теб.

— Почти не си. Хайде, сложи я и ме остави да те видя.

— Ами…

Но Дарси вече се събличаше. Джуд преглътна смущението си да застане пред двете жени по сутиен и пликчета и се съблече.

— Подозирах, че имаш хубави крака. — Дарси кимна, одобрително. — Защо си решила да ги криеш? Трябва да скъсиш роклята поне с три сантиметра, не мислиш ли, Брена? — Все така полугола Дарси се наведе, подгъна подгъва и сви устни, преценявайки резултата. Четири сантиметра и ще я носиш с острите отворени обувки с висок ток. Ще бъдеш страхотна. После се изправи да пробва чифт сиви панталони. — Остави роклята ей там и ще ти я подкъся.

— Наистина няма нужда ти да го правиш…

— Ще е нещо като разплащане — обяви ухилена Дарси — задето ще ми разрешиш да вземам назаем от дрехите ти.

— Дарси много я бива с иглата — обади се Брена. — Не се притеснявай.

Заразена от царящата атмосфера, тя откри тъмнокафяво сако и го облече върху пуловера.

— Опитай с това елече — предложи Джуд и измъкни едно на ситни квадратчета в зелено и бордо.

— Добро око имаш — прецени Дарси и подсили комплимента, като прегърна Джуд през раменете. — А сега, Брена, за да завършиш тоалета, ти трябва къса пола. Мъжете направо ще се захласват по теб.

— Хич не ми трябва да се захласват по мен. Само ще се наложи да ги изритвам от пътя си.

— Щом нападнат достатъчно, просто ще тръгнеш по тях и ще се насочиш към следващия. — Дарси откри сивосин костюм и започна да нахлузва полата. Ще свалиш Ейдан, нали Джуд?

— Да го сваля?

— И тази пола трябва да се скъси. Ще го свалиш — повтори тя. — Нали не си спала още с него?

— Аз… — Отиде да си сипе вино. — Не, не съм…

— И аз така си мислех. — Дарси се извърна да види как й стои сакото отзад. — Представях си, че ако си се боричкала с него, очите ти щяха да блестят по друг начин. Вдигна коси, завъртя се насам-натам и се зачуди как да поиска онези хубави сребърни обици, които бе виждала на ушите на Джуд. — Все пак ще спиш с него, нали?

— Дарси, идиотко, притесняваш я.

— Защо? — Дарси се наведе, за да избере между двата чифта бежови обувки. Всичките сме жени и никоя не е девствена. Няма нищо нередно в секса, нали Джуд?

„Не се изчервявай — заповяда си Джуд. — Няма да се изчервиш!“

— Не, разбира се.

— А и се предполага, че Ейдан адски го бива. — Изсмя се, когато Джуд едва не се задави с виното. А когато свършиш тази работа с него, Брена и аз ще ти бъдем благодарни да научим подробности, защото в момента никоя от нас не си е набелязала да сваля определен мъж.

— След секс най-доброто нещо е да говориш за него. — Брена зърна в гардероба раирана риза и я извади. От трите ни най-вероятно е ти да стигнеш първа до там в обозримото бъдеще. Лично на мен единственото, което ми се е случвало от година насам, беше да фрасна Джак Бренан миналата Нова година, когато се опита да ме опипа. А и продължавам да си мисля дали просто не се пресягаше да си получи поръчаната халба бира.

Остави ризата, седна по бельо и наля още вино.

— Е, аз пък си давам сметка кога един мъж посяга към мен и кога към бирата си. — Дарси обърна глава към огледалото. Прецени, че изглежда доста елегантно — истинска дама, на която предстои да ходи по чудесни места и да върши прекрасни неща. — Кога носиш такъв тип костюми, Джуд?

— Ами на събрания, лекции, обеди.

— Обеди — въздъхна Дарси и бавно се завъртя. — В някой шикозен ресторант или зала със сервитьори с бели сака.

— И изстинало пилешко — отвърна Джуд с усмивка. — Заедно с най-скучния лектор, когото организационният комитет е успял да открие.

— Струва ти се така, защото си свикнала с такива неща.

— Омръзнали са ми до смърт и ще бъда щастлива от мисълта, че до края на живота си няма да ми се наложи да посетя още едно подобно мероприятие. Не се чувствах добре в академичните среди.

— Нима?

Брена наля още вино на Джуд и облече своя пуловер.

— Ужасно е. Ненавиждам да планирам курсове от лекции, да се готвя за всевъзможни отговори, да оценявам писмени работи. А като капак на всичко — да се съобразявам с политиката на учебното заведение и с протокола му.

— Тогава защо си се занимавала с това?

Отвлечена от мислите си, Джуд погледна към Дарси. Тази жена е така самоуверена.

— Очакваха го от мен — отвърна най-накрая Джуд.

— И винаги ли си правила каквото са очаквали от теб?

Джуд въздъхна дълбоко и отново взе виното си.

— Да, опасявам се.

— Е — възкликна Дарси и изпълнена със симпатия, обви лицето на Джуд с ръце и я целуна. — Това ще го променим.

След втората бутилка вино спалнята приличаше на истинско бойно поле. На Брена й стигна акълът да запали огън, а после да намери сирене и бисквитки. Седна на пода леко разочарована, че обувките на Джуд са й прекалено големи. Не че имаше къде да ги носи, но бяха страшно елегантни.

Изтегната върху леглото, подпряла глава върху брадичката си, Джуд наблюдаваше безкрайните преобличания на Дарси. Озадаченото й изражение караше Джуд да се пита дали е пияна, или просто й се е размекнал мозъкът.

От време на време тихо изхълцваше.

— Първия път — нареждаше Дарси, — беше с Деклан О’Малей. Заклехме се да се обичаме завинаги. Бяхме по на шестнадесет. Направихме го една нощ върху одеяло на плажа — и двамата се бяхме измъкнали от домовете си. Държа да ви кажа, че няма нищо романтично да се въргаляш из пясъка, дори когато си на шестнадесет и си глупав като ряпа.

— Според мен е прекрасно — промълви Джуд замечтано, представяйки си лунната светлина, плясъка на вълните и две млади тела, сияещи от любов. — Какво стана с Деклан О’Малей?

— Ами за нас двамата завинаги продължи около три месеца. После всеки пое по пътя си. Преди две години вкара в беля Джени Дъфи. Ожениха се и след първата си родиха и втора дъщеричка. Изглеждат доста щастливи.

— Бих искала да имам деца.

Джуд се претърколи, за да стигне до чашата си с вино. Започваше да й се струва, че е вкусно като амброзия.

— Когато Уилям и аз го обсъждахме…

— Обсъждали сте го, така ли? — поиска да узнае Брена и като пазител на бутилката взе чашата на Джуд и я напълни отново.

— О, да, по много логичен, практичен и цивилизован начин. Уилям винаги е бил страшно цивилизован.

— Според мен Уилям заслужава ритник в задника.

Брена и подаде чашата. Джуд се отмести, та разплискалото се вино да не капне върху косите й.

— Студентите му го наричаха с уважение господин Уилям Пауърс. Като модерна работеща жена аз запазих фамилното си име, така че при развода нямаше някакви усложнения. Както и да е… За какво говорех?

— Колко цивилизован е бил Уилям Пауърс.

— О, да. Уилям предложи да изчакаме пет до седем години. Тогава, ако обстоятелствата са приемливи, отново да обсъдим дали да имаме дете. Ако решим да имаме, щяхме да направим проучвания за добра детска градина и да изберем най-подходящата, с предучилищни занимания. С установяването на пола на детето щяхме да определим образователната програма до постъпването в колеж.

— Колеж? Преди бебето да се е родило?

— Уилям обичаше да обмисля нещата отрано.

— Според мен е бил пълен глупак.

— Вероятно не е толкова ужасен, колкото го изкарвам — Джуд се намръщи. — Вероятно. Много по-щастлив е с Алисън. — За неин ужас в очите й се появиха сълзи. Просто не бе щастлив с мен.

— Копеле. — Изпълнена със съчувствие, Дарси заряза дрешника и седна на леглото, за да прегърне Джуд през раменете. — Не те е заслужавал.

— Нито за една минута — съгласи се Брена и потупа Джуд по коляното. — Надуто, сковано, високомерно копеле. Ти си сто пъти по-добра от всякаква Алисън.

— Тя е руса — подсмръкна Джуд. — И има крака до сливиците.

— Изрусява се, обзалагам се — обади се Дарси. — А ти имаш чудесни крака. Направо разкошни. Не мога да откъсна очи от тях.

— Сериозно? — попита Джуд и избърса нос с опакото ръката.

— Страхотни са — Брена погали нежно прасеца на Джуд.

— Вероятно всяка вечер си ляга изпълнен със съжаление, че те е загубил.

— О, по дяволите — избухна Джуд. — Беше един изключително скучен негодник. Нека Алисън му се радва колкото си иска.

— Сигурно никога няма да успее да се отърве от нея — обяви Дарси и Джуд се усмихна злорадо.

— Е, не съм чула всичко да е чак по мед и масло. — Изтри лицето си с ръце. — Никога не съм имала приятелки, които идват, напиваме се, а после разхвърлят дрехите ми навсякъде.

— Разчитай на нас.

И Дарси я стисна за ръката.

Някъде по време на преполовяването на третата бутилка вино Джуд сподели какво е видяла — какво й се е сторило, че е видяла — в старото гробище.

— Идва по кръвна линия — отсече Дарси компетентно. — Старата Мод имаше видения и често говореше с Добрите хора.

— О, я стига.

При възклицанието на Джуд Дарси само стрелна едната си изящна вежда нагоре.

— И го казва жената, току-що описала две срещи с Принца на феите?

— Не съм твърдяла такова нещо. Просто споменах, че срещнах този странен мъж два пъти. Или поне така ми се стори. Опасявам се, че имам тумор в мозъка.

При това предположение Брена направи гримаса.

— Глупости. Здрава си като вол.

— Ако това не е обяснението, ако няма физическа причина, тогава просто полудявам. Аз съм психолог напомни им тя. — Е, бях. Посредствен, вярно, но имам достатъчно опит да разпозная симптомите на сериозно умствено разстройство.

— Защо мислиш така? — настойчиво попита Брена. — Доколкото виждам, ти си изключително разумна жена. Мама смята, че заради това и заради изисканите ти маниери, ще ми окажеш добро влияние. — И тя тупна весело Джуд по рамото. — А и без това те харесвам.

— Наистина ме харесваш, нали?

— Разбира се. Както и Дарси. И не само заради хубавите ти дрехи.

— Естествено, че не харесвам Джуд единствено заради дрехите й. — Дарси се възмути от самата идея. — Харесвам я и заради дрънкулките, и джунджурийките й. — Запревива се от смях, преди да продължи: — Шегувам се. Разбира се, че те харесваме, Джуд. Страшно забавно е човек да е с теб. А е истинска загадка да се разбере за какво говориш почти през половината време.

— Колко сте мили! — Очите й отново се насълзиха. — Толкова е хубаво да имаш приятелки, особено когато или умираш от рак на мозъка, или се държиш като напълно побъркана.

— Ти не си нито едното, нито другото. Видяла си Карик — обяви Брена. — Броди по хълмовете и чака лейди Гуен да го последва.

— Наистина ли го вярваш? — Сега това й се струваше възможно, и то по начин, който само допреди часове изключваше. Вярвате ли в дворци на феи, призраци и магии, които траят векове? Не го казвате само, за да се почувствам по-добре, нали?

— Не. — Загърната в плътния халат на Джуд, Брена посегна към остатъците от шоколада. — Вярвам в доста неща, докато не се докаже обратното. Доколкото ми е известно, досега никой не е доказал категорично, че под хълмовете наоколо няма дворци на феи.

— Да! — Изпълнена с ентусиазъм, породен от виното Джуд тупна Брена по рамото. — Точно така смятам и аз. Легендите се препредават и самото им повторение често кара да ги възприемаш като истина. Историческият крал Артур се превръща в Артур от легендите с магическите мечове и Мерлин. Знахарките, лечителките от селата стават вещици и така нататък. Човешката склонност да украсява, да разширява фантазията, за да стане тя по-привлекателна, я превръща в легенда, а после определени социални групи я приемат в културата си като факт.

— Чуй я само. Говори така забавно. — Дарси, очарована от кашмирения пуловер на гърба си, сви устни и се замисли. Джуд, мила, сигурна съм, че в думите ти има нещо дълбоко и стойностно, независимо от твърденията ти колко посредствен психолог си била. Но в момента всичко ми звучи като глупост. Видя ли днес Карик от духовете или не?

— Видях някого. Не ми каза името си.

— И този някой изчезна ли пред очите ти във въздуха?

Джуд свъси вежди.

— Стори ми се, че изчезна, но…

— Не, не. Никакво „но“. Само факти. Нали така се прави, когато се говори логично? Щом е говорил с теб, значи иска нещо от теб, защото през целия си живот не съм чула да е говорил с никого освен със Старата Мод. А ти, Брена?

— И аз не съм чувала. Изплаши ли се от него, Джуд?

— Не, разбира се.

— Това е добре. Щеше да усетиш, струва ми се, ако възнамерява да ти причини зло или беди. Според мен просто е самотен и желае дамата му да е до него. Триста години — промълви тя с копнеж. — Има някаква утеха да знаеш, че любовта може да трае толкова дълго.

— Такава си романтичка, Брена. — Дарси се прозина и се сгуши на стола. — Любовта лесно трае, има ли копнеж. Събери ги двамата и само след шест месеца ще се карат и разправят.

— Просто никога не си срещала достатъчно смел мъж, който да плени сърцето ти.

Дарси сви рамене и се отпусна още по-надолу.

— И не възнамерявам да дам на никого подобен шанс.

— Ако държиш сърцата им, ще контролираш нещата. Допусни да пленят твоето, и с теб е свършено.

— Иска ми се да съм влюбена. — Очите на Джуд се притвориха. — Дори да боли. Човек не се чувства обикновен, ако е влюбен, нали?

— Не, но определено може да се почувства глупав — промърмори Брена и Джуд тихо се засмя, унасяйки се в сън.