Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездите на Митра (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Star, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 86 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Мик е добър полицай — каза Кейд на Бейли, докато паркираше. — Той ще те изслуша и ще прескочи всякаква бюрокрация, за да стигне до истината.

— Ако бях отишла направо в полицията…

— Нямаше да си стигнала по-далеч, отколкото си сега — прекъсна я Кейд. — Може би не и толкова далеч. Трябваше ти време. Какво си преживяла, Бейли! — Лошо му ставаше, само като си помислеше за това. — Дай си почивка. — Спомни си как безжалостно я бе вмъкнал в сградата, където се бе случило всичко. — Извинявай, че бях груб с теб.

— Ако не ме беше насилил, може би щях да продължавам да бягам, да се дърпам от всичко. Искаше ми се.

— Било е неизбежно. Било е болезнено. — Той се обърна и улови в длани лицето й. — Но ако не се беше изключила, можеше да се върнеш направо в апартамента си и да тръгнеш да търсиш приятелките си. Той щеше да те намери. Да ви намери всичките.

— Щеше да ме убие. Аз не исках да призная пред себе си това, не можех, предполагам. Повече от десет години съм го приемала за мой брат, дори защитавах него и Томас пред Емджей и Грейс. Ала Тимъти щеше да ме убие. И тях.

Тя потрепери и Кейд кимна:

— Най-доброто, което си направила за вас трите, е че си изчезнала за известно време. Никой няма да те търси тук, на никой не би му дошло наум.

— Надявам се да си прав.

— Прав съм. Сега следващата стъпка е да се обадим на полицията, да ги накараме да обявят Салвини за издирване. Той е уплашен, боли го и е отчаян. Няма да им отнеме много време.

— Тимъти ще си каже кой го е наел. — Бейли малко се поуспокои. — Не е достатъчно силен, за да не си каже. Ако реши, че може да направи някаква сделка с властите, ще я направи. А Грейс и Емджей…

— Ще са добре. Нямам търпение да се запозная с тях. — Кейд отвори вратата. Разнесе се гръм, Бейли погледна разтревожено нагоре и той стисна ръката й. — Всички ще отидем в кръчмата, ще ударим по няколко питиета.

— Ще бъде весело. — Оживена от тази мисъл, тя посегна към ръката му. — Когато всичко това свърши, може би ще можеш да ме опознаеш.

— Любов моя, колко пъти трябва да ти го казвам? Познавам те от минутата, в която мина през вратата ми. — Кейд разклати ключовете и пъхна единия в ключалката.

Единствено слепият инстинкт и вродената потребност да защитава спасиха живота му.

Мярна движението с крайчеца на окото си, блъсна Бейли назад и се хвърли натам. Заради този бърз скок ножът се плъзна по рамото му, вместо да се забие в гърба му.

Болката бе незабавна и остра. Кръвта се просмука през ризата му, преди да бе успял да отвърне на удара. В главата му имаше само една мисъл: Бейли.

— Изчезвай! — извика й той, докато избягваше следващия удар на ножа. — Бягай!

Но тя бе замръзнала, потресена от кръвта, вцепенена от ужасното повторение на едно друго нападение.

Всичко стана много бързо. Бейли едва си бе поела дъх. Ала видя лицето на брат си, И двете му бузи бяха превързани, над лявата му вежда тъмнееше дълбока резка.

В очите му имаше убийство. Отново.

Той се хвърли към Кейд. Кейд се извъртя и хвана китката му. Замряха един срещу друг. Лицата им бяха близо, сякаш бяха влюбени, въздухът бе натежал от миризмата на пот, кръв и ярост.

За момент бяха само силуети в полутъмния коридор и дишаха тежко. Разнесе се гръм.

Тя видя как ножът бавно се приближава към лицето на Кейд, докато острието му се озова почти под брадичката му. После двамата се олюляха заедно върху оплискания с кръв дъсчен под, като танцьори в порнографски танц.

Брат й отново щеше да убие, а тя щеше да стои и да гледа.

Бейли скочи.

Това бе несъзнателно, животинско движение. Тя се хвърли на гърба му, задърпа косата му, като хлипаше и го проклинаше. От внезапния тласък Кейд залитна назад, ръката му се хлъзна, зрението му се замъгли.

Салвини изкрещя от болка, когато Бейли заби пръсти в нараненото му лице, и се отърси от нея. Главата й се удари силно в перилата на стълбата и пред очите й се завъртяха звезди. Но тя отново скочи и се нахвърли върху него като отмъщение.

Кейд бе този, който я отскубна и я хвърли назад, далеч от ножа, който изсвистя край лицето й. После и Кейд, и Тимъти се стовариха върху масата, оттам на пода, и се вкопчиха един в друг, дишащи задъхано като кучета. Единствената мисъл в главата на Кейд бе да оживее достатъчно дълго, за да запази Бейли. Ала ръцете му бяха хлъзгави от кръвта и не държаха здраво.

Събра всичките си сили и успя да извие ръката на Тимъти, да отклони ножа от сърцето си, после го отблъсна. Когато се изправи разбра, че всичко бе свършило. Бейли пълзеше към него и хлипаше името му. Той видя драскотината на бузата й. Успя да вдигне ръка към нея.

— Предполага се да оставиш героизма на мен. — Гласът му и на самия него прозвуча изтънял и далечен.

— Колко зле си ранен? Господи, колко кръв ти тече! — Тя правеше нещо с огъня в рамото му, но това изглежда нямаше значение. Кейд обърна глава и погледна към Салвини. Очите му бяха насочени към него, угасващи, ала все още живи.

— Кой те нае, копеле?

Салвини се усмихна бавно и усмивката премина в гримаса. Лицето му бе окървавено, превръзките разкъсани, дишането повърхностно.

— Дяволът.

— Е, кажи му много поздрави, като отидеш в ада. — Кейд се опита да фокусира погледа си отново върху Бейли. Тя бе смръщила съсредоточено вежди. — Трябва да си сложиш очилата, любов моя.

— Тихо. Дай да спра кървенето, преди да се обадя на бърза помощ.

— Би трябвало да ти кажа, че това е само повърхностна рана, но истината е, че адски боли.

— Съжалявам. Толкова съжалявам. — Искаше й се да отпусне глава на рамото му и да плаче, просто да плаче. Ала продължаваше да прави дебел тампон от плата, който бе откъснала от ризата му, и да го притиска към дългия дълбок разрез. — Щом те превържа, ще се обадя на бърза помощ. Всичко ще се оправи.

— Обади се на детектив Мик Маршал. Искай да говориш лично с него, използвай моето име.

— Добре. Мълчи. Ще се обадя.

— Какво, за Бога, става тук?

Гласът го накара да трепне.

— Кажи ми, че халюцинирам — прошепна той. — Кажи ми, моля те, кажи ми, че това не е майка ми.

— Боже мили, Кейд, какво си направил? Това кръв ли е?

Той затвори очи. Като през мъгла чу как Бейли с твърд и нетърпящ възражение глас нареди на майка му да се обади на бърза помощ. И за щастие загуби съзнание.

Дойде на себе си в линейката. Бейли държеше ръката му, а по покрива на колата бодро барабанеше дъжд. И отново в спешното отделение. В очите му светеха лампи, чуваха се викове. Болката като хищен звяр късаше парчета месо от рамото му.

— Може ли тук да получа някакви обезболяващи? — попита Кейд колкото можеше по-любезно и отново загуби съзнание.

Следващия път, когато се свести, бе в леглото. Остана неподвижен, със затворени очи, докато проверяваше нивото на болката и съзнанието. Даде на болката оценка шест по десетобалната система, но този път изглежда бе напълно буден.

Отвори очи и видя Бейли.

— Здрасти. Надявах се ти да си първото нещо, което ще видя.

Тя стана от стола до леглото и хвана ръката му.

— Двадесет и шест шева, мускулът не е засегнат. Загубил си много кръв, ала ти наляха още повече. — После седна на ръба на леглото и си позволи хубавичко да си поплаче.

Не бе проляла и една сълза, откак се мъчеше да спре кръвта, докато той лежеше на пода. Не и докато се носеха с линейката през мокрите улици, а небето се раздираше от светкавици и гръмотевици. Нито докато кръстосваше болничните коридори, нито по време на мъчението с неговите родители. Нито дори когато се опитваше да обясни на полицията какво се бе случило. Но сега изплака всичко.

— Извинявай — каза Бейли, когато свърши.

— Тежък ден, а?

— Един от най-лошите.

— Салвини?

Тя погледна навън през прозореца, където дъждът продължаваше да вали.

— Мъртъв е. Обадих се на полицията. Потърсих детектив Маршал. Той е отвън и чака ти да се събудиш и лекарите да му позволят да говори с теб. — Изправи се и опъна чаршафите. — Опитах се да му разкажа всичко. Не съм сигурна колко съм била ясна, ала той си водеше бележки, задаваше въпроси. Тревожи се за теб.

— Отдавна се познаваме. Ще оправим всичко, Бейли. — Кейд отново хвана ръката й. — Можеш ли да издържиш още малко?

— Да, колкото е необходимо.

— Кажи на Мик да ме измъкне оттук.

— Това е глупаво. Приет си в болницата за наблюдение.

— Имам шевове на рамото, не тумор в мозъка. Ще си отида вкъщи, ще изпия една бира и ще разправя всичко на Мик.

Тя наклони глава.

— Майка ти каза, че ще започнеш да хленчиш.

— Аз не хленча, аз… — Той замълча, присви очи и седна. — Майка ми ли каза? Значи не съм халюцинирал?

— Не, тя беше дошла да ти даде шанс да се извиниш, нещо, което очевидно ти никога не правиш.

— Страхотно, ти си на нейна страна.

— Не съм на нейна страна. — Бейли се усети и поклати глава. Наистина ли водеха този разговор в такъв момент? — Тя беше в ужас, когато разбра какво се е случило и че си ранен. Тя и баща ти…

— Баща ми? Мислех че лови мухи в Монтана.

— Върнал се е тази сутрин. Сега са в чакалнята, изплашени до смърт за теб.

— Бейли, ако имаш грам милост към мен, накарай ги да си отидат.

— Разбира се, че няма, а ти би трябвало да се засрамиш.

— По-късно ще се засрамя. Сега имам шевове. — Нямаше да помогне, виждаше го съвсем ясно. — Добре, хайде да се разберем така. Можеш да кажеш на нашите да влязат и аз ще се сдобря с тях. После искам да говоря с лекаря и да ме изпишат. Ще поприказваме с Мик вкъщи и ще оправим нещата там.

Бейли скръсти ръце.

— Тя каза, че ти винаги искаш да е на твоето. — Обърна се и тръгна към вратата.

Бяха нужни много чар, спорове и упоритост, но след малко повече от три часа Кейд седеше на собствения си диван. За още два часа, както Бейли се суетеше край него, успя да разкаже на Мик събитията от четвъртък насам.

— Напрегнато живееш Парис.

— Е, приятел, работата на частния детектив не е само ядене на понички и пиене на кафе.

Мик изръмжа.

— Като говорим за кафе… — Погледна към Бейли. — Нямам желание да ви изгоня, госпожице Джеймс.

— О… — Тя стана. — Ще направя. — Взе празната му чаша и бързо излезе.

— Умно, Мик, много умно.

— Слушай. — Мик се наведе по-близо. — Лейтенантът няма да е доволен от тези два трупа и два липсващи диаманта.

— Бюкенън никога не е доволен.

— Той по принцип не обича момчета като теб, които си играят на полицаи, ала тук има още много лоши моменти. Това, че приятелката ти е чакала четири дни, преди да се обади в полицията, е само един от тях.

— Тя не помнеше. Беше блокирала.

— Да, така каза. И аз й вярвам. Но лейтенантът…

— Ако Бюкенън има някакви проблеми с това, прати ми го. — Кейд ядосано се надигна, без да обръща внимание на пулсиращата болка в рамото си. — Боже мили, Мик, тя е видяла как един от братята й е убил другия и после се е обърнал срещу нея. Иди на местопрестъплението, виж на какво е станала свидетел и после ми кажи, че очакваш един цивилен да го издържи.

— Добре. — Мик вдигна ръка. — Ама да разпрати диамантите…

— Опитвала се е да ги запази. Ако не беше направила нищо, вече нямаше да ги има. Имаш нейните показания, имаш и моите. След като е дошла при мен, значи се е опитвала да довърши започнатото.

— Аз така го виждам — реши Мик след малко и погледна към брезентовата чанта в краката си. — Обърнала е всичко с краката нагоре. Няма съмнение, че става дума за самозащита. Той е счупил стъклото на задната врата, влязъл е вътре, чакал ви е. — Мик прокара ръка през твърдата си коса. Колко лесно е можел да загуби един приятел. — Макар че ти казах да си сложиш алармена инсталация.

Кейд сви рамене:

— Може и да си сложа, след като вече имам какво да пазя.

Мик погледна към кухнята.

— Тя е… Ъ-ъ-ъ-ъ… Добър избор.

— Определено е моят избор. Сега трябва да намерим Емджей и О’Лиъри, и то бързо.

— Ние ли?

— Нямам намерение да седя със скръстени ръце.

Мик отново кимна:

— Всичко, което знаем за О’Лиъри, е че в апартамента й е разбутано, изглежда е имало сбиване, и че е избягала с някакъв мъж с коса на опашка. Сякаш е потънала вдън земя.

— Или някой я държи там — измърмори Кейд и хвърли един поглед през рамо, за да се увери, че Бейли не го чува.

— Нали ти казах за съобщението на телефонния секретар на Бейли.

— Да. Няма как това съобщение да бъде проследено, но сме я обявили за издирване. Както и Фонтейн. Изпратил съм хора да проверят жилището й в Потомак и следим къщата й в планината. До два часа би трябвало да имам информация. — Той стана, взе чантата и се засмя: — Междувременно ще трябва да стоваря това на главата на Бюкенън и да го гледам как ще се обяснява с тузарите от Смитсъновия институт. — Не можа да сдържи смеха си, защото знаеше колко мрази неговият лейтенант да се прави на дипломат с костюмарите. — Колко предполагаш, че струват камъните?

— Досега поне два човешки живота — обади се Бейли, която влизаше с таблата с кафето.

Мик се прокашля:

— Аз също. — Ала щеше да то преживее. — Трите Звезди на Митра нямат цена, детектив. Естествено, за целите на осигуровката Смитсъновия институт искаше професионална оценка на пазарната им стойност. Но каквато и стойност в долари да им сложа като гемолог, това няма значение. Любов, знание и щедрост. Това няма цена.

Мик не знаеше как да реагира, затова размърда крака.

— Да, госпожо.

Тя го възнагради с една усмивка.

— Вие сте много мил и много търпелив. Готова съм да тръгна, когато вие сте готов.

— Къде да тръгнете?

— Към полицейското управление. Вие трябва да ме арестувате, нали?

Мик се почеса по главата и отново размърда крака. За пръв път през двадесет и две годишната му кариера му се случваше една жена да му сервира кафе, а след това любезно да го моля да я арестува.

— Трудно ще ми бъде да ви предявя обвинения. Не че не искам да сте на разположение, ала предполагам, че Кейд ще има грижата за това. И си мисля, че от музея ще искат да проведат един дълъг разговор с вас.

— Няма ли да отида в затвора?

— Сега пребледня. Седни, Бейли. — Кейд я хвана за ръката и я издърпа.

— Предполагам, че докато диамантите не бъдат възстановени, аз… Аз съм отговорна за тях.

— Братята ти са отговорни — поправи я Кейд.

— Принуден съм да се съглася с това — обади се Мик. — Ще си запазя правото за кафето за някой друг път. Може отново да имам нужда от вас, госпожице Джеймс.

— А моите приятелки?

— Заели сме се с това. — Той махна с ръка на Кейд и излезе.

— Тимъти вече не може нищо да им направи — промълвя тя. — Но онзи, който го е наел…

— Иска само диамантите, не и твоите приятелки. Обзалагам се, че Грейс е в планинското си скривалище, а Емджей разбива физиономията на някой мъж.

Това почти я накара да се усмихне.

— Прав си. Скоро ще имаме новини от тях. Щях да знам, ако нещо им се беше случило. Щях да го почувствам. — Бейли си наля чаша кафе и после не я докосна. — Те са единствените близки, които са ми останали. Предполагам, че са единствените близки, което съм имала от дълго време. Само съм се преструвала, че е било иначе.

— Ти не си сама, Бейли. Знаеш го.

Да, тя не бе сама. Той бе до нея и я чакаше.

— Трябва да легнеш.

— Легни с мен.

Бейли се обърна и улови закачливата му усмивка.

— И да си починеш.

— Не съм уморен.

Усмивката й угасна, очите й станаха сериозни.

— Ти ми спаси живота.

Кейд си спомни как се бе хвърлила върху гърба на Салвини и как хапеше и дращеше като дива котка.

— Според мен би трябвало да хвърлим ези-тура, за да решим кой кого е спасил.

— Ти ми спаси живота — повтори тя бавно. — В момента, в който влязох в твоя живот. Днес ти се би за мен. Рискува собствения си живот, за да запазиш моя.

— Винаги съм искал да убия дракона, за да спася принцесата. Ти ми даде тази възможност.

— Това не са приказки за бели рицари или за Сам Спейд. — Гласът й бе натежал от чувства. — От теб се лееше истинска кръв. Брат ми вдигна нож срещу теб.

— И срещу теб — напомни й той. — Ти не си виновна за това, което е направил, и си достатъчно умна, за да не си мислиш, че си виновна.

— Опитвам се. — Бейли се обърна за момент, за да събере смелост. — Ако нещата се бяха развили по друг начин, ако ти беше убитият, кого другиго можех да обвинявам? Аз дойдох при теб, аз те въвлякох в това.

— Това ми е работата. — Кейд се изправи и почти не трепна. — Ще имаш ли проблеми с начина, по който си изкарвам хляба? С рисковете, свързани с него?

— Още не съм мислила по въпроса. — Тя го погледна. — На първо място е това, което ти направи за мен. Никога няма да мога да ти се отплатя и за една минута.

Той нетърпеливо отметна косата от очите си.

— Ще ме ядосаш, Бейли.

— Не, ще кажа това, което трябва да кажа. Ти ми повярва от самото начало. Прие ме в дома си. Купи ми четка за коса. Нещо толкова просто, за което стотици други не биха се сетили. Изслуша ме и обеща да ми помогнеш. И удържа на обещанието си. А днес това обещание едва не те уби.

— Искаш да ти кажа, че бих умрял за теб? Предполагам, че бих. Бих ли убил заради теб? Без да се замислям. Ти за мен не си фантазия, Бейли. Ти си това, което накара реалността да си дойде на мястото.

Сърцето й изпърха в гърлото и замря. Кейд отново й бе ядосан. Очите му върху насиненото лице я гледаха гневно. Ръката му бе превързана от лакътя до рамото и сигурно го болеше.

И бе неин, без въпроси.

— Предполагам, че се опитвам да разбера защо.

— Ти искаш да си разумна там, където няма място за разум. Това не е парченце от пъзела, Бейли. Това е целият пъзел. — Той прокара ръка през косата си. — Любовта беше Първата Звезда, помниш ли? И наистина е така.

Наистина бе толкова просто, осъзна тя. Толкова силно. Стисна устни и направи една крачка към него.

— Аз съм Бейли Джеймс — започна тя. — На двадесет и пет години съм и живея във Вашингтон. По професия съм гемолог. Не съм омъжена. — Трябваше да спре и да се овладее, преди да бе започнала да говори глупости. — Много съм подредена. Една от най-близките ми приятелки казва, че подредеността за мен е религия, и се боя, че може да е права. Обичам всичко да си е на мястото. Обичам да готвя, ала не готвя често, защото живея сама. Обичам стари филми, особено черно-бели. — Кейд й се усмихваше широко, но Бейли поклати глава. Трябваше да има и нещо повече от това. — Чакай да помисля — прошепна тя. — Имам слабост към италианските обувки. Предпочитам цял месец да не обядвам, отколкото да се лиша от едни хубави обувки. Обичам хубави дрехи и антики. Предпочитам да купя едно добро нещо, вместо няколко с по-ниско качество. Тази същата приятелка ме нарече дребен сноб и е вярно. По-скоро бих събирала камъни, отколкото да отида в Париж, макар че не бих имала нищо против да направя и двете.

— Ще те заведа.

Ала Бейли отново поклати глава:

— Не съм свършила. Имам недостатъци, много недостатъци. Понякога чета до късно през нощта и заспивам на запалена лампа и работещ телевизор.

— Е, това ще трябва да го поправим. — Пристъпи към нея, но тя вдигна ръка.

— Моля те. Взирам се, когато чета без очила, ала мразя да ги слагам, защото съм суетна, така че доста се взирам. В колежа не съм ходила много с момчета, защото бях стеснителна, ученолюбива и скучна. Единственото ми сексуално преживяване беше съвсем наскоро.

— Така ли? Ако спреш да говориш, може да имаш още едно сексуално преживяване.

— Не съм свършила — скастри го Бейли като учителка непослушен ученик. — Добра съм в работата си. Аз съм направила тези пръстени.

— Винаги съм им се възхищавал. Толкова си красива, когато си сериозна, Бейли. Трябва да те прегърна.

— Не съм без амбиции — продължи тя и се изплъзна от ръцете му. — Имам намерение да успея в това, което правя. И искам да създам свое собствено име.

— Ако ще ме караш да те гоня около дивана, поне ми дай преднина. Аз имам шевове.

— Искам да бъда важна за някого. Искам да знам, че имам значение. Искам да имам деца и да готвя вечеря за Деня на благодарността. Искам да разбереш, че се опитвах да мисля разумно за това, защото съм такава. Аз съм прецизна и практична и мога да бъда много досадна.

— През целия си живот не съм прекарвал толкова скучно почивните си дни — отбеляза Кейд. — Едва си държа очите отворени. — Бейли прихна, той се възползва от това и я привлече в прегръдките си. И изруга, защото болката го прониза чак до рамото.

— Кейд, ако си отворил тези шевове…

— Ти си толкова прецизна и практична, че можеш да ми ги зашиеш. — Вдигна брадичката й и се усмихна. — Свърши ли вече?

— Не. Животът ми няма да е спокоен, докато Емджей и Грейс не се върнат и аз знам, че са в безопасност, а Трите Звезди са в музея. Дотогава ще се тревожа. Много ме бива да се тревожа, но мисля, че това вече го знаеш.

— Ще си го запиша, за да не го забравя. А сега не искаш ли да ме качиш горе и да се правиш на лекар?

— Има още едно нещо. — Той завъртя очи и тя си пое въздух. — Много те обичам.

Кейд замря и пръстите му върху брадичката й се стегнаха. Заляха го чувства, сладки и силни като вино. В очите й може и да нямаше звезди, помисли той. Ала сърцето й грееше в тях. И бе негово.

— Доста дълго ти отне, за да стигнеш до това.

— Мисля, че тук е най-доброто място да свърша.

Кейд я целуна дълго и нежно.

— По-добро място е да започнем.

— Обичам те, Кейд — повтори Бейли и отново докосна устни до неговите. — Животът сега започва.