Хедър Греъм
Бегълката (6)

4

След сватбата Макензи не се забави нито минута. Двамата забързаха отново по улиците и Тара едва смогваше да върви в крак с мъжа си. Тя наблюдаваше замислено остро изсечения му профил, усещаше почти физически решителността му. Бе станала съпруга на един голям, силен мъж, за когото не знаеше почти нищо. Както и той за нея…

Двамата се върнаха на кея, Макензи й помогна да се качи в една малка лодка и седна до нея на пейката. Тара потрепери от студения нощен въздух и скръсти ръце пред гърдите си, докато мъжът й отвърза лодката и загреба към средата на Мисисипи. Лунната светлина оставяше сребърни ивици по вълните, но не докосваше лицето на Макензи и Тара не можеше да види израза на очите му.

Най-после тя прекъсна мълчанието.

— Чак до Флорида ли смяташ да гребеш? Мъжът се усмихна и белите му зъби блеснаха.

— Още малко и ще се качим на борда на „Магда“.

Тара се обърна и откри голям кораб, който се полюляваше върху вълните и беше целият осветен. Зарадвана, тя се обърна отново към чужденеца, за когото се беше омъжила.

— Смяташ ли, че там ще бъдем на сигурно място?

— Надявам се. Корабът е мой.

— О…

— Нали Робърт ти каза, че съм богат човек?

— Сигурно има и неща, които не ми е казал…

— Разбира се. След като пазиш толкова упорито тайните си, ще ми разрешиш и аз да имам свои, нали?

Тара вдигна рамене и си пожела да не беше задавала този въпрос.

— Ехей! — извика весел глас в нощта и лодката бе закрепена за „Магда“. Тара видя, че корабът е нов и елегантен. Робърт Трейт се наведе през релинга и им махна с ръка. Моряците спуснаха въжена стълба.

— Ще можеш ли да се качиш? — попита с усмивка Джарет.

— Разбира се. — Тара скочи от мястото си и лодката се залюля застрашително.

Джарет я подкрепи, за да запази равновесие, и улови края на стълбичката.

— Не се бой, ще бъде непосредствено зад теб.

След минута Робърт й помогна да се прехвърли през релинга.

— Добре дошла на борда, мисис Макензи! — Той я прегърна и я целуна по двете бузи, видимо доволен от случилото се, което смяташе и за свое дело.

Четирима мъже бяха излезли на палубата и любопитните им погледи накараха Тара да се изчерви.

— Джентълмени, това е съпругата ми Тара — представи я Макензи и сложи ръка на рамото й. — Скъпа, първият офицер се казва Лео Хюм, а това са смелите матроси Тед и Натан Нейлър и Джордж Ейдър.

— Здравейте — прошепна нерешително Тара и мъжете се поклониха с широко усмихнати лица. Тед Нейлър, най-възрастният, сигурно беше баща на Натан, защото момчето беше най-много на седемнадесет. И двамата бяха червенокоси, едри и силни, а лицата им бяха обсипани с лунички.

Вероятно тъмнокожият Лео Хюм, с черни коси и очи, идваше от Испания. Стройният Джордж Ейдър имаше мека кестенява коса и светли очи.

Само Тед се осмели да заговори Тара. Той свали шапката си и се поклони със съвършена учтивост.

— Много се радваме да се запознаем с вас, мисис Макензи. Трябва да призная, че сме изненадани, но в същото време и възхитени от решението на мистър Макензи и ви уверяваме, че ще ви служим вярно.

Тара се усмихна и се опита да задържи напиращите в очите й сълзи. Внезапно се почувства на сигурно място, заобиколена от верни приятели след дългото бягство и съмнителните личности, с които беше принудена да общува в последно време.

Тя затвори очи, припомни си красивия град, където беше отраснала, вярата си, че ще прекара целия си живот там. Онзи човек й отне всичко, което имаше, и накара хората да повярват, че е убила мъжа, на когото беше толкова задължена…

Сигурно у дома вече беше паднал първият сняг. Хълмовете се редяха един след друг, покрити с бяла пелена — красиви, но леденостудени. Като мъжа, от когото беше избягала. Мъж, който не се беше посвенил да пролее кръвта на най-близкия си роднина, за да осъществи користните си цели. Когато разбра, че не може да я има, той се втурна да я преследва и тази нощ за малко не я улови. При тази мисъл Тара се разтрепери като лист. Натискът на мъжката ръка, която държеше рамото й, се усили. Макензи. Той я спаси от преследвачите и я доведе на кораба си, макар че не знаеше нищо за миналото й.

— Потегляме, момчета! — извика той. — Утре трябва да сме оставили Ню Орлиънс зад гърба си.

— Разбира се, сър — отговори стегнато Тед. — Макар че имахме твърде малко време за подготовка, направихме всичко възможно и мисля, че каютата ще ви хареса. — Той се обърна към моряците: — Вдигайте котвата, момчета!

Мъжете побързаха да изпълнят заповедта му.

Джарет отведе жена си под палубата, където голямата мачта разделяше две каюти. Двамата влязоха в капитанската каюта през полирана двойна врата. На голямото писалище в средата гореше свещ, до нея бяха поставени две сребърни табли, покрити с кърпа. Стените бяха украсени с месингови канделабри. Вдясно от масата блестеше голям глобус, отляво Тара видя учудващо широко легло и дървена вана, от която се издигаше пара.

— Браво на момчетата, свършили са наистина добра работа — промърмори Джарет и попипа светлосинята нощница, оставена на леглото. — Вечеря и топла баня. Надявам се, че ще ти хареса.

Май беше по-добре да преплува студената Мисисипи. Дано полумракът успееше да скрие страха в очите й.

Между таблите бяха поставени отворена бутилка с вино и две кристални чаши. Джарет напълни едната и й я подаде. Нощните сенки не бяха достатъчно плътни. Тя усещаше почти болезнено изпитателния му поглед.

— Пий, това ще те успокои.

Тя се подчини механично и едва по-късно осъзна, че този жест беше признание. Опънатите й нерви наистина имаха нужда от нещо успокояващо.

Джарет се приближи до нея, развърза шнуровете на гърба й и тя пое дълбоко дъх. За да избяга от него, отиде бързо до масата, наля си още вино и изпи чашата на един дъх.

— Не бързай толкова, скъпа — проговори предупредително мъжът. — Искам да се успокоиш, но не да се напиеш.

Той я обърна с усмивка към себе си и я прегърна. Вгледа се внимателно в лицето й, после сведе глава и притисна топлата си уста към нейната. Езикът му бавно раздели устните й.

Когато я привлече към мускулестото си тяло, тя усети възбудата му. Искаше й се да се брани, но целувката беше толкова изкусителна. Езикът му се втурна смело в устата й, изпрати гореща вълна по цялото й тяло. Обзета от сладко безсилие, Тара се облегна на гърдите му. Сърцето й биеше като безумно. След малко Джарет я отдалечи от себе си и попита с усмивка:

— Е, толкова ли е лошо?

Тя поклати глава, без да смее да проговори, преглътна конвулсивно и се засрами, че беше позволила на един непознат да я омае толкова бързо. Той се забавляваше за нейна сметка, а тя не можеше да позволи това.

Джарет се засмя тихо и помилва бузата й.

— Значи няма да ти бъде трудно да изпълниш дълга си?

— Не бива да ми се присмиваш!

— Може би вече знаеш какво ти предстои и тази нощ няма да те изненада.

— Още на игралната маса ти казах, че не съм уличница! — изфуча гневно тя и се опита да се изтръгне от ръцете му.

— Никога не съм го твърдял. Какъв темперамент имаш само…

Тара отметна глава назад и очите й блеснаха.

— Ако си се оженил за мен, защото си търсил предана, кротка съпруга…

— Не — прекъсна я енергично той. — Ожених се за теб заради косата ти.

— Какво? — Тя го блъсна с все сила, освободи се от прегръдката му и избяга от другата страна на писалището.

— Е, не само заради косата. Но тя беше първото, което ми направи впечатление. А когато отидохме в стаята ми и видях и останалото… — Бузите й пламнаха от срам и тя не намери думи да отговори. Мъжът скръсти ръце пред гърдите си и седна на ръба на писалището. — Трябва най-после да разбереш, че аз не те смятам за уличница. По всичко личи, че произхождаш от добро семейство, факт е обаче, че си избягала — може би от съпруга си?

— Вече ти казах, че не съм омъжена.

— Мила моя, не е нужно да си омъжена, за да допуснеш известни интимности.

— Никога не съм допускала подобни неща.

Джарет скочи от мястото си и Тара едва не изпищя, когато отново я привлече в обятията си.

— Водата във ваната ще изстине — прошепна той съвсем близо до устните й и дъхът му остави гореща следа по шията й. Този мъж беше опасен — опитен, много добър любовник.

Смутена, тя избягна погледа му.

— Гладна съм…

— Яденето ще почака, но аз не мога. — Джарет я сложи на масата и свали обувките и чорапите й. После я обърна и сръчните му пръсти се справиха бързо с шнуровете и кукичките. Роклята, фустите, корсетът и бельото паднаха на пода. Когато я вдигна на ръце и я отнесе във ваната, Тара спря да диша. Даже се залови трепереща за дървения ръб, защото се уплаши, че ще се удави.

Джарет нави косата й на ръката си и я вдигна, за да не се намокри. После коленичи зад нея и тя усети милувката на устните му по тила и раменете си. Сви се на кълбо и обхвана с две ръце коленете си. Макар че водата беше гореща, по тялото й пробягваха студени тръпки. Нежните милувки на Джарет я разтърсиха до дън душа.

Устата му се плъзгаше по шията й, пръстите му милваха ръката й. Никога през живота си Тара не беше изпитвала толкова пламенни еротични чувства. Трябва да се отбранявам, каза си отчаяно тя, защото ще се изгубя в страстта му…

Джарет улови брадичката й и обърна главата й към себе си. Устните му отново потърсиха устата й, езикът му заигра предизвикателно около нейния. Ръката му помилва предпазливо твърдите гърди, подразни зърното, което веднага се втвърди.

Целувката задуши тихия й стон. Времето сякаш спря, докато Джарет вдигна глава и я погледна. Смутена от пламтящата страст в погледа му, тя затвори очи и се наслади на горещите му устни по шията си.

Може би трябваше да престане да се бори. Все пак този мъж беше неин съпруг, Той я бе спасил от опасностите, които я дебнеха в Ню Орлиънс.

— Отпусни се, мила — пошепна в ухото й той. Тара отвори очи и видя, че все още стиска с ръце коленете си. Усмивката му беше развеселена, но и нежна. — Вече съм те виждал гола — напомни й меко той.

Тара се отпусна във водата и облегна глава на ръба на ваната. Обзета от приятна слабост, тя спусна ресници и отново се наслади на целувките по раменете и шията си. Мъжът намери гъбата, оставена до ваната, натри я със сапун и започна да я мие. Ръцете му бавно обхождаха коленете, корема, гърдите. След малко гъбата падна във водата. Устните на Джарет докоснаха бузите й, помилваха устните, а когато се отдалечиха, Тара усети внезапен студ.

Само след минута тя беше отново в обятията му. Той се съблече и се пъхна при нея във ваната. Потопи се до шията в сапунената пяна, после се изправи и я вдигна със себе си. Притисна я силно до голото си тяло и тя се вкопчи безпомощно в раменете му. Ръцете й сами се вдигнаха, за да го прегърнат. Настойчивият поглед на абаносовочерните очи й даде да разбере, че времето е дошло — тя трябваше да стане окончателно негова жена.

Жена на непознат… Странно, но той вече не й беше чужд. Тя го познаваше много по-добре, отколкото който и да било мъж преди него.

Когато Джарет я вдигна на ръце и излезе от ваната, Тара се разтрепери като лист. Той я отнесе до леглото и отметна завивката. Двамата паднаха на белия чаршаф.

Мъжът се отдалечи малко от нея, за да я разгледа. Без да се срамува, тя също огледа широките, бронзови рамене, мускулестата гръд, опънатия корем. Погледът й не посмя да се спусне по-надолу.

— Ти си прекрасна — проговори дрезгаво Джарет и разпростря разкошната руса коса по възглавницата. Тихият му глас беше странно успокояващ.

— Струвам ли триста долара? — попита тихо тя и на устните й заигра чувствена усмивка.

— Струваш милион.

— Съмнявам се.

— Остави аз да преценя. — Той я притисна нетърпеливо, целуна устните, гърдите. Устата му обхвана розовото зърно, горещият му език запали мъчителен огън в тялото й. Докато устата му смучеше жадно гърдата й, ръката му се плъзна по хълбока към бедрото, нежна и лека като перце.

Тара понечи да го отблъсне и в същото време се устреми с още по-голяма сила към интимната милувка. Тя впи пръсти в раменете му, отговори на погледа на тъмните очи и видя в тях само настойчиво желание. Меката ирония беше изчезнала.

Пръстите му милваха вътрешната страна на бедрата й и скоро стигнаха до кичурчетата руси косми между тях. Тя извика протестиращо, но горещата му уста задуши вика й.

Без да бърза, мъжът се зае да изследва центъра на женствеността й и тя изпита чувството, че потъва в езеро от топъл мед.

— Струваш повече от милион! — прошепна в ухото й той. После разтвори внимателно краката й и Тара усети тежестта на тялото му. Уплашена, тя извика тихо, отметна глава назад и се опита да избяга от прегръдката му. Мъжът държеше хълбоците й в желязна хватка и чакаше. Като видя, че движенията й само засилваха онези непознати, странни, сладки усещания, тя застина на мястото си. Но каква полза? Чувствата скоро взеха връх, а когато устните на Джарет последваха пътя на ръцете, помилваха корема, целунаха бедрата, тя забрави протестите. А после усети върха на езика му там, където беше съсредоточен този странен, мъчително-сладък копнеж.

— Не! — прошепна безсилно тя, но сама не повярва в отказа си.

Тара се понесе устремно към върха на насладата, все по-високо и по-високо, посягайки към нещо, без да знае какво е то. Когато чу стон, едва позна собствения си глас. По вените й се разливаше пареща горещина, стрелкаха се огнени слънчеви лъчи, изпълваха я със златна лава. Последната мощна тръпка прогони остатъците от разума и едва не отне съзнанието й.

Когато Джарет се надигна и покри тялото й със своето, тя не осъзна какво ще последва. Беше твърде объркана от преживяното, за да изпита страх или тревога, за да се отбранява. Но много скоро се върна рязко в действителността. Усети чуждото тяло между бедрата си и изпита пронизваща болка. Стисна здраво зъби, за да не изпищи, защото екипажът на кораба не биваше да чуе нищо. В очите й пареха сълзи и тя се опитваше да ги преглъща, притиснала лице до рамото на Джарет.

Мъжът помилва бузата й с безкрайна нежност.

— Всичко е наред — прошепна тихо той.

Нищо не беше наред! Тя се опита да се откъсне от него, да избяга от режещата болка.

— Не, моля те, недей…

— Имай търпение, скоро вече няма да те боли. Обещавам ти, че всичко ще бъде добре. — За да придаде тежест на думите си, той вдигна глава и я погледна настойчиво.

Болката не отслабваше, а Джарет още не беше почнал да се движи. Тя знаеше какво ще последва, защото той търсеше същото сладостно удовлетворение, с което беше дарил нея.

— Няма да те боли — повтори меко той. — Припомни си, че те спасих от участ, която щеше да бъде много по-страшна от смъртта.

— Ако знаеш как ми се иска да умра… — прошепна измъчено тя и той избухна в тих смях.

— Казах, че струваш милион, нали? — попита той между целувките. — Забрави го! Ти си безценна.

Добре, че скри лицето си на гърдите й, защото сълзите й потекоха. Но не болката беше причина за тази проява на слабост, а нежният комплимент. Освен това той беше на път да изпълни обещанието си.

Болките постепенно отслабнаха и чудото, което бе преживяла преди малко, се появи отново. Джарет се задвижи съвсем бавно и по тялото й отново потече пламтяща лава. Цялото й същество копнееше да преживее отново онази омайваща наслада.

Дойде и мигът да изпита повторно прекрасния екстаз. Джарет ускори ритъма, неспособен да се сдържа повече, и тя го придружи към върха на удоволствието. Обгърнати от пламъците на страстта, двамата изведнъж пропаднаха в непрогледен мрак и Тара изпита чувството, че животът й е отлетял, че дишането й спира.

Когато сенките се скриха в мрака, тя усети близостта на Джарет. Той лежеше до нея и я държеше в прегръдките си. Очите му бяха затворени. Това е сватбената ми нощ, каза си безсилно Тара. Никога не беше изпитвала такова дълбоко смущение — и такова щастие. В гърлото й се надигна хълцане и тя скри лице на гърдите му, за да избегне погледа му.

Мъжът помилва нежно бузата й.

— Защо плачеш? Съжалявам, че ти причиних болка.

— Вече не ме боли — излъга тя. След омаята на оргазма между бедрата й пареше отворена рана.

Джарет помълча малко, после отбеляза:

— Вече съм сигурен, че не си избягала от зъл съпруг.

Тара му обърна гръб и се загледа с невиждащи очи в пламъка на свещта.

— Нали ти казах, че нямам съпруг…

— Прощавай, но има твърде много неща, които не си ми казала — отвърна той, улови брадичката й и я принуди да го погледне.

— Ти се ожени за мен, без да искаш обяснения.

— Това е вярно.

— Съжаляваш ли?

— О, не! Ти ми направи най-приятната изненада в живота ми.

— Но аз…

Жадна целувка затвори устата й и тя забрави миналото, пропъди тревогата за бъдещето. Този път екстазът беше още по-красив и омагьосващ. Болката изчезна като по чудо. После двамата дълго лежаха прегърнати, ударите на сърцата им бавно се успокояваха. Когато отново започна да диша дълбоко и равномерно, Тара потъна в царството на сънищата.

Джарет остана още дълго време буден, прегърнал съпругата си, и размишляваше за тайнственото й минало. След време неговото собствено минало започна да го преследва. Твърде дълго беше живял с болката от загубата. Постоянно се вкопчваше в спомените си. Трябваше му жена, в това нямаше съмнение. Тази нощ я бе намерил, но не очакваше, че тя ще събуди в сърцето му толкова силни чувства.

Какво точно изпитвам, опитваше се да прецени той. Та аз почти не я познавам. Не знам от какво бяга. Е, може би аз също съм беглец и двамата ще си помогнем взаимно в бягството от страданията.

Той приглади назад разкошната руса коса и отново се възхити от красотата й. Тази жена беше изключителна, единствена по рода си… Докато лежеше в обятията й, той бе забравил дълбоката тъга по жена си. Сега го измъчваха угризения на съвестта. Миналото е мъртво, опитваше се да си внуши той. Минало и погребано. Неговото минало, миналото на Тара. И двамата щяха да запазят тайните си.

Джарет стана безшумно, отиде до масата и си наля чаша вино. Отпи голяма глътка и се обърна към леглото. Тара се бе събудила и го гледаше втренчено. Той й се усмихна и вдигна чашата за наздравица.

— За бъдещето — нашето бъдеще.

 

 

Клив Картър изчака, докато се зазори и свещите в кръчмата угаснаха. През цялата нощ не издаде нито веднъж гнева и нетърпението си. Той беше син на известен политик, единственото дете на богат, ползващ се с всеобщо уважение мъж. Твърде често беше наблюдавал интригите на политическата сцена и знаеше урока си. Мъжът трябваше да запази спокойствие, все едно какво го заплашваше и какви събития беше предизвикал с действията си.

Двамата му пазачи не се върнаха. Появиха се само слугите на жалкия гостилничар, за да съобщят, че са намерили младата жена, но Макензи не искал да я пусне преди края на нощта. Ийстууд ги изпрати обратно в пансиона. Скоро пристигна новината, че Макензи е изчезнал с момичето.

— Трябва да я изтръгнете от ръцете му — заяви спокойно Картър, докато гостилничарят стоеше пред него като наказан ученик. — Нали ви казах, че тя е убийца. Онзи мъж няма право да й дава закрила. Макензи трябва да дойде тук и…

— Не е толкова просто, сър. Той е много богат и има влияние в града… Освен това е невероятно силен. Говорят, че се нахвърлял срещу алигаторите с голи ръце.

Клив избухна в презрителен смях.

— Хайде, Ийстууд, изпратете пак хората си. Трябва да разберат какво е станало с Тара Брент. А мъжът, който се бори с алигатори, умира като всеки друг, когато куршумът го улучи между очите.

— Мистър Картър! Боя се, че не разбирате. Ако сторите нещо на Макензи, законът вече няма да е на ваша страна.

— Нямам време за безплодни дискусии. Постарайте се да ми доставите сведенията, от които се нуждая. Засега ми носите само разочарования.

Ийстууд пое дълбоко въздух, изтича до вратата, където чакаха хората му, и отново им нареди да търсят Тара. Докато стоеше на прага, един от другите му слуги изникна внезапно от утринния здрач, държейки главата си.

— Какво има? — попита смаяно кръчмарят.

— Някой беше при нея. И се движеше по-бързо от индианец. Така ме удари, че загубих съзнание. Двамата изчезнаха вдън земя.

Ийстууд се обърна с въздишка към Клив Картър:

— Нали ви казах, сър? Ако Макензи е решил да задържи жената, вече няма да я видите.

— Великолепно! — извика презрително изисканият мъж.

— Ако се съгласите да увеличите малко възнаграждението ми, аз обещавам да ви намеря Макензи. За съжаление ще се наложи да почакате. Почти съм сигурен, че той ще се върне във Флорида.

— Там ще го намеря и сам. — Клив измери с презрителен поглед жалкия кръчмар, който мислеше единствено как да спечели повече пари. Само неговата алчност беше виновна, че Тара успя да му се изплъзне. Той се надигна, удари с бастуна по пода и изведнъж от сребърната дръжка изскочи малък остър нож. Без да се бави нито секунда, Клив се хвърли към Ийстууд и размаха бастуна си.

Гостилничарят изохка и притисна с трепереща ръка шията си. Между пръстите му потече струйка кръв. Той изгледа невярващо Картър, после рухна на пода. Умря още преди да е докоснал земята.

Клив се обърна към един от пазачите си, който чакаше в ъгъла на кръчмата.

— Хвърли тази измет в реката. А после разпространи слуха, че момичето се е върнало, за да убие Ийстууд, и пак е избягало.

Мъжът извлече трупа от кръчмата, без да каже дума. Тинестата вода на Мисисипи често приемаше в студената си прегръдка изгубените души и твърде рядко ги изхвърляше по бреговете си.

Никой няма да го потърси, каза си доволно Клив. Хора като Ийстууд умираха всеки ден — по кейовете, в игралните салони и публичните домове. А този отвратителен гостилничар заслужаваше смъртта.

Също като Джулиън Картър.

Онова, което му предстоеше, изискваше внимателно и хладнокръвно обмисляне.

Гневът в гърдите му пламна с нова сила. Не на последно място и защото Тара бе предпочела да се продаде на друг мъж, вместо да приеме онова, което й предлагаше Клив Картър. Сега трябваше да прояви максимална предпазливост. Той седна на стола си и затропа с пръсти по масата. Сигурно тя не беше казала истината на онзи Макензи, а само го беше помолила да улесни бягството й.

Ще я намеря, каза си ядно Клив. Даже ако трябва да отида във Флорида или да вляза в ада.