Нора Робъртс
Ритуал в смъртта (3)

Трета глава

Ив си каза, че заведението е от висока класа, при това тук беше много по-тихо, отколкото в клубовете, които бе посещавала досега. Разговорите и музиката бяха приглушени. Масите бяха подредени нагъсто, но между тях имаше свободни пространства за движение, които напомниха на Ив за концентричните окръжности от бележката на Алис. По стените имаше огледала във формата на лунен сърп и звезди. Под всяко беше поставена запалена свещ и пламъкът й се отразяваше в блестящата повърхност. Между огледалата бяха поставени плочки, с изписани върху тях цифри и странни символи. Дансингът беше кръгъл, както и барът, където клиентите седяха на столове, изобразяващи зодиакалните знаци. Отначало Ив не позна жената, разположила се върху двете глави на зодия Близнаци, но след миг смаяно възкликна:

— Господи, но това е Пийбоди!

Рурк впери поглед в младата жена с дълга, ефирна рокля в синьо-зелени тонове. Тя носеше три гердана, които провисваха чак до кръста й, обеци от разноцветни метали подрънкваха под кичурите й права, късо подстригана коса.

— Виж ти — промълви той и широко се усмихна. — Кой би повярвал, че нашата Пийбоди е толкова ефектна жена?

— Признавам, че изглежда съвсем на място — колебливо произнесе Ив. — Искам да разговарям насаме с Алис. Защо не отидеш да правиш компания на сътрудничката ми?

— С най-голямо удоволствие. — Рурк критично огледа окъсаните й джинси и протърканото й кожено яке. — Лейтенант, длъжен съм да ти кажа, че ти изглеждаш съвсем не на място.

— Това намек ли е?

— Не, констатация. — Рурк нежно докосна трапчинката на брадичката й, прекоси залата и седна на високото столче до Пийбоди. — Хей, какво беше стандартното изречение, когато искаш да свалиш симпатична девойка? Може би трябва да попитам какво прави чаровница като теб в подобно заведение.

Пийбоди гневно го изгледа и направи кисела физиономия.

— Чувствам се като пълна идиотка в тази тъпа рокля.

— Изглеждаш прекрасно.

Тя презрително изсумтя.

— Не е в моя стил.

— Знаеш ли кое е най-очарователното в жените? — Той се приведе и докосна с пръст обеците й, за да зазвънтят. — Имате толкова различни стилове. Какво пиеш?

Пийбоди, която беше абсурдно поласкана от думите му, положи усилия да не се изчерви.

— Коктейл „Стрелец“ — отговори. — Това е зодиакалният ми знак. Предполага се, че напитката е подходяща за хора от моята зодия, тъй като е приготвена в съответствие с тяхната обмяна на веществата и с характера им. — Отпи от прозрачния бокал и добави: — Всъщност е доста приятна на вкус. Ти каква зодия си?

— Нямам представа. Мисля, че съм роден през първата седмица на октомври.

„Мисля, че съм роден… — повтори наум Пийбоди. — Колко е странно да не знаеш точната си рождена дата.“ А на глас каза:

— Значи си Везна.

— Тогава ще си поръчам питие, което отговаря на обмяната на веществата ми. — Извърна се да повика сервитьорката и погледна към Ив, която седеше сама. — На коя зодия смяташ, че отговаря началничката ти?

— Трудно ми е да определя. Характерът й е противоречив.

— Права си — промълви той.

От масата си, разположена във външната окръжност, Ив наблюдаваше всичко. В бара нямаше оркестър или поне холограмно изображение на оркестър. Музиката сякаш се пееше отвсякъде. Мелодични флейти и струнни инструменти, великолепен женски глас, който изпълняваше песен на непознат език.

Тя забеляза двойки, потънали в задълбочен разговор, други, които тихо се смееха. На никого не направи впечатление, когато жена в прозрачна бяла рокля стана и затанцува сама. Ив поръча да й донесат вода и учудено повдигна вежди, когато й я поднесоха в бокал от синтетично сребро.

Заслуша се в разговора на седящите на масата зад нея и й стана забавно, когато ги чу съвсем сериозно да обсъждат преживяванията си в астралния свят. На масата, разположена наблизо, две жени разговаряха за предишния си живот, когато са били жрици в един храм в Атлантида. Запита се защо хората вярват, че животът им преди прераждането е бил много по-екзотичен и вълнуващ от сегашния. С ирония си каза, че навярно на човек късметът му проработва само веднъж.

„Това са само безобидни чудаци“ — помисли си тя, ала усети, че машинално потърква в джинсите си все още изтръпналата си длан.

В този момент забеляза Алис, която току-що беше влязла в бара. Веднага й направи впечатление, че девойката е неспокойна. Нервно кършеше пръсти, раменете й бяха напрегнати, очите й се стрелкаха като на изплашено животно. Ив я изчака да огледа залата и да я забележи, сетне й кимна. Алис отново хвърли тревожен поглед към входа и забърза към маста. Когато се приближи, прошепна:

— Радвам се, че сте тук. Страхувах се, че няма да дойдете. — Пъхна ръка в джоба си и извади сребърна верижка, на която беше окачен гладък черен камък. — Моля ви, сложете този медальон — настоя тя, когато видя, че Ив се колебае. — Камъкът се нарича обсидиан и е поръсен със светена вода, за да предпазва от злите сили.

— Точно това ми трябва — шеговито заяви Ив и си сложи медальона.

— Повиках ви тук, защото това е най-безопасното, „най-чисто“ място. — Алис тревожно се огледа и продължи: — Едно време често идвах в този бар. — Когато забеляза сервитьорът да се приближава към маста, тя с две ръце сграбчи амулета на шията си. Поръча си някаква напитка, наречена „Златно слънце“, дълбоко си пое въздух и отново се обърна към Ив. — Трябва да събера смелост за онова, което ще ви кажа. Опитах се да медитирам, но не успях. Страхувам се до смърт.

— От какво се боиш, Алис?

— Страхувам се, че онези, които убиха дядо ми, са ме набелязали за следващата си жертва.

— Кой уби дядо ти?

— Злите сили. Умъртвяването на хора им се отдава най-добре. Сигурно няма да повярвате на думите ми. Прекалено прагматична сте. — Тя взе питието от сервитьора, за миг затвори очи, сякаш се молеше, сетне бавно поднесе чашата към устните си. — Ала знам, че ще ми обърнете внимание. Инстинктът ви подсказва, че не лъжа и че животът ми действително е в опасност. Не искам да умра — прошепна девойката и остави чашата си на масата.

„Това е първото смислено нещо, което си казала“ — помисли си Ив. Виждаше, че Алис наистина е изплашена до смърт, докато на поклонението умело се беше прикривала, навярно за да не разтревожи семейството си.

— От кого се страхуваш и защо?

— Трябва да ви обясня всичко, от игла до конец. Необходимо е да се пречистя, преди да изкупя вината си. Дядо ми ви уважаваше, затова реших да се доверя именно на вас. Знайте, че не съм вещица по рождение.

— Нима? — иронично възкликна Ив.

— Може би не ви е известно, но има вещици по рождение и такива като мен, които по-късно се увличат по магьосничеството. Научих за култа уика в университета и когато навлязох в същността му, започнах да изпитвам желание да принадлежа към него. Привличаха ме ритуалите, търсенето на равновесие в природата, радостта от живота и позитивните принципи на етиката. Не казах на семейството си за новото ми увлечение. Страхувах се, че няма да ме разберат. — Наведе глава и гъстата й коса закри лицето й. — Харесваше ми цялата тази тайнственост, бях прекалено млада и ми се струваше много забавно да танцувам гола на някоя поляна. Родителите ми… — Момичето отново вдигна глава. — Те са изключително консервативни. Може би именно заради това исках да извърша нещо… предизвикателно.

— Един вид бунт срещу закостенелите им схващания, нали?

— Точно така. — Алис тежко въздъхна. — Ако искрено бях приела посвещаването ми в магьосничеството и в неговите догми, сега всичко щеше да бъде различно. Оказах се слабохарактерна и прекалено самоуверена. — Отпи от чашата си и продължи: — Поставих си за цел да узная всички подробности, непрекъснато сравнявах и анализирах разликите между черната и бялата магия. Казвах си, че не бих могла да разбера същността на едната, без да познавам нейната противоположност.

— Струва ми се логично.

— Ала не е — настоя Алис. — Самозаблуждавах се, самочувствието и интелектът ми ме подведоха. Реших, че ще изуча теоретично принципите на черната магия. Ще беседвам с онези, които са избрали „другата пътека“ и ще открия какво ги е накарало да се отклонят от правия път. Смятах, че ще бъде много забавно. — Тя печално се усмихна. — И отначало очакванията ми се оправдаха.

„Алис е истинско дете — помисли си Ив. — Виждам пред себе си ослепително красива жена, умна и любознателна, но всъщност тя е само едно наивно дете.“ Помисли си, че младите хора се поддават на блъфиране и от тях с лекота можеш да изкопчиш най-подробна информация. Обърна се към девойката и попита:

— Навярно тогава си се запознала със Селина Крос.

Момичето пребледня, стисна юмрук и с показалеца и малкия си пръст направи знака на дявола.

— Откъде знаете за нея?

— Направих известни проучвания. Не исках да дойда на срещата неподготвена. Самата ти си внучка на полицаи и знаеш колко важна е предварителната информация.

— Пазете се от нея. — Алис стисна устни. — Пазете се.

— Тя е мошеничка на дребно и наркопласьорка.

— Грешите. Селина е много повече от обикновена измамница. Повярвайте ми, лейтенант. Знам цялата истина. Тя ще започне да ви преследва, ако я предизвикате.

— Мислиш ли, че по някакъв начин е причинила смъртта на Франк?

— Да. — Очите на девойката се наляха със сълзи и сякаш станаха още по-сини. — И то по моя вина. Аз съм виновна за всичко!

Ив се приведе, за да закрие разтревоженото й лице от любопитни погледи.

— Разкажи ми за нея.

— Запознахме се преди около година на събора на магьосниците в навечерието на Хелоуин. Самозалъгвах се, че това ще допълни събраната от мен информация. Не осъзнавах колко дълбоко съм затънала, до каква степен съм попаднала под властта на черната магия, доколко съм завладяна от нейната ненаситност. По онова време още не бях участвала в ритуалите, а само наблюдавах извършването им. После се запознах със Селина и с онзи, когото наричат Олбан.

— Кой е този Олбан?

— Неин служител. — Алис притисна юмрук към устните си. — Не си спомням точно какво се случи през онази нощ. Едва сега разбирам, че сигурно са ми направили магия. Позволих им да ме заведат в очертанията на кръга, да съблекат дрехите ми. Дочух биенето на камбаните и монотонния напев, отправен към Господаря на мрака. Наблюдавах как принесоха в жертва една овца и заедно с останалите опитах от кръвта й. — Тя засрамено наведе глава. — Да, пих от кръвта на животното и изпитах невероятно удоволствие. През онази нощ бях олтарът. Не усетих кога са ме привързали към огромния камък, но не усещах страх, а сексуална възбуда. — Без да вдига поглед, Алис зашепна: — Всеки член на братството мина покрай мен, втривайки в тялото ми благоуханни масла и кръв. Монотонният припев изпълваше съзнанието ми, усещах горещината, лъхаща от огъня. После Селина легна върху мен и… и започна да прави нещо с мен. Бях девствена, не знаех какво означава сексът. След известно време тя се плъзна нагоре по тялото ми и Олбан ме възседна. Селина ме наблюдаваше. Той стисна гърдите й и проникна в мен. А тя не откъсваше поглед от лицето ми. Исках да притворя клепачи, но не можех. Непрекъснато се взирах в очите й. Имах чувството, че не мъжът, а тя ме обладава.

Сълзите й закапаха по покривката. Въпреки че Ив беше седнала така, че да прикрива девойката, неколцина души от съседните маси любопитно гледаха към тях.

— Била си упоена, Алис. Възползвали са се от теб. Няма от какво да се срамуваш.

Девойката за миг вдигна очи и погледът й накара сърцето на Ив да се свие от жалост към нея.

— И все пак изгарям от срам. Бях девствена и усетих болка, но дори тя ми подейства невероятно възбуждащо. Болката беше придружена с неописуемо удоволствие. Бяха ме изнасилили, а аз молех да го сторят отново. И те го направиха. Всички членове на групата ми се изредиха. Призори вече бях тяхна покорна робиня. Когато се събудих, видях, че лежа между Олбан и Селина. Бях се превърнала в тяхна ученичка. И в тяхна играчка. — Отново отпи от чашата си, а сълзите продължаваха да се стичат по страните й. — Позволявах на тях и на техните любимци да правят всичко, което пожелаят с мен в леглото. Отдадох се на мрака. Мислех се за недосегаема, нехаех дали семейството ми ще научи за новото ми увлечение. Някой ме наклевети пред дядо ми. Той отказа да ми съобщи името му, ала знаех, че доносникът принадлежи към уиканите. Дядо се опита да ме спре, като ми каза, че знае всичко, а аз се изсмях в лицето му. Предупредих го да не се бърка в живота ми. Но мисля, че не ме е послушал.

Ив мълчаливо й подаде чашата с вода. Алис я взе и я пресуши на един дъх, сетне продължи:

— Преди няколко месеца открих, че Селина и Олбан тайно извършват ритуали. Пристигнах от колежа един ден по-рано. Отидох в дома им и дочух обредното пеене. Отворих вратата на ритуалното помещение. Двамата бяха там и извършваха жертвоприношение. — Ръцете й се разтрепериха. — Този път жертвата не беше овца, а дете. Момченце.

Ив стисна китката й и смаяно попита:

— Нима действително са убили дете?

— „Убили“ е прекалено цивилизована дума за онова, което те сториха с нещастното момченце. — Сълзите й внезапно пресекнаха и лицето й се изкриви от ужас. — Моля ви, не ме принуждавайте да ви описвам какво бяха направили с него.

Ив си каза, че рано или късно ще се наложи Алис да сподели ужасяващото преживяване, ала засега не искаше да я насилва.

— Разкажи ми каквото можеш.

— Видях… Селина, ритуалния нож, кръвта, писъците. Кълна се, че видях писъците — бяха като черни мълнии, които прорязваха въздуха. Беше прекалено късно да спася детето. — Отново вдигна насълзените си очи към Ив и в погледа й се четеше отчаяна молба да й повярват. — Беше прекалено късно, дори да имах силата и смелостта да му се притека на помощ.

— Била си сама, при това си изпаднала в шок — проговори Ив, като грижливо подбираше думите си. — Жената е била въоръжена, а момчето мъртво. Не би могла да му помогнеш.

Алис дълго се взира в нея, сетне закри лицето си с длани.

— Опитвам се да си го внуша. Съсипва ме мисълта, че не съм се притекла на помощ на едно беззащитно дете, че избягах.

— Нищо не можеш да промениш. — Ив продължаваше да стиска китката на девойката, но беше поотхлабила хватката си. Спомни си, че веднъж беше закъсняла само с няколко секунди и едно дете бе загубило живота си. Не беше избягала, а бе убила виновника, ала така или иначе детето бе мъртво. — Не можеш да се върнеш и да промениш случилото се. Налага се да се примириш.

— Зная. Изида ми каза същото. — Алис тежко въздъхна и отпусна ръце. — Онези двамата бяха погълнати от „заниманието“ си и изобщо не ме забелязаха. Или поне така се надявам. Не казах нищо на дядо ми, не отидох в полицията. Изпитвах неописуем страх, повдигаше ми се. Не знам колко време съм останала в къщата, но като се посъвзех, отидох при Изида — върховната жрица, която ме беше посветила в уика. Тя ме прие, въпреки че бях се отклонила от правия път, въпреки всичко, което бях сторила.

— Значи не си казала на Франк за жертвоприношението.

Девойката потръпна, когато дочу хапливия тон на Ив.

— Казах му, но много по-късно. Прекарах известно време в размисъл и пречистване. Изида извърши няколко пречистващи обреди и се зае да ме излекува чрез аурата ми. Решихме, че е по-добре известно време да живея в пълно уединение и да се съсредоточа върху намирането на верния път, което ще бъде моето изкупление.

В очите на Ив проблесна гняв, тя се втренчи в девойката и се приведе към нея.

— Алис, нима твърдиш, че си видяла как убиват дете и не си съобщила никому, освен на кварталната вещица?

— Постъпката ми изглежда безсърдечна. — Алис прехапа треперещите си устни. — Детето беше мъртво, не можех да му помогна. Оставаше ми само да се моля за преминаването на душата му в друго измерение. Страхувах се да кажа на дядо. Боях се от реакцията му и от онова, което Селина можеше да му причини. Преди месец се осмелих да споделя всичко с него. Сега дядо е мъртъв и съм сигурна, че тя е причинила смъртта му.

— Откъде знаеш?

— Видях я.

— Почакай. — Ив присви очи и вдигна ръка. — Видяла си Селина да убива Франк, така ли?

— Не, зърнах я през прозореца. В нощта, когато дядо умря, погледнах през прозореца и я видях да стои на улицата и да се взира в мен. В този момент се обади мама и ми съобщи, че дядо е мъртъв. А Селина се усмихна. Усмихна се и ми помаха. — Алис отново закри лицето си с длани. — Беше изпратила злите сили при него. Бе използвала цялата си мощ да накара сърцето му да спре. И то заради мен. Оттогава всяка нощ на перваза каца гарван и ме наблюдава с нейните очи.

„Господи! — помисли си Ив. — Историята става все по-невероятна.“ А на глас произнесе:

— Птица ли?

Алис сложи треперещите си ръце върху масата.

— Селина може да се превъплъщава и да приема формата на каквото си пожелае. Взех всички предпазни мерки, ала може би вярата ми не е достатъчно силна. Усещам привличането на злите сили, чувам техния зов.

— Достатъчно, Алис. — Въпреки че съчувстваше на момичето, търпението на Ив започваше да се изчерпва. — Да допуснем, че Селина Крос има вина за участта на дядо ти. Ако докажем, че не е умрял от естествена смърт, това ще означава, че е бил убит, но не и че му е била направена магия. Ще открием веществени доказателства, ще изправим престъпницата пред съда и тя ще си получи заслуженото.

— Не можеш да откриеш дима. — Алис печално поклати глава. — Проклятието не е никакво доказателство.

Чашата на търпението на Ив преля и тя възкликна:

— Ти си станала свидетелка на престъпно деяние. Вероятно си единствената свидетелка и ако се страхуваш, ще уредя да живееш на място, където денонощно ще те охраняват. — Говореше делово, отново се беше превърнала в полицай, който съвестно изпълнява задълженията си. — Искам да ми опишеш момченцето, за да проверя дали е обявено за издирване. Когато имам официалните ти показания, ще получа разрешително за обиск на къщата, където се предполага, че е било убито детето. Ала трябва да ми съобщиш всички подробности, както и имената на замесените хора. Сигурна съм, че мога да ти помогна.

— Не разбирате колко сериозна е опасността. — Алис тъжно поклати глава. — Виждам, че не ми вярвате.

— Вярвам, че си интелигентна и любознателна млада жена, която се е забъркала с истински престъпници. Забелязвам, че си объркана и разтревожена. Познавам човек, който ще ти помогне да преодолееш стреса.

— Какъв човек? — подозрително попита девойката и очите й станаха ледени. — Значи искате да ме изпратите при психиатър. Смятате, че си въобразявам какво ли не, че си измислям кървави истории. — Тя скочи на крака. Цялата трепереше. — Не разсъдъкът ми е в опасност, а животът ми. Моят живот, лейтенант Далас, и душата ми. Сигурна съм, че ще ми повярвате, ако се изправите срещу Селина. И тогава бог да ви е на помощ. — Обърна се и се втурна навън, а Ив остана да проклина неблагоразумието си.

— Май претърпя пълен провал — обади се Рурк, който незабелязано се беше приближил до масата.

— Това момиче е напълно смахнато, но личи, че е уплашено до смърт. — Ив тежко въздъхна и стана. — Да изчезваме оттук. — Направи знак на Пийбоди и тръгна към вратата.

Навън се стелеше мъгла и сивкавите вълма пълзяха над асфалта, сякаш бяха злини, сплетени в кълба. Току-що бе заръмял леден дъждец.

— Ето я — промърмори Ив, когато видя как девойката тичешком завива зад ъгъла. — Тръгна на юг. Пийбоди, проследи я и се погрижи тя да се прибере невредима у дома.

— Слушам. — Пийбоди се затича след Алис.

— Момичето е истинска развалина, Рурк. Прекарали са я не само в буквалния, но и в преносния смисъл. — Тя гневно пъхна ръце в джобовете си. — Може би трябваше да действам по-деликатно, ала се боя, че щях да я насърча. Само като си помисля какви ги дрънкаше… заклинания, проклятия, жена, която се превъплъщава в различни същества… Господи, какъв абсурд!

— Скъпата ми Ив! — Рурк я целуна по челото. — Ти си най-прагматичната жена, която познавам.

— Ако се вярва на бръщолевенията й, Алис е била невеста на Сатаната. — Мърморейки, тя се запъти към колата, внезапно се обърна и закрачи обратно. — Ще ти кажа какво се е случило, Рурк. Искала е да се позабавлява, да се позанимава с окултизъм, ала я е сполетяла беда. Не ми е необходимо кристално кълбо, за да разбера, че е наивна като дете. Отишла е на някакво тяхно сборище или както там го наричат, и са я упоили. После групово са я изнасилили. Мръсници! Лесно е за двама професионални измамници да убедят едно дрогирано и изпаднало в шок момиче, че принадлежи към техния култ. Използвали са секса, за да я държат в хватката си.

— Изглеждаш извънредно разстроена от разказа й — промълви Рурк и отметна влажните кичури от челото й.

— Така е. По дяволите, успя ли добре да я разгледаш? Досущ прилича на съименницата си от „Алиса в страната на чудесата“. Може би и тя вярва в съществуването на зайци, които умеят да говорят. — Въздъхна и опита да се овладее. — За съжаление историята, която ми разказа, съвсем не прилича на приказка. Твърди, че е присъствала на ритуалното умъртвяване на някакво момченце. Трябва да я заведа при Майра. Сигурна съм, че опитен психоаналитик ще различи истината от измислицата. Сигурна съм обаче, че хората, за които тя говори, действително са принесли в жертва момчето, което означава, че са убивали и други деца. Психопати като тях се нахвърлят като хищни птици върху безпомощните създания.

— Известно ми е. — Той протегна ръце и замасажира раменете й. — Може би ти напомня онова, което се е случило с теб.

— Не. Няма нищо общо нито с моите, нито с твоите преживявания — заяви тя, въпреки че историята на Алис беше засегнала болезнени струни в сърцето й. — Ние оцеляхме, нали? — Стисна ръката му и внезапно възкликна: — Защо Франк не е записал разказа й? Защо се е заел със самостоятелно разследване?

— Може би има запис на домашното си устройство.

Ив премигна и смаяно впери поглед в него.

— Господи, как е възможно да съм толкова глупава! — Придърпа Рурк и го целуна по устните. — Гениален си!

— Знам. — Той се сепна, когато някакво същество изскочи от сенките и се стрелна по рампата. — Пфу, черна котка! — възкликна Рурк, който изпита странно безпокойство и едновременно беше развеселен от суеверието си. — Чувал съм, че носи нещастие.

— Правилно. — Младата жена тръгна към котката, която се притискаше към колата на Рурк. Забеляза, че животното внимателно я следи с блестящите си зелени очи. — Не изглеждаш гладна, миличка. Струваш ми се прекалено добре охранена за улична котка. Всъщност изглеждаш като нарисувана. Сигурно е дроид — реши тя и все пак приклекна да погали животното. Котката злобно изсъска, изви гръбнака си като дъга и замахна с лапа. Положително щеше да нарани ръката на Ив, ако тя не я беше отдръпнала навреме. — Май не е приятелски настроена.

— Това ще ти бъде за урок. Друг път едва ли ще протягаш ръка към непознати животни… или към дроиди. — Той застана пред Ив, за да набере отключващия код, но не откъсна поглед от блестящите очи на котката. Когато съпругата му се качи в колата, Рурк тихо заговори. Животното настръхна, размаха опашка, грациозно скочи на улицата и след миг мъглата го погълна.

Рурк не знаеше защо е заговорил на галски, прогонвайки котката. Още мислеше за странното съвпадение, когато се качи в колата. Ив се обърна към него и замислено промълви:

— В случая най-лошото е, че не мога да използвам компютърните познания на Фийни. Командирът ми заповяда до второ нареждане да запазя разследването в тайна. Бих могла да помоля съпругата на Франк да ми позволи да прегледам информацията в домашния му компютър, ала ще се наложи да измисля някакво оправдание и се страхувам да не възбудя подозрението й.

— Което не желаеш, нали?

— Точно така. Какво ще кажеш, ако те помоля да използваш… способностите си, за да „влезем“ в домашния компютър на Франк.

Когато подкара колата, Рурк забрави мрачните си мисли и настроението му се подобри. Ето защо шеговито отговори на въпроса на съпругата си:

— Зависи, лейтенант. Ще получа ли полицейска значка?

— Не. Ала ти се полага да правиш секс с полицейска служителка.

— Ще имам ли право на избор? — Ив го ощипа, а той само се усмихна и продължи: — Какво пък, може да избера и теб. Предполагам, че искаш още тази вечер да ме използваш като неофициален консултант.

— Позна.

— Съгласен съм, но първо искам да правя секс. — Когато Ив се разсмя, той продължи: — Питам се дали Пийбоди ще се освободи по-рано. Шегувам се! — побърза да добави, ала превключи колата на автопилот в случай, че трябва да се отбранява от разгневената си съпруга. — Длъжен съм да отбележа, че тази вечер сътрудничката ти изглеждаше невероятно сексапилна. — Избухна в неудържим смях, сграбчи юмрука й, а със свободната си ръка докосна гърдите й. Ив възкликна:

— Слушай, приятел, и без това здравата си загазил. Известно ли ти е, че правилникът на града забранява какъвто и да било сексуален акт в движещо се превозно средство?

— Арестувай ме — предложи Рурк и захапа долната й устна.

— Може и да го направя, но засега си ми необходим. — Изтръгна се от ръцете му и го отблъсна. — А заради хитроумната ти забележка относно Пийбоди, ще отложим секса за след консултацията.

Той изключи автопилота, усмихна се и я изгледа изпод око.

— Искаш ли да се обзаложим, че ще постигна своето?

Ив присви очи и отговори:

— Да, залагам петдесет долара.

— Аз също. — Рурк натисна педала, профуча през желязната порта и бързо подкара по алеята, водеща към дома им.