Нора Робъртс
Ритуал в смъртта (12)

Дванайсета глава

В разкошния си кабинет, намиращ се в небостъргач в центъра на града Рурк се подготвяше за последното съвещание за сутринта. Първоначалният му план беше да замине за Ротердам, но накрая беше решил да проведе срещата холограмно, за да остане близо до Ив.

Седеше на председателското място до огромната маса и с насмешка си мислеше, че изображението му „седи“ на същата маса отвъд океана. От лявата му страна се беше настанила секретарката му, която му подаваше документи за подпис. От другата му страна седеше преводач, готов да се намеси, ако възникне проблем с компютърната програма, извършваща симултанен превод.

Останалите места около масата бяха заети от членовете на директорския съвет на компанията „Скан еър“ или по-точно — от изображенията им. Изминалата година се беше оказала успешна за предприятията на Рурк, но не и за „Скан еър“. Той правеше услуга на собственика, като купуваше западащата му компания.

Намръщените лица на директорите подсказваха, че те не са му особено благодарни.

Рурк знаеше, че трябва да извърши драстични промени в „Скан еър“, което означаваше да закрие няколко директорски места, а останалите на тази длъжност щяха да бъдат с ограничени възможности и с по-ниски заплати. Вече беше избрал неколцина мъже и жени, които се бяха съгласили да се преместят в Ротердам и да вдигнат на крака въздухоплавателната компания.

Докато механичният глас в слушалките му превеждаше условията на договора, Рурк наблюдаваше лицата и жестовете на хората от „Скан еър“. От време на време се консултираше с преводача за допълнителни клаузи.

Всяка фраза, дори всяка дума от договора предварително му бяха известни. Нямаше никакво намерение да плати исканата сума. Имаше пълно основание, тъй като при проучването беше открил допълнителни финансови затруднения на компанията, които директорите се бяха опитали да скрият.

Не ги обвиняваше. На тяхно място би постъпил по същия начин. Ала неговите специалисти винаги правеха най-подробни проучвания и откриваха всички слабости.

Подписа се на всички копия, постави датата и подаде документите на секретарката си да ги подпише като свидетел. После тя изпрати договорите по лазерен факс. След секунди те бяха подписани от собственика на „Скан Еър“.

— Сключихме добра сделка, господин Вандерли — учтиво се обърна към него Рурк, щом получи обратно документите. — Разбрах, че се пенсионирате. Желая ви всичко най-хубаво.

Вандерли намръщено кимна и произнесе кратка реч. Холограмите изчезнаха.

Рурк се облегна на стола и каза на секретарката си:

— Хората невинаги са благодарни, когато получават огромни суми, нали, Каро?

— Прав сте, сър. — Секретарката беше ефектна жена с побеляла, грижливо фризирана коса. Носеше елегантен костюм и когато стана, късата й пола откри красивите й крака. — Ще бъдат още по-недоволни, когато само след година „Скан Еър“ ще бъде печеливша компания.

— Не след година, а след десет месеца — поправи я той и се обърна към преводача: — Благодаря, Петров. Както винаги беше безупречен.

— За мен беше удоволствие, сър. — Петров беше дроид, създаден в една от компаниите на Рурк. Беше слаб мъж, облечен в елегантен тъмен костюм. Създателите му го бяха „надарили“ с привлекателно лице, което не се набиваше на очи. Изглеждаше на средна възраст, с цел да вдъхва по-голямо доверие. Неколцина дроиди от неговата партида работеха в Обединените нации.

Рурк отново заговори на секретарката си:

— Насрочи следващото съвещание за след час. Трябва да уредя един личен въпрос.

— Напомням ви, че в един ще обядвате с шефовете на „Скай Уейз“, за да обсъдите присъединяването на „Скан Еър“ и рекламната кампания.

— Тук ли ще обядваме или навън.

— Тук, сър, в официалната зала. Още миналата седмица вие одобрихте менюто. — Тя се усмихна. — Навярно сте предчувствал, че ще купите компанията.

— Да, сега си спомних. Ще бъда там навреме. — Премина по коридора и влезе в частния си кабинет. Преди да се приближи до бюрото, грижливо заключи вратата, въпреки че не беше необходимо. Каро никога не си позволяваше да влиза тук без специална покана. Все пак се налагаше да бъде особено предпазлив, тъй като се канеше да извърши нещо незаконно. Предпочиташе да използва домашния си компютър, ала нямаше излишно време. Ив също нямаше време за губене.

Седна пред компютъра и включи специалния уред, за да не бъде засечен от службата по охрана. Наказанието за незаконно проникване в полицейския компютър беше доста строго.

— Компютър, искам списък на членовете на нюйоркския клон на Църквата на Сатаната, ръководен от Селина Крос.

Работи… Информацията е поверителна съгласно закона за свобода на вероизповеданията. Исканите сведения не могат да бъдат доставени.

Рурк се усмихна. Обичаше предизвикателствата.

— Добре, приятел, ще видим дали няма да размислиш. — Свали сакото си, запретна ръкави и се залови за работа.

 

 

Ив неспокойно крачеше из кабинета на доктор Майра. Макар че помещението беше проектирано и обзаведено така, че да действа успокояващо, тя никога не можеше да се отпусне напълно, винаги беше смятала Майра за изключително способен психиатър, а напоследък беше започнала да й се доверява, доколкото беше възможно. И все пак се чувстваше напрегната.

Майра знаеше за нея повече, отколкото всеки друг. Познаваше я по-добре, отколкото младата жена познаваше себе си. Навярно затова Ив не успяваше да се отпусне, когато бяха заедно.

Напомни си, че не е дошла тук по личен въпрос, а да търси помощ при издирването на убиец.

Майра влезе в кабинета и топло се усмихна. Ив си каза, че психиатърката винаги изглежда толкова… съвършена. Вместо обичайния костюм днес носеше елегантна бежова рокля и едноредно палто. Тъмнобежовите й обувки бяха с тънки като пирони токчета. Ив се запита как е възможно една жена доброволно да се обрече на подобно мъчение.

Майра спонтанно й подаде ръце — жест, който смути младата жена и едновременно й достави удоволствие.

— Радвам се, че отново си във форма, Ив. Коляното вече не те боли, нали?

— Коляното ли? — Ив смаяно я изгледа, сетне разбра, че Майра говори за контузията, която беше получила, докато се опитваше да обезвреди някакъв терорист. — О, не ме боли. Лекарите свършиха добра работа. Дори бях забравила за нараняването.

— Страничен ефект от твоята професия. — Майра се настани на едно от дълбоките кресла. — Същото се получава и при раждането на дете.

— Не разбирам за какво говориш.

— За способността да забравиш душевната и физическата травма и отново да направиш онова, което ти е причинило болка. Винаги съм твърдяла, че жените стават добри полицаи и лекарки именно поради това им качество. Заповядай, седни. Предлагам да изпием по чаша чай и да ми кажеш с какво мога да ти помогна.

— Първо искам да ти благодаря, че ме прие, въпреки натоварения график. — Ив седна, но като на тръни. Кой знае защо винаги, когато попаднеше в този кабинет, изпитваше желание да се изповяда пред доктор Майра. — Необходима ми е помощта ти във връзка със случая, по който работя сега. За съжаление не мога да ти съобщя много подробности; така е наредил командирът.

— Ясно. — Майра програмира автоготвача да приготви чай. — Кажи ми каквото можеш.

— Става въпрос за осемнайсетгодишно момиче, много умно и много чувствително.

— Младежите на тази възраст са жадни за нови открития. — Майра взе чашките от фин китайски порцелан, от които се вдигаше ароматна пара, и подаде едната на посетителката.

Ив отпи от чая, въпреки че не го харесваше и продължи:

— Девойката има голямо семейство — баба и дядо, братовчеди. Въпреки че родителите й са разведени, тя никога не е била самотна.

Психиатърката кимна и си каза, че за разлика от непознатото момиче, Ив през целия си живот е била съвсем самотна.

— Интересувала се е от древни религии и култури, изучавала ги е в университета. През последната година се била увлякла от окултните науки.

— Разбирам. Това също е типично за младите хора. Често изучават различни религии, за да открият в какво вярват. Окултизмът е обгърнат с мистика и предоставя неограничени възможности, поради което е изключително привлекателен.

— Момичето се е забъркало със сатанистите.

— Забъркало ли се е или само е проявявало интерес?

Ив озадачено се намръщи. Беше очаквала Майра да се изненада или да изрази неодобрението си, ала тя преспокойно отпиваше от чая си и дори леко се усмихваше.

— Според мен не е била безучастна наблюдателка.

— Била ли е приета чрез специален ритуал?

— Какъв е той?

— Всяка секта прилага един и същ ритуал с малки изменения. Посвещаването включва изчаквателен период и полагане на клетва, както и поставяне на отличителен знак върху или близо до половите органи. Посветеният бива приет в братството със специална церемония. Присъстващите заобикалят „олтара“, който в повечето случаи е жена, легнала върху нещо като подиум, и падат на колене, докато призовават принцовете на ада. Символите на сатанистите са пламък, дим, камбанен звън и пръст от гроб, за предпочитане от гроб на невръстно дете. След това на членовете на братството поднасят вода или вино, смесено с урина, а върховният жрец или жрица белязват с церемониален нож новоприетия член.

— Ножът се нарича „атаме“.

— Точно така. — Майра кимна, сякаш беше доволна от отговора на умната си ученичка. — Накрая, въпреки че е забранено, принасят в жертва козичка. В някои случаи кръвта на животното се смесва с вино и се пие. След жертвоприношението присъстващите се отдават на сексуални забавления, жената олтар може да бъде обладана от всички. Това се смята едновременно за задължение и за удоволствие.

— Говориш така, сякаш си била там.

— Веднъж ми позволиха да наблюдавам подобна церемония. Бях изумена.

— Само не ми казвай, че вярваш в тези глупости. — Ив отмести чашата си и смаяно изгледа Майра. — Да призоваваш силите на злото — ама че щуротия!

Психоложката повдигна вежда и промълви:

— Вярвам в съществуването и на доброто, и на злото, Ив. С теб прекалено често се сблъскваме и с двете, следователно нямаме право да ги отричаме.

„Хората извършват злини — помисли си Ив. — Зло в човешки облик.“ А на глас изрече:

— Все пак не мога да приема, че има хора, които се прекланят пред Сатаната.

— Онези, които посвещават живота си и душите си на тази вяра, са привлечени от независимостта й, от факта, че сатанизмът е апотеоз на себелюбието. Други са го избрали, тъй като вярват, че ще получат властта, към която се стремят. Мнозина са привлечени от секса.

„Мислех, че ще правим само секс.“ Това бяха думите на Уайнбърг малко преди да го убият.

Майра продължи:

— Разбирам и оправдавам интереса на въпросната млада жена. Сатанизмът е възникнал преди векове и подобно на много езически религии, предхожда християнството. Може би се питаш защо не е потънал в забвение и защо през някои епохи дори е процъфтявал? Защото е забулен в тайни, а тържествените и мистериозни ритуали са придружени със секс. Момичето, произхождащо от консервативно семейство, е било на възраст, когато младите са склонни да се бунтуват срещу статуквото.

— Девойката ми съобщи, че е участвала в церемония, подобна на онази, която току-що ми описа. Точно тогава беше започнала да осъзнава, че е била изнасилена. Била е девствена и навярно са я упоили.

— Разбирам. Чувала съм, че има секти, които не се подчиняват на законите. Някои са много опасни.

— Младата жена започнала да страда от временна загуба на паметта и се превърнала във вярна робиня на двама представители на братството. Отчуждила се от семейството си и напуснала университета. Осъзнала се едва когато присъствала на ритуалното убийство на дете.

— Жертвоприношения с хора са извършвани векове наред и се боя, че този отвратителен акт продължава да се извършва и в наше време. — Доктор Майра отпи от чая си. — Твърде вероятно е момичето да е било превърнато в наркоманка от тези хора. Дрогата предизвиква временна загуба на паметта. Доколкото разбирам, убийството е потресло младата жена и я е накарало да се откаже от сектата и от ритуалите.

— Била е изплашена до смърт. Не се е доверила на семейството си, нито се е обадила в полицията. Избягала и отишла при една магьосница.

— Навярно тя се е занимавала с уика — бяла магия.

Ив стисна устни, сетне обясни:

— Момичето започнало да изповядва коренно различна религия, да пали бели свещи вместо черни. Живеело в непрекъснат страх. Когато се запознах с девойката, тя ми каза, че един от членовете на братството можел да се превръща в гарван.

— Превъплъщаване в различни животни и птици — замислено промълви Майра и стана да програмира още една чаша чай. — Интересно.

— Беше убедена, че ще я убият. Твърдеше, че са отнели живота на неин близък, макар засега да поддържаме версията, че е починал от естествена смърт. Сигурна съм, че са я подложили на тормоз, че са открили как да злоупотребят със заблудата и със страховете й. Предполагам, че отчасти душевните й терзания са били предизвикани от чувството й за вина и от срама.

— Възможно е да си права. Емоциите оказват силно въздействие върху интелекта.

— Питам се обаче доколко силно е това въздействие. Възможно ли е да предизвика халюцинации? И то толкова реални, че да накарат девойката да побегне и да бъде премазана от кола?

— Значи е мъртва. Съжалявам. Сигурна ли си, че е била изплашена от въображаем образ?

— Ще ти издам една тайна. Бях там, когато я блъсна колата. Улицата беше празна, с изключение на някаква черна котка.

— Котката е традиционен символ. При вида й момичето сигурно е обезумяло от страх. Дори някой нарочно да е пуснал животното с цел да изплаши момичето, едва ли ще можеш да го обвиниш в убийство.

— Хората от сектата са въздействали на съзнанието й, тъпкали са я с наркотици, може би са я подлагали на хипноза. Подлагали са я на психически тормоз чрез заплашителни обаждания по видеотелефона. Накрая са я довели до пълно умопомрачение и тя е попаднала под колата, тъй като не е била на себе си. Това е убийство и ще направя всичко възможно извършителите да бъдат наказани.

— Страхувам се, че няма да ти бъде лесно, особено ако се стигне до съд. Хората предпочитат да се преструват, че сатанизмът не съществува.

— Не се страхувам от трудностите. Членовете на тази секта са опасни маниаци. Убедена съм, че само за две седмици са убили четирима души.

— Четирима ли? — Майра се замисли. — Разбирам. Сигурно имаш предвид и мъртвеца, който беше захвърлен пред дома ти. Медиите не съобщиха никакви подробности. Мислиш ли, че и той е жертва на същите хора?

— Да. Бил е член на сектата, а гърлото му е било прерязано с ритуален нож. Оръжието беше забодено в слабините му, имаше и бележка, уличаваща сатанистите. Жертвата беше привързана към обърнат пентаграм.

— Бих казала, че убийството не е извършено от привърженици на уика. Нетипично е за тях и е против убежденията им.

— Хората непрекъснато вършат неща, които са против убежденията им — нетърпеливо я прекъсна Ив. — Но аз вече подозирам член или членове на сатанистката секта. Снощи още един човек беше убит с атаме. След няколко часа това ще бъде съобщено от всички медии. Случи се, докато се опитвах да заловя този човек. За съжаление не го настигнах навреме.

— Убили са го бързо, без ритуал, така ли? И то точно когато го е преследвал полицай. — Майра поклати глава. — Отчаяна и едновременно предизвикателна постъпка. Ако е дело на същите хора, бих казала, че стават все по-самоуверени.

— Или че започва да им харесва да убиват. Искам да разбера какво е слабото място на човека, който ръководи сектата. Всъщност това е жена, отдавнашна познайница на полицията. В досието й се споменава, че се е занимавала с проституция и с търговия на наркотици. Бисексуална е. Притежава клуб, живее охолно. Любовникът й е някакъв мускулест тип, който й лиже подметките. Въпросната дама обича да се фука със способностите си — добави Ив, като си спомни фокуса с огъня. — Твърди, че е ясновидка. Притежава избухлив характер, раздразнителна е.

— Предполагам, че е и горделива. Казваш, че е начело на сектата, което означава, че е свикнала да командва и че не приема неподчинението и неуважението. Действително ли е ясновидка?

— Господи, Майра, сериозно ли говориш?

Психиатърката въздъхна.

— Скъпа Ив, медиумите действително съществуват. Доказано е от множество изследвания.

— Да, да. — Ив махна с ръка. — Запознах се с проучванията, извършени от института „Килджински“. Изследвали са жена, упражняваща бяла магия. Учените твърдят, че била надарена със свръхестествени способности.

— Но ти не им вярваш, нали?

— Вярваш ли в кристални кълба и в гледане на ръка? За бога, Майра, та ти си учен.

— Точно затова съм убедена, че учените не тъпчат на едно място. Възгледите им се променят, след като научават все повече за вселената и нейните обитатели. Мнозина прочути учени вярват, че всички хора по рождение притежават шесто чувство. Някои го развиват, други го потискат. Повечето хора го запазват до известна степен. Наричаме го инстинкт, предчувствие, интуиция. Самата ти понякога се уповаваш на шестото си чувство.

— Грешиш. Разчитам единствено на веществените доказателства и на фактите.

— Не отричай, че понякога се ръководиш от интуицията си. Същото се отнася и за Рурк. — Тя се усмихна, когато Ив свъси вежди. — Прекалено млад е, за да постигне такъв невероятен успех, което означава, че се доверява на инстинкта си. Шестото чувство му подсказва какво да предприеме в даден момент. Магията, ако използваме по-романтичен термин, действително съществува.

— Нима искаш да ме убедиш, че вярваш в четене на мисли и в омагьосване?

— Ще ти кажа какво мислиш в момента. — Психиатърката се усмихна и отмести празната си чаша. — Мислиш си, че доктор Майра дрънка врели-некипели.

Ив колебливо се усмихна.

— Близо си до истината.

— Позволи ми да ти обясня още нещо, защото смятам, че ще ти бъде от полза. Бялата и черната магия съществуват още от най-ранните дни на човечеството. Властта, могъществото имат две страни — добра и лоша. Въпреки че сме постигнали чудеса в областта на науката и технологиите, все още не можем да унищожим злото, без да навредим на доброто. Властта, както и вярванията трябва да се поддържат, затова са въведени церемониите и ритуалите. Те ни носят утеха в трудни мигове, нуждаем се от тяхната тайнственост.

— Нямам нищо против церемониите и ритуалите, стига да не излизат извън рамките на закона.

— Но законите също се променят, за да бъдат в крак с действителността.

— Убийството си е убийство, независимо дали е извършено с копие или с лазерно оръжие. — Очите й бяха потъмнели и напрегнати. — Или пък чрез дим и огледала. Ще открия виновника и най-великият магьосник на света не може да ми попречи.

— Така е. — Сърцето на Майра се сви от странно предчувствие. — Ти си силна жена, Ив, и не се боиш да влезеш в двубой със силите на злото. — Скръсти ръце и добави: — Ще се опитам да ти помогна с подробни описания на сатанизма и на уика.

— Благодаря. Точно това ми е необходимо. Можеш ли да опишеш типичните последователи на двете течения в магьосничеството?

— Невъзможно е да се говори за типични последователи. Все едно да кажем, че католиците и поклонниците на будизма са съвършено различни хора. Все пак ще се постарая да те осведомя какъв тип личности проявяват интерес към окултизма. Преди малко спомена, че девойката избягала при някаква последователка на уика. Тя заподозряна ли е?

— Имам основание да я подозирам. Отмъщението е мотив за извършване на много от убийствата. Някой е забил ритуален нож в слабините на младия сатанист, което предполага отмъщение. Но доколкото познавам тази жена, по-вероятно би било да прокълне враговете си.

— Прегледай ноктите и косата на мъртъвците. Ако над жертвите тегне проклятие, ноктите и косите им ще бъдат подрязани.

— Така ли? Ще те послушам. — Ив стана. — Благодаря за помощта.

— Утре ще ти изпратя необходимата информация.

— Чудесно. — Тя тръгна към вратата, спря и се обърна. — Учудвам се, че знаеш толкова много подробности. Да не би психиатрите да изучават принципите на магьосничеството?

— Имам причина да се занимавам по-обстойно с тази материя. — Майра леко се усмихна. — Дъщеря ми е последователка на уика.

Ив зяпна от изумление. Питаше се какво да каже. След няколко секунди смотолеви:

— Ясно. — Пъхна ръце в джобовете си и попита: — В Ню Йорк ли живее?

— Не, в Ню Орлиънс. Твърди, че там се чувства по-свободна. Може би ще ме помислиш за предубедена, ала съм сигурна, че ще бъдеш възхитена от принципите на уика.

— Сигурно. Утре вечер ще присъствам на събрание на уикани.

— Искам да чуя мнението ти за тях. Ако не мога да отговоря на някои твои въпроси, сигурна съм, че дъщеря ми с удоволствие ще го стори.

— Непременно ще ти се обадя. — Ив излезе от кабинета и тежко въздъхна. Докато вървеше към асансьора, си помисли: „Дъщерята на Майра е магьосница. Ама че майтап“.

 

 

Подкара колата обратно към управлението. Възнамеряваше да вземе Пийбоди и заедно да огледат къщата на Уайнбърг. Подозираше, че педантичният банкер положително има списък на членовете на братството и на жилищата, където са извършвани церемониите.

„Метачите“ вече бяха извършили задължителния обиск и не бяха открили нищо подозрително. Ала Ив тайно се надяваше, че ще намери улика, която колегите й са пропуснали.

Влезе в общата зала и без да спира, нареди на Пийбоди:

— След петнайсет минути те чакам пред колата. Искам да проверя съобщенията по секретаря и да се обадя на няколко души.

— Слушам. Лейтенант, искам да…

— Не сега! — рязко отвърна Ив и в бързината не забеляза, че сътрудничката й загрижено смръщи чело.

Ако беше видяла гримасата й, щеше да бъде подготвена за „изненадата“, която я очакваше в кабинета й.

— Здравей, Фийни. — Тя свали якето си и го захвърли на стола. — Сигурно си решил да заминеш за Мексико. Свържи се с Рурк, за да уточните подробностите. Предполагам, че ще го намериш в…

Думите замряха на устните й, когато ирландецът стана и затвори вратата. Тя втренчено го изгледа и разбра, че е научил истината.

— През цялото време си ме лъгала! — Гласът му трепереше не само от обида, но и от гняв. Очите му бяха студени, безмилостни. — Измами ме, а аз ти повярвах като глупак. Разследвала си Франк зад гърба ми. За теб няма нищо свято, готова си да очерниш дори един мъртвец.

Ив знаеше, че няма смисъл да отрича, нито да го разпитва как е разбрал. Предварително знаеше, че Фийни ще научи за нейното предателство. Сведе поглед и промърмори:

— Франк беше заподозрян от службата по вътрешна безопасност. Уитни ме помоли да докажа невинността на нашия колега, което и направих.

— Я не ме баламосвай! Репутацията на Франк беше безупречна.

— Знам. Бях…

— Все пак си се съгласила да го разследваш, и то зад гърба ми.

— Така ми наредиха.

— Нямаш ли капчица срам? Забрави ли кой те обучи? Навярно още щеше да бъдеш редови полицай, ако не те бях назначил в отдела. А ти ми заби нож в гърба! — Пристъпи към нея и тя забеляза, че ръцете му са стиснати в юмруци. В този момент би предпочела да я удари, вместо да я обсипва с упреци. — Подозирала си, че Алис е убита, но не си го споделила с мен. Забрави ли, че съм й кръстник? Помисли ли, че ще искам да узная, ако някакъв мръсник я е погубил? Не само че ме отстрани от разследването, ами ме гледаше в очите и ме лъжеше.

Сърцето й сякаш се беше превърнало в буца лед. Тя едва промълви:

— Да.

— Подозирала си, че са я дрогирали, изнасилвали, че са я убили, но не си го споделила с мен.

Ив разбра, че се е добрал до информацията в компютъра й. Файловете бяха закодирани, ала това не е представлявало проблем за него. Навярно беше заподозрял нещо нередно снощи, след убийството на Уайнбърг.

— Дори да не изпълнявах заповедите на командира, пак нямаше да ти се доверя — заяви тя с престорено равнодушен глас. — Реших, че няма да бъдеш безпристрастен, щом става въпрос за човек, близък на твоето семейство.

— По дяволите, само не ми говори за семейство, след като никога не си го имала!

Младата жена потръпна и отново си каза, че би предпочела да я удари.

— Казваш, че си се подчинявала на заповеди — продължи той с горчивина, която сякаш я попари. — Хубаво оправдание си измислила. Подигра се с мен, все едно, че съм някакво начинаещо ченге. „Почини си, Фийни. Предоставям ти страхотна вила в Мексико.“ — Лицето му се разкриви от подигравателна гримаса. — Хубав номер, нали? Искаше да се отървеш от мен, защото не можеш да ме използваш.

— За бога, Фийни…

— Заедно с теб сме минали през какви ли не перипетии — горчиво изрече той и гърлото й се сви от мъка. — Доверявах ти се безрезервно. Бих поверил живота си в ръцете ти. Ала едва сега осъзнах жестоката истина. Ти си добро ченге, Далас, но си безсърдечна. Върви по дяволите! — Фийни излезе от кабинета, без да си направи труда да затвори вратата. Ив не се опита да го спре. Знаеше, че няма смисъл, защото я беше хванал в лъжа. Най-много я беше засегнала думата „безсърдечна“.

— Лейтенант! — Пийбоди се втурна през отворената врата. — Исках да ви предупредя…

Ив й направи знак да замълчи и се обърна с гръб, опитвайки да се овладее. Гърлото й все още беше свито, още усещаше миризмата на евтиния одеколон, който съпругата на Фийни непрекъснато му купуваше. Пое си дълбоко въздух и каза на сътрудничката си:

— Ще направим оглед на къщата на Уайнбърг. Вземи необходимите принадлежности.

Пийбоди понечи да каже нещо, но реши, че моментът не е подходящ, затова изрече само „Слушам“.

Ив се обърна. Лицето й беше безизразно.

— Да вървим.