Нора Робъртс
Ритуал в смъртта (11)

Единайсета глава

Ив все пак успя да отиде на поклонението. Благодарна беше на Рурк, че предложи да я придружи. Само преди няколко дни беше стояла в същата ритуална зала, усещайки същите миризми, беше заобиколена от почти същите хора.

— Ненавиждам траурните церемонии — прошепна тя.

— Предполага се, че действат успокояващо на опечалените близки.

Ив погледна към Бренда, която бе подкрепяна от майка си и от сина си. По лицето й се стичаха сълзи, очите й бяха разфокусирани — очевидно беше под въздействието на транквиланти.

— Така ли мислиш? — иронично прошепна тя.

— Да, убеден съм — прошепна Рурк и стисна леденостудената й ръка. — Поне на някои хора действа успокояващо.

— Когато удари моят час, не желая никакво поклонение. Искам да бъда изгорена без всякакви излишни церемонии.

Рурк почувства как ледена ръка стиска сърцето му.

— Не говори така.

— Извинявай. Подобни ритуали неизменно ми навяват мрачни мисли. — Внезапно забеляза Изида и тихо възкликна: — Ето магьосницата, която търсех.

Рурк проследи погледа й и видя внушителна жена с яркочервена коса и семпла бяла роба. Стоеше до прозрачния ковчег заедно с човек, който беше с цяла глава по-нисък от нея и носеше семпъл бял костюм. Двамата се държаха за ръце.

— Кой е придружителят й?

— Не го познавам. Може би е член на сектата й. Да отидем да се запознаем с него.

Прекосиха залата и застанаха до Изида и непознатия. Ив погледна към Алис, която сякаш беше заспала в прозрачния ковчег. Изглеждаше така, като че смъртта й беше донесла мечтаното успокоение.

— Тя не е тук — прошепна Изида. — Душата й още търси покой, надявах се… надявах се вече да го е намерила. Съжалявам, че не си ме открила днес, Далас. Решихме да не отваряме магазина и по този начин да почетем паметта на скъпата Алис.

— Не беше и вкъщи, нали?

— Събрахме се на друго място, за да изпълним нашия ритуал. Собственикът на кафенето ми съобщи, че си ме търсила. — Тя леко се усмихна. — Беше много разтревожен от факта, че ме е търсила полицията. Съседът ми има добро сърце, въпреки че изглежда сприхав. — Отстъпи една крачка и представи човека до себе си. — Това е Час — моят приятел.

Ив едва успя да прикрие изненадата си. За разлика от ефектната Изида непознатият беше направо невзрачен. Оредяващата му коса беше русолява. Беше слаб, с тесни рамене и с къси крака. Облото му лице би изглеждало грозно, ако не бяха прекрасните му тъмносиви очи. Когато се усмихна, изражението му беше толкова благо, че Ив също се усмихна.

— Съжалявам, че се запознаваме при такива печални обстоятелства. Изида ми разказа за теб. Беше убедена, че си смела жена, която не се спира пред никакви трудности, за да постигне целта си. Сега се убеждавам, че както винаги е била права.

Ив примигна от изумление. На баритоновия му глас биха завидели много оперни певци. Усети, че наблюдава движението на устните му, представяйки си, че Час е кукла на вентрилоквист. Гласът изобщо не подхождаше на недодяланото му тяло и на невзрачното му лице.

— Трябва да говоря с двама ви. Спешно е. — Тя се озърна. Питаше се дали е удобно незабелязано да напусне ритуалната зала, сетне си каза, че трябва да прояви малко търпение. — Това е съпругът ми Рурк.

— Да, знам. — Изида му подаде ръка. — Срещали сме се и преди.

— Нима? — Рурк се усмихна и в очите му проблеснаха закачливи пламъчета. — Може би грешиш. Никога не забравям красива жена.

— Запознахме се в друго време, на друго място — промълви тя, без да откъсва поглед от лицето му. — В друг живот. Веднъж ти ме спаси от смърт.

— Постъпил съм мъдро.

— Точно така. И великодушно. Може би някой ден ще се завърнеш в Корк, ще видиш как сред поляната танцува камъче… и ще си спомниш. — Свали сребърния си кръст и му го подаде. — Тогава ми даде талисман, подобен на този келтски кръст. Нещо ме накара да го сложа онази вечер. Сега знам, че не е било случайно — кръгът се затваря.

Рурк с изненада установи, че сребърният кръст сякаш пари ръката му и събужда странни, далечни спомени, които предизвикваха смътно чувство на страх. Пъхна го в джоба си и благодари на Изида.

— Някой ден ще ти се отплатя заради благородния жест — промълви магьосницата и се обърна към Ив: — Готова съм да разговаряме, когато пожелаеш. А ти, Час?

— Винаги съм на разположение за лейтенант Далас. Ще присъстваш ли на нашата церемония, лейтенант? Ще ни бъде много приятно. Церемонията ще се състои вдругиден през нощта. Имаме къщичка в северната част на щата, където необезпокоявано извършваме ритуалите си дори на открито, когато времето е хубаво. Надявам се, че… — Внезапно млъкна и забележителните му очи потъмняха. Вцепени се, сякаш се приготви да се отбранява, сетне прошепна: — Този човек не е от нашето братство… Враг е…

Ив се огледа и забеляза мъж с тъмен костюм. Лицето на непознатия беше бледо като на затворник и обрамчено от дълга черна коса. Жълтеникавият му тен и скъпият му костюм подсказваха, че е болнав и много богат.

Запъти се към ковчега, но когато видя хората, застанали около него, рязко се обърна и забързано излезе.

— Ще поговоря с него — заяви Ив.

Рурк я настигна на вратата.

— Идвам с теб.

— Предпочитам да останеш вътре.

— Няма.

Тя ядно го изгледа.

— Пречиш ми да работя.

— И през ум не ми е минавало.

Непознатият почти тичаше по коридора към изхода. Когато Ив го настигна и докосна рамото му, той възкликна:

— Какво искате? — Обърна се, отвори входната врата и изскочи навън. — Не съм направил нищо.

— Нима? Тогава защо изглеждате толкова гузен? — Тя го сграбчи за ръкава, за да не му позволи да избяга. — Моля, покажете ми личната си карта.

— Не съм длъжен.

— Всъщност не е необходимо — намеси се Рурк, който беше успял да го огледа. — Господинът се нарича Томас Уайнбърг и е собственик на прочутата „Уайнбърг Файненшъл“. В момента разговаряш с прочута личност, лейтенант. С трето или четвърто поколение банкер.

— Пето — високомерно заяви Уайнбърг и пренебрежително изгледа Рурк, който според неговите стандарти беше новобогаташ, натрупал състоянието си по нечестен начин. — Не съм сторил нищо, за да бъда насилствено спиран от полицай и от мошеник на дребно.

Ив се озърна, сетне каза на Рурк:

— След като аз съм ченге, излиза, че господинът има предвид теб, когато спомена за дребен мошеник.

— Яд го е на мен, защото не ползвам услугите на неговата банка. — Рурк злобно се усмихна. — Прав ли съм, Томи?

— Нямам какво да ти кажа.

— В такъв случай предлагам да си поговорим. Закъде си се забързал?

— Аз… имам среща. Бях забравил… Много съм закъснял.

— Следователно не ще бъде фатално, ако се забавиш още няколко минути. Близък ли си със семейството на покойната?

— Не.

— Ясно. Искал си през тази дъждовна вечер да убиеш времето си, посещавайки траурна зала. Чух, че напоследък ергените много си падали по подобни забавления.

— Ами… оказа се, че съм сбъркал адреса…

— Лъжеш. Какво търсиш тук? Или по-точно — кого?

— Аз… — Очите му се разшириха от ужас, когато Изида и Час излязоха на улицата. — Не се доближавайте до мен!

— Извинявай, Далас. Притеснихме се от забавянето ти. — Изида се втренчи в банкера и промълви: — Аурата ти е тъмна и мътна. В ръцете ти е съсредоточена сила, която не можеш да контролираш. Всичко ти се струва на шега, не си истински вярващ. Ако не се отклониш от пътя, по който си поел, ти си обречен.

— Не се доближавай до мен! — Уайнбърг отстъпи назад, опитвайки да се изтръгне от хватката на Ив.

— Изида не ти е сторила нищо. Какво знаеш за смъртта на Алис, господин банкер?

— Нищо! — прегракнало изкрещя той. — Веднага ме пуснете и престанете да ме разпитвате. Сбърках входа, това е всичко. Имам важна среща. Нямате право да ме задържате.

Ив знаеше, че не може да го арестува, но реши да блъфира.

— Нищо не ми пречи да те закарам в полицейското управление и да се позабавлявам с теб, докато адвокатът ти успее да те измъкне.

— Нямам никаква вина — отново извика банкерът и се разрида като дете, с което предизвика отвращението на Ив. — Пуснете ме. Нямам нищо общо с това.

— За какво говориш?

— Мислех, че ще правим само секс. Нямах представа, че ще убият някого… Кръв… кръвта бликаше като от фонтан. Мили боже! Кълна се, че не знаех какво ще се случи.

— Обясни какво си видял.

Банкерът продължаваше да хлипа. Когато Ив понечи да го хване по-здраво, той я удари с лакът в корема. Младата жена политна назад, блъсна Рурк и двамата паднаха на тротоара.

По-късно Ив щеше да се проклина задето го беше помислила за мухльо, способен само да циври. Ала в този момент мислеше само как да го настигне. Залитайки се изправи на крака и се опита да си поеме въздух. Повтаряше си, че не бива да остави мръсника да избяга. Посегна към оръжието си, но в този миг видя как Уайнбърг тичешком влезе в подземния гараж и се изгуби сред стотиците автомобили.

— По дяволите! — задавено възкликна тя, сетне извика на Рурк, който профуча край нея: — Не влизай в гаража! Не си въоръжен, а той може би има пистолет! Ако искаш да ми помогнеш, незабавно се обади в полицията.

— Няма да позволя на някакъв смотан банкер да ме удари и да се измъкне безнаказано — извика в отговор Рурк и изчезна в подземието. Ив тихо изруга и изтича след него.

Огромното хале беше ярко осветено, ала банкерът не се виждаше никъде, само ехото от стъпки отекваше от металните стени. Доверявайки се на инстинкта си, тя тръгна наляво и изкрещя:

— Уайнбърг, предай се. Обвинен си в нападение на полицай. Ако излезеш доброволно, ще издействам намаляване на присъдата ти. — Приведе се и се запромъква между колите, като надничаше под всяка. След няколко секунди извика: — По дяволите, Рурк, престани да се движиш, за да се ориентирам къде е онзи тип. — Стъпките внезапно заглъхнаха. Тя наостри уши и се затича към рампата. Очевидно Уайнбърг се опитваше да се изкачи на другия етаж. Ив изтича нагоре по стълбата, дочу стъпки след себе си, рязко се обърна и извади оръжието си.

— Трябваше да се досетя — промърмори, когато Рурк пробяга край нея, сетне му извика: — Ако Уайнбърг продължава да се изкачва, ще го заловим. Слава богу, че не му е хрумнало да спре и да се скрие. Дори цял взвод полицаи не би го открил.

Рурк я изчака да се изравни с него, спря за миг и обясни:

— Изплашен е до смърт. Нормалната реакция на всеки изплашен човек е да избяга и да се скрие от преследвачите си.

Двамата с Ив отново хукнаха нагоре по стълбата и той почувства странно въодушевление.

Внезапно престанаха да чуват ехото от стъпките на Уайнбърг. Младата жена се вкопчи в ръката на съпруга си и го накара да спре, сетне затаи дъх и се ослуша.

— Какво е това? — прошепна. — По дяволите, какъв е този звук?

— Напомня монотонно припяване.

— Господи! — извика Ив, сърцето й лудо затуптя. Отново се втурна нагоре, в този миг се разнесе писък, който смрази кръвта й. Струваше й се, че нечовешкият вой никога няма да стихне. Ала след миг настъпи тишина. Без да спира, тя извади комуникатора си. — Тук лейтенант Далас. Имам нужда от помощ. Намирам се в подземния гараж на Четирийсет и девета улица и Второ авеню. Повтарям… по дяволите!

— Тук диспечерска служба. Повторете съобщението, лейтенант Далас.

Ив безмълвно се взираше в човека, който лежеше сред локва кръв. От гърдите му стърчеше нож с резбована дръжка. Още щом видя широко отворените му, изцъклени очи, разбра, че е мъртъв.

Очевидно Уайнбърг беше попаднал право в ръцете на враговете си.

Тя отново заговори с микрофона:

— Незабавно изпратете подкрепление. Извършено е убийство. Възможно е престъпникът или престъпниците все още да се намират в гаража. Изпратете всички свободни коли на адреса, който ви дадох. Искам да блокират всички входове и изходи. Открийте сътрудничката ми. Нека дойде тук и да ми донесе чантичката с необходимите уреди и инструменти.

— Прието. Колите вече пътуват към местопрестъплението. Край на съобщението.

— Трябва да огледам гаража — обърна се Ив към съпруга си.

— Разбирам.

— Не нося резервното си оръжие, иначе щях да ти го дам. Искам да останеш при трупа.

Рурк погледна към мъртвеца и внезапно му дожаля за него.

— Уайнбърг няма да избяга.

— Искам да останеш тук — повтори Ив, — ако убийците решат да се върнат. И не се прави на герой.

Рурк кимна.

— Ти също.

Тя погледна за последен път към мъртвия банкер и уморено промълви:

— По дяволите. Трябваше да го държа по-здраво.

Сетне се отдалечи, като надничаше под всяка кола. Предчувстваше, че усилията й ще се окажат напразни.

 

 

Рурк и друг път беше наблюдавал как работи съпругата му, ала сега отново беше смаян от ефикасността й и от отношението й към мъртвите. Питаше се дали тя го осъзнава и как е възможно да извършва оглед на бездиханния мъртвец, след като сърцето й се свива от жалост към него.

Досега не се беше осмелил да й зададе този въпрос и едва ли някога щеше да го стори.

Ив нареди на Пийбоди да заснеме трупа от различни ъгли, сетне отпрати униформения стажант полицай, който очевидно едва се сдържаше да не повърне.

Рурк продължи да я наблюдава. Тя се приближи до мъртвеца, който лежеше в огромната локва кръв под яркото, безмилостно осветление. За поклонението беше сложила елегантен черен костюм и обувки с високи токове. Без да се притеснява, че ще съсипе прекрасния си тоалет, тя коленичи до трупа и извади оръжието, с което беше извършено убийството. Запечати го в специалното пликче, но преди това Рурк успя да го разгледа. Дръжката беше тъмнокафява, вероятно беше изработена от рог. Ала оръжието беше подобно на онова, използвано при умъртвяването на Лобар. Беше атаме — ритуален нож.

— Лоша работа — промълви някой и Рурк се обърна, Фийни незабелязано се беше приближил до него. Действително изглеждаше много изтощен и отслабнал. Ив ненапразно се безпокоеше за него. Ирландецът продължи: — Знаеш ли някакви подробности? Чух, че Далас разговаряла с този човек на улицата, после той побягнал в гаража, където бил убит.

— Значи знаеш почти всичко. Познавах го — казваше се Уайнбърг. Докато бяхме на улицата, ми се стори много нервен. Очевидно е имал основание да се страхува от нещо. — Рурк реши, че разговорът взима опасна насока и побърза да смени темата. — Надявам се да приемеш предложението на Ив и да заминеш на почивка в Мексико.

— Ще го обсъдя с жена ми. Благодаря за поканата. — Той сви рамене. — Далас сигурно няма нужда от мен. Трябва да се прибирам вкъщи. — Но преди да си тръгне, той отново огледа местопрестъплението. Въпреки умората, ирландецът си оставаше полицай до мозъка на костите си. — Представи си, да убият човек под носа ни. Ножът досущ прилича на оръжието, с което е бил прободен мъртвецът пред дома ти, нали?

— Онзи нож беше с черна дръжка. Метална, ако се не лъжа.

— Така ли? — Фийни нерешително го изгледа, после въздъхна. — Е, време е да се прибирам. — Запъти се към Ив, но спря на известно разстояние от нея, за да не остави отпечатъци от обувките си. Тя вдигна глава и разсеяно го погледна, докато бършеше от кръв ръцете си, защитени със специален гел. Фийни безмълвно впери очи в нея, сетне си тръгна. Ив го проследи с поглед, нервно прокара пръсти през късата си коса, нареди да отнесат мъртвеца и се приближи до Рурк.

— Ще отида в участъка. Искам да напиша рапорта, докато събитията още са пресни в паметта ми.

— Ще те закарам.

— Ами Пийбоди?

— Тя ще се качи в някоя от полицейските коли. — Рурк знаеше, че съпругата му се нуждае от няколко минути спокойствие, за да се освободи от огромното напрежение. Натисна един от бутоните на устройството, което носеше вместо ръчен часовник, сигнализирайки на шофьора си.

— Чувствам се абсурдно, когато отивам на работа с лимузина — промърмори Ив.

— Нима? Аз не страдам от подобни скрупули. — Двамата излязоха от гаража, заобиколиха сградата и се озоваха пред главния вход на ритуалната зала. Огромната лимузина спря до тротоара. Щом се качиха, Рурк заяви: — Това е единственият начин да си поотдъхнеш. Ще изпия едно бренди. — Наля си кехлибареното питие от кристално шише и предугаждайки желанието на съпругата си, програмира автомата да й приготви кафе.

— Рурк, предлагам докато пътуваме да ми разкажеш всичко, което знаеш за Уайнбърг.

— Беше един от противните и разглезени богаташи.

Ив отпи от ароматното кафе, сервирано в чаша от костен порцелан, огледа се и иронично каза:

— Доколкото виждам и ти си богат.

— Вярно е. — Той се усмихна. — Но не съм разглезен. Навярно затова не съм противен.

— Струва ми се, че имаш прекалено високо мнение за себе си. — Кафето я беше ободрило, сякаш й беше вляло нови сили. — Какво още знаеш за Уайнбърг? Вече ми е известно, че е управлявал една от най-големите нюйоркски банки.

— Не бих казал, че я е управлявал. Баща му все още здраво държи кормилото. Томас е бил дребна риба. Син на шефа, който има синекурна длъжност и разкошен кабинет. Работата му е да харчи парите за представителните разходи, да попълва формуляри, ненужни никому, и всяка седмица да посещава козметичен салон.

— Сега разбирам, че не ти е бил симпатичен.

— Всъщност го познавах съвсем бегло. — Той отпи от брендито си. — Ала ми е известно какво работят татковите синчета. Никога не съм имал делови взаимоотношения с „Уайнбърг Файненшъл“. В зората на моята… кариера имах нужда от заем, за да осъществя няколко проекта. Между другото — напълно законни — добави като забеляза изпитателния поглед на Ив. — Семейство Уайнбърг не ми позволиха да припаря в банката им. Не бях достоен клиент за тях. Обърнах се към друг банкер, получих желаната сума и направих голям удар. Уайнбъргови не можаха да ми го простят.

— От думите ти разбирам, че „Уайнбърг Файненшъл“ е консервативна банка, управлявана от членовете на едно и също семейство.

— Точно така.

— Следователно ще се получи голям гаф, ако се разчуе, че „престолонаследникът“ си пада по сатанизма.

— О, да. Членовете на съвета на директорите сигурно ще бъдат шокирани и ще изритат младия Уайнбърг, независимо че е син на шефа.

— Не ми приличаше на човек, който би поел подобен риск, но дявол знае каква е истината. На улицата бръщолевеше, че всичко е било заради секса. Какво, ако е бил сред онези, които са изнасилили Алис? Като е разбрал за убийството й, се почувствал гузен или пък любопитството го е накарало да дойде на поклонението. Слушай, Рурк, сигурна съм, че действително е бил свидетел на убийство. Ако го бях арестувала, щях да изкопча истината само за десет минути.

— Очевидно същото е хрумнало и на другиго.

— На човек, който през цялото време е бил в ритуалната зала. Наблюдавал е Уайнбърг…

— Или теб — прекъсна я Рурк. — Което е по-вероятно.

— Надявам се да продължат да ме дебнат, защото много скоро ще се обърна и ще ги захапя за гърлата. — Тя вдигна очи, когато лимузината спря пред полицейското управление. Смутено надникна през стъклото, надявайки се, че пред входа няма нейни колеги. Знаеше, че дни наред ще я съсипят от подигравки. — Ще се видим вкъщи след два часа.

— Ще те чакам тук.

— Не ставай смешен. Прибирай се.

Той се облегна на седалката и включи телевизионната станция, която двайсет и четири часа в денонощието предаваше борсова информация.

— Ще те чакам — повтори и си наля още едно бренди.

— Ама че твърдоглав човек — промърмори Ив, докато излизаше от лимузината. Стъпи на тротоара и потръпна, когато чу името си.

— Добре дошла, принцесо Далас. Нима сте решила да се отбиете и да видите как бедняците си изкарват хляба?

— Целуни ме отзад, Картър — подвикна му тя и побърза да влезе в управлението, преди да е зашлевила някого от развеселените си колеги.

 

 

След час отново се появи. Беше уморена до смърт и побесняла от гняв, който си го изкара на Рурк.

— Онзи кретен Картър току-що обяви по радиото уредбата, че принцът с колесницата ме очаква. Не знам чий фасон да смачкам — твоя или неговия.

— Неговият, разбира се. — Рурк я прегърна. Тя забеляза, че е превключил канала и сега гледа някакъв стар черно-бял филм. Усети аромата на скъп тютюн и съжали, че дори тази миризма не я дразни. Напротив, действаше й успокояващо, също като прегръдката на съпруга й и черно-белия филм.

— Кои са тези актьори?

— Богарт и Бекол. Това е първият филм, в който играят заедно. Тя е била едва деветнайсетгодишна. Чуй какво ще му каже сега.

Ив се облегна назад и се засмя, когато Лорън Бекол попита Хъмфри Богарт дали умее да свири с уста.

— Филмът е чудесен. Надявам се, че някога ще имаш време да го изгледаш целият. Много си напрегната, лейтенант.

— Нищо чудно.

Рурк наля във висока чаша някаква златиста течност и я подаде на съпругата си.

— Изпий го.

— Какво е това?

— Вино.

Ив подозрително помириса течността. Знаеше, че не би се поколебал да пусне в чашата й приспивателно. После нерешително промълви:

— Канех се да поработя още един-два часа вкъщи. Искам главата ми да е бистра.

— Разбери, че се нуждаеш от почивка. Отпусни се и ти обещавам, че сутринта ще се чувстваш като нов човек.

Ив си помисли, че както винаги съпругът й е прав. Съзнанието й беше препълнено с информация, която й се струваше напълно безполезна. Днес беше извършено четвърто подред убийство, а тя все още нямаше представа кой може да бъде престъпникът. Може би ако поспи няколко часа, ще се почувства по-добре. И все пак заразсъждава на глас:

— Убиецът на Уайнбърг е действал бързо и умно. Забил е ножа в сърцето на жертвата си. Чиста работа, не е като да прережеш гърлото на някого и дрехите ти да бъдат изцапани с кръв.

Рурк измърмори нещо и започна да масажира вратните й жили. Знаеше, че това й помага да преодолее стреса.

— Действал е светкавично, защото ние бяхме по петите на Уайнбърг. Мисля си, че щом банкерът се канеше да изплюе камъчето, и други ще го сторят. Непременно трябва да се добера до списък на членовете на „братството“. Все ще намеря някакъв начин. — Отпи от виното си и попита: — За какво разговаряхте с Фийни?

— За почивката му в Мексико. Престани да се тревожиш.

— Добре. — Облегна се на седалката и притвори клепачи. Стори й се, че е останала така само няколко секунди. Ала когато отново отвори очи, вече спираха пред къщата. — Май бях заспала.

— Подремна около пет минути.

— Нали не си ми сложил нещо във виното?

— Не. Следващата част от нашата програма е да вземеш гореща вана.

— Не мисля, че… — започна Ив, но щом влязоха във фоайето, идеята й се стори привлекателна.

Десет минути по-късно, докато ваната се пълнеше с гореща вода, тя си помисли, че както винаги съпругът й знае точно какво й е необходимо. Ала когато го видя да се съблича, въпросително повдигна вежди.

— Какво правиш?

— Реших да използвам ваната заедно с теб.

— Добре. Тъкмо ще ми разкажеш как си спасил Изида.

— Х-м. — Рурк се отпусна във водата с лице към Ив. — Не отговарям за постъпките си в миналия си живот. — Подаде й чаша вино, която беше налял предварително. — А ти как мислиш?

— Не съм много веща по този въпрос. Чувала съм, че човек или повтаря грешките от предишния си живот, или се поучава от тях, ала не знам кое е вярно. — Тя вдигна високо чашата, потопи се под водата, след секунда подаде глава и доволно въздъхна. — Мислиш ли, че е Изида сте били любовници?

Рурк се престори на замислен и уж случайно докосна бедрото й, сетне отговори:

— Надявам се, че съм бил неин любовник, особено ако външният й вид е бил същият.

Ив кисело се усмихна.

— Известна ми е слабостта ти към високи жени, притежаващи екзотична красота. — Тя вдигна рамене и отпи от виното си. — Повечето твои познати смятат, че си допуснал голяма грешка като си се оженил за мен.

— Откъде знаеш?

Младата жена пресуши чашата си, остави я върху шкафчето до ваната и промълви:

— Не съм сляпа, нито глуха. Знам какво говорят за мен богатите ти и надменни делови партньори. Сигурно си мислят, че кукувица ти е изпила ума и са прави. Не съм висока, екзотична красавица.

— Не. Но си най-прекрасното същество, което познавам. Чудя се как не съм те забелязал по-рано.

Ив се почувства нелепо поласкана. Както винаги погледът му я накара да се изчерви. Сведе очи и прошепна:

— Не съм те молила да ми правиш комплименти.

— Учудва ме и фактът, че се интересуваш от мнението на моите делови партньори.

— Изобщо не ми пука за тях! — сопна се Ив и усети, че е попаднала в капан. — Просто изказах на глас наблюденията си. Струва ми се, че виното ми поразвърза езика.

— Изненада ме неприятно, Ив — заяви Рурк с леден тон и тя разбра, че го е разгневила не на шега. — Не разрешавам никому да критикува вкуса ми.

— Забрави, че съм го казала. — Тя отново се гмурна под водата, ала моментално изплува, когато Рурк я прегърна през кръста. — Хей, какво правиш? Нима искаш да ме удавиш? — Примигна и забеляза сърдитото му изражение. — Слушай…

Той не й позволи да се доизкаже, а жадно впи устни в нейните. Ив почувства, че й се завива свят.

— Дойде моментът за третата част от програмата — прошепна Рурк, когато за миг й позволи да си поеме въздух. — Ще ти покажа защо съм избрал точно теб, лейтенант. Знай, че никога не допускам грешки.

Въпреки че беше възбудена от страстната му целувка, тя се намръщи.

— Не се дръж толкова арогантно. Номерата ти не минават пред мен. Не исках да те засегна, просто виното ме накара да говоря глупости.

— Не ще ти позволя да се оправдаваш с виното, когато те накарам да крещиш. — Той докосна най-чувствителното място между краката й.

— Няма да крещя — заяви тя, но след миг отметна глава и изстена. — Не мога да дишам, когато правиш така.

— Тогава не дишай. — Повдигна я, докато гърдите й се показаха над водата, после захапа зърното й, докато продължаваше да я гали между бедрата. — Ще те имам на всяка цена.

— Не обичам да съм пасивна… — Понечи да го прегърне, ала в този миг усети такава наслада, че тялото й се разтърси и тя отпусна ръце.

— Този път ще бъде както искам аз. — Внезапно Рурк осъзна, че изгаря от страст, че иска да обладае тази жена, която беше готова да му се отдаде.

— Как го правиш? — прошепна Ив.

Напуши го смях, въпреки че вече едва сдържаше желанието си. Безмълвно се изправи, грабна я в прегръдките си и я изнесе от ваната.

— Искам те в леглото — промълви. — Искам да почувствам как тялото ти вибрира, когато те докосна. — Положи я върху постелята и зацелува шията й. — Искам да усетя вкуса ти.

Ив беше като замаяна, нищо не можеше да я смути. Нямаше сили да се съпротивлява, когато отново усети пръстите му между бедрата си. Потръпна, понечи да го прегърне, ала той се плъзна надолу и Ив почувства горещия му език. Не можеше да се контролира, тялото й беше като здраво стиснат юмрук, готов да нанесе удар. Насладата я заля като гореща вълна и тя дори не разбра, че крещи.

Рурк знаеше, че тя изцяло е подчинена на властта му, че може да прави с нея каквото си пожелае. Кръвта неудържимо пулсираше в слепоочията му, тялото му беше покрито с пот, ала езикът и пръстите му не преставаха да подлудяват Ив.

Внезапно почувства, че едва сдържа желанието си. Легна между краката й, а тя ги обви около него, прегърна го и го притисна към вибриращото си тяло. Рурк повдигна бедрата й и проникна в нея. Целуна гърдата й и усети лудото туптене на сърцето й. А когато Ив отново изпита върховното удоволствие, той се въздържа и прошепна:

— Погледни ме. — Тласна още по-силно и видя как тялото й се загърчи, което подсили възбудата му. — Погледни ме, Ив. — Прекара ръце по тялото й, без да спира ритмичните си тласъци. Задъха се и почувства, че губи контрол.

Ив отвори помътнелите си от страст очи.

— Ти си единствената жена, която обичам — промълви той. — Единствената. — Отново целуна влажните й жадни устни и позволи на страстта да го завладее.

 

 

За първи път Рурк бе заспал преди нея. Ив лежеше в мрака, вслушваше се в дишането му и се притискаше към топлото му тяло. Помилва го по челото и прошепна:

— Обичам те. Луда съм по теб. — Въздъхна, отпусна се в леглото и затвори очи.

Рурк се усмихна.

Никога не заспиваше пръв.