Роджър Ланслин Грийн
Крал Артур (15)

3.
ПОДВИЗИТЕ НА СЪР ПЕРСИВАЛ

Когато Персивал напуснал Камелот, за да търси Свещения Граал, той пътувал седмици наред, без да преживее някакво необикновено премеждие. Един ден внезапно се срещнал с Галахад и без да се познаят, двамата се сражавали, докато Галахад не го съборил от коня и не си заминал.

— Трябва да намеря този рицар, който носи бял щит с червен кръст отгоре — помислил си Персивал, докато ставал на крака и отново се качвал на коня. — До днес не ме е побеждавал нито един рицар на света освен Ланселот, а съм сигурен, че това не беше той!

След това Персивал навлязъл много навътре в гората, а сърцето му било изпълнено с яд и завист към непознатия рицар с червения кръст на белия щит. Накрая Персивал стигнал до малка обител, където живеела отшелница — свята жена, която прекарвала дните си в грижи за всички, потърсили помощта й, като се молела за спасението на своята и на техните души.

Тя сърдечно посрещнала Персивал и от дума на дума той споделил с нея много неща — както за живота си дотогава, така и за сегашното търсене.

— Благородни сър — рекла тя, когато той й разказал за рицаря, който го победил, — ако търсиш отмъщение, ще извършиш голям грях, защото само нараненото самолюбие, то и нищо друго, те подтиква да го сториш. Знай също, че този, който те е съборил от коня, е Галахад, светият рицар на Логрия, чието е Пагубното място. Не си го познал заради щита, който е носел, макар че този щит е знак за неговата мисия.

— Като знам вече тези неща, уважаема — казал Персивал, — давам ти дума никога да не завиждам на Галахад. По-скоро ще го потърся, за да бъда негов другар в начинанието, ако съм достоен за това.

— Може да бъдеш наистина достоен — казала му отшелницата, — ако устоиш на всички изкушения. Силите на злото ще те дебнат, въоръжени с различни магии. Ако преминеш през тях с чисто сърце и стигнеш до замъка Карбонек в Пустинните земи, там ще намериш Свещения Граал, както и лейди Бланшфльор, която търсиш от толкова много години. Тя ще стане твоя жена. Ала всичко това ще се случи само ако си достоен за него. Върви, Персивал, с чисто сърце и покажи на какво си способен!

После отшелницата благословила сър Персивал, помогнала му да си сложи доспехите и го изпратила. Сърцето на рицаря пеело от радост при мисълта за бъдещото дело. Цяла сутрин той препускал напред, а по пладне изведнъж се натъкнал на двадесет въоръжени мъже, положили на носилка мъртъв рицар, целия покрит с рани от копия и мечове. Когато видели Персивал, рицарите го попитали откъде иде, а той отвърнал:

— От двора на крал Артур.

Тогава те извикали в един глас:

— Убийте го! Убийте го! — И го връхлетели от всички страни. Персивал храбро се сражавал и няколко от тях паднали мъртви, ала седмина го нападнали едновременно, докато други убили коня му, така че рицарят се строполил на земята и щял тутакси да бъде посечен. В същия миг от гората изневиделица се появил рицар с червени доспехи, който носел бял щит с червен кръст отгоре. Изскочил като светкавица и противниците на Персивал започнали да падат покосени от меча и копието му. Не след дълго тези, които били останали живи, побягнали ужасени с викове, а рицарят препуснал подире им и се изгубил в далечината.

— Почитаеми рицарю, почакай и ми позволи да ти благодаря! — извикал Персивал, който вече бил разбрал, че това е Галахад. Хукнал подире му с все сила и го молел да спре, ала Галахад бил вече далеч и миг по-късно Персивал престанал да чува дори звука от копитата на препускащия кон.

Натъжен и уморен, той се лутал из гората, а когато паднала нощта, легнал под един дъб и скоро заспал. В полунощ обаче изведнъж се събудил и видял, че до него е седнала непозната жена. Очите й проблясвали на лунната светлина.

— Сър Персивал, какво те води насам? — попитала го тя.

— Убиха коня ми — отвърнал той, — аз вървях пешком подир сър Галахад, докато умората не ме повали.

— Ако обещаеш да изпълниш молбата ми — казала Непознатата девойка, — ще ти дам моя кон, който ще те заведе където пожелаеш.

— Не се съмнявай, че ще ти обещая! — възкликнал нетърпеливо Персивал.

— Почакай да доведа коня си — казала Непознатата девойка.

След няколко минути се завърнала, повела едър вран кон. Персивал се изумил, защото за пръв път виждал такъв огромен, силен и буен кон. Въпреки това смело поел юздите, яхнал коня и забил шпори в него. Конят препуснал към гората, минал през планинския проход, изкачил скалистите хълмове и се носел като вихър, огряван от студената ясна лунна светлина. Летял толкова бързо, че Персивал сякаш само за час изминавал пътя, който иначе би му отнел четири дни.

Накрая се спуснали по един склон и стигнали до пълноводна река, която яростно се блъскала о бреговете си. Изглеждало, като че ще скочат право в средата на този водовъртеж. Персивал подръпнал юздите, но конят нито спрял, нито се обърнал. Стигнали до самия край на брега и Персивал видял мътните разпенени води, които бучали под него. Тогава се сепнал, а в същия миг конят изведнъж се изправил на задни крака, сърдито изцвилил, съборил ездача от гърба си, след което сред ужасни зловещи звуци се хвърлил в реката и изчезнал от погледа, само водата просъскала, като че гасяла огън.

Персивал разбрал, че е яздил зъл дух, който е искал да му напакости. Цяла нощ стоял замислен, а на сутринта видял друго необикновено нещо. До реката слязъл голям лъв и когато се навел, за да пие вода, изведнъж от една надвиснала скала се появил отвратителен змей и се увил около тялото и врата на лъва, като се мъчел да го удуши. Между двамата започнала страшна битка и изглеждало, че змеят скоро ще се справи с лъва. След малко лъвът надал рев, сякаш молел за помощ, и Персивал изтеглил меча си, спуснал се към змея и не след дълго хвърлил отрязаната му глава в мътните води на реката.

Тогава Персивал се обърнал да види дали лъвът няма да го нападне, но наместо това звярът се приближил, отъркал главата си о него и взел да му се умилква като някоя голяма котка. Персивал свалил щита си, за да си отдъхне след битката, а лъвът стоял и го пазел.

„Колкото свиреп и могъщ да е лъвът — помислил си Персивал, — той беше изненадан от змея и нямаше да му надвие, затова се обърна към мене за помощ… В такова положение бях и аз, когато злият дух ме изкуши, и макар да съм силен, щях окаяно да загина, ако не се бях осъзнал…“

След тази случка Персивал дълго се скитал през диви и пустинни места, съпровождан от лъва, който денонощно го пазел от заплахите, дебнещи пътника. Най-подир рицарят стигнал до морския бряг, а лъвът останал в края на гората. Персивал седнал да си почине, като се чудел накъде да поеме.

— Благородни сър — чул той зад гърба си нежен глас, — нали ти си достойният рицар Персивал Уелски, който търси омагьосания замък Карбонек?

Като се обърнал, Персивал видял прекрасна девойка, облечена в черно, която стояла до него със скръстени ръце. Тогава той станал, любезно я поздравил и попитал:

— Лейди, как така знаеш името ми и накъде съм се упътил?

— Преди малко, когато минавах през Пустинните земи — обяснила тя, — срещнах рицар, облечен в червени доспехи, с червен кръст на белия щит…

— Ах, красива девойко — прекъснал я нетърпеливо Персивал, — това е големият рицар Галахад, когото се уморих да търся толкова дълго време. Моля те, кажи ми къде се намира той сега!

— Видях го в Пустинната гора — отвърнала тя. — Гонеше двама лоши рицари към Мъртвата вода.

Уби ги там, но конят му се удави и Галахад без малко не загина. Сега си почива в една обител наблизо, а утре аз ще те заведа при него. Ела в моята шатра, за да си отдъхнеш! Струва ми се, че в последно време не си се радвал на гостоприемство.

— Коя си ти, тя се държиш толкова любезно с мене? — попитал рицарят.

— Една клета, лишена от наследство дама, която някога беше най-богатата на света — отговорила тя. — Зли хора ме прокудиха от замъка ми и взеха по-голямата част от имуществото ми. Сега отивам в двора на крал Артур, за да изпрати рицари и воини, които да надвият разбойниците.

Докато разговаряли, Обезнаследената дама повела Персивал по морския бряг, докато стигнали до морава, покрита с килим от треви и цветя, където имало опъната копринена шатра.

— Тук, благородни сър, можеш да си отдъхнеш от дневната горещина — казала девойката.

Персивал й благодарил, свалил доспехите си и ги сложил под едно дърво, а меча си облегнал на ствола му. После се отпуснал на ложе, застлано с коприна и благоуханно платно, и цял ден спал непробудно.

Вечерта отворил очи и видял, че девойката го чака до богата трапеза, отрупана с най-хубавите ястия, които можел да си представи човек. Когато се нахранили, тя отново го поканила в шатрата и му донесла голяма златна купа, пълна с червено вино, сладко и силно. Вдигнала наздравица в негова чест и му подала купата. По-силно вино от това Персивал никога не бил пил. Девойката отново напълнила купата, но не му я подала веднага. Най-напред му изпяла една провлечена, загадъчна песен, като през цялото време се приближавала все повече към него, докато накрая го прегърнала.

— Лейди — казал й той с развълнуван глас, — много си красива!

— Благородни Персивал — прошепнала тя, — аз съм твоя завинаги. Обичам само теб и никого другиго. Затова сега ме целуни, пий за мое здраве от тази купа и се закълни, че от днес нататък ще бъдеш само мой и ще изпълняваш всичките ми заръки.

Тогава Персивал пил за нейно здраве от силното вино и се навел, за да я целуне по устните. Ала в същия миг изведнъж си помислил за Бланшфльор, истинската дама на своето сърце, и как се бил заклел, че от всички жени на света ще обича само нея. Видял и забития си, опрян о дървото меч, чиято дръжка проблясвала на вечерната светлина. Тогава се сепнал. Тутакси излязъл силен вятър, вдигнал шатрата, тя се понесла във въздуха като облак черен дим и изчезнала.

— Боже, нека запазя честта си! — молел се Персивал.

А девойката надала силен вик.

— Ах, Персивал, ти ме измами!

Тогава мощният чист вятър грабнал и нея и я понесъл през морето, а тя крещяла от ужас. Водата подире й сякаш пламтяла.

Когато злият дух го напуснал, Персивал отново коленичил на морския бряг. После заспал под дървото й когато се събудил на сутринта, видял, че до брега е спрял кораб. Както лежал Персивал, над него се надвесила жена, облечена в бели монашески дрехи, с разпятие от слонова кост на шията.

— Ставай, Персивал! — извикала тя. — Ставай и си обличай доспехите! Ти превъзмогна изкушенията и сега можеш да се качиш на Омагьосания кораб, за да потеглим за Карбонек. Скоро и Галахад ще дойде на борда. Ще дойде и Борс, който също трябва да бъде свидетел на чудесата, които ще се случат. Не се бой, ела с мене. Ти не ме познаваш, но аз съм твоята сестра Диндрейн. Мой учител беше Насиен, светият отшелник от Карбонек.

Тогава сърцето на Персивал се изпълнило с радост. Той си облякъл доспехите и тръгнал със сестра си към Омагьосания кораб, който ги очаквал.