Елисавета Багряна
Книга

Ти с болка влагаш в нея всичко, що обичаш,

от радостта и любовта крадеш,

живота и съня ти в нея се пресичат

и палят своята последна свещ.

 

Над нея нощем бдиш — присъден и невинен —

с обрулено от този свят лице,

така над нея ще заспи завинаги

и твоето раздадено сърце.

 

А те ще попрелистят тази малка книжка,

преди спокойно вечер да заспят,

и в полусън ще промълвят, въздишайки:

„Каква съдба, какъв завиден път!…“