Елисавета Багряна
Писмо

Седя и следвам твоя път по картата:

сега си тук, след час ще минеш границата…

Какъв дъждовен и противен март!

Чета, а все на същата съм страница.

 

Знам, радва те и севера, и юга,

града, света, дърветата и къщите.

И знам ли, може би си вече друга,

а аз съм тука — безнадеждно същият.

 

Часът ми тегне — дълъг, непотребен,

а колко кратки бяха те при тебе! —

Освен един, изпълнен с остра мъка,

безкраен час — на нашата разлъка.