Пейо Яворов
Обичам те

Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден — и ето тъмнина е.

 

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! — че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

 

Обичам те, защото се усмихваш — кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба —

и себе и, и тебе да погубя…