Елисавета Багряна
Тясната врата

Погледни този път, в който ние стремглаво летим,

като литнали в миг две стрели, две безумни мечти,

как е тесен и прав, и затворен от двете страни

с тези тъмни върби като с две неподвижни стени…

Той ли нашият път, той ли нашият кратък е ден

от самата съдба на земята за нас отреден?

А на другия край, тъй примамлив, незнаен, желан,

дето пълна с лъчи е разтворило слънцето длан,

сякаш свършва се той: там сближават се двете стени,

и през тази врата, толкоз тясна, ще можем ли ний —

двама заедно ний — да преминем през нея отвъд,

дето светъл и нов почва другия, вечния път?