Нора Робъртс
Единствена моя любов (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Фреди не разбираше защо тя да не кара бързата кола с гюрук, която Ник нае за пътуването. Харесваше й как вятърът развява косата й, а радиото е надуто докрай. Но предпочиташе също така тя да е на волана.

— Откъде-накъде ти ще караш? — възмущаваше се тя.

— Возил съм се на твоята бримка, Фред. Пъплиш като буболечка.

— Нищо подобно. Просто спазвам правилника.

— Ами, едва се влачиш. — Доволен от себе си, Ник натисна докрай педала на газта. Обожаваше да кара на висока скорост и да слуша гласа на Рей Чарлз. — Ако ти позволя да караш, и след една седмица няма да пристигнем.

— Тогава внимавай да не те засекат ченгетата — мрачно го предупреди тя.

Ник с възмущение си спомни, че бяха само на петнайсетина километра от града, а вече на два пъти се бяха разминавали с коли на пътната полиция.

— Ченгетата нямат вкус към приключенията. — За разлика от Ник, който го демонстрира като взе завоя, без да намали скоростта. — Послушна машина — промърмори доволно. — Добре, навигаторе. Виж на картата кога грабва да отбием от магистралата. Имам чувството, че наближаваме отбивката.

Фреди погледна пътния знак и се изсмя доволно.

— Нещастнико, отминал си я преди половин километър.

— Няма проблеми. — Бързо зави направо на шосето и Фреди изпищя от страх. Или може би от смях.

— Добре, че обикновените хорица от провинцията могат да спят спокойно при мисълта, че живееш в Манхатън и нямаш кола. Сега наляво — нареди тя, — и карай по-бавно. Искам да пристигна у Мади цяла и невредима.

Ник се отпусна на седалката и се загледа във внушителните къщи, край които минаваха. Просторни тревни площи, отбеляза наум, и много стъкло. И най-вече много пари.

Представи си просторни стаи с източни килима и скъпи старинни предмети. Или лъскави подове и модерно обзавеждане. Басейни с кристално чиста вода, а край тях — удобни шезлонги с възглавнички.

И всичко това беше съвсем наблизо, скрито зад гъсти декоративни храсти и вековни дървета.

Само преди десетина години никой не би го пуснал да припари в подобен квартал. А сега идваше тук по покана на домакинята.

— Ето онази къща — съобщи Фреди и се наведе напред. — Там, с кедъра и черешата с увиснали клони. О, колко е красиво!

Прасковите бяха започнали да прецъфтяват и по тревата се бяха посипали нежни розови листенца. Ник не разбираше от цветя, но се досети, че ароматът, който така приятно дразнеше обонянието му, беше на люляк.

Зави по полегатата алея за коли и наистина видя отрупан с бледолилави цветове люляков храст.

— Не е зле да имаш подобно местенце за почивните дни — промърмори той, като видя постройката на няколко нива от стъкло и дърво. — Сигурно има поне двайсетина стаи.

— Сигурно. Чудя се… — Фреди замълча, тъй като в следващия момент от къщата изхвърча ято деца.

Слабо тъмнокосо момче изнесе на ръце още едно дете с биберон.

Останалите веднага се струпаха около тях, като не спираха да се боричкат и да пищят.

— Както разбирам, Мади е имала предвид съвсем буквално, че цялото семейство ще е тук — забеляза Фреди. — Виж, най-големият й син се опитва да убие едно от децата на Трейс, Или поне така изглежда.

Усмихна се, когато високо момиченце с непокорни рижи къдрици и изцапано личице с нещо от неизвестен произход, им махна с ръка.

— Мамо! — изпищя детето. — Хей, мамо, имаме още гости! — За последно сръга в ребрата братовчеда, когото бе заловила в мъртва хватка, изправи се на крака и се втурна към тях.

— Привет, аз съм Джулия. Помниш ли ме?

— Разбира се. — Фреди слезе от колата и звучно разцелува най-малката дъщеря на Мади. — Ник, запознай се с Джулия Валънтайн. После ще те запозная и с останалите.

— Здрасти, Джулия. — По очите прилича на майка си, помисли той. Разбира се, ако Мади О’Хърли приличаше на жената, която бе виждал на сцената и на билбордовете. — Тук изглежда се води истинска война.

— Здрасти. — Джулия му отправи сияйна усмивка. — Обичаме да се бием. Понеже сме ирландци.

Ник не издържа и се засмя.

— Това обяснява всичко.

— Освен това сме много, защото почти всички си имаме близнаци. Трейс даже има два чифта. А пък леля Шантел има тризнаци. — Момиченцето загрижено смръщи носле. — Обаче са момчета. Хайде, елате. Аз ще ви заведа при мама.

И като истинска жена, макар само на седем години, Джулия насочи вниманието си главно към Ник.

— Когато порасна, ще стана балерина на Бродуей. Като мама. А ти ще ми пишеш музиката.

— Благодаря за предложението.

Джулия отвори вратата и от къщата изскочи рошаво момченце с маниакален поглед и крякаща жаба в ръцете.

— Арон, веднага остави Чонси на мира! — заповяда Джулия с неприкритото презрение, което по-големите сестри изпитват към по-малките си братчета. — Никого не можеш да изплашиш.

— Ами, чакай да видиш какво ще стане, когато му пораснат зъби — мрачно възрази Арон и хукна навън.

— Това е брат ми. Голям досадник.

Преди да успеят да й отговорят, срещу тях по перилата се спусна червенокоса комета. Беше боса и носеше широки, отрязани до коленете панталони, и няколко размера по-голяма тениска, на която пишеше, че много обича Ню Йорк.

Мади О’Хърли, любимото дете на Бродуей се появи на сцената както винаги, изключително ефектно.

— Арон, къде си, малко чудовище? Нали ти забраних да вадиш гадния гущер от аквариума?

В следващия миг забеляза гостите и се закова на място. С едната си ръка гнусливо държеше сребристо влечуго, което изглеждаше не по-малко нервно от нея.

— О! — Мади издуха косата, която падаше на носа й. — Извинявай за безобразното посрещане, Фреди. — Втурна се да я прегърне, но си спомни какво имаше в ръката си и бързо подаде гущера на дъщеря си.

— Джулия, направи ми услугата да прибереш това чудо на мястото му. — Вече със свободни ръце, здраво я прегърна. — Толкова се радвам да те видя. Добре, че успя да дойдеш. — И аз.

— А вие сигурно сте Ник? — Без да пуска Фреди, Мади му протегна ръка. — Най-после да се запознаем. Отдавна се възхищавам на вашата музика.

Ник се усети, че я гледа втренчено, но не се притесни. На живо Мади О’Хърли се оказа не по-малко привлекателна, отколкото на билбордовете. Порцеланова кожа, изразително лице. И макар да бе родила четири деца, имаше стегнато и грациозно тяло на балерина.

— Помня ви от първия си мюзикъл — каза той, — някъде преди десетина години. Вие изпълнихте главната женска роля. Нито преди, нито след това съм виждал подобна игра.

— Ами… — Мади прецени, че за тези думи едно ръкостискане е крайно недостатъчно и го целуна по бузата. — Винаги съм те харесвала, а сега вече съм сигурна и че ще те обикна. Елате да ви запозная с останалите. После ще занесем багажа горе.

Къщата беше много светла — слънчевите лъчи свободно проникваха през широките стъклени врати, извитите като дъга прозорци и стъклените капандури. По подовете бяха разхвърляни камиончета, бейзболни ръкавици, скъсани маратонки и детски книжки. Цялата тази мила домашна разтурил някак съвсем естествено се съчетаваше с елегантната архитектура.

В просторна слънчева стая, пълна с екзотични цветя и фини като дантела папрати, се бе разположила една холивудска знаменитост.

Шантел О’Хърли лежеше на един шезлонг с вдигнати крака и затворени очи. До нея стоеше прав едър мъж, в когото опитното око на Ник веднага разпозна бивше или настоящо ченге.

— Брент е доста самостоятелен — забеляза Куин Доран, наблюдавайки през прозореца как си играят децата.

— Нищо, че е изтърсакът ни. Има хъс.

— Чудовища — промърмори Шантел с типично майчинска гордост. — Все се питам, след като ни се паднаха три наведнъж, защо поне не бяха някои сладки, възпитани момиченца?

— За да не скучаеш. Освен това, кой ги научи да стрелят с прашка?

Шантел се усмихна вътрешно. Естествено, че тя. Момчетата ми, помисли си тя, сладурчетата на мама. След като години наред не се знаеше дали изобщо ще има деца, накрая бе родила три наведнъж.

Лениво протегна ръка като жена, която е сигурна, че винаги ще бъде приета.

— Отдръпни се от прозореца, Куин, докато не са ни открили.

— Късно е — обади се Мади. — Вече ви видяхме. Ник, това е сестра ми Шантел, която се прави на Клеопатра, и мъжът й Куин Доран.

— Фреди, здравей. — Шантел се надигна плавно, за да целуне Фреди по бузата, след което вдигна поглед към Ник. — Имаш прекрасен вкус, скъпа.

— Дано си права.

Този път Ник не просто гледаше втренчено, а направо зяпаше. Русата богиня насочи ярките си сини очи към него и се усмихна. Всичките му нервни клетки затрептяха от възторг.

— Значи ти пишеш музиката за новия мюзикъл на Мади? И както дочух, си достатъчно талантлив, за да я накараш да изглежда като професионалистка.

Мади презрително изсумтя.

— Не и обръщай внимание. Завижда, защото имам две награди „Тони“, а тя само един нищо и никакъв „Оскар“. — Доволна от тази констатация, тя им направи знак да я последват. — Елате да видим кой още е пристигнал.

— Чакай малко — промърмори Фреди и когато двамата с Ник излязоха в коридора, лекичко го целуна устните.

— Какво беше това?

— О, нищо особено. Помагам ти да дойдеш на себе си. Изглеждаш напълно оглупял.

— Много смешно — обидя се Ник, но не издържа и още веднъж погледна с копнеж русото видение на шезлонга с цветни мотиви. — На живо се оказа още по-хубава.

— Стегни се, Никълъс. Няма да ми е приятно, ако Куин те удуши, както си спиш. Носят се слухове, че знае как се прави — бързо и безмълвно. — Преди да е успял да й възрази, Фреди нададе радостен вик: — Трейс!

Ник присви подозрително очи, когато тя се хвърли право в мускулестите ръце на мургав мъж с тяло на боксьор.

— Фреди! — Трейс страстно я разцелува. — Как е малката ми красавица?

— Чудесно. — Уви ръка около врата му и отправи сияещ поглед към Ник. — Запознайте се: Трейс О’Хърли, Ник Лебек.

— Приятно ми.

Въпреки че се държеше приятелски, Трейс бързо огледа Ник от главата до петите. И отново в главата му просветна предупредителен надпис: Внимание, ченге! Колко странно, замисли се Ник, а аз винаги съм го мислил за музикант. Дори се бе възхищавал на творбите му. Но не можеше да сбърка очите на ченге.

— Останалите са в кухнята — обясни Трейс. — Аби приготвя обяда.

— Слава Богу — обади се Мади. — Тя е единствената, която няма да ни отрови. Гладни ли сте?

— Ами, аз…

— Сигурно умирате от глад. — Хвана Ник под ръка и отново го поведе напред, преди да си е довършил мисълта. — Аз самата винаги огладнявам като вълк след пътуване.

Тръгнаха по коридор с много извивки. Ник забеляза, че Трейс не пусна Фреди на земята, а я понесе на ръце, както би постъпил един средновековен рицар със своята дама.

От кухнята се носеше невъобразим шум, още преди Мади да отвори вратата.

Помещението беше просторно, уютно и пълно с движещи се хора. Само русата жена до печката, която спокойно разбъркваше нещо в огромна тенджера, изглеждаше неподвижна.

Слаб, почти плешив мъж танцуваше с жена на средна възраст. Само благодарение на някакво чудо яли тайнствен вътрешен радар — така поне си представяше Ник, — двамата успяваха да избегнат сблъсъка със столове, маси и зрители.

— А когато изпълнихме последния номер — обясняваше Франк и три пъти завъртя Моли, — къщата направо щеше да се срути от аплодисменти.

С впечатляваща грация подхвърли жена си в ръцете на мъжа, който стоеше облегнат на кухненския плот и покани на танц червенокоса красавица.

— Моли знае, че имам два леви краха. — Дилън Крозби се засмя и прехвърля тъща си на най-големия си син. — Бен, потанцувай с баба си, за да не й счупя, без да искам някой крак.

Когато видя, че Трейс влиза. Франк се ухили широко.

— Пипнах жена ти, Трейси! Ако се откаже от науката, това момиче може да направи кариера на сцената. — Плавно дръпна Джилиън към себе си, след това я пусна и я завъртя. — Здрасти, малка Фреди!

Също така плавно Трейс я прехвърли в ръцете на Франк и Фреди неочаквано се озова въвлечена в танца.

— А ти, момче, танцуваш ли? — извика той на Ник.

— Ами…

— Татко, остави ги да си поемат дъх. — Аби се засмя и се отдели за миг от печката, за да поздрави Ник. — Добре дошли в семейната лудница. Аз съм Аби Кросби.

— Родена О’Хърли — уточни баща и.

— Аби О’Хърли Кросби — поправи се тя. — И ако сте достатъчно умен, бързо седнете някъде, преди татко да е решил да ви научи как се танцува степ.

Ник много ги хареса. Преди да попадне сред многобройните и шумни Станисласки, даже не бе предполагал, че хората могат да живеят по този начин. Също като тях, О’Хърли бяха истинско семейство.

Ник вече знаеше, че в подобни семейства хората непрекъснато говорят един през друг, един на друг, а най-често — едновременно. Непрекъснато се водеха дребни спорове и се оформяха враждуващи лагери. Но всички се обединяваха като шит от стомана срещу външния враг.

Ето защо той не можеше да не им се радва. До края на хаотичния обяд даже бе запомнил имената на някои от децата. Повечето бяха близнаци и тризнаци, което допълнително усложняваше нещата. Нищо чудно, след като Мали и нейните сестри също бяха тризначки.

След като разтребиха масата, Фреди и Ник приеха предложението на Мади да прегледат заедно няколко сцени от мюзикъла.

Ник с лекота се нагоди към неравномерния ритъм на семейството. Дори успяха да свършат малко работа, въпреки че непрекъснато някой ги разсейваше.

— Мамо! — На вратата на музикалния салон се показа дъщерята на Мади, Касандра. — Дъглас пак се държи като кретен. — Погледът й потъмня, когато спомена името на своя брат-близнак.

— Той е само мъж, слънчице — успокои я майка й. — Нали знаеш, че трябва да се отнасяме снизходително към нещастните кретени.

Рийд изгледа възмутено жена си, когато чу на какво учи детето.

— Каси, майка ти е заета. Нали се разбрахме кога можете да я безпокоите?

— Да — въздъхна момичето. — Никакво прекъсване, ако не се лее кръв. Ако зависи от мен, всеки момент ще се пролее — промърмори тя и излезе.

— Искате ли да повторим втория стих? — предложи Мади, без да се впечатлява от предстоящото братоубийство. — „Не ме спирай точно сега. Бързам, имам среща“

— От диафрагмата, Мади — посъветва я Франк, който влезе в салона с валсова стъпка. — На последните редици никой няма да те чуе. Много приятна мелодия — обърна се той към Ник и Фреди. — Непрекъснато си я подсвирквам. Мисля обаче, че тези движения…

— Татко, първо вокала, после хореографията. Къде е мама? — бързо го попита, преди да е започнал да спори.

— Излезе с децата. А сега…

— Сигурно е отишла за сладолед. — Щом майка й не беше наблизо, за да го стегне, Мади не се посвени да използва подъл, но ефикасен номер. — Някой спомена ескимо с лешници и бадеми.

— Така ли? — В очите на Франк се зароди интерес, след което се появи щастлив блясък. — Е, тогава не е зле да ги потърся. Не е хубаво децата да прекаляват със сладки неща. Знаете ли колко струва днес една пломба?

— Извинявайте — Мади вдигна отчаяно ръце, когато баща й излезе. — Такова ми е семейството, какво да се прави.

Няма проблеми. — Ник опита нов акорд. — И нашето е същото. Значи, втория стих, отначало. — След което внезапно онемя, тъй като в стаята с плавна походка влезе Шантел.

— О, не спирайте заради мен — измърка тя. — Само ще седна на дивана и ще ви послушам. Обещавам, че ще съм тиха като мишленце.

— По-скоро като змия — промърмори Мади. — Изчезвай, Шантел, разсейваш ми композитора.

И тъй като това бе самата истина, Шантел доволно сви белоснежните си рамене.

— Щом толкова лесно се разсейвате, ще отида при басейна. Може някое от децата да се съгласи да поплува с мен. — Отправи към Ник още една съблазнителна усмивка и отплува от стаята.

— Не се притеснявай. — Мади потупа по рамото Ник, който се взираше с празен поглед в клавишите. — Сестра ми винаги действа така на мъжете. Повечето от тях получават натравяне с тестостерон.

— От втория стих, Ник. — напомни Фреди и, за да бъде по-убедителна, здраво го сръчка в ребрата.

— Да, просто се бях… замислил. С огромно усилие успя да завърши арията, когато край прозореца със смях притича Аби, преследвана от съпруга си с воден пистолет.

— Боже, какви са деца. — Рийд поклати глава и предложи: — Искате ли да вземем единодушно решение, че днес работихме повече от достатъчно и да си починем? Идеята да по плува ме никак не е лоша.

— Направо е великолепна — съгласи се Мади.

— Вие тръгвайте — Фреди започна да налучква някаква мелодия, — а аз още малко ще поработя върху това парче.

— Добре. Тогава ела, когато си готова. — Мади подаде ръка на мъжа си. — Стига да издържиш толкова време без почивка.

Ник изви врат с надеждата да види басейна.

— Как мислиш, дали ще се съблече по бански?

Фреди въпросително повдигна вежди.

— Мади ли?

И двамата знаеха кого има предвид, но от гледна точка на всеки мъж и алтернативата не беше за изхвърляне. Като си представи Ник заобиколен от трите сестри О’Хърли по бикини, Фреди прихна.

— Боже, колко си примитивен. Истински Тарзан.

Той замечтано прокара език по зъбите си.

— А дали и Аби няма да дойде да поплува?

— Чакат те сериозни неприятности като зяпаш така омъжени жени. Ако успееш донякъде да обуздаеш хормоните си, искам още веднъж да повторим от „Ти не си при мен“. Довечера Мади може да поиска пак да го чуе.

— Много е сурово.

— Така е, но все пак това е основният мотив.

Ник беше съгласен с нея, но в същото време бе убеден, че по-лесно ще изгладят неравните места заедно с Мади.

— Добре. Хайде да опитаме ето така…

Фреди затвори очи и се заслуша в първите акорди. Кимна замислено и започна да пее арията.

В покрития двор Мади постави ръка на рамото на Аби.

— Само чуй това.

— Прекрасно е — промърмори тя и очите й се насълзиха. — Толкова тъжна и красива музика. Когато пее, Фреди не може да скрие чувствата си. Тя го обича.

— Не само тя е влюбена. — Шантел я подхвана за кръста, така че трите сестри се скупчиха заедно прегърнати. — И двамата са напълно прозрачни. Сигурна съм, че ще са много-много щастливи.

— Като нас. — Мади се заслуша в музиката и погледна през поляната към басейна.

Дилан показваше на една от дъщерите на Трейс как се хвърля заден флип. Буйните синове на Шантел също участваха в играта заедно с Джилиан и Каси, които бяха рефери. Дъглас наистина се държеше като кретен, както справедливо бе забелязала сестра му и се опитваше да удави другата дъщеря на Трейс. Баща й седеше на шезлонг до басейна и похапваше сладолед с шоколад, бадеми и фъстъци, а на коленете му седяха близнаците на Трейс. Бен и Крис, момчетата, които Аби бе отгледала сама, вече бяха високи и красиви млади мъже. В момента спореха коя касета да пуснат първо.

Куин и Трейс бяха седнали на сянка, пиеха бира и ся спомняха разни военни истории, а Моли ръкопляскаше на единствената дъщеря на Аби, Ева, която правеше подводно салто.

Арон и най-малкото момченце на Аби пълзяха по тревата с надеждата да открият нещо, което имаше повече от два крака. Внезапно Джулия изскочи пред тях и направя кълбо специално, за да ги ядоса.

Моето семейство — помисли Мади и махна с ръка на Рийд. — Всички са тук, заедно и нищо не им липсва.

— Чувствам се великолепно — обяви на глас и отметна глава, за да посрещне слънчевите лъчи, — И имам чувството, че онези двамата при пианото в най-скоро време ще ми осигурят следващия „Тони“.

Неспособна да устоя на изкушението, Шантел невинно погледна сестра си.

— Скъпа, да не би някога да си печелила награда? — Засмя се звънливо, когато Мади я погна през поляната.

Късно през нощта, когато къщата най-после се умири, Ник прегърна Фреди, а тя отпусна глава на рамото му. След като Мади се оказа достатъчно съобразителна и ги настани в съседни стаи, той без да се смущава се промъкна в леглото й.

Харесваше му да лежи и да слуша как ударите на сърцето му постепенно се забавят и тялото му се отпуска, след като бяха правили любов — тихо и спокойно. А тя така естествено се бе сгушила в него, че той започваше да се чуди как е могъл да спи без нея преди.

— Уморена ли си? — попита я той.

— По-скоро отпусната. Невероятен ден. Много беше приятно да ги видя отново всички заедно. Колко са пораснали децата. Всички.

— Невероятни са.

— Така е. Специално си планират свободното време така, че да прекарат поне една-две седмици в долината заедно. Понякога се събират във фермата на Дилан и Аби във Вирджиния. — Въздъхна сънливо и се притисна към него, а той бавно я галеше по рамото. — Веднъж им бяхме на гости. Много е красиво — полегати хълмове, кове, които хрупат трева. И невероятно просторно.

— Има си хас, с толкова много деца. Момиченцата близначки са на Аби, нали?

— Не, на Трейс и Джилиан. Аби има четири — Бен, Крис, Ева и Джед. И са родени по различно време.

— Четири деца. — Ник потръпна от ужас.

— Но ти обичаш децата. — Фреди се отмести, за да го вижда по-добре. Много беше красив на лунна светлина — сънен и мъжествен. В него имаше нещо от епохата на крал Артур.

— Да, разбира се. Но винаги съм се чудил как се оправят хората с толкова много деца. И без да се оплакват.

Тя не можеше да откъсне поглед от него — от строгото, като изваяно от скулптор лице, морско зелените очи. Обичаше да лежи притисната до неговото топло и щедро тяло.

— Обичам големите семейства. Отначало бях единствено дете. Не се чувствах самотна, защото татко винаги беше до мен. Но всичко си дойде на мястото, когато се появи Наташа. Много исках да имам сестричка — продължи да си спомня Фреди, — но първо се роди Брандън. Оказа се много хубаво.

Ник също беше единствено дете. Но без баща.

— А аз, за разлика от теб, исках да имам брат. После се появи Зак. — Сви рамене. — Който след това стана моряк и замина, а аз пак си останах сам.

Сърцето й се сви от болка за самотното дете.

— Сигурно тя е било трудно.

— Той постъпи правилно. Ала на мен ми се струваше, че ме е изоставил. Единствено мен и никой друг. Постепенно свикнах.

Завладяна от любов, тя каза, без да мисли:

— Ето, сега отново имаш и брат и голямо семейство. Никога няма да бъдеш сам, освен ако не го пожелаеш. Аз мечтая да имам поне три деца.

В мозъка му прозвъня тънко предупредително звънче. Погледна я предпазливо и впери поглед в тавана.

— Добре.

Не е много въодушевен, забеляза Фреди и въздъхна мислено. Още бе рано да мислят за деца. За свои деца.

Ник прецени, че сега е моментът да смени темата.

— Шантел изобщо не прилича на майка.

Фреди го изгледа иронично.

— Да, обаче има три деца. И ако искаш един приятелски съвет от мен, не е зле да си затваряш устата, когато я видиш.

Той отново я погледна и се подсмихва.

— Ревнуваш ли?

Много се изненада, дори се почувства обиден, когато тя избухна във весел смях. Даже за малко не се задави от смях. Чак седна в леглото, за да си поеме дъх.

Когато го погледна и видя оскърбения му поглед, отново започна да се смее.

— Преиграваш — укори я той.

— Добре, ревнувам. — Пое си въздух и притисна ръка към гърдите си. — Но, от мен да мине, Никълъс. Давам ти зелена светлина. Не се съмнявам, че тя на секундата ще захвърли Куин и ще избяга с теб. За всички е очевидно, че те едвам се понасят. Не си ли забелязал искрите, които прехвърчат помежду им?

Гордостта му беше наранена, но не много.

— Значи, доколкото разбирам, влюбена е в мъжа си. Тогава ще ми обясниш ли как успява да изиграе онези страстни любовни сцени на екрана?

— Предполагам, защото с него не е необходимо да се преструва. — Фреди нежно го погали по главата. — Нали затова съществува бракът? Доверието в уважението вървят ръка за ръка с любовта и страстта.

Отново в главата му звънна предупредителна камбанка.

— Сигурно е така — съгласи се Ник, но отново предпочете да се отклони от опасната тема. — На Зак ще му падне ченето, когато му важа с кого съм се запознал. Той толкова пъти е гледал филмите й, че може да повтори диалозите наизуст.

— Значи, смяташ да се изфукаш?

— Позна.

Отново се отпусна на възглавницата и я погледна. На лунната светлина беше красива като принцеса от вълшебна приказка. Косата й беше разбъркана — точно както най-много я харесваше, устните — извити в лека усмивка, като че мислеше за нещо приятно.

— Значи не си уморена, хм?

Тя доволно плъзна ръце нагоре по гърдите му. Наистина мислеше за нещо хубаво. За него.

— Вече се чудех дали ще се сетиш.

— Само събирах сили.

— Това е добре. — Засмя се и легна върху него. — Тъй като след малко ще ти потрябват.