Кони Мейсън
Шейх (9)

8

Запленен от русокосата чаровница, задрямала в леглото му, Джамал наблюдаваше равномерното повдигане и спускане на гърдите на Зара. Жаждата, надигаща се у него, беше невероятна. Пронизваща и мощна, тя бушуваше в гърдите му като хищен звяр.

Но въпреки това той предпочиташе да се люби със Зара, когато тя напълно контролира емоциите си. Не беше достатъчно тялото й да го иска. Това можеше да се припише на билката, която беше взела. Не, той искаше тя да го пожелае със сърцето и ума си, а не защото е погълнала възбудително средство.

Зара беше заспала малко преди това и Джамал реши да я остави да се наспи, за да отмине действието на билката. Още нямаше полунощ. Когато се събудеше, тя щеше напълно да владее себе си; ето тогава щеше да започне истинското съблазняване.

Когато Зара се размърда и изпъшка, Джамал не можа да се въздържи, положи я по гръб и започна да поглъща с жадни очи нежната спяща фигура на своята робиня. Разбъркана коса с цвят на узряла пшеница. Бледа кожа, безупречна като алабастър. Тялото й омайваше с нежните си извивки, тънката талия и великолепните гърди. Мощен импулс, по-силен от всичко, го накара да повдигне наметалото и да оголи тялото й за жадния си поглед. Красотата й бе вълнуваща и омайна. Той изстена, когато обгърна в шепи гърдите й.

Пое ги в ръцете си полека и ги остави да запълнят широките му длани, а после поднесе едната и другата към устата си, за да засмуче нежно набъбналите им връхчета. Зара се размърда от лекия му допир и той се усмихна.

Берберката се събуди от еротични усещания, които бяха невероятно възбуждащи. Изви се и тялото й заплува във вълшебна омая, в наслада, която беше плашеща и в същото време вълнуваща. Това я накара да замърка от удоволствие.

Една ръка се спусна по тялото й в гореща милувка и Зара веднага отвори очи. За миг я разсея влажният допир на нечия много опитна уста, която засмукваше зърното й. Макар че стаята беше осветена от една единствена лампа, тя веднага разпозна тъмнокосата глава на Джамал, наведена над нея, и усети как влажната топлина на устата му облъхва с нежна милувка гърдите й.

Джамал изведнъж вдигна глава и й се усмихна.

— Вече си будна. Добре. Как се чувстваш сега?

Тя се опита да стане, но твърдото му тяло я прикова към кушетката.

— Чувствам се някак… странно. Какво стана? Последното, което си спомням, беше… — Изведнъж тя си припомни всичко и се вгледа ужасено в Джамал. Той се усмихваше с хищна усмивка, от която й се прииска да го удари. — Аллах да ми е на помощ! Ти си ме упоил!

— Не, не съм аз — отрече настоятелно Джамал. — Обвинявай Нафиза, ако искаш, но не я съди строго. Не е искала да ти навреди. Дозата е била малка и действието й вече отшумява.

— Когато следващия път отвърнеш на ласките ми, всичко ще бъде истинско, а не под въздействието на билки. Ще получиш удоволствие, сладка магьоснице, не се съмнявай.

Зара не се съмняваше, че Джамал е способен да я възбуди. Вгледа се в устата му, в здравите му бели зъби, в меките и гъвкави устни и опитния език и разбра, че е загубена.

— Вдигни ръце — продължи Джамал. — Наметалото ти отива, но аз искам да те видя гола.

Дълбокият му глас я обвиваше в някаква мека топлина и тя се подчини, без да задава въпроси. Загледа в нямо вцепенение как прозрачната материя отлита от тялото й и се приземява в другия край на стаята като красиво блестящо петно върху постлания с килими под. Възбуждащият мирис на тамян изпълваше стаята, създавайки атмосфера, натежала от обещания. Устата й пресъхна и тя преглътна мъчително.

— Жадна ли си? — запита Джамал, поднасяйки й чашата, която стоеше на подноса със сладкиши и други вкусни изкушения.

Зара погледна недоверчиво към чашата, после към него.

— Само плодов сок е, кълна се.

И за да докаже думите си, той отпи голяма глътка, преди отново да й поднесе чашата.

Зара я прие и изпи жадно съдържанието й, а после му я върна. Джамал остави чашата на подноса и се наведе към нея, за да оближе капчиците по устните й. Те като че ли му се съпротивляваха, затова той отвори уста и я впи в нейната. Зацелува я страстно, почти насилствено, а целувките му имаха горещия, замайващ вкус на грях и съблазън.

Зара усети силен импулс да се противопостави на този арогантен шейх, но го потисна, защото знаеше, че съпротивата няма да донесе нищо добро за баща й. Джамал искаше покорен съд за своята страст, а тя беше обещала да му се подчинява. Свободата на баща й за нея означаваше повече от невинността й. Ако можеше да я спечели, като утоли жаждата на Джамал, тогава щеше да му даде девствеността си на сребърен поднос. Колкото по-скоро спечелеше доверието му, толкова по-скоро щеше да освободи баща си.

Ръцете на Джамал се спуснаха по тялото й и намериха чувствителните места, които я караха да пулсира и да се топи в огън. Устата му последва пътя на ръцете, прегаряйки огнена пътечка към гърдите й, където той жадно се нахвърли върху зърната. Тя ги почувства да се втвърдяват и да набъбват под допира му, усети невероятно удоволствие, докато той ги галеше, почувства и как насладата се спуска чак между краката й. Съзнанието й се изпаряваше, тя изпусна дълъг, агонизиращ стон. Това, което усещаше, беше съвсем истинско.

Колкото и да му беше трудно, Джамал се насили да се въздържи. Искаше да я докара до ръба на лудостта, преди да я освободи. А после искаше да го направи отново и отново. Дъхът му се ускори, докато зърната й се втвърдяваха под допира на пръстите му. После той взе едното набъбнало зърно между зъбите си и започна да го гали с език. Когато устните му се отделиха от гърдите й и се спуснаха към пъпа, той я чу как рязко си поема дъх.

— Джамал… Благословен да е Аллах, имай милост.

— Аллах не може да ти помогне, сладка магьоснице. Само аз мога да ти дам освобождението, за което жадуваш.

Дланта му обхвана леко розовото заоблено хълмче между краката й и започна да го масажира в еротични кръгове. С другата си ръка натисна едно място ниско долу на корема й и неочакваният изблик на наслада я накара да извика.

— Какво направи? — ахна тя.

— Знам много начини да ти доставя наслада. — Ръката му се пъхна между бедрата й, явно това, което намери там, му хареса, защото той се усмихна и взе ръката й, отвеждайки я към мястото между бедрата. — Любовните ти сокове текат за мене, сладка моя. Усещаш ли ги?

Зара освободи ръката си. Тя излезе влажна и лицето й потъна в гъста червенина. После той започна да й налага ново мъчение, прониквайки леко с пръсти в нея. Зара замря и хълбоците й рязко подскочиха нагоре, от което пръстите му потънаха още повече в нея. Внезапна паника я овладя. Ако трябваше да му каже, че е девствена, сега бе моментът.

— Джамал, има нещо…

Думите й заглъхнаха в изненада, когато Джамал наведе глава и я зацелува точно там, заравяйки лице между краката й, докато вкусваше сочната й плът.

Той вдигна глава и я изгледа продължително и остро.

— Най-напред ще ти доставя удоволствие с устата си. Ти си толкова чувствителна тук.

Пръстите му заиграха върху хлъзгавата влажна плът, той я разтвори и се върна към пиршеството си. Езикът му беше като жив пламък, вмъкваше се в нея, дразнеше, опияняваше, изпращаше огнени тръпки из цялото й тяло.

Тя почувства как отвътре набъбва и се втвърдява, а после започна… Внезапен прилив на кръв, изблик на страст. Той я усети как се втурва към екстаза и пъхна пръста си в нея. Резултатите бяха незабавни и възнаграждаващи — Зара изкрещя.

Тя чу собствения си стон, пронизващ звук на пречупваща се вълна от неописуема наслада я заля от глава до пети. Тялото й още трептеше от нея, когато Джамал свали панталоните си и коленичи между краката й.

— Едва започвам, сладка моя магьоснице — прошепна той с глас, който звучеше като натегната тетива на лък.

Тя погледна надолу към тялото му и очите й станаха като стъклени от страх, когато видя напълно възбудената му ерекция. Беше огромен. Тя го беше виждала възбуден и преди, но не както сега. Той навлизаше в нея, разтягаше я, проникваше все по-дълбоко, по-силно, нараняваше я.

— Спри!

Тя се заизвива под него, опитвайки се да избяга от болката.

Отначало Джамал не искаше да повярва, че Зара е девствена, но истината го връхлетя, когато мъжествеността му се натъкна на безспорното доказателство за нейната невинност. Той замря, вглеждайки се в лицето й, видя тревогата й най-накрая разбра.

— Защо не ми каза? — запита той сурово.

— Щеше ли да ми повярваш?

Той трепереше целият, тялото му искаше освобождение.

— Няма значение. Вече е много късно. Дълго чаках този миг. Като робиня си длъжна да угодиш на господаря си — добави той рязко.

Зара стисна зъби, за да заглуши болката.

— Аллах да те вземе! — Гневът й се разгаряше, подклаждан от арогантността на Джамал, от предположението му, че тя доброволно ще се остави да бъде робиня. — Твоята робиня е готова да изпълни всяко твое желание, господарю.

Убийственият й сарказъм не му се изплъзна. Той разпали гнева му и скоро двамата запламтяха в неговите огнени езици. Обида, дълбоко раняващи емоции и необуздана страст внесоха ново измерение в съвкуплението им. Лицето на Джамал потъмня. Неизразимата му жажда да обладае берберската принцеса беше остра и неотложна.

— Дай ми устата си, робиньо — заповяда той рязко. — Девицата трябва да бъде взета с нежност. Ще се опитам да не ти причинявам болка, но острият ти език подлага търпението ми на голямо изпитание.

Зара го изгледа за миг, после му поднесе устните си. Макар да знаеше, че е наранила гордостта му, тя не съжали за острите си думи. Не искаше той да й дава удоволствие. Искаше да поддържа живи у себе си яростта и огорчението. Страхуваше се какви ще бъдат последиците, ако той я накара да копнее за тялото му, за допира му, за страстта, която изстискваше от нея.

Устата на Джамал се прилепи плътно до нейната, а гневът й бавно започна да се разтваря в нещо, което не можеше да контролира… в страст. Винаги бе успявал да контролира желанията, докато не бе придобил една берберска робиня. После всяка мисъл изчезна от главата му, той изви рязко кръста си и отнесе с един тласък девствеността на Зара.

Зара изпищя и тялото й се стегна, докато Джамал проникваше с цялата си дължина в нея. Той я убиваше.

— Отпусни се — прошепна Джамал срещу устата й. — От край време всяка жена е минавала през болката. Обещах ти наслада и ще я имаш.

Той я разкъсваше. Дъхът на Зара заседна в гърлото й; тя се страхуваше да диша, иначе вероятно щеше да се разпадне. Но Джамал, изглежда, знаеше какво прави и започна да я гали, докато болката отстъпи и тя беше готова да реагира.

— Сега започва удоволствието — каза той, когато усети, че тя се отпуска и вълната на съпротивата се оттича. — Ти си стегната, Зара, толкова си стегната, но това прави удоволствието още по-сладко. Движи се с мене, отвори се за мене, стигни до края с мене.

Сладостният натиск на мъжествеността му вътре в нея отключи един първичен инстинкт и тя започна да движи в кръг хълбоците си, притискайки се към мощното му тяло. Джамал отговаряше на плахите й опити, навлизаше и се отдръпваше, водеше тялото й по възхитителен начин, който отнемаше от ума й всяка свързана мисъл.

Той сниши глава и отново я целуна по устата, нежно, дълбоко, шепнейки еротични окуражаващи думи. Движеше се заедно с нея и тя приемаше атакуващата му топлина, като увиваше ръце около широкия му гръб и го притискаше към себе си. Той инстинктивно я притискаше още по-силно към себе си и се заравяше още по-навътре в медената й сладост, отново и отново, влизайки и излизайки с неукротима сила.

Горещи вълни кръстосваха по кожата й и се събираха като огромни огнени езера ниско в корема. Тя стисна раменете му и се прилепи към него, докато мъжествеността му проникваше по-дълбоко и по-дълбоко, а мощните му мускули се стягаха и местеха под пръстите й. Той свиваше мускулите на седалището си и навлизаше все повече, отнасяйки я все по-нависоко, в свят на нажежено великолепие. Огромни, всепоглъщащи вълни на оголени желания се набираха и я заливаха, издигайки я към безумно блаженство. Тя извика името му и цялата се разтрепери.

Джамал почувства как екстазът се набира и избухва в нея, чу я да вика името му и изпадна във възторг, защото разбра, че й е доставил наслада. Тогава го връхлетя собствената му кулминация и той се стегна, изливайки семето си в нея. От гърлото му се изтръгна вик и той се заби дълбоко в недрата й, докрай, докато не остана какво повече да й даде. За миг изгуби всякаква представа за време и място, спускайки се надолу по спиралата на еуфорията в прегръдките на съвършеното блаженство.

Вярно е, помисли Джамал, докато се носеше в мъглата на забравата: никоя жена не го беше карала да се чувства така. Той беше хедонист, жаден за чувствено удоволствие, и получаваше насладата си от намирането на нови и разнообразни начини да го постигне. Красивите жени, еротичните игри и сексуалната възбуда бяха за него също толкова необходими, колкото да се храни и да диша, а той обикновено задоволяваше апетита си до край. Имаше славата на майстор в любовните игри и бе прекарал доста голяма част от зрелия си живот в усъвършенстване на тези си умения.

Наложниците и любовниците му не бяха невинни създания и умееха да го задоволяват по най-различни начини. Но за Джамал беше повече от непонятно това, че една съвършено дива девица го бе задоволила така, както никога досега не му се бе случвало. Погледна към Зара и разбра, че тя го гледа с озадачено и донякъде изплашено изражение.

— Хареса ли ти? — запита я той.

Арогантна полуусмивка повдигна ъгълчето на устните му. Много добре знаеше отговора.

— Какво направи с мене? Никога не съм губила власт над себе си така, както сега.

Струваше й се, че е обладана от някакъв демон. Макар че усещането бе невъобразимо приятно, може пък да беше изгубила душата си, а тя не беше готова да я даде на никой мъж.

— Не очаквах да намеря девица, Зара. Още има какво да учиш, но ще ми достави огромно удоволствие да ти открия радостите на любовната игра.

— Сега мога ли да си отида в стаята?

Зара не мислеше, че е в състояние да понесе повече наслада тази вечер.

Джамал се засмя и погали гърдите й.

— Нощта е далеч от края си, сладка магьоснице. Заедно ще опитаме някои от замайващите пози, достъпни за любовниците.

— Ти ме изтощи — оплака се Зара.

Страхуваше се, че няма да преживее още едно страстно сливане с Джамал. Този мъж беше ненаситен.

— Малко ще си починем — каза той. Обърна се и посегна към кана с топла вода, поставена наблизо на нощното шкафче заедно с една чиста бяла ленена кърпа. Сипа вода в купата и намокри кърпата. — Разтвори крака, Зара, за да измия семето ми от тебе с тази парфюмирана вода.

Коленете на Зара се разделиха и той допря кърпата до нея. Ароматът на жасмин навлезе в ноздрите й, докато Джамал полека отмиваше всички следи от кръв и сперма. Когато тя отново беше чиста и ухаеше приятно, той намокри друга кърпа и се изми. Когато пак се обърна към нея, в ръцете си държеше малко шишенце.

Зара го видя и замръзна, питайки се какво е намислил пък сега.

— Успокой се, Зара няма да ти направя нищо лошо. Когато отново вляза в тебе, няма да те боли. Това е само ароматно олио — каза той и протегна шишенцето към нея. — Ще го втрия в кожата ти и то ще те отпусне. Обърни се по корем.

Тя се подчини без никакъв коментар, защото знаеше, че няма да има полза, ако протестира. Тогава усети успокояващата топлина на ръцете му, докато той мажеше ароматното олио по кожата й и го втриваше в гърба, раменете, седалището и задната повърхност на краката й. Въздействието беше толкова отпускащо, че чувственият му масаж почти я приспа. Когато той свърши, след като я бе обърнал по гръб, за да масажира гърдите, корема и по-интимните й части, кръвта й пулсираше във вените и любовните й сокове отново потекоха.

— Пак си готова за мене, сладка магьоснице — прошепна Джамал на ухото й. Настани я върху себе си. — Поеми ме в себе си.

Тя разтвори крака и го възседна, изпъшквайки, когато той влезе без усилие във влажната й женственост. Усети, че той я разтяга, но не я болеше. Джамал я сграбчи здраво и рязко повдигна хълбоците си към нея, а в следващия миг тя вече го яздеше без никакъв свян, не можейки да устои на предчувствието за наслада. Гневът й срещу Джамал за това, че използваше любовните си умения, за да я превърне в послушна робиня, разпалваше страстта й до крайност и когато стигна до последния връх, страстта и гневът избухнаха в невероятно чувство. Насладата я накара почти да се разпадне. Джамал изкрещя радостно и се отдаде на вихъра на най-невъобразимото блаженство.

Зара вече бе заспала, когато той я отдели от себе си и я положи по гръб. Тогава се случи нещо забележително. Докато я гледаше как спи, отново събуденото желание се разгоря в слабините му. Ако не я беше взел два пъти, щеше да му е ясно, но това беше нещо съвсем ново и абсолютно неразбираемо за него. Искаше да обладае Зара — отново и отново. Искаше да я изпълни с тялото си, да я накара да го желае толкова силно, колкото той я желаеше. Но съзнаваше, че ще я боли, ако отново я вземе, затова се задоволи да лежи до нея, докато се опитваше да проумее това, което току-що се бе случило между тях. Никоя друга жена не го бе карала да изпитва чувствата, които Зара събуди у него.

Джамал вече беше излязъл, когато Зара отвори очи на следващата сутрин. Изненада се, че още е в неговото легло. Златистите слънчеви лъчи струяха през отворената врата, в стаята се носеше леко ухание на тамян. На дневна светлина миризмата изглеждаше тежка и задушаваща, докато снощи бе създавала ореол на чувственост. Аллах да й е на помощ. Когато бе склонила да стане негова робиня за леглото, не осъзнаваше как ще я преобрази любовното изкуство на Джамал. Щастлива беше, че поне душата й бе останала непокътната. Колкото до сърцето — не се осмеляваше да мисли за него.

Тя се протегна и изстена, когато мускулите й протестираха. Всички интимни места, които Джамал часове наред бе изследвал снощи, сега я боляха. Мисълта да се потопи в топла вана породи усмивка на устните й. За щастие Джамал имаше отделен хамам, защото мисълта да сподели банята на наложниците му я изпълваше с ужас. Знаеше, че не може да се сравнява със сексуалните умения на опитните наложници, и предпочиташе да стои настрана, вместо да я разпитват за нощта, прекарана с Джамал.

Ваната беше толкова успокояваща, колкото бе предвкусвала. Някой, без съмнение Хамет, беше оставил жасминов сапун и няколко кърпи за нея, затова тя се отпусна в ароматната вода и затвори очи.

— Ти остана цялата нощ с него!

Зара отвори очи. Изстена на глас, когато видя Саха да се приближава към нея с изкривено от ярост лице. Зара се сви във водата, а Саха застана на ръба на ваната и я загледа с ненавист.

— Какво правиш във ваната на Джамал?

— А ти какво правиш в неговата стая? — върна въпроса Зара.

— Отивам там, където си поискам. Аз не съм робиня на Джамал, ти обаче си. Никоя жена не е прекарвала цялата нощ в стаята на господаря. Ти си го омагьосала — обвини я Саха.

Зара стисна устни.

— Остави ме, господарке Саха. Искам да се изкъпя на спокойствие.

— Много си вириш носа като за робиня, Зара. Джамал скоро ще се отегчи от тебе и ще се върне в любящите го обятия на наложниците си.

— Честита да си му на Джамал, щом мислиш, че можеш да го задоволиш — подразни я Зара. — Кога за последен път ти или другите сте споделяли леглото му?

Саха й отпрати опасна полуусмивка.

— Внимавай, робиньо, защото може да не живееш много, за да се радваш на господаря ни.

Обърна се и излезе. Зара се опита да забрави ревността на наложницата и спокойно се изкъпа. Тъкмо посегна към кърпата, когато Джамал влезе в хамама. Приклекна до ваната и й се усмихна.

— Радвам се, че си се възползвала от банята ми. — Протегна ръце към нея и я извади от водата.

Зара посегна към кърпата, но Джамал отмести полека ръцете й и сам се зае да я изсуши.

— Боли ли те? — запита той, когато прокара кърпата между краката й и я видя да стиска клепачи.

— Малко — призна тя.

— Снощи ми беше много приятно с тебе. Тази вечер ще ти покажа как можеш да използваш сребърните топчици, за да си доставяш удоволствие.

Зара преглътна конвулсивно, думите му възбудиха еротичните и фантазии.

— Довечера ли? Може би някоя от другите ти жени…

Джамал направи гримаса.

— Нямам желание за тях. Не, Зара, ти ще дойдеш при мене тази вечер. Хамет ще те доведе. А сега — гладна ли си? Хамет е донесъл нещо да закусиш. Аз вече ядох, но сега ще изпия един чай с тебе.

— Нямам какво да облека.

Думите й бяха резки, поведението — също. Аллах, колко искаше да го мрази заради това, което бе направил с нея. Беше й дал невероятно удоволствие, но това й бе струвало гордостта.

— Хамет ти е донесъл кафтан, който да облечеш.

След като облече кафтана, Зара се нахрани добре с кисело мляко, пресен пъпеш, смокини и меденки. Джамал я гледаше как яде, впил жадни очи в устните й. Когато свърши закуската, попи устни със салфетката и каза:

— Искам да видя баща си.

— Предположих, че ще поискаш. Дадох ключа на Хамет. Той ще те придружи. Имам работа в селото и няма да се видим чак до довечера, когато ще дойдеш при мене.

Той обгърна бузата й в дланта си, а внезапно потъмнелият му поглед натежа от обещания.

— Нямам търпение, сладка магьоснице. Облечи само един облак върху голотата си, когато дойдеш тази нощ при мене. — Наведе се и облиза нежно ръба на устните й с върха на езика си, а после притисна нежно своите устни към нейните. — И си сложи смарагда. Харесва ми как яркозеленото изпъква върху бялата плът на гърдите ти.

Зара не можа да каже нищо, а Джамал вече излизаше от стаята. Тя още събираше разпилените си мисли, когато Хамет дойде, поклони се ниско и каза:

— Ще те отведа при баща ти, господарке.

Тя се изправи и болезнено премига при внезапната болка между краката.

— Готова съм, Хамет.

Когато Зара влезе в килията, Юсеф се вгледа в нея, търсейки признаци, които щяха да му разкрият какво е състоянието й. Беше ли се поддала на чара на красивия шейх, запита се той. Дали я е наранил? Аллах, толкова безпомощен се чувстваше в момента.

— Татко! — Зара падна в обятията на Юсеф, същевременно кипейки от възмущение, че го вижда затворен в тази дупка, в която едва имаше място колкото човек да се обърне. Колкото повече време й отнемеше съставянето на плана, толкова повече щеше да страда баща й. Тя можеше да го направи, знаеше, че може. Но какво щеше да струва това на чувствата й, запита се унило. Колко време щеше да успее да запази равнодушие с такъв ненаситен любовник като Джамал, който я изкушаваше и я караше да усеща греховни неща, които тя не разбираше?

— Добре ли си, дъще? — запита Юсеф. — Изглеждаш ми бледа. Зле ли се държа с тебе онзи демон? Или си се отказала от този опасен план, който беше замислила?

Зара нямаше смелост да погледне баща си в очите.

— Не ме е наранил, татко. Джамал беше… внимателен. Но това няма значение — побърза да добави тя. — Не след дълго ще спечеля доверието му. А когато това стане, ще се възползвам, за да си върнем свободата. Няма да бъда робиня на никой мъж.

По обветреното лице на Юсеф се изписа безсилна ярост.

— Ти си добра дъщеря, Зара. Не заслужавам жертвата ти. Ще убия шейх Джамал заради това, което ти причини. Щом се освободя, няма да си намеря място, докато не го видя наказан.

— Остави Джамал, татко. Той скоро ще се върне в морето да пиратства. Султанът е нашият голям враг. Трябва да продължим да нападаме керваните на Исмаил, само че другия път ще внимаваме повече. С парите на султана ще плащаме данъците, които той налага на народа ни.

Юсеф се усмихна.

— Ти си истински боец, Зара. Ако всички бербери бяха така твърди като тебе, сега щяхме да сме свободни и сами да владеем градовете си.

— Време е да тръгваме, господарке — каза Хамет, заставайки на прага. — Трябва да те върна в харема.

На Зара никак не й се искаше да се връща в харема. Имаше да говори още с баща си, но Хамет беше непреклонен.

— Ще се видим утре, татко — увери го тя, докато евнухът затваряше и заключваше вратата след нея.

За огромно съжаление на Зара, когато влезе в харема, и трите наложници се изтягаха в главната зала. Тя се опита да не им обръща внимание, но Лейла я покани да си вземе нещо разхладително. Понеже не искаше да дразни допълнително тяхната неприязън, Зара прие, макар и с колебание.

— Нали Джамал е великолепен любовник? — запита Амар коварно. — Наслади ли ти се? Той рядко харесва девственици. Толкова са неопитни, че чак са жалки. Девствеността е необичайна за жена на твоята възраст.

Зара ахна, изненадана от това, че те знаят всичко.

— Кой ти каза?

— Има си начини — изрече тайнствено Саха. — Нищо скрито няма в такава къща. Какво ще прави сега Джамал с тебе, след като вече те е имал?

— Може би ще я продаде — обади се Амар с надежда в гласа.

Изведнъж в стаята влезе Нафиза.

— А, Зара, ето те и тебе. Ела с мене. Щом ще забавляваш довечера Джамал, трябва да те подготвя подобаващо.

Три чифта очи се впериха в Зара с явно недоумение.

— Не може да бъде! — протестира Саха.

Нафиза кимна вещо.

Хамет няма да ме лъже.

Ъглите на нацупените начервени устни на Саха се отпуснаха унило надолу.

— Та тя не е типът на Джамал. Много е кльощава и изобщо не е женствена.

Зара не се стърпя.

— Сигурно все пак е намерил нещо, което да хареса в мене — подразни ги тя. — Сега, ако ме извините, отивам да си почина. Почти не мигнах тази нощ.

Саха изпищя възмутено и вбесено, а по лицата на Лейла и Амар се виждаше, че и на тях думите на Зара никак не са им харесали.

Зара се отдалечи с гордо вдигната глава. Може и да беше робиня, но нямаше да е за дълго. Ако всичко тръгнеше според плана, скоро нямаше да бъде тук и жените на Джамал щяха да му се радват колкото им душа иска. Тя не си беше поставяла за цел да омагьосва шейха. Трудно й беше да му се подчини, с нейния независим характер и огнен темперамент. Щом се върнеше при своя народ, щеше да забрави шейх Джамал и екстаза, който бе открила в прегръдките му.