Кони Мейсън
Шейх (20)

19

— Личният лекар на Джамал очаква „Корсар“ в Могадор — обясни Зара. — Той е учен и компетентен; няма да остави Джамал да умре.

Дори при попътен вятър до Могадор са пет дни път — и Брахим изгледа съчувствено Зара. — Сега съдбата на Джамал е в ръцете на Аллаха.

— Той няма да умре! — възкликна Зара. — Донеси сандъчето с лекарства; аз сама ще го лекувам. Трябва да го задържим жив, докато стигнем в Могадор. Моли се за попътен вятър, капитане.

Макар че нямаше ни най-малка представа коя е Зара, капитанът се подчини, без да задава въпроси. Когато излезе, Зара свали окървавените дрехи на Джамал. Първият поглед към зеещата рана в слабините му накара горчива жлъчка да се надигне в гърлото й. Раната беше ужасяваща. За щастие кървенето беше намаляло, както заподозря Зара, под въздействието на студената солена вода. Дали солта щеше и да я дезинфекцира, запита се тя, докато го покриваше с чаршафа.

Капитан Брахим се върна със сандъчето с лекарства..

— Тук няма много нещо, само мехлеми и превръзки. — Той остави сандъчето на масата и вдигна капака.

— Раната трябва да се зашие; ще можеш ли?

Брахим поклати глава и лицето му пребледня.

— Джамал винаги сам се грижеше за раните на моряците. Аз нямам опит. Не може ли да почака, докато стигнем Могадор?

— Не. Раната трябва да се почисти и да се зашие веднага.

Разочарована от липсата на медицински познания у капитана, Зара се захвана за работа, възползвайки се от малкото си придобит опит. Прекара дълго време над раната — почисти я от кръв и гной, като се чудеше колко малко беше останало острието на ятагана да го направи евнух, и благодареше на Аллаха, че това не беше се случило.

— Донеси ми игла и копринен конец — каза тя, борейки се с пристъпите на гадене, които се надигаха от деликатния й стомах.

Замайващата миризма на кръвта и ужасната горещина в каютата пораждаха тъпа болка в корема й. Тя преглътна мъчително, отпъждайки горчилката, която се надигаше към устата й.

Когато стомахът й се успокои, Зара взе иглата и конеца, вдяна го и се обърна към Джамал. Той дишаше плитко, лицето му беше толкова бледо, че тя се уплаши дали ще издържи грубата й намеса. Лежеше неподвижно… ужасно неподвижно. Гърлото й се сви, когато направи първия шев.

Пот се стичаше в очите й и я тя изтри. Не обръщаше внимание на факта, че беше облечена само в риза и че краката й бяха голи от бедрата до глезените. Само едно нещо имаше значение за нея: Джамал трябваше да оживее.

— Готово — каза тя с треперещ глас и се облегна на стената.

— Добре се справи, жено — каза Брахим. Наля чаша вода от каната и й я подаде. — Сега бъди така добра да ми кажеш коя си.

— Зара.

Гласът на Джамал или по-скоро слабо негово подобие изтръгна радостен вик от устата на Зара.

— Джамал, ти се събуди!

— Къде съм?

— На борда на „Корсар“. Капитан Брахим пое към Могадор. Всичко ще бъде наред.

— Лъжеш, сладка магьоснице. Умирам. Къде е капитанът?

Брахим пристъпи напред.

— Тук съм, господарю.

Джамал хвана ръката на Зара.

— Искаме да се оженим, капитане. Сега. Трябва веднага да изпълниш церемонията.

— Няма време за…

Джамал се закашля, борейки се за въздух, и изрече:

— Сега е времето. Зара трябва да бъде моя съпруга, преди да умра. Наложително е тя да стане графиня Ланфорд, преди да стигне в Англия. Ожени ни сега и приготви документите, докато още мога да напиша името си.

— Моля те, Джамал, не се вълнувай — замоли го Зара. — Няма нужда от церемония сега. Може да почака.

Джамал не й обърна внимание.

— Получи заповедите си, капитане. Доведи свидетелите.

Капитан Брахим излезе бързо.

— Предлагам да покриеш краката си, любов моя — прошепна Джамал. — Ще намериш дрехи в сандъка до краката на койката.

В гласа му се долавяше лек смях, но Зара не се остави това да я заблуди. Сигурно ужасно го болеше, защото лицето му бе изгубило всякакъв цвят и заваляше думите, сякаш му беше много трудно да ги изговори.

Зара намери един кафтан в сандъка и го облече бързо. Седна до Джамал в мига, когато капитанът се върна с двама моряци от екипажа.

— Сигурен ли си, че това искаш, господарю? — почувства се задължен да го запита Брахим.

— Повече от живота си — изрече едва-едва Джамал. — Ако още не сте се запознали, това е принцеса Зара; жената, която плени сърцето ми. Ожени ни, приятелю. Времето изтича.

Джамал усещаше как животът го напуска. Очите му се замъгляваха, беше застанал сякаш пред дълъг тунел. Отказваше да предприеме пътешествието към другата страна, докато не дадеше на Зара покровителството на своето име.

Капитан Брахим изпълни кратката ислямска церемония, която свърза Джамал и Зара. С последни сили, които бързо чезнеха, Джамал подписа документите. Въздъхна и затвори очи. Сега беше доволен. Каквото и да се случеше с него, Зара имаше закрилата, която й беше обещал. Майка му щеше да уважи неговия избор на съпруга и всичко щеше да бъде наред.

— Ще те оставя с невестата ти — каза Брахим. — Когато мъжът е пред последния си дъх, трябва да бъде в ръцете на любимата си жена.

Джамал като че ли не чу думите на капитана.

— Вярвам, че ще вземеш приятелите ми от Могадор и ще съпроводиш Зара в безопасност до Англия. Когато умра, корабът е твой.

— Господарю, аз…

— Оставете ни — прошепна Зара.

Джамал като че ли се беше предал, но тя нямаше да го допусне. Той още не знаеше за детето и тя реши, че сега е най-подходящият момент да му го каже. Може би като узнаеше, че ще стане баща, това щеше да го накара да се бори по-усилено за живота си.

Тя коленичи до койката и приглади косата на челото му.

— Джамал, чуваш ли ме? — Никакъв отговор. — Моля те, Джамал, не ме напускай. Имаш да живееш за толкова много неща. Аз нося детето ни.

Джамал чуваше глас, който го зовеше, но беше твърде уморен, за да отговори. Входът на тунела зееше пред него и той чувстваше, че там има спокойствие, каквото никога досега не беше изпитвал. Нещо обаче не му позволяваше да направи тази първа и окончателна крачка.

— Джамал! Имам нужда от тебе! Детето ни има нужда от тебе. — Гласът й се издигна отчаяно и гневно. Как можа да я доведе чак дотук и сега да я изоставя! — Нямаш право да ме оставяш!

Гневът й най-накрая достигна до него. Макар че тайнственото обещание на тунела още го примамваше, вече не беше толкова важно да стигне на другата страна. Клепачите му трепнаха, когато чу гласа, който го зовеше да се дръпне от ръба на вечността. Усещаше, че е много важно да го чуе и да му отговори.

— Джамал! Ще родя твоето дете. Моля те, върни се! — Трепването на клепачите добър знак ли беше, запита се Зара. Реши да мисли така, продължавайки да шепне на ухото му, да му разказва колко много го обича, колко отчаяно се нуждаят от него тя и детето им.

Нямам дете, помисли Джамал. Защо Зара ме мъчи така? Той понечи отново да отплува и изведнъж рязко се спря, когато чу настоятелен глас, който му натякваше за някакво дете. Вдъхновен от тези интригуващи думи, той решително обърна гръб на тунела и заплува към гласа, възседнал вълна от жива болка.

Зара усети мига, когато Джамал се върна при нея. Клепачите му се отвориха и той се взря в нея.

— Джамал, чуваш ли ме?

— Защо ми се сърдиш? — прошепна той със слаб глас. Зара премига, за да сдържи сълзите си. Джамал още не я беше напуснал, но тя знаеше, че това може да се случи всеки момент.

— Не чу ли какво ти казах?

Джамал сви вежди, опитвайки се да си спомни странното преживяване в тунела.

— Чух… глас. Викаше ме да се върна от тунела. Не исках да се връщам, но гласът… твоят ли беше?… ме обвиняваше, че изоставям детето си. Нямам дете. Какво означава това, Зара?

Думите на Джамал за тунела озадачиха Зара, но тя не се замисли повече върху тях. Той се беше върнал при нея, поне засега, и тя беше благодарна за това малко чудо.

— Нося твоето дете, любов моя. Досега не намирах подходящ момент да ти го кажа. Мислех, че ще ме изоставиш, и това ме плашеше.

Джамал се вгледа в нея, не можейки да разбере какво му казва.

— Толкова съм уморен.

Вратата на каютата се отвори и капитан Брахим влезе, готов да утеши страдащата вдовица. Смая се, виждайки Джамал още жив. Не само жив, но и говорещ.

— Да не си магьосница, жено? Бих се заклел…

Изведнъж Джамал като че ли се съживи.

— Съпругата ми има изключителна сила, Брахим. Достатъчна, за да ме изтръгне от вратите на смъртта. Имам много неща, за които да живея. Ще стана баща.

Беше чул! Облекчение се разля из тялото на Зара.

— Да, любов моя, наистина имаш много неща, за които да живееш.

Но клепачите на Джамал отново се затвориха. Брахим скочи към него.

— Какво?…

— Той спи — каза Зара, забелязвайки едва доловимото, но все пак осезаемо повдигане и спадане на гърдите му.

— Не знам какво чудо се е случило тук, но благодаря на Аллаха за него. Имаш ли нужда от нещо, господарке?

— Вода и бульон. Джамал има нужда от храна. И аз трябва да хапна нещо.

Джамал спа през цялата нощ и по-голямата част от деня след това. Беше още жив, но се мяташе в огън, редуващ се с пристъпи на ледени тръпки. С помощта на двама мъже от екипажа, които бяха изявили желание да й помогнат, Зара изми изгарящото в треска тяло на Джамал със студена морска вода, за да свали температурата. Когато започна да го тресе от студ, тя отпрати моряците и се вмъкна в леглото до него, за да го стопли с тялото си. Той още беше тежко болен, но поне беше жив. Ако вятърът останеше все така благоприятен и ако Аллах бъдеше милостив, щяха да стигнат в Могадор навреме и доктор Давид бен Израел щеше да го спаси. Зара се молеше от все сърце да се случи чудо.

Животът на Джамал още висеше на косъм, когато корабът пусна котва в Могадор. Капитан Брахим и няколко моряци отидоха с лодка до брега и с облекчение откриха Харун да ги чака на пристана.

— Слава на Аллаха, че вече сте тук — каза Брахим, стискайки ръката на Харун. — Къде са останалите ти другари?

— Чакат в хана известие за пристигането ви. Дойдохме в Могадор едва снощи. Къде е Джамал?

— Шейхът е смъртно ранен от един султански войник. Имало патрули покрай брега, когато той и принцесата пристигнали в Танжер. Джамал успял да изплува до кораба въпреки раната.

Харун сграбчи раменете на капитана и го стисна силно.

— Не ми казвай, че Джамал е мъртъв, защото няма да го повярвам.

— Не, не е мъртъв, но е на косъм. Цяло чудо е, че е още жив при тази тежка рана. Аллах със сигурност е бил с него, защото шейхът успял да преплува заедно с господарката Зара до кораба. Лекарят му трябва веднага да се погрижи за него.

— Ще доведа всички. Вече наех лодки да ни закарат до кораба. — И Харун бързо се отдалечи. Ханът не беше далече и той скоро се върна с останалите. Качиха се на лодките заедно с целия си багаж. Доктор Давид бен Израел притискаше до гърдите си сандъчето с лекарства, не смеейки да го повери на никого. Молеше се дано неговите познания по медицина да са достатъчни, за да спаси Джамал.

Лекарят побърза да иде при шейха още в мига, когато кракът му докосна палубата. Зара гледаше тревожно как той преглежда раната на Джамал, която като че ли беше загнояла.

— Кой го е лекувал? — запита лекарят.

Аз — отвърна Зара, — но нямам нужните умения. Почистих и заших раната колкото можах.

Направила си точно каквото трябва, господарке. За нещастие не си имала нужните лекарства, затова се е развила инфекция. Раната трябва да се отвори и да се почисти отново. Няма да е приятна гледка, господарке. Може би трябва да излезеш и да оставиш Хамет или Нафиза да ми помагат.

— Ще остана — настоя Зара.

За съжаление волята на Зара беше по-силна от стомаха й. Тя беше изтощена от дългите дни и нощи бдение над Джамал, а освен това — бременна. Когато в малката каюта се разнесе зловонието на отворената загнояла рана, тя започна да се олюлява. Лекарят забеляза колко е пребледняла и я накара да излезе навън. Тя понечи да се възпротиви, но Хамет, който стоеше наблизо в случай, че потрябва, я вдигна на ръце и я изнесе на палубата. Свежият солен въздух бързо я свести и Хамет я отнесе в друга каюта да си почине.

— Не се тревожи, господарке, шейхът е в добри ръце — каза й той. — Ученият доктор няма да го остави да умре. Ще пратя Зайнаб при тебе.

Зайнаб влезе в каютата след няколко минути.

— О, господарке, толкова се тревожим за шейх Джамал. Какво ужасно произшествие. Но сега сте в безопасност. Капитан Брахим каза, че ще отплаваме с прилива.

— Нямаш търпение да стигнеш в Англия, така ли? — запита Зара.

Зайнаб вдигна крехките си рамене.

— Нямам си никого в Мароко. Ако султанът ме намери, все едно съм мъртва. Какво друго ми остава? Искам само да ти служа.

Зара въздъхна. Искаше й се и тя да мисли толкова оптимистично за Англия, колкото Зайнаб.

Зара изглеждаше толкова крехка, толкова изтощена, че Зайнаб веднага се разтревожи:

— Трябва да поспиш, господарке, изглеждаш ми болна.

— Не съм болна, Зайнаб. Нося детето на Джамал. Но ти си права, трябва да си почина, ако искам да задържа детето. Много премеждия преживях.

И Зара затвори очи. Зайнаб почака, докато тя се унесе, после тихо напусна каютата.

— Какво каза? — запита Саха, когато чу Зайнаб да разказва на Нафиза за състоянието на Зара. Трите се бяха събрали в каютата, която трябваше да споделят.

— Господарката Зара носи детето на Джамал — повтори Зайнаб. — Не е ли прекрасно? — И тя въздъхна замечтано. — Толкова са влюбени…

— Ами! Тази войнствена жена не заслужава мъж като Джамал. Той скоро ще се умори от нея и когато това стане, ще бъда тук, за да го утешавам.

— Ти принадлежиш на Харун — каза Нафиза и изгледа Саха с унищожителен поглед. — Ако Джамал те искаше, нямаше да те подари на него.

— Нашият господар има буен темперамент — отвърна Саха. — Без съмнение вече съжалява за прибързаната си постъпка.

Нафиза изсумтя презрително.

— Няма изгледи Джамал да се обърне към тебе за утеха когато и да било, господарке Саха. Капитан Брахим каза, че Джамал и Зара са се оженили на борда на „Корсар“ преди пет дни. В Англия е позволено мъжът да има само една съпруга и там няма хареми.

Джамал се е оженил за берберката? — извика Саха невярващо. — Не мога да повярвам, че ще направи подобна глупост. — Тя се усмихна хитро, поглеждайки към Нафиза. — Ако Зара наистина носи дете, Джамал няма да получава голямо удоволствие от тялото й, когато наедрее. Ще погледне към мене с други очи. Ако ме поиска отново, Харун няма да застане на пътя му.

Дребната Зайнаб сложи ръце на тънкия си кръст и изгледа разярено Саха.

— Не ми харесваш, Саха. Ти си суетна и егоцентрична. И си ужасно разглезена. Ако се опиташ да направиш нещо на Зара, ще се разправяш с мене.

Тъмните очи на Зайнаб гледаха така свирепо, че Саха отстъпи назад уплашена. Нафиза се изсмя от все сърце.

— Намери си майстора, Саха.

— Това дете ли? Тя не ме плаши. — Но действията на Саха опровергаха думите й — тя се обърна и бързо излезе от каютата.

Джамал се възстановяваше чудесно. Лицето му бе добило цвят и вече сам можеше да поема течности. Инфекцията, която изсмукваше силите му, бе спряна и смъртта вече не изглеждаше толкова близка перспектива. Все така прекарваше повечето време в сън, но лекарят каза, че това е оздравителен сън. Когато беше буден, искаше Зара да стои при него. Макар че тя не говореше много, присъствието й в каютата му действаше успокоително.

Плаваха вече няколко дни, когато Зара влезе в каютата на Джамал и го намери седнал в леглото. Беше много отслабнал, но тя се зарадва, като зърна познатата искрица в очите му. Той протегна ръка и тя я пое, оставяйки го да я притегли към себе си на леглото.

Усмихна му се с лъчезарно изражение.

— По-добре си.

— Благодарение на тебе.

— Лекарят ти спаси живота.

— Животът ми беше спасен дълго преди да пристигне лекарят. — Той се замисли. — Почти си бях отишъл, сладка моя магьоснице. Вече чуках на вратите на смъртта, когато ти ме повика да се върна. Не исках да се връщам. Болката беше толкова силна, страданието — толкова непоносимо. Бях на една крачка от вратите на рая. Обещанието за вечен мир и спокойствие ме привличаше към смъртта. Тогава чух гласа ти.

Помоли я за вода и Зара поднесе чашата към устните му.

— Страхувах се, че не си ме чул — каза тя. — Бях толкова уплашена.

Той се вгледа в лицето й, като че ли заслушан в някакъв спомен.

— Откога знаеше за детето ни?

Погледът й се спусна към сключените в скута пръсти. За първи път сега Джамал споменаваше за детето им след мига, когато му беше казала. Радваше ли се?

— Преди да пристигна в Мекнес, за да те спася.

— Кълна се в брадата на Аллаха! — Въпреки че беше много слаб, не му беше трудно да изрази недоволството си. — Рискувала си живота си, за да спасиш моя, а си била бременна! Можеше да те хванат или да те ранят, или… — Той потръпна. Дори не искаше да мисли колко лесно можеше да я загуби.

— Трябваше! Не можех да те оставя да умреш. Нищо лошо не ми се случи. И двамата сме живи, а детето ни е добре вътре в мене. — Тя положи длан на корема си. — Радваш ли се за детето?

Джамал сложи ръка върху нейната.

— Много се радвам. Ти преживя толкова много. Тръпна, като си помисля как скочи от стената и тичаше през стария град към пристанището. И това ужасно плуване до „Корсар“. — Той поклати глава. — Чудо е, че оцеля през тези дълги часове на седлото, без да ти се случи нещо лошо. Детето ни е силно, сладка моя магьоснице. Силно като майка си.

— Спомняш ли си, че капитанът ни ожени, Джамал?

— Разбира се. Исках да имаш закрилата на моето име. Натрупал съм голямо богатство и наследих също толкова много, повечето пари са инвестирани добре в търговия или вложени в английски банки. Исках всичко това да е твое, когато., ако не успея да стигна до Англия.

— Вече няма такава опасност. Доктор Бен Израел каза, че ще се възстановиш напълно. Имал си късмет. Ако ятаганът беше улучил малко по-надясно, нямаше да можеше да създадеш друго дете.

— Слава на Аллаха в неговата безкрайна милост — въздъхна Джамал.

— Уморен си. Почини си сега. Ще отида да ти намеря нещо за ядене.

— Никакъв бульон и безвкусен ориз — каза той с гримаса, изразяваща отвращението му. — Имам нужда от сили, за да мога да консумирам брака ни.

Тя му се усмихна с цялото си лице.

— Ако съдя по моето положение, бих казала, че бракът ни със сигурност е консумиран. — Обърна се към вратата. — Скоро ще се върна и ще ти донеса нещо, с което хубаво ще се нахраниш.

Джамал се усмихна. За първи път, откакто го бяха ранили, наистина чувстваше, че няма да умре. Беше откъснат от действителността толкова дълго време, но днес сутринта се бе събудил със съвсем ясна глава. Беше отправил предизвикателство против смъртта и дължеше завръщането си към живота на Зара. Само като си помислеше за своята войнствена съпруга, това го караше да се усмихне.

— О, ти си по-добре. Харун ми каза, но трябваше сама да се уверя.

Джамал с изненада видя Саха да влиза в каютата му.

— Още не съм готов да се срещна със създателя си. Има много за какво да живея. Зара носи детето ми. Ще бъда баща.

Устните на Саха се извиха в презрителна гримаса.

— И аз това разбрах. Исках да говоря насаме с тебе. — Тя се приближи към койката със ситни стъпки. — Скоро Зара много ще наедрее и няма да може да ти доставя удоволствие. Познавам те, Джамал. Ти не си мъж, който за дълго ще се откаже от удоволствията си. Когато се отвратиш от обезобразеното тяло на Зара, аз съм готова да ти дам това, което тя не може.

— Ти принадлежиш на Харун — напомни й Джамал. — Той е новият ти господар. Гледай да доставяш удоволствие на него.

— Казаха ми, че в Англия не се признавало робството. Ще бъда свободна сама да избирам мъжа си. Избирам тебе, господарю.

— Не ти ли казаха и че на англичаните им е позволено да имат само една съпруга и не държат хареми?

— Но имат любовници — каза тя хитро. — Аз ще бъда твоя любовница. — Тя хвана ръката му и я сложи на гърдите си. — Гърдите ми са пълни и твърди. — Привлече ръката му надолу към корема си. — За разлика от Зара моят корем е плосък. — Дръпна ръката му още по-надолу и я притисна към заобленото си хълмче. — Ножницата ми е гореща и стегната, а малкото ми съкровище пуска соковете си, копнеейки за твоята уста.

— Заради любовта на Аллаха, остави ме, Саха!

Разяри се при мисълта, че е твърде слаб, за да издърпа ръката си от изненадващо силната хватка на Саха.

Зара избра точно този момент, за завръщането си. Беше ядосана, но не и изненадана от дързостта на Саха. Тя стоеше до леглото, притиснала ръката на Джамал между краката си. Зара изсумтя одобрително, когато чу Джамал да заповядва на Саха да си върви. Без да обръща внимание на думите му, Саха разтвори крака и още по-плътно притисна ръката му към себе си. И тримата намиращи се в каютата не забелязаха нечие присъствие. Харун Стоеше зад Зара. Беше я забелязал да влиза в каютата с поднос и помисли, че няма да е зле да навести Джамал, докато той се храни.

— Саха! — изрева Харун. — Какво означава това?

— Контролирай жена си, Харун — заповяда Джамал със слаб глас. — Вържи я за леглото, ако трябва, но я дръж настрана от мене.

Сграбчвайки Саха за лъскавата коса, той я извлече от каютата.

— Ще я набия — закани се Харун. — Занемарих задълженията си напоследък, но веднага ще поправя положението. Трябваше да оставя тази малка вещица в Мароко, да й се наслаждава султанът.

— Не съм викал Саха тук — каза Джамал, когато останаха насаме със Зара. — Не искам друга жена освен тебе.

Зара остави подноса и бухна възглавницата под главата на Джамал.

— Соковете ти бушуват в тебе, Джамал. Ще дойде ден, когато няма да мога да ти давам удоволствие. Предполагам, че Саха е мислела за бъдещето. Когато стана отвратително дебела, може да пожелаеш друга жена.

Погледът на Джамал и говореше какво точно мисли той за нейната логика.

— Толкова ниско мнение ли имаш за мене, че допускаш, че ще взема друга жена, когато наедрееш заради детето ни? Това някога може би щеше да бъде вярно, но аз вече не съм онзи търсещ удоволствия мъж, който никога не беше познал любовта. За толкова егоистичен ли ме смяташ, да мисля само за собственото си удоволствие? Ти сериозно ме засегна, сладка моя магьоснице. Не съм се любил с друга, откакто те срещнах, и никога няма да го направя. Сега, когато се разбрахме, покажи ми какво си донесла за ядене.

Зара започна да пъха хапки сочно агнешко с ориз в устата на Джамал, докато той не се засити. Когато свърши, той я подкани да легне до него. Сгушена до здравата му страна, Зара се почувства по-щастлива, отколкото някога си бе представяла. Англия вече не я плашеше толкова, колкото досега.

 

 

Всеки ден Джамал ставаше все по-силен. Зара, Нафиза и Зайнаб прекарваха дълги следобеди в каютата му, за да учат елементарни думи от английския. Саха отказваше да участва в импровизираните уроци, заявявайки, че не иска да има нищо общо с неверниците или с техния език.

Времето силно застудя и океанът се набразди от силните зимни ветрове. Пуснаха котва във френското пристанище Брест; Джамал се чувстваше достатъчно силен, за да посети града и да купи дрехи за жените, Харун и Хамет. Тъй като винаги държеше на борда на кораба няколко костюма на английски джентълмен, както и подходящи обувки, трябваше да прибави към собствения си гардероб само едно подплатено с кожи наметало и шапка.

Първия път, когато Зара облече новите си дрехи, се почувства така, сякаш някой я задушава.

— Дали някой мъж, който мрази жените, е създал тези стягащи дрехи? — запита тя Джамал, докато двамата бяха в каютата му. — Ако имах избор, щях да нося широки шалвари, риза и джелаба, като моя народ.

Макар че не харесваше особено английските женски дрехи, Зара помисли, че Джамал изглежда много красив в бялата ленена риза, сатенената жилетка, тесните шалвари и високите до коленете ботуши.

— Винаги съм се чудил как английските жени се съгласяват да търпят такива мъчения, за да изглеждат привлекателни — призна Джамал. — Предпочитам те гола, и то ден и нощ. Наемам се да те държа в такова състояние колкото мога по-често. Ела. — И той потупа койката до себе си. — Скоро ще стигнем в Англия и трябва да поговорим.

Зара седна до него, вглеждайки се в любимото лице. Той още не беше съвсем оздравял, но очите му вече не тънеха в сини сенки. Беше поотслабнал, но бързо си възвръщаше и теглото, и силите.

— За какво ще говорим?

Дали вече не съжаляваше, че я е взел със себе си?

— Веднъж ме запита дали нямам съпруга в Англия и аз казах, че нямам.

Зара усети палубата да се разклаща силно под нея.

— Излъгал си ме! Имаш съпруга.

— Не, сладка магьоснице, ти си моята единствена съпруга. Но майка ми е избрала една жена за мене. Запознах се с нея по време на последното си пътуване до Англия, но тя не ми хареса. Въпреки това мама е твърдо решила този съюз да се осъществи. Знам, че ще те хареса, когато те опознае, но исках да те предупредя. Майка ми е чудесна жена, топла, сърдечна и великодушна. Щом осъзнае, че ти си жената, която искам, ще те приеме с отворени обятия. Ще бъде ужасно доволна от решението ми да се установя да живея в Англия, да приема титлата на дядо и да стана член на Камарата на лордовете.

Зара не беше сигурна как ще бъде приета. Отправи му треперлива усмивка.

— Винаги можеш да се разведеш с мене, ако майка ти не ме одобри. Това е много просто.

— Не и в Англия. Освен това, защо ще искам да се развеждам с жената, която е пленила сърцето ми? С жената, която носи моето дете в себе си?

Той обърна лицето й към себе си и започна да откопчава роклята й.

— Сега знам защо английските жени запазват девствеността си до брака — пошегува се тя, докато откопчаваше неумело дребните копченца. — Просто не могат да свалят проклетите дрехи.

— Какво правиш? Не мога да се преобличам тук. Оставих си кафтана в моята каюта.

— Отсега нататък ще бъдеш в моята каюта. Уморих се да спя сам. А когато стигнем в Англия, ще живеем в една стая и ще спим в едно легло. Не ми харесва английският обичай съпрузите да спят в отделни стаи.

Зара въздъхна.

— Англичаните имат странни обичаи. Ще ми отнеме много време да свикна с тях. Може би никога няма да свикна.

— Хич не ме интересува. Аз те харесвам такава, каквато си. — Разговаряха на английски, защото Джамал настояваше.

— Англичаните се изразяват много странно. Нима „проклет“ не е ругатня?

Джамал се усмихна.

— Това е дума, която една жена никога не трябва да казва пред хора.

— Като говорим за Англия, какво ще стане с Харун, Нафиза и Зайнаб? Ами доктор Давид бен Израел? Какво ще е мястото им в твоето домакинство?

— Нафиза може да бъде бавачка на детето ни. Тя и майка ми се познават отдавна, още когато татко беше жив и мама живееше в Мароко. Хамет иска да бъде мой личен слуга. А Зайнаб може да прислужва на тебе. Ще им плащаме много добре за изпълнението на задълженията им, те ще могат да се движат свободно насам-натам. Колкото до добрия доктор, той ще остане мой личен лекар и ще живее в дома ми.

— Остава Харун. По-трудно ще е да се намери служба за него.

— Харун вече много пъти е идвал в Англия. Познава обичаите и езика. Ще ми служи така, както той пожелае. Приятелството му е много ценно за мене и искам той да е наблизо, дори ако реши да не живее в дома ми.

— Може ли да го направи? Искам да кажа, да живее отделно от тебе?

— Харун не е беден. Неговият дял от пиратството ни през годините никак не е малък. Посъветвах го да вложи парите в английското корабоплаване и той ме послуша. Печалбите му са депозирани в Английската банка и сметката му расте всяка година. Аз направих същото и съм натрупал цяло съкровище. Ти си се омъжила за изключително богат мъж, сладка магьоснице.

— Така се погрижихме за всички освен за Саха — замисли се Зара. — Тя не е щастлива. Струва ми се, че Харун се разочарова от нея.

— Съдбата на Саха е в ръцете на Харун. Остави ги засега. Помогни ми с моите дрехи. Искам да се любя със съпругата си. Много отдавна не съм те държал в прегръдките си.

— Не, не можеш! Още не си достатъчно добре. Раната ти ще се отвори и докторът ще се сърди, задето толкова скоро съм те накарала да вършиш такива изтощителни неща.

Той й се усмихна съблазнително.

— Не се страхувай, сладка магьоснице. Ще намеря начин да те любя, без да си навредя.