Кони Мейсън
Шейх (1)

ПРОЛОГ

Мароко, 1673

Шейх Джамал абд Табит слезе по мостчето на пиратския си кораб „Корсар“ и се загледа в хълмовете, издигащи се като амфитеатър над голямото пристанище Танжер. Беше доволен, че отново си е у дома след едногодишното гостуване при майка си в Англия. Не му хареса обаче, че още със стъпването на брега моментално го обградиха рояк войници на султан Мулай Исмаил.

— Какво означава това? — запита Джамал с тих, но авторитетен тон. Тези, които го познаваха, се бяха научили да внимават, щом чуят шейха да говори с този студено заплашителен, приглушен глас. — Да не съм арестуван?

Един едър мъж, чиято кожа лъщеше като полиран абанос, пристъпи напред.

— Не си арестуван, шейх Джамал. Нашият велик султан Мулай Исмаил желае незабавно да отидеш при него.

Тъмният поглед на Джамал се спря застрашително върху султанския капитан, когото той добре познаваше. Армията на Исмаил се състоеше от над пет хиляди африкански пленници. Войниците му бяха добре известни със свирепата си преданост към султана, със силата и бойните си умения.

— Току-що стъпих на брега след дълго пътуване, капитан Хасдай. Трябва първо да се погрижа за разтоварването на кораба. Това не може ли да почака?

— Носиш ли плячка? — заинтересува се Хасдай.

— Достатъчно, за да задоволи дори султана. Срещнах три испански галеона, два край бреговете на Португалия и един в Гибралтарския пролив. Газеха дълбоко във водата, натоварени със съкровища. Султанът ще получи полагаемата му се част.

— Имам нареждане да те заведа незабавно в кралския дворец в Мекнес. Много неща се случиха, докато отсъстваше, и султанът има нужда от услугите ти.

Джамал си спомни разкошния си бял мраморен дворец, разположен точно на запад от Мекнес в един пищен оазис — дворец, който той наричаше Рая. Не беше виждал дома си повече от една година. Затвори очи и си представи оградения със стени палат, потъналите в зеленина градини, подхранваното от един извор езеро, чиято кристално синя вода искреше като милион диаманти. Представи си наложниците, които с нетърпение очакваха завръщането му, и изведнъж ужасно се ядоса на султана, задето така наложително изисква присъствието му.

— Кажи на султана, че ще дойда веднага щом ми е възможно.

— Ще дойдеш веднага — повтори неотстъпчиво Хасдай. Беше получил заповеди и неизпълнението им означаваше смърт. Султан Исмаил не беше човек, на когото може да се противоречи. Мрачният и капризен властник очакваше незабавно послушание от поданиците си.

Джамал знаеше кога да отстъпи елегантно.

— Дай ми време да се преоблека и да се разпоредя да откарат моето имущество в Рая.

Без да чака отговор, се обърна и се върна на кораба. Харун, лейтенантът на Джамал и най-довереният от всичките му хора, го посрещна на горната палуба.

— Какво има, Джамал?

Тъмните вежди на шейха се срещнаха в гневна бръчка.

— Трябва веднага да отида в Мекнес. Знаеш как да разпределиш плячката. Прати веднага дела на султана в Мекнес, а моята част да се закара в Рая и да се заключи в подземията. Раздели останалото между хората на борда. Чакай ме в Рая. Ще ти пратя съобщение, ако имам нужда от войниците ти.

— Ще стане както казваш, господарю.

След двадесет минути Джамал слезе на брега, за да се присъедини към капитан Хасдай и хората му. Беше свалил европейските си дрехи, тесен панталон, ленена риза и жакет, и ги бе заменил с широка бяла роба, наричана джелаба, широки шалвари и риза, пристегната на врата. Гъстата му чуплива коса бе покрита с бяла чалма.

— Султанът иска да ти подари един кон — каза Хасдай, когато един от неговите хора се появи, водейки чудесен черен арабски жребец. — Името му е Касем, бързият. Своенравен е, но султанът смята, че ще се справиш с него.

Джамал изгледа с възхищение неспокойно пристъпващия на място кон. Това беше наистина щедър подарък. Султанът сигурно искаше от него нещо много важно, щом беше решил да се раздели с такова красиво животно. Коженото седло беше великолепно, също като сбруята и юздите, инкрустирани с прекрасни скъпоценни камъни.

Касем пръхтеше и танцуваше, докато Джамал се качваше на седлото му, мяташе глава насам-натам, но шейхът беше на висота и бързо успя да подчини коня на волята си. Хасдай наблюдаваше великолепното животно, държейки се на доста голямо разстояние от жребеца, чието диво пръхтене и риене с копита плашеха по-кроткия кон.

След миг Джамал заби пети в хълбоците на Касем и препусна, оставяйки Хасдай и другите да гълтат праха след него. Победоносният му смях предизвика усмивки по лицата на неговите хора. Повечето от тях бяха служили достатъчно дълго при Джамал, за да се научат да уважават дивата му природа, върховното му пренебрежение към опасността, надменността и понякога дори безскрупулността му. Те познаваха и безпределната му лоялност, и непоколебимата му почтеност, затова му прощаваха някои по-грубички качества.

Изпреварил султанската армия, Джамал стигна до столицата на султана, град Мекнес. Мина през тройната защитна стена и влезе в стария град — медината. Докато си пробиваше път през тесните й улички, за да стигне двореца в казбата — укрепената градска част, той мимоходом се наслаждаваше на гледките и шумовете на пазара. Мъже удряха барабани, лютни и флейти пръскаха приказни звуци, които толкова му бяха липсвали в последните месеци. Миризмата на сочните меса, които се печаха върху откритите мангали, караше устата му да се изпълва със слюнка. От време на време се спираше, за да се посмее на номерата на маймуните, яхнали раменете на господарите си. Колко му беше липсвало това, докато бе стоял в Англия.

Влезе в двореца през великолепно построената порта Баб Бердейн. Капитан Хасдай яздеше до него, докато минаваха покрай житниците на султан Мулай Исмаил и Християнския затвор. В едно голямо подземие гниеха пленниците европейци, които денем работеха по строежа на укрепленията. Не спря, за да се възхити на фините мозайки или на добре поддържаните градини, а скочи от седлото й мина под позлатения свод, откъдето се влизаше в двореца.

— Насам, шейх — каза Хасдай и го поведе през просторни стаи и дълги коридори, покрай стражи, застанали мирно, и молители, очакващи аудиенция със султана.

Джамал бе влизал достатъчно пъти в двореца, за да знае, че го водят в частните покои на султана, а не в официалната приемна зала, където се вършеха повечето държавни дела. Стъпките на подкованите му ботуши отекваха звънко по студения мраморен под, докато минаваше покрай огромните негри, застанали на пост, и влизаше в светая светих на султана.

Мулай Исмаил, нисък, набит мъж на средна възраст, с остри черти и гъста черна брада, седеше на една възглавница, обкръжен от ято ослепителни жени. Многобройните му съпруги и наложници се славеха като едни от най-красивите жени на света. Всяка беше единствена по рода си. Цветът на кожата им варираше от млечнобял до абаносовочерен. Но Джамал съсредоточи вниманието си върху самия султан.

— А, шейх Джамал, пристигна най-сетне — каза Мулай Исмаил и му махна да се приближи.

Джамал се приближи към трона, поклони се почтително и запита:

— Защо бях повикан без всякакви обяснения? Трябваше да оставя разтоварването на кораба в ръцете на моите хора, за да се подчиня на заповедите ти. Това не можеше ли да почака?

Ако Исмаил нямаше такава нужда от помощта на Джамал, резките му думи щяха да го оскърбят. Но Джамал беше силен шейх, наследил титлата от покойния си баща, и верен поданик на исляма и султана. Макар че носеше чужда кръв във вените си, кръвта на майка англичанка, той следваше предписанията на Аллаха и Исмаил много го ценеше като свой съюзник.

Това, което Джамал вършеше в открито море, носеше на Исмаил така необходимите доходи. Пиратските му набези бяха прочути по целия Варварски бряг. Исмаил нямаше причина да се съмнява в лоялността на шейха или да я поставя под въпрос.

— С нетърпение чаках завръщането ти — каза леко намръщен султанът. — Имам нужда от теб, Джамал. Берберският кадия Юсеф абу Селим ме ограбва. Той и войниците му нападат всички кервани, които влизат или излизат от Мекнес, а после се скриват в укрепените си селища в планината Риф, за да избягат от войската ми. Междувременно аз търпя големи загуби.

— Берберите винаги са били трън в петата на всеки халиф и султан, още откакто арабите покориха страната им — отвърна Джамал. — Мекнес някога е бил техен. Градът е наречен на името на едно голямо берберско племе, мекнаса, което го е основало. Искат да си върнат земите. Баща ми загуби живота си, воювайки с берберите на твоя страна.

Султанът кимна тържествено, признавайки загубата на Джамал.

— Докато обсъждаме това, да се подкрепим. Оставете ни — заповяда той на жените си.

Те побързаха да се отдалечат, поглеждайки с възхищение красивия шейх, докато се разотиваха по стаите си.

Джамал седна с кръстосани крака на една възглавница срещу султана, докато слугинята настаняваше помежду им поднос с медени сладкиши. Един старец донесе мангал, горещи въглени и чайник, за да свари пресен ментов чай. След като сложната церемония по запарването на чая привърши, той напълни две малки чашки с ароматната напитка и излезе от стаята с множество поклони.

Исмаил отпи предпазливо от горещия чай, после запита:

— Как е майка ти?

— Здрава е. Още не може да прежали баща ми.

— Все така красива ли е, както си я спомням?

— Дори по-красива става с възрастта. Но ти не си ме повикал тук, за да говорим за майка ми.

— Така е, наистина. Знам, че не обичаш особено много берберите. Затова те избрах да ми помогнеш да ги покоря. Искам от тебе да плениш берберския кадия Юсеф. Ти си хитър и опитен, точно човек, какъвто ми трябва, за да ги превие. Сандъците ми се изпразват, докато Юсеф и племето му богатеят.

— Берберите вече години наред воюват против тебе — съгласи се Джамал. — Бунтуват се против високите данъци, които им налагаш. И искат да си върнат града. Ако всички отделни племена се съберат заедно, вероятно ще могат да си възвърнат земите. За щастие, те се бият на отделни групички.

— Трябва да отделям време и пари, за да ги държа в покорство, а можех да направя така, че народът ми да стане по-богат и да търгувам с чужденците. Юсеф абу Селим трябва да бъде унищожен. Той е вождът. Ако няма своя кадия, племето му остава без водач и без посока.

— Трябва да си ида у дома при жените си — възрази Джамал. — Пътуването ми беше много дълго. Това не може ли да почака?

— Жените ти могат да чакат, но не и аз — каза Исмаил. — Ще бъдеш щедро възнаграден, ако поемеш тази мисия.

Не ми трябват твоите пари. Имам си достатъчно. Трите испански галеона, които пресякоха пътя ми, бяха догоре натоварени със злато и платина. Твоят дял ще пристигне в Мекнес със специален керван.

— А! — каза Исмаил и черните му очи блеснаха. — Богат керван, казваш? Юсеф няма да може да устои на такова изкушение. Армията ми е на твое разположение, Джамал. Ако не можеш да ми донесеш главата на Юсеф, поне намери начин да го спреш, за да не напада керваните ми.