Кони Мейсън
Шейх (4)

3

Джамал изнесе Зара от залата и я вмъкна в една ниша, където нямаше да ги безпокоят любопитните погледи на стражи, просители, търговци и слуги, суетящи се във външния двор. Тя притискаше дрехите към гърдите си, опитвайки се да се прикрие, докато Джамал я пусна да стъпи на пода.

— Обърни се, за да се облека — каза тя. Той се вгледа в нея с пламнали очи.

— Виждал съм гърдите ти и съм опитал твърдостта им. Прекрасни са.

Възбуда пробягна през него, докато си спомняше колко гладки и податливи бяха в дланите му. Погледът му преливаше от страст. Усети да се втвърдява, виждайки как едно зърно стърчи изпод разперените й пръсти, но знаеше, че сега не е нито времето, нито мястото да утоли ненаситната си жажда за тази берберска омайница. Скоро, закле се той пред себе си, скоро щеше да опознае всяка частица от разкошното тяло на Зара, дъщерята на Юсеф.

— Обличай се — заповяда Джамал с глас, предрезгавял от желание.

Като разбра, че той няма намерение да откъсне очи от нея, Зара му обърна гръб и бързо навлече ризата й джелабата си.

Изящната извивка на гърба й беше също толкова чувствена и възбуждаща, колкото и гърдите й, помисли Джамал, докато оглеждаше гладката й, копринено-нежна плът. Нямаше търпение да я усети как се гърчи под него, доставяйки му неизразима наслада. Но и той щеше да й даде наслада. Повече, отколкото тя някога бе получавала от своя берберски любовник.

След като Зара прикри добре тялото си, Джамал вече можеше отново да диша нормално и да мисли ясно. Изненада се, че видът на голотата й му въздейства толкова силно. Женското тяло не беше нещо непознато за него. Той се възползваше от своите наложници често и с огромно удоволствие. Когато плаваше по море, се отбиваше в пристанищата, за да задоволи страстта си с тамошните хетери. Но Зара го вълнуваше така, както малко жени бяха успели да го развълнуват досега. Той я искаше.

Зара четеше мислите на Джамал, все едно ги беше изрекъл на глас. Изразителните му тъмни очи бяха огледалото на душата му. Ако се бяха срещнали при по-различни обстоятелства, тя би могла да изпита влечение към него. Докато повечето арабски мъже носеха гъсти черни бради, лицето на Джамал беше гладко и златисто, а не почерняло. Носът му беше прав, челото високо, брадичката квадратна и решителна. Беше мъж, който би накарал сърцето на всяко момиче да забие по-бързо… на всяко момиче, но не и нейното.

Джамал забеляза, че Зара се заглежда в лицето му, и я хвана за ръцете, привличайки я плътно до себе си.

— Харесва ли ти това, което виждаш, магьоснице? Щом твоя годеник вече го няма, скоро ще имаш нужда от мъж. Може би ще те накарам малко да почакаш — добави той с типичното мъжко самомнение. — Затова пък сливането ни ще бъде още по-сладко. Но ако чакането ти се стори мъчително, само ми кажи и ще облекча страданието ти.

— Надуто магаре! Глупаво куче! — изсъска Зара. — Ти си последният мъж, когото ще поискам в леглото си.

— Ще видим това — каза снизходително Джамал.

Вгледа се в устните й, пълни и червени, толкова близо до него, че виждаше капчици влага, избили на повърхността им. Възпротиви се на острия подтик да вкуси сладката им свежест, на бушуващата в него топлина, която се разгаряше още от мига, в който ръцете му се бяха докоснали до нежната й гръд. Битката беше загубена още преди да я беше започнал.

Зара разбра със закъснение какво възнамерява Джамал. Той хвана главата й със силните си ръце и я запържа здраво, докато устата му пленяваше нейната. Тя отвори уста да протестира, но езикът му дръзко се вмъкна вътре. Зара се напрегна, опряла ръце в раменете му. Задавен стон се изтръгна от гърлото й, заглушен от свирепата му целувка.

Подтикван от някаква неутолима жажда, Джамал обгърна изящните кълба на седалището й и я притисна към себе си. Набъбналата му мъжественост се размърда, опряна в нея, и изведнъж той поиска още. Задържа я с една ръка, а другата пъхна в ризата й, за да погали гърдите й, да почувства пълнотата им в дланта си, да потърка полека щръкналите им зърна.

Разтърсваше го такова силно, непобедимо желание, че цялото му тяло се тресеше. Искаше я гола под себе си, искаше я да се отвори за него по всякакъв начин. Искаше да я научи на всички еротични тайни на любовта, които бе усвоил при пътуванията си в чужбина. Искаше я за своя любовна робиня, покорна на всеки негов каприз. Искаше я.

Внезапно осъзнавайки, че юмруците на Зара го удрят по гърдите, Джамал се освести. Стисна я и я отдръпна от себе си. Щеше да има тази берберска магьосница, но както той пожелае. Тя трябваше да се научи да се подчинява; той трябваше да я научи да слуша господаря си.

Целувката на Джамал бе разтърсила Зара повече, отколкото тя би пожелала да си признае. Ръцете му, залепващи по тялото й, я караха да иска неща, които никога не можеха да се осъществят. Тя се изруга — каква глупачка беше. Горкият Сайед още не е изстинал в гроба си, а тя вече позволяваше на врага да прави с нея такива неща, каквито никога не бе позволявала на годеника си. Какъв мъж е този Джамал, че така замъглява сетивата й? За един кратък миг, докато езикът му опустошаваше устата й, а ръцете му галеха плътта й, тя се бе запитала какво ли ще е да приеме този мъж в себе си, да му позволи да проникне в най-тайните й места.

Небесно блаженство, нашепваше й един извратен вътрешен демон.

Тази мисъл я отрезви.

— Само губим време тук — каза рязко Джамал.

Как тази малка магьосница бе успяла да му влезе под кожата толкова бързо, запита се той. Аллах да го пази тя никога да не узнае колко податлив е на замайващата й магия. Трябва много да е зажаднял за жена, щом така лесно се остави на чаровете на тази остроезична съблазнителка.

Наложниците му скоро ще го излекуват от омаята на Зара, помисли той, вече нямайки търпение да потегли към дома си.

— Домът ми е на две левги на запад от Мекнес — каза той на глас. — Тръгваме веднага.

Зара получи кон, чисто бяла кобила с черна звезда на челото. След като досега беше яздила камили, ходът на кобилата й се видя по-равномерен и не толкова уморителен. Зарадва се, че напуска султанската крепост, но не можеше да не се тревожи как ще живее като робиня на Джамал. Нямаше нищо против да работи в конюшните, щом такава е съдбата й. Много по-добре бе това, отколкото да позволи на Джамал да използва тялото й за свое удоволствие. Но след смущаващата случка в двореца тя не се заблуждаваше да смята, че той няма да я вземе, когато му се прииска. Най-големият й страх беше, че непокорното й тяло ще отвърне охотно на ласките му.

Шейх Джамал беше много по-опитен от нея и ако се съдеше по реакцията й на целувката му, той щеше да изтръгне отговор от нея, независимо дали го иска или не.

Яздеха вече близо час, преди унилият кафяв пейзаж полека да отстъпи пред зеленината на палми и смокинови дървета. Земята беше покрита с гъсталак от ярки цветя и пищни храсти. Зара премигна, помислила, че вижда мираж, когато пред очите й блесна сияйната повърхност на езеро. Но когато влязоха в обширния оазис, тя разбра, че искрящата вода не е мираж. Огледа се смаяна. Оазисът беше необятен, на северния му бряг се белееха сгради. Дворецът на Джамал беше построен на южния бряг, като блестяща скъпоценност сред изобилна зеленина. Високи белосани стени обграждаха двора, в средата на двореца се издигаше величествено висока мраморна кула, увенчана с купол, подобен на гигантска луковица.

Минаха през портата и влязоха в самия двор. Отвъд постланото с плочи пространство Зара забеляза още няколко постройки. Там бяха бараките на войниците, житниците, конюшните, жилищата на слугите и една отделна кухня.

Райската градина с гардении, камелии и дамаски рози разпръскваше аромат навред из въздуха Оттатък двореца се намираха зеленчуковите градини, които се простираха чак до края на оазиса. В единия ъгъл на ослепително белия мраморен дворец бяха засадени лози.

— Добре дошла в Рая — каза Джамал, когато двама роби притичаха от конюшните и поеха юздите на конете им.

Зара само изсумтя, не желаейки да признае колко е очарована от величествения дом на Джамал.

Харун, лейтенантът на шейха, излезе от бараките и се приближи към тях. Поздрави господаря си и каза:

— Добре ли мина всичко в Мекнес? В посланието ти не се казваше почти нищо за похода на султана. Трябваше да бъда до тебе.

— Армията на Исмаил беше на мое разположение — отвърна Джамал. — Султанът ми заповяда да пленя берберския кадия, който напада султанските кервани. Направихме засада, но берберите се пръснаха из хълмовете, когато се появихме. За съжаление, Юсеф избяга.

Погледът на Харун се спря на Зара. Той присви очи и гъстите му черни вежди се повдигнаха в мълчалив въпрос.

— Да не си довел нова робиня? Не изглежда достатъчно силна, няма да върши много работа.

Джамал се изсмя.

— Грешиш, добри ми приятелю. Тази робиня е специална и съвършено подходяща за това, което съм намислил. — В следния миг изненада Харун, като смъкна тюрбана на Зара и го хвърли на земята. Светлорусата коса се разпиля по раменете й, обграждайки лицето й в ореол от разтопено злато. — Какво мислиш сега за моята робиня?

В името на Аллаха и Пророка! — едва изрече Харун, отворил широко очи в потрес. — Ако и останалото от нея е толкова красиво като лицето й, ще затъмни и най-красивата перла в твоя харем. Коя е тя?

— Аз съм Зара, дъщеря на Юсеф, блееща фъшкия такава! — изрече високомерно Зара.

Оскърблението предизвика бурния смях на Джамал.

— Тя има остър език, приятелю. Внимавай да не те нареже на панделки с него.

На Харун това не му се стори никак смешно.

— Защо ти е такава сприхава жена, като имаш Лейла, Саха и Амар, покорни съкровища, които само копнеят да ти доставят удоволствие?

— Много ми се иска да знаех защо — измърмори Джамал под носа си, но достатъчно високо, за да го чуе Харун и да се чуди. — Предполагам, че нямаше да понеса да видя красивата й глава отделена от тялото. Зара има нахалството да оскърби самия султан. Успях да го уговоря да не я екзекутира. После той заплаши да я даде на Абдул ковача. Може би ще доживея да съжалявам за прибързаността си, но измолих от Исмаил да я даде на мене вместо на него.

— Нямах представа, че искаш да увеличиш харема си. Да заведа ли Зара в женското отделение?

— Аз съм принцеса Зара — поправи го тя с високомерен тон.

Ако Джамал възнамеряваше да сломи духа й, само си губеше времето.

— Вече не си принцеса, а най-долна робиня — изтъкна Джамал. — Много под всичките ми останали роби. — Той се обърна към Харун. — Зара ще работи в конюшните. Кажи на Ахмед, че тя трябва да мете фъшкиите от яслите.

Харун много се зачуди на думите на господаря си. Такива красиви жени като Зара не метат фъшкии. Те обслужват господарите си в леглото, дават и получават наслада.

— Сигурен ли си, господарю? Може би ще ти служи по-добре в леглото?

— Султанът желае тя да се научи на покорство и скромно държание. Настоя да бъде наказана, задето го оскърби. Тя го заплю. Ако не бях обещал да се подчиня на желанието му по този въпрос, сега Зара щеше да е робиня на Абдул. Той щеше да я убие веднага щом тя го оскърби. Убедих Исмаил, че Зара трябва да остане жива, защото това ще помогне на делото му — тя трябва да бъде държана като заложница, за да се осигури покорството на баща и.

— Предпочитам смъртта — каза Зара на висок глас.

— Ще правиш каквото ти казват — предупреди я със заплаха в гласа Джамал. Обърна се към Харун и вдигна рамене. — Нали разбираш какво имам предвид? Тя е непоправима. Трябва да остане в конюшните, да работи с другите роби, докато се научи да се подчинява. Дай нареждания на стражите да не я пускат извън стените на двореца.

— Разбрах, господарю. Ела, момиче. Ахмед ще се зарадва на допълнителната работна ръка. Конюшните на Джамал са огромни, отстъпват само на султанските.

Докато гледаше Зара да се отдалечава заедно с Харун, Джамал реши, че тя ще бъде най-красивата добавка към неговата конюшня. Зеленооката, русокоса берберска магьосница беше по-трудна и от най-капризната му кобила… и невъобразимо по-хубава.

Вдигнала високо глава, Зара отиде с Харун в конюшните, решена да се пребори и с най-унизителните задачи, без да се оплаква. Но напук на Джамал и султана тя никога нямаше да стане покорна робиня. Беше берберски боец, прекалено горда, за да бъде опитомена.

Харун я повери на Ахмед без много церемонии — каза, че шейх Джамал е заповядал тази жена да работи в конюшните заедно с другите роби и към нея да се отнасят така, както към останалите. След минута някой тикна едно гребло в ръцете й и я бутнаха в една ясла, където краката й затънаха до глезените в тор.

В конюшните работеха четирима роби. Зара се запозна с тях, когато се събраха около малкия мангал, за да приготвят вечерята си. От кухните на Джамал им донесоха ориз, месо и зеленчуци, малко чай и плодове. Вечерята беше проста, но обилна и Зара се зарадва, че Джамал не мори робите си от глад.

Шейхът беше купил Ахмед, Наил, Мустафа и Абдулла от различни градове. И четиримата бяха млади и здрави. От мига, когато се появи Зара, между тях започна съперничество, за каквото Джамал не беше и помислил.

 

 

Джамал вечеряше сам, размишлявайки над събитията, които бяха въвели Зара в живота му. Още не беше се видял със своите жени, а не можеше да прогони берберката от ума си.

Днес цял ден нарочно бе избягвал конюшните. Не му харесваше да хвърли Зара да робува точно там, но тя сама си го беше навлякла. Той беше решен да пречупи гордостта й и нямаше да го постигне, ако се отнасяше меко с нея.

Беше така потънал в мислите си, че не чу Хамет, главния евнух, да влиза и да се приближава към него.

— Може ли да говоря с тебе, господарю?

Джамал се стресна и вдигна глава. Облечен в брокатена роба с широки ръкави, поръбена със сребриста сърма, Хамет беше мъж на средна възраст, нисък и дебел, с приятен характер. Джамал много разчиташе на него да ръководи домакинството му и да поддържа дисциплината сред жените му.

— Какво има, Хамет? Нещо лошо ли се е случило?

— Твоите жени ме пратиха да ти кажа, господарю, че са самотни. Много се надяват да ги посетиш. Смирено молят за твоето внимание тази вечер.

Джамал вдигна въпросително вежда.

— Трябва ли да уважа и трите наведнъж, Хамет?

— Това е желанието им, господарю. Те ти обещават нощ с хиляди удоволствия.

Джамал понякога се забавляваше с трите едновременно, но поради някаква причина сега тази идея не му изглеждаше толкова привлекателна, колкото преди. Може би остаряваше.

— Кажи им, че ще дойда при тях след час. Ако трябва да доставя удоволствие и на трите наведнъж, сигурно ще е необходимо да ми приготвиш някакво лекарство или нещо подкрепително. Имах дълъг и изтощителен ден.

Хамет се поклони и излезе от стаята, оставяйки Джамал да предвкусва насладите, които го очакваха с наложниците му. Всичките три бяха млади, заоблени и зрели. Той ги беше избирал специално заради опитността им в любовното изкуство. Но днес искаше да се люби не с Лейла, Саха или Амар, а с високата берберска девойка с тяло на райска девица.

Зара се простря на леглото си и изстена. Всяка кост в тялото й я болеше. Беше мръсна, миришеше на тор, чувстваше се изтощена до крайност. Но това беше най-малкото. Дори в полумрака усещаше жадните погледи на другите роби и въпреки че нощта беше топла, тя потръпна. Макар че почти не бе говорила с четиримата ратаи, Зара знаеше какво си мислят. Беше ги чула да се карат кой да я има пръв и беше скрила една вила в сламата до себе си, когато си приготвяше легло.

Въпреки че се страхуваше, Зара сигурно се бе унесла в сън, защото се събуди от стъпки, които зашумоляха наблизо. Размърда се и напипа вилата, успокоена от допира на твърдата дръжка. Изведнъж едно тяло се стовари върху нея и тя изкрещя. Но можеше и да си спести усилието, защото от него нямаше никаква полза.

— Тихо, жено — прошепна някакъв глас в ухото й. — Нашият господар те прати тук да ни доставяш удоволствие и понеже съм най-силният, аз ще те имам пръв.

Беше Мустафа, едър мъж, як като бик. Днес го беше видяла да вдига наковалня, без да пролее и капчица пот.

— Махни се от мене, вонящ чакал такъв! Пратена съм тук да работя, а не доставям удоволствие на конярите на шейха. Само да ме пипнеш, ще кажа на господаря ни.

Заповедническият й глас привлече вниманието му, но не за дълго. Той я сграбчи за гърдите, опитвайки се да разкъса дрехите й.

— Стой мирна, жено! Когато те пронижа с острото си копие, ще молиш за още. Голям съм като кон. Щом си ядосала господаря ни, това е в наша полза.

Той намери връвта, която държеше шалварите на Зара, и я дръпна, изкрещявайки триумфално, когато ръката му напипа плът, нежна като коприна.

— Ай-ай, тази вечер ще вкуся небесно блаженство. Отвори се за мене, жено.

Ръката на Зара се зарови в сламата и стисна здраво дръжката на вилата. Вдигна я рязко нагоре и я опря в гърдите на Мустафа.

— Пусни ме, мръсно животно — изрече тя заплашително. — Никога повече не ме докосвай! Кажи на приятелите си, че ще пострадат жестоко, ако не ме оставят на мира. Ще ги скопя, докато спят. Ще им откъсна топките и ще ги хвърля на свинете. Повярвай ми, аз не лъжа. Аз съм принцеса Зара, дъщерята на великия кадия Юсеф. Смятай се за щастливец, че не те убих.

Мустафа се дръпна, смаян от смелостта на Зара и сърдит, задето една нищо и никаква жена се осмелява да му говори така.

— Ти си само една жена срещу всички ни. Трябва само да повикам приятелите си да те държат, докато аз си получавам удоволствието.

Вдигнала заплашително вилата, Зара го предупреди:

— Опитай и утре главите ви ще хвръкнат.

Думите й накараха Мустафа да се замисли. Ами ако господарят е наредил тази жена да работи в конюшните като наказание заради някакво малко провинение? Ако се възползва от нея, както му се щеше, можеше да ядоса господаря, а тогава какво ще стане с него? Шейх Джамал беше добър господар и Мустафа искаше да остане в дома му, а не да бъде продаден или може би убит.

Той се изправи бавно. В мига, когато тежестта му се махна от нея, Зара скочи на крака.

— Махай се от пътя ми!

— Къде отиваш, жено?

— Да си намеря легло без такива гадини като тебе.

Хвърляйки настрана импровизираното оръжие, тя прихвана шалварите си с една ръка и изтича от конюшните, без да се осмели да хвърли поглед назад. Коленете й трепереха, цялата се разтърсваше от тръпки. Джамал наистина ли я беше пратил в конюшнята, за да доставя удоволствие на робите му?

Зара нямаше представа къде ще отиде, искаше само да се махне от конюшнята. По-скоро би спала при свинете, отколкото да бъде похитена от хора, по-мръсни и от свине. Но за нещастие нямаше къде да отиде. Стените на двореца се охраняваха и бяха много високи, за да ги прескочи. Тя тръгна по осветената от луната пътека към вътрешния двор. Промъкна се през сводестия вход и загледа смаяна разкошната градина и искрящия басейн, в чиято среда шуртеше водоскок.

Мраморният дворец на Джамал беше построен около постлания с плочи двор, към който гледаха всичките му стаи. Покрита галерия заобикаляше четирите страни на квадратния двор, мраморни колони поддържаха покрива й. Зара си представи наложниците на Джамал — как се разхождат, смеят се и бъбрят в тази разкошна градина, като пърхащи птици сред яркоцветните растения.

Но басейнът я привличаше най-силно. Нощта беше топла, а тя бе мръсна и потна под изцапаните си дрехи. Собствената й воня я отвращаваше. Огледа се, но не видя никакво движение наоколо. Може би Джамал се забавляваше с наложниците си в харема и нямаше изгледи да се появи тук. Тя пак погледна с копнеж към басейна. Мамеше я така силно, че не можа да му устои.

Зара свали джелабата, ризата и шалварите си и влезе във водата. Макар че стигаше само до коленете й, тя й се стори божествена. В средата на фонтана един дебел херувим, коленичил на пиедестал, държеше кана, от която бликаше силна струя вода, прозрачна и студена.

Момичето стигна до водоскока, вдигна лице към луната и остави водата да се стича по нея. Съжали, че няма сапун и ароматни масла, за да натрие кожата си, но студената вода беше достатъчна, за да я освежи.

Зара не знаеше, че Джамал я наблюдава иззад двойната врата, която водеше към стаята му. Беше отдръпнал копринените завеси, които лекият ветрец раздвижваше едва-едва, и понечи да излезе на двора, за да се поразходи, когато изведнъж я зърна. Пристъпи напред в звездната нощ, привлечен от обекта на своя еротичен копнеж, от голото й тяло, което като изваяна бяла колона сияеше в потока лунна светлина.

Джамал се скри зад една от мраморните колони и загледа как тя влиза в басейна и отива към водоскока. Дъхът му спря в гърдите, когато я видя да се обръща към него, вдигнала лице към небето, докато водата шуртеше по златокосата й глава.

Беше богиня, създадена от Аллаха, за да изкушава и най-светите мъже, а сам Аллах знаеше, че младият шейх никога не бе претендирал за святост. Мъжката му сила се разбунтува. Облекчението беше само на крачки от него, в собствения му харем, но той не можеше да отвърне очи от изкусителката, която се къпеше в басейна му.

Зара вдигна ръце, придържайки косата си, за да я намокри под струята на водоскока. Простото движение накара гърдите й да се повдигнат нагоре и да предложат възхитителна гледка на жадния му поглед. Зърната й бяха щръкнали и на него до болка му се прииска да оближе капчиците вода, които се стичаха по кораловите им връхчета. Джамал благослови ярката лунна светлина, докато погледът му се плъзгаше надолу, по стройните хълбоци на Зара и плоския й корем. Тя беше гладка и закръглена и той си пожела да раздели белите й бедра и да пие до насита от сладкия й нектар.

Когато тя се обърна с гръб към него, той се възхити на изящната извивка на гърба й, на съвършените полукълба на седалището и дългите, изящни крака. Запита се дали ямките на коленете й са чувствителни и пожела да ги нацелува, да обсипе с нежни докосвания на устните примамващата плът между лунно-белите й бедра.

На Зара много й се искаше да остане по-дълго в басейна, но се боеше да не я открият. В такова голямо домакинство все някой слуга щеше да се раздвижи през нощта, но тя въпреки страха продължи да се плиска. Но изведнъж потрепна и косъмчетата на тила й настръхнаха. Огледа се наоколо, усетила нечий поглед, но не можеше да види откъде идва.

Започна да се взира трескаво в сенките под колонадата, без обаче да види някого. Но присъствието му беше толкова силно, че всички нерви на тялото й трептяха от възбуда. Ами ако той открие, че е влязла в басейна му?

Джамал разбра кога Зара го е усетила. Видя, че става подозрителна и тялото й се напряга. Чу я да ахва високо, когато го зърна да се отделя от колоната и да пристъпва към нея.

— Не искам да прекъсвам банята ти.

Зара го загледа смаяно, защото го виждаше за първи път без тюрбан. Косата му беше тъмна, чуплива, вързана на тила с връвчица. Облечен беше в копринен кафтан, с колан, прихванал тънката му талия.

— Тъкмо си тръгвах.

— Остани!

Зара изненадана го чу да изрича следната заповед към своя слуга:

— Хамет, донеси сапун и ароматни масла. Новата ми робиня иска да се изкъпе.