Роберт ван Хюлик
Лакираният параван (8)

ГЛАВА VII

Пролетни мисли спохождат Цяо Тай; една есенна роза се изпречва на пътя му

След като съдията Ди и Студентът тръгнаха за блатото, Цяо Тай изпи няколко чаши с Ефрейтора. Приказката бързо се насочи към битките на императорската армия през последните години^[1]. Явно това бе любимата тема на Ефрейтора.

— Щом обичаш военния живот, защо си напуснал войската? — попита Цяо Тай.

— Направих една глупост! — отвърна Ефрейторът. — Пивницата започна да се изпълва с облечени във вонящи дрипи просяци, които идваха по двама, по трима. Ефрейторът и Голият Череп потънаха в сметки. Цяо Тай реши, че въздухът става непоносим. Освен това се опасяваше да не се появи просякът, който му бе продал бижутата, и се измъкна навън.

Все още беше задушно. Помощникът на съдията Ди помисли, че по всяка вероятност край реката ще е по-свежо и се заспуска наслуки по някаква стръмна уличка. След като се полута известно време, излезе на един висок мост, извит във висока дъга над реката. Спря най-горе и се облегна на изваяните мраморни перила. Под него черната вода бучеше яростно и къпеше с бяла пяна стърчащите тук-там остри скали.

Цяо Тай проследи със замечтан поглед водовъртежите на лудия бързей, вдъхвайки с пълни гърди хладния въздух.

Минувачите бяха редки. По разкошните постройки с многобройни дворове, накацали по брега, личеше, че кварталът е богаташки. На отсрещния бряг се издигаха внушителните назъбени стени и високият портал на гарнизонната казарма. Разноцветни знамена висяха неподвижно най-горе в застиналия въздух.

Двама разбойници безшумно се насочиха към него на плъстените си подметки, но когато наближиха, се спогледаха и обезкуражено поклатиха глави. По-добре беше да не закачат този снажен мъжага!

Цяо Тай се усещаше неспокоен. От началото на вечерта напразно се опитваше да проумее в какво се бе впуснал неговият господар. Накрая мъдро реши, че не си струва да си блъска главата. Нали и без това съдията щеше да му каже, щом му дойдеше времето! Виното, което бе изпил с Ефрейтора, киселееше в устата му. Той се изплю в реката и си помисли за приятелите си, останали в Бънлай. Няма начин в този миг Ма Жун и храбрият сержант Хун да не седят в „Градината на деветте цвята“, любимата им кръчма срещу съдилището. Освен ако Ма Жун не е хукнал пак подир някоя фуста! Май и на него нямаше да му се отрази зле женска компания, но мисълта да се завира в някой долен бардак го накара да се намръщи. Той въздъхна и реши да се прибере в странноприемницата. Може би дрипльовците вече се бяха разотишли. Слезе от моста и тръгна по брега. По някое време отново му се стори, че някой го следи. Но нали Куншан вече бе техен съюзник?

Той свърна по една уличка в южна посока. След няколко крачки осветеният прозорец на една голяма къща зад красива бамбукова ограда привлече вниманието му. Той се повдигна на пръсти и надникна през оградата, любопитен да види кой ли още будува толкова късно. Зърна ъгъла на богато обзаведена стая, ярко осветена от два сребърни свещника, поставени върху тоалетна масичка. Пред огледалото една жена по прозрачна дреха от бяла коприна разресваше косите си. Никоя почтена жена не би си позволила да се покаже по такъв непристоен начин и Цяо Тай стигна до единствения възможен извод: това прелестно създание беше куртизанка, работеща за своя сметка. Той я огледа с одобрение. Беше към трийсетгодишна, с пищни форми и красиво овално лице… С други думи — от типа зряла и опитна жена, който винаги особено бе привличал Цяо Тай. Той подръпна замислено мустаците си и отново си рече, че компанията на едно очарователно същество бе тъкмо онова, което най-подхождаше на настроението му в момента. От друга страна, по всичко личеше, че класата й не бе от ниските. Значи и да склонеше да го ощастливи с прелестите си, оставаше паричният въпрос. В ръкава му имаше само два наниза медни грошове, а тук по всяка вероятност щяха да са нужни поне пет… ако не и един сребърник. Е, в крайна сметка можеше поне да опита да се запознае с хубавицата и да си определи среща за друга вечер. Във всеки случай си заслужаваше да опита.

Той отвори бамбуковата портичка, прекоси малката елегантна градина и почука на черната лакирана врата. Отвори му самата жена. Тя извика учудено, когато го видя и прикри уста с длан. Цяо Тай се поклони ниско и каза учтиво:

— Много се извинявам, че ви безпокоя в този късен час, по-млада сестрице! Минавах оттук, видях ви през прозореца да разресвате косите си и чарът ви толкова ме развълнува, че си позволих да вляза, за да ви попитам дали един изморен странник не би могъл да отдъхне за миг, наслаждавайки се на разговор с вас.

Жената се колебаеше. Тя го огледа внимателно, сбърчила чистото си бяло чело. После лицето й се озари от усмивка и тя каза с приятен изискан тон:

— Очаквах другиго… Но тъй като времето на срещата отдавна отмина, бъдете добре дошли.

— О, не мога да си позволя да нарушавам уговорени срещи. Ще дойда утре! — забързано каза Цяо Тай. — Вашият гост не може да не се появи… В противен случай значи е голям глупак.

Жената се засмя и Цяо Тай установи, че смехът я прави още по-привлекателна.

— Вие сте симпатичен мъж, знаете ли? Заповядайте! — тя отстъпи навътре и Цяо Тай я последва. — Седнете! — кокетно измърка тя. — Докато си довърша прическата.

Цяо Тай приседна на една табуретка от цветен порцелан и си рече, че ще е голям късмет, ако успее да си уреди среща за някоя следваща нощ, защото явно бе попаднал на една от най-скъпите куртизанки. Подът бе застлан с дебел син килим, плътни брокатени драперии закриваха стените, широкото легло бе от абаносово дърво, инкрустирано със седефени фигурки. Ароматният дим на скъпо благовоние се виеше нагоре от позлатен съд върху тоалетната масичка. Цяо Тай засука мустак, загледан с одобрение в налетия гръб и заобления ханш на домакинята. После очите му залепнаха за белите ръце, които сновяха по дългите блестящи плитки, той се прокашля и каза:

— Сигурен съм, че една толкова очарователна особа като вас има и прекрасно име!

— Прекрасно име? — усмихна се жената в огледалото. — О… Наричайте ме Есенна Роза.

— Наистина е прекрасно. Съвсем подходящо за вашата изискана красота.

Жената се обърна засмяна, седна на ръба на леглото и лениво размаха пред лицето си едно ветрило. Очите й огледаха късния посетител.

— Не изглеждате никак зле, добре сте сложен. Дрехата ви е от добър плат и жалко, че не умеете да я нагласите по-изящно. Нека се опитам да отгатна професията ви… Офицер в отпуск, ако не се лъжа?

— Почти познахте! — възкликна Цяо Тай. — Освен това е вярно, че съм странник, както споменах.

Тя отново спря на него блеснали очи и попита:

— Ще останете ли за дълго в Уейбин?

— Само за няколко дни. О, сега, след като ви срещнах, бих желал да прекарам тук живота си!

Тя го тупна игриво по коляното с ветрилото си:

— Не знаех, че офицерите ги обучават на такива изискани обноски! — тя небрежно отпусна краищата на робата си, които разкриха две прелестни полукълба и го стрелна през рамо с очи.

Цяо Тай се завъртя неспокойно на табуретката си. Защо не се появяваше старата наставница с обичайния чай? Куртизанката му показваше недвусмислено, че е приет и според етикета на „света на вятъра и върбите“^[2] сега трябваше да уточни с наставницата заплащането. Есенна Роза го гледаше с очакване. Цяо Тай се прокашля притеснено и попита:

— Къде бих могъл да намеря… хм, наставницата ви?

— Наставницата ми ли? — повдигна тя вежди.

— Да, за да си поговорим с нея за…

— Не ви ли стига да си говорите с мен?

— Моля ви, не се шегувайте — засмя се Цяо Тай. — Нали трябва с нея да се разберем за… практическата страна на нещата!

— За какво намеквате? — очарователно се нацупи тя.

— Велики небеса! Не сме деца в края на краищата! Трябва все пак някой да ми каже колко трябва да платя, колко време мога да остана и така нататък.

Тя прихна и прикри устата си с ветрилото. Цяо Тай също се усмихна притеснено. Когато престана да се смее, Есенна Роза смръщи вежди и заяви:

— Със съжаление трябва да ви съобщя, че моята наставница е болна. Така че ще трябва с мен да обсъдите „практическата страна на нещата“, както деликатно се изразихте. Кажете, уважаеми господине, на колко оценявате благоразположението ми?

— Десет хиляди жълтици! — галантно отвърна Цяо Тай.

— Вие сте направо прелест! — сияеща отвърна тя. — Но и голям разбойник! Сигурна съм, че у вас съпругите ви нямат миг покой. Добре, днес ми е специален ден и съм готова да забравя за практическата страна на нещата. Но не се надявайте на второ посещение, тъй като се каня да напусна Уейбин. Нали ми обещавате, че няма да идвате повече тук?

— Вие разбивате сърцето ми, но все пак обещавам! — отвърна Цяо Тай, мислейки със завист за богаташа, когото несъмнено щеше да придружи тази разкошна жена. Той се премести на леглото до нея, обгърна раменете й с ръка и залепи устни за нейните, развързвайки колана на дрехата й.