Матю Райли
Битката (3)

Въведение

Из: Шейн Хоър

Светоний^[1]: Описание на Рим

(Ню Йорк, „Адвантидж Прес“, 1979)

ГЛАВА СЕДМА: ПЪРВИ ВЕК ОТ НАШАТА ЕРА

„… в крайна сметка именно класическата творба на Светоний «За царете» ни дава най-ясна представа за дворцовия живот в имперски Рим. Това четиво до голяма степен напомня на съвременна сапунена опера, като се имат предвид описаните от Светоний страсти, жестокости, интриги и многобройни insidiae — т.е. заговори, които са доминирали живота в присъствието на императора…“ (стр. 98)

„… немаловажен сред тях е бил Домициан^[2], който, макар да е бил добре известен със своите спонтанни екзекуции на продажни метреси, ни дава може би най-бруталния пример на римска интрига — историята с Квинт Аврелий.

Знаменит бивш капитан от римската армия, който се издигнал в Сената при владението на Домициан, Аврелий явно загубил благоразположението на императора през 87 година от нашата ера. Първоначално назначен от Домициан да му помага във военните дела, Аврелий бил също и плодовит писател, който не само съветвал Домициан по въпроси от военната стратегия, но и чинно записвал тези съвети в собствените си дневници. По-голямата част от тези ръкописи са оцелели до наши дни непокътнати със съответните дати по тях.

През 87 година от нашата ера писанията на Аврелий обаче изведнъж спират.

Всякаква кореспонденция между сенатора и императора е прекратена. В личните дневници на Аврелий няма повече бележки. От тази година нататък в документите на Сената въобще не се споменава за Аврелий.

Квинт Аврелий изчезва.

Някои историци са на мнение, че Аврелий — който се появявал в Сената в пълно бойно снаряжение — просто е изгубил благоразположението на Домициан, докато други предполагат, че Аврелий е бил разкрит да заговорничи…“ (стр. 103)

Из: Доналд Фриър

От Средновековието до съвременността: Европа 1010–1810

(Лондон, „У. М. Лори & Ко“, 1963)

 

„… при това житните въстания в Корнуол са дребно вълнение в сравнение с размириците, които обхванали едно малко земеделско общество в Уест Хампшир през пролетта на 1092 година.

Историците отдавна търсят обяснение за съдбата на сър Алфред Хейс, господаря на Палмърстън, чието изчезване през 1092 година нарушило цялото феодално равновесие в неговото малко аграрно стопанство в Уест Хампшир…“ (стр. 45)

 

 

„… Най-загадъчният аспект от цялата история е, че ако Хейс е умрял внезапно (да речем от холера или от каквото е върлувало тогава по тези места), защо неговата смърт не е записана в регистъра на местната църква, както се прави винаги? Един толкова изтъкнат с бойните си подвизи воин и човек с такова обществено положение не може да не бъде вписан в регистъра. Тъжният факт е, че тъй като не било намерено тяло, не била вписана и смъртта.

Пишейки след изчезването на своя господар, абатът на Уест Хампшир отбелязва, че освен при наложителните военни походи сър Алфред никога не напускал Уест Хампшир и че в дните непосредствено преди изчезването си бил забелязан да си върши работата, както обикновено. Странно е, пише абатът, че тук имаме един човек, за който е записано, че е роден, но който официално никога не е умирал.

Като оставим настрана всички средновековни легенди за вещици и намеса на нечисти сили, фактите са доста ясни: през пролетта на 1092 година сър Алфред Хейс просто е изчезнал от лицето на земята.“ (стр. 46)