Метаданни
Данни
- Серия
- Шейн Скофийлд - Плашилото (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Area 7, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Росица Панайотова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 54 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Матю Райли. Обект 7
Американска, първо издание
ИК „Бард“, 2002
Редактор Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954-585-333-6
История
- — Добавяне
УВОД
(Реч, произнесена пред факултета по политически науки в Харвардския университет на 26-и февруари 1999 г.)
„Институцията Президент на САЩ е единствена по рода си в света.
Индивидът, поемащ този пост, мигновено се превръща в лидер на четвъртата по население държава в света, в главнокомандващ на въоръжените й сили и в изпълнителен директор на онова, което Хари Труман нарече «най-могъщата корпорация на света».
Употребата на термина «изпълнителен директор» поражда неизбежна алюзия със структурата на една корпорация и до известна степен тази алюзия е съвсем уместна — въпреки че в целия свят няма изпълнителен директор, който да разполага с бюджет от два трилиона долара, с 82-ра въздушна дивизия, която да налага волята му, и с ядрено куфарче, което може да унищожи всеки противник.
Американският президент обаче е една уникална съвременна институция поради една-единствена причина — той е глава на правителството и на държавата едновременно.
В повечето държави тези две функции са разделени. Например във Великобритания държавен глава е кралицата, а глава на правителството е министър-председателят. Това разделение е наложено от историята на тираните — крале, носили короната, но и управлявали, водени единствено от ексцентричните си прищевки.
Но в САЩ човекът, който управлява държавата, е символ на тази държава. Всяка дума и всеки акт на президента са барометър за славата на нацията. Защото неговата сила е силата на народа.
Високомерният поглед, с който Джон Ф. Кенеди измери СССР над Куба през 1962 година.
Железните нерви, с които Хари Труман реши да хвърли атомна бомба над Япония през 1945 година.
Или уверената усмивка на Роналд Рейгън.
Неговата сила е силата на народа.
Но това политическо устройство крие и своите опасности. Защото ако президентът е въплъщението на Америка, какво става, когато се случи най-лошото?
Убийството на Джон Ф. Кенеди.
Оставката на Ричард Никсън.
Публичното унижение на Уилям Джеферсън Клинтън.
Смъртта на Кенеди бе смъртта на американската невинност. Оставката на Никсън бе нож в сърцето на американския оптимизъм. А унижението на Клинтън бе унижение за Америка пред целия свят — първият въпрос, който задаваха на Клинтън на срещи на най-високо равнище и пресконференции по целия свят, бе неизменно свързан със сексуалните му ексцесии.
Но мъртъв или опозорен, нерешителен или смел, президентът на САЩ е нещо много повече от човек. Той е институция — символ — и живо въплъщение на нацията. Той е носителят на надеждите и мечтите на 276 милиона души…“ (стр. 1–2)
(Делва Прес, април 2001 г.)
„… Тялото било намерено в гората край усамотената ловна хижа на сенатора в планината Кускокуим в Аляска.
В интерес на истината, загиналият Джери Улф беше бивш сенатор, тъй като преди десет месеца за изненада на цялата общественост внезапно подаде оставка, като оправдава неочаквания си ход със семейни причини.
Улф бил открит жив, но в много тежко състояние, тъй като бил прострелян в гърдите с високоскоростен ловен куршум. Сенаторът бил откаран незабавно с хеликоптер в окръжната болница на град Блейн на двеста и петдесет километра от мястото на произшествието, където дежурният екип положил отчаяни усилия да спре загубата на кръв.
Но раната била твърде тежка. Джеремая Улф, бивш сенатор на САЩ, починал след четиридесет и пет минути реанимация.
Нищо странно, нали? Трагичен ловен инцидент. Не по различен от множеството ловни инциденти, които се случват всяка година навсякъде из страната.
Правителството иска да ви внуши точно това.
Замислете се над следното: в регистратурата на окръжната болница в Блейн е записано, че пациентът Джеремая К. Улф е починал в реанимацията в 16:35 часа на шести февруари 2001 г.
Това е единственият наличен документ от инцидента. Анамнезата и епикризата на сенатора са били конфискувани от ФБР.
Сега замислете се над друго: в същия този ден — на шести февруари 2001 г., — в другия край на страната, точно в 21:35 часа, домът на Джеремая Улф във Вашингтон е бил разрушен до основи от експлозия, в която загиват съпругата му и единствената му дъщеря. Впоследствие криминалният екип излиза със заключението, че инцидентът е причинен от повреда в газовата инсталация.
ФБР смята, че Улф — енергичен и млад сенатор, ревностен поборник срещу организираната престъпност и потенциален кандидат за президент — е станал жертва на изнудване, като изборът е бил — принципите или животът на най-близките хора.
Това не е нищо друго освен официална димна завеса.
Ако Улф е бил заплашван, то най-логичният въпрос е защо. Той е подал оставката си като сенатор преди десет месеца. И ако причината за смъртта му е фатална ловна злополука, защо всички документи от окръжната болница в Блейн са били конфискувани от ФБР?
Какво всъщност се е случило с Джери Улф? Засега просто нямаме отговор на този въпрос.
Накрая замислете се и над още нещо: местно време 21:35 във Вашингтон е местно време 16:35 в Аляска.
Това означава, че ако се абстрахираме от непотвърдените факти като ловни злополуки, мафиотско изнудване и дефектни газови клапани, безспорният факт е един: в края на деня, когато сърцето на бившия сенатор на САЩ Джери Улф спира да бие в спешното отделение в Аляска, домът му на другия край на страната се превръща в гигантско кълбо от огън…“