Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (42)

Глава 41

Странноприемницата не беше най-доброто място да си свърши работата. Тайръс стигна до този извод, когато мина полунощ, но лампите в стаята на момичето все светеха. Той все още не можеше да повярва, че я е открил отново, след като беше изгубил всякаква надежда. Беше толкова сигурен в себе си, след като се видя с богаташа, че този път няма да оплеска нещата. И то само, за да открие, че вече я няма там, докъдето я беше проследил предния ден. Казаха му, че са я изгонили и никой не знае къде е отишла. А Лондон беше дяволски голям град, за да се надява, че ще се сблъска с нея отново и затова той се отказа.

Обаче не се върна при богаташа да му каже лошите новини. Не му се искаше да обяснява, че пак се е провалил. Но сега я беше открил отново и този път нямаше да й позволи да му се изплъзне — щеше да свърши работата още тази вечер.

Той предположи, че ще му се наложи да изчака няколко часа и затова взе от собственика една бутилка ром и я качи в стаята си. Не се беше досетил, че двойката не е наела стаята, само за да спят. А трябваше. Момичето се беше превърнало в истинска красавица, точно като майка си. А и мъжът, с когото беше, не отлепяше ръцете си от нея.

Е, все някога трябваше да поспят малко. Съмняваше се, че ще решат да си тръгнат посред нощ. Затова зачака. На всеки десет минути отваряше вратата на стаята си да провери дали изпод тяхната врата се процежда светлина.

Това, че момичето беше с един Малъри никак не беше добре. Семейството беше прочуто и дори той беше чувал за тях. Всичките бяха проклети лордове, но не това беше проблемът, а че бяха мъже, с които едва ли човек би искал да си има работа. Превъзходни стрелци, майстори в дуелирането и раздаването на юмруци… въобще майстори в това да ти го върнат тъпкано, ако нещо си ги засегнал. Трябваше да се опита да не нарани много господина, а само да го зашемети за малко.

С този противен късмет като нищо щеше да се наложи да убие и него. Не, нямаше, ако успее да убие момичето първо. Веднага щом приключи с нея, добрият му късмет щеше да се завърне.

* * *

Дани сънува съня тази нощ. Кошмарът. Не би трябвало. Случваше й се, само ако беше разтревожена от нещо или просто неспокойна, а тази нощ нищо такова не беше почувствала. Но се събуди веднага, както обикновено ставаше, когато тоягата се извисеше над главата й.

Тя потрепери, за да се отърси от съня и се обърна да се примъкне по-близо до Джереми. Поне този път имаше в кого да потърси утеха. Не че искаше да го събуди. Искаше просто да се притисне в него и това щеше да я успокои.

Все още напълно будна тя изведнъж чу тихо почукване по вратата и женски глас, който питаше шепнейки:

— Джереми, там ли си?

Дани замръзна. Един куп неща минаха през ума й и нито едно от тях не беше приятно, затова здравата раздруса Джереми да го събуди и да му даде да се разбере.

— Какво? — той веднага се изправи в леглото.

— Пред вратата има някаква жена и те вика — изръмжа вбесена Дани.

— Стига бе! Да не си сънувала?

Откъм вратата се чу отново:

— Джереми, чувам, че си вътре. В достатъчно приличен вид ли си, за да вляза?

— О, мили боже — каза той изумен, — Ейми?

— Значи я познаваш, а?

Дани звучеше толкова ядосана, че той веднага се досети.

— Не е каквото си мислиш. Това е братовчедка ми.

— Да бе, разбира се! — каза Дани, подпря и двата си крака в гърба му и го изрита от леглото.

— Мътните да го вземат! — каза той, докато се приземяваше на пода. — Така е, наистина.

Той драсна една клечка кибрит и запали лампата до леглото. Дани ахна и той я погледна отново, а после погледът му се отклони към мъжа, в който тя беше вперила очи. Беше на средна възраст, въпреки че косата му беше съвсем побеляла и дълга, завързана отзад с една сламка. Сламка? Беше висок, слаб и облечен като просяк. Дрехите му бяха износени и целите осеяни с дупки.

Мъжът беше замръзнал на място, когато лампата го освети на няколко стъпки от леглото от страната на Дани и изглеждаше също толкова изненадан, колкото и те. Държеше тояга в едната си ръка и възглавница в другата, вероятно да натъпче вътре нещата, които щеше да открадне. Миришеше на алкохол и вероятно не разсъждаваше много ясно.

— Ейми! — извика Джереми. — Дръпни се от вратата, че трябва да изхвърля нещо навън… освен ако не носиш оръжие. В такъв случай по-добре да влезеш и да го използваш.

— Аз не нося оръжия — отвърна жената, — обаче Уорън винаги има. Той отиде да се погрижи за конете в конюшнята. Ще дойде тук всеки момент.

Джереми вече беше преполовил пътя до леглото в опит да сграбчи натрапника. Споменаването на оръжия явно паникьоса мъжа, защото той се опита да прескочи леглото и да стигне до вратата, за да избяга. Дани успя да го хване за единия крак, докато прелиташе отгоре й, но го изпусна в бързината. Това го принуди да се приземи на главата си от другата страна. Имайки предвид възрастта му, той успя доста бързо да се изправи на крака и изхвърча през вратата.

Джереми се втурна след него, без да се замисли, че е гол. Дани бързо започна да облича блузата и полата си, за да го последва. Жената в коридора не надникна в стаята. Ако наистина беше братовчедка на Джереми, то сигурно стоеше отвън стиснала очи.

Джереми се върна точно когато Дани привърши с обличането. Изглеждаше доста раздразнен и тя избухна в смях.

— Какво, за бога, е толкова смешно? — попита той и гласът му звучеше също толкова ядосано, колкото показваше и изражението му.

Това си беше истинска комедия от грешки. Тя не можа да се въздържи и каза:

— Ами подгони този крадец по коридора чисто гол.

— И направо изпаднах шок! — извика Ейми от коридора възмутено.

— Щеше да избяга, преди да си обуя панталоните — отбеляза Джереми логично.

— Значи като изхвърча след него гол го хвана? — попита Дани.

— Не — измърмори Джереми. — Доста бързо изчезна по стълбите. Всъщност, се претърколи надолу и после не спря. Много благодаря, но нямам никакво намерение да търча из поляните както майка ме е родила, при това без ботуши.

— Забрави за ботушите, обу ли си панталона вече? — попита Ейми.

Джереми извъртя очи и взе панталона, който Дани беше протегнала към него. Секунда по-късно той се провикна към вратата:

— Докарай си задника тук, котенце, и ми кажи какво, по дяволите, си мислеше, та си затропала така по вратата ми посред нощ?

Ейми мушна глава в стаята и като видя, че той изглежда що-годе прилично и е обул панталона си, влезе и каза сърдито:

— Не съм тропала! Почуках много тихичко, наистина.

— Така е — каза Дани, вече сигурна, че тя наистина е братовчедка на Джереми.

Тонът му и това, което й каза вече я бяха убедили, но като я видя, не остана и капчица съмнение. Имаше същата абаносовочерна коса и същите дълбоки кобалтовосини екзотични очи, леко скосени надолу. И тя беше изключително красива. Всички ли в семейството му бяха такива?

— Какво правиш тук, Ейми? — настоя Джереми. — И преди всичко, кога пристигнахте в Англия с Уорън?

— Тази сутрин, или по-скоро вчера следобед. И имах това предчувствие…

— Мили боже, няма значение — прекъсна я Джереми със стон. — Забрави, че попитах. Изобщо не искам да знам.

— О, я стига! — каза Ейми, докато се настаняваше на един от тапицираните столове в стаята.

Джереми се огледа наоколо, търсейки ризата си, която беше запратил някъде по-рано. Стараеше се всячески да не обръща внимание на братовчедка си. Дани приседна на леглото. Имаше усещането, че скоро няма да си легнат.

— Акостирахме тази сутрин, или по-скоро стигнахме с лодка до брега. Корабът на Уорън сигурно още очаква разрешение да влезе в пристанището. Веднага щом стъпих на брега, ме обзе странно предчувствие, че си се забъркал в някаква неприятност. Затова отидохме до къщата на чичо Джеймс, само за да разберем, че вече си се преместил в собствена къща, докато ни е нямало. Между другото, харесва ли ти на новото място?

— Чудесно е, благодаря, че попита. Не си казала на баща ми за предчувствието си, нали?

— Не, не. Успях да се въздържа. Но после отидохме да те търсим у вас. Доста се ядосахме, като разбрахме, че и там те няма. Поне се беше сетил да кажеш на икономката, къде си отишъл, за да те открият при нужда.

— Каква неприятност, Ейми?

— Нищо конкретно и е по-скоро заплаха, отколкото истинска неприятност. Не си се забъркал в нещо опасно, нали?

— Нещо опасно? Не, нищо такова не планирам тази седмица.

Тя го погледна обидено и отговори:

— Не ми се подигравай, ако обичаш! Много добре знаеш, че предчувствията ми никога не лъжат. Нямаше да помъкна Уорън насам, след като току-що сме се прибрали, ако не беше сериозно.

— Разбира се, че щеше да го направиш.

Тя изцъка в знак на несъгласие и продължи:

— Предчувствието беше много силно. Тя не планира да те убие или нещо такова, нали?

Дани примигна, тъй като жената гледаше право в нея, при това с явно подозрение. Джереми избухна в смях.

— Ако ме убие, то ще е от удоволствието, с което ме дарява, но иначе не — успя да каже през смях той. — Това е моята… приятелка Дани. Дани, запознай се с това дяволче, братовчедка ми, Ейми.

— Така ли му викат вече? — попита Ейми, въртейки очи.

— Не си измислям — настоя Джереми. — Тя отказва да ми бъде любовница, за твое сведение, и затова ми е само приятелка. Е, и прислужница. Държи сама да изкарва прехраната си.

Ейми се усмихна сърдечно на Дани.

— Колко изненадващо! Слугиня, която отказва да мързелува. Приятно ми е, Дани.

Дани кимна рязко. Не й харесваше да я обсъждат толкова прямо. И това беше първият път, когато Джереми я нарече „приятелка“. Тя не би се изразила точно така, но пък как иначе да го определи, когато той беше за нея много повече от просто господар? Партньор в любовните игрички? Другар в забавленията? Имаше ли въобще определение за тяхната връзка?

— Нищо лошо не се е случило, котенце, освен че дойде точно навреме да осуетиш обирането ни — побърза да успокои братовчедка си Джереми.

— А, значи затова беше всичко преди малко.

— Да, не бих го нарекъл кой знае колко опасно премеждие, защото човекът беше въоръжен само с тояга. Но ти успя да го спреш и се обзалагам, че точно затова си имала предчувствието.

Ейми го изгледа със съмнение за момент, но после отстъпи.

— Предполагам, че ако те беше събудил, щяхте да се сборичкате и можеше да те нарани. Да, предполагам, че е било за това.

— Това означава ли, че вече можем да поспим? — каза Уорън, влизайки в стаята.

— Добре дошъл вкъщи, старче! — поздрави го Джереми с широка усмивка на лицето. После се обърна към Дани да й обясни: — Това е вторият Андерсън, който се ожени в семейството. Първа беше сестра му Джордж…

— Джорджина — поправи го Уорън по навик.

— … която се омъжи за баща ми — продължи Джереми. — Преди Уорън беше най-огорчения човек на света, а сега е най-щастливия, благодарение на братовчедка ми.

Ейми се изправи и направи дълбок поклон.

— Заслугата е изцяло моя, така е.

Уорън беше изключително висок. Дани реши, че не си приличат много с Дрю, освен по ръста и по златистокафявата коса. Очите на Уорън бяха тревистозелени и изпълнени с топлина, когато погледна към жена си.

— Това е приятелката ми Дани — представи я Джереми отново.

— Пак мъжко име — поклати глава Уорън. — Какво ви става на всички Малъри с тази склонност да наричате жените си с мъжки имена?

— За това име нямам никаква заслуга — ухили се Джереми. — Тя наистина така се казва, въпреки че аз смятам, че е съкратено от Даниел.

— Не е — промърмори Дани.

— И откъде знаеш, като не си спомняш? — противопостави й се Джереми.

— Просто знам — настоя на своето тя.

Дръпнатият й тон накара Уорън да се обади:

— Мисля, че всички трябва да поспим малко.

— Взе ли стая за нас? — попита Ейми.

— От другата страна на коридора.

— Чудесно — каза Ейми и се обърна към Джереми. — Ще се видим сутринта тогава. Можем да пътуваме заедно на връщане. И искам да ми разкажеш всичко, което се е случило, докато ме нямаше.

Уорън издърпа съпругата си през вратата, преди да се сети за още нещо и затвори вратата зад тях. Джереми отиде при Дани и седна на леглото.

— Добре ли си? — попита внимателно.

— И защо да не съм?

— Ами, предполагам, че не си свикнала теб да те обират. Не е приятно, нали?

— Да не си посмял да ме обвиняваш за нещо, което бях принудена да правя през всичките тези години. Никога не ми е харесвало да крада. Направо го мразех.

— Но си го правила, така или иначе.

— Аз съм от бедните квартали, господинчо. Имаш ли ня’ква представа колко малко възможности има за една жена, която не може да чете и да пише, или дори да говори пра’илно?

— Виждам каква ненавист изпитваш към тази „дума“ — отговори й, внимавайки самият той да не я назове.

— Ами точно това се случва с повечето от тях, проституират или крадат.

Той преметна ръка през раменете й.

— Но не това те разстрои сега. Признай си. Фактът, че самата ти за малко да станеш жертва, те накара да се замислиш как ли са се чувствали другите жертви.

Тя извъртя очи и го погледна.

— Нищо подобно, приятел. Пък и нас не ни обраха, нито пък крадецът щеше да успее. Аз бях будна. Щях да усетя непохватните му стъпки из стаята, ако не бях чула първо почукването по вратата, или щях да го подуша. Той вонеше на ром, ако не си забелязал. Беше обречен на неуспех. Добрият крадец много добре знае, че не трябва да пие алкохол преди това.

— Добре, предавам се! — въздъхна той. — Какво те вкисна така?

— Не съм се вкиснала. Просто осъзнах, че няма определение за теб и мен, за нашата връзка. Ти ме нарече приятелка, но се замисли, преди да го кажеш. Всъщност, не ме смяташ за такава, нали?

— Ами, ако се водим от значението на тази дума, то — да, наистина те смятам за такава. Какво значи приятел, ако не някой, когото чувстваш много близък, с когото искаш да бъдеш и на когото можеш да се довериш, или да се забавлявате заедно — той се ухили дяволито. — Разбира се, нямам предвид нашите забавления, но ти ме разбра. Истина е, че още не сме най-добри приятели, но много скоро може и да станем.

Тя изглеждаше изненадана, когато го попита:

— Не ме будалкаш нещо, нали?

Той я бутна назад върху леглото и се наведе над нея.

— Никога не бих се шегувал за нас, Дани. Така, досега не съм ти казал много, освен нещата, които си чула и от другите, затова — ето ти една малка тайна. Ейми е най-добрата ми приятелка и затова често ще я виждаш… е, освен когато съпругът й я помъкне пак в Америка. Бих искал двете да се опознаете по-добре. Ще видиш, че ще я харесаш. Не би и могло да е другояче, защото тя е голяма сладурана. Просто никога не се обзалагай за нищо с нея.

— Защо?

— Защото тя никога не губи.

— Такава късметлийка ли е?

— Не, толкова е талантлива и надарена. Заради нейните предчувствия. Те никога не я лъжат. Считай се за предупредена. Ако тя поиска да се обзаложите за нещо, просто бягай надалеч.