Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (20)

Глава 19

„Защото ме обичат, разбира се.“ Дани не можеше да си избие тези думи от главата. Сигурно беше хубаво да имаш такова семейство. Нейното „семейство“ всъщност не беше истинско. Членовете на групата непрекъснато се сменяха. Идваха на възраст между 5 и 10 години, и нямаше кръвна връзка, която да създаде истинска близост между тях. Пък и обикновено си тръгваха, когато станеха на 14 до 17 години, за да поемат по свой път. Рядко се случваше някой да се отбие да ги види как са след това. Веднъж тръгнали си, не се обръщаха назад.

Дани обичаше да помага на по-малките и дори си имаше няколко любимци през годините, но така и не ги почувства като братя и сестри. Люси беше единственият й близък човек. Беше й като сестра. Но след като започна да проституира, тя нямаше вече много време за Дани.

Затова тя беше твърдо решена да създаде собствено семейство. Тази идея се беше родила преди няколко години и оттогава мисълта за това не напускаше Дани. В началото не го мислеше сериозно, с този маскарад щеше да й е трудно да търси съпруг, след като сама се правеше на мъж. Но сега тя беше себе си. Или поне се опитваше да бъде, така че нищо нямаше да я спре да се омъжи, когато открие подходящият съпруг. И тогава щеше да има истинско семейство.

Семейство Малъри не се появиха наведнъж. Точиха се в продължение на няколко часа преди вечерята. Първи пристигнаха Реджина Идън и съпругът й Никълъс, може би защото живееха няколко къщи надолу по улицата.

Реджина спря рязко, когато видя Дани облечена в новата си тъмносиня пола и бяла блуза. Светлосинята престилка, вързана отпред й придаваше дори още повече цвят. Но тя каза само:

— Не може да бъде! Да не би зрението ми да е отслабнало? Обикновено веднага разпознавам представителките от моя пол, независимо как са облечени.

— Сигур’ е заради косата, госпожо. С тази шантава пострижка, нали разбирате!

— Предполагам — въздъхна Реджина. — Просто не мога да повярвам, че съм допуснала такава огромна грешка.

— Хубаво момиченце! — чу Дани забележката на Никълъс Идън, докато се отдалечаваше с жена си да се присъединят към Дрю в другия край на просторния салон.

— Не би трябвало да го забелязваш! — сгълча го Реджина, но не звучеше сърдита. — Сигурна съм обаче, че и Джереми не го е пропуснал.

После запристигаха още и още членове на семейството. Карлтън ги въвеждаше навътре. Дани трябваше да сервира чай за дамите за втори път с напредването на вечерта. Тя научи и имената на гостите от това, което дочуваше от разговорите. Усети също, че доста от тях я гледаха с любопитство.

Двете дами, които вчера придружаваха Джереми на пазар, се оказаха братовчедка му и съпругата на един от чичовците му. Тъмнокосата братовчедка се казваше Келси и беше омъжена за Дерек, огромен рус красавец, който пък се оказа син на Джейсън, маркизът дето рядко идваше в града.

Червенокосата красавица беше Рослин, съпругата на чичото на Джереми — Антъни. Този човек направо я срази, когато го видя да влиза. Антъни и Джереми толкова си приличаха, че чак я побиха тръпки. Просто Антъни беше по-възрастната версия. Сигурно беше много странно усещане да знаеш точно как ще изглеждаш с напредването на годините, но пък от това, което виждаше, тази по-възрастна версия беше толкова дяволски хубава, че нищо чудно дето Джереми преливаше от такова самочувствие. Просто знаеше, че още дълги години ще запази своето удивително секси излъчване.

Пристигна и още един от чичовците — графът, който госпожа Апълтън беше споменала. Едуард Малъри беше весел и приветлив представител на русокосите мъже в семейството. Около десетина години по-възрастен от брат си Антъни, Едуард имаше голямо семейство. Съпругата му Шарлот също беше тук, както и двамата му сина — Травис и Маршал. Имаха и три дъщери още, явно всичките вече омъжени, но никоя от тях не се очакваше да присъства тази вечер. Две от сестрите живееха в провинцията, а най-малката — Ейми — беше отпътувала за Америка със съпруга си Уорън, който пък беше един от братята на Дрю Андерсън. Чакаха ги да се върнат по някое време през лятото, но никой не знаеше с точност кога ще си дойдат.

Тъй като беше само семейна вечеря, малката дъщеря на Рослин и Антъни, Джудит, също беше тук. При такива красиви родители нямаше нищо чудно, че Джуди, както я наричаха всички, също беше красавица. Наследила беше златисточервената коса на майка си и кобалтовосините очи, които имаха баща й, Реджина и Джереми. Беше много будна за възрастта си и доста пряма в оценките си, каквито обикновено бяха децата.

Тя се приближи до Дани, преди още вечерята да бъде сервирана и след като я огледа в продължение на няколко минути, обяви без заобикалки:

— Много си красива.

— Ти също.

— Знам — но го каза с въздишка, все едно въобще не е доволна от това. — Казват, че ще създам много главоболия на баща ми като порасна.

— Защо?

— Заради всичките ухажори, които ще имам.

— Толкова много?

— Да, стотици. Чичо Джеймс мисли, че татко няма да може да се справи с тях. Той мисли, че татко ще се превърне в абсолютен задник като опре до това.

Дани преглътна смеха си.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че чичо Джеймс сигурно ще се окаже прав.

Дани не можа да се сдържи и избухна в смях. Обаче веднага съжали, защото всички в стаята обърнаха поглед към нея. Щеше да се съвземе, въпреки че ужасно се притесни, ако не беше привлякла вниманието и на Джереми.

От началото на вечерта той обикаляше гостите си, бъбреше с всеки новодошъл и много добре се справяше с това да пренебрегва присъствието й до вратата. Но вече не. Направо я изпиваше с поглед в момента. А всички останали бяха почнали да шушукат по неин адрес. Знаеше го, усещаше го, дори подочу някоя откъслечна дума. Беше й ужасно неудобно, че изведнъж се превърна в тема на разговор за всички.

В другия край на стаята Антъни шепнеше на Джереми.

— Намери й собствено жилище. Слугите ще почнат да недоволстват, когато разберат, че спиш с нея. На Джейсън може и да му се размина през всичките тези 25 години, но той си имаше таен вход към стаята на икономката си Моли. Сигурен съм, че тук няма такива удобства.

— Не спя с нея, това е.

— Каква опашата лъжа! — подсмихна се Антъни. — Не би подминал такова първокласно парче като нея.

— Нямам и намерение — измърмори Джереми. — Просто още не съм успял да я вкарам в леглото си.

Антъни повдигна вежда.

— Да не би да губиш уменията си, момче?

Джереми се намръщи.

— Започвам да вярвам, че има нещо такова. Непрекъснато трябва да си повтарям, че е несравнима.

— Несравнимо красива, не мога да не се съглася. Но ти имаше друго предвид, нали?

— Да, изглежда в нея няма нищо обикновено. Произходът й, навиците й, нищо свързано с нея не е такова, каквото би очаквал, по дяволите!

— Не вярвам да е чак толкова странна, младежо — възрази Антъни.

— Ще те изненада. Вчера говореше като уличен хлапак, а днес вече реди думите като домашна възпитателка. А и мисли като мъж. Всъщност до вчера е носила панталони почти през целия си живот. Но щом навлече полите и започна да иска съпруг — смотолеви Джереми накрая.

Антъни се закашля.

— Теб?

— Не, знае, че ще си остана ерген и не иска да има нищо общо с мен. Иска почтен съпруг.

Антъни избухна в смях.

— Признавам, че с панталоните донякъде ме заблуди, но другото си е съвсем типично. Повечето жени това искат — почтени съпрузи.

Джереми повдигна вежда:

— След като самата тя не е почтена?

— А, разбирам. Иска да се издигне в обществото, нали? Ами след като явно нямаш голям шанс да я спечелиш, защо просто не се отървеш от нея и не спреш да се тормозиш.

Джереми най-накрая се ухили широко.

— Мъжете от семейство Малъри не се отказват толкова лесно.

В другия край на стаята Едуард попита жена си:

— Прислужницата не ти ли се струва позната?

— Не бих казала — отвърна Шарлот.

Едуард сбърчи вежди.

— Не мога да се сетя откъде, но мисля, че я познавам.

— Може да си я видял на улицата или в някой магазин. Красиво момиче като това не може да не направи впечатление.

— Предполагам — въздъхна той. — Но сега няма да се успокоя, докато не се сетя къде съм я виждал.

До камината Травис се обърна към брат си въздишайки почти като баща си.

— Предполагам, че Джереми вече й е хвърлил око.

Маршал се ухили.

— Разбира се. Но, проклет да съм, ако я оставя да се преструва на прислужница в дома ми.

— На нея може би й харесва.

— По-вероятно още не е осъзнала, че няма нужда и пръста си да помръдва, освен да прави нашия братовчед щастлив. Този проклет кучи син е такъв късметлия. Откъде ги намира всичките тези красавици? Няма събиране, на което да съм бил и всички красиви дами да не се надпреварват за вниманието му. Емили Баскъм също е лапнала по него, разбира се, а аз направо щях да падна като я видях. Наистина. Мислех да я ухажвам, дори успях да привлека интереса й, докато не се появи нашият мил братовчед и… край. Тя вече нямаше очи за никой друг.

— Знам какво имаш предвид — отвърна му Травис. — Иска ми се Джереми да се беше оженил вече. Нямаме никакъв шанс с красивите дами, когато той е наоколо. Същото беше и преди да се ожени Дерек.

— Ще остареем и посивеем, преди Джереми да реши да се ожени. Проклет да съм, и аз не бих го направил, ако изглеждах като него и жените се хвърляха сами в ръцете ми.

А в средата на стаята, седейки на един от двата нови дивана, Реджина каза на Келси:

— Не мога да разбера, какво си мисли Джереми, като я държи в къщата си. Смятам, че чичо Джеймс ще трябва да проведе един разговор с него и да му припомни обществените порядки.

— Мила, това е ергенско жилище.

— Да, знам, и ако иска да държи любовницата си тук, слугите едва ли ще се учудят. Само трябва да внимава да бъде дискретен и да не тръгнат слухове. Но той я е направил част от персонала и това ще създаде проблеми между слугите. Той може и да не се интересува, но горкото момиче ще трябва да търпи последиците.

Келси потупа Реджина по ръката.

— Мисля, че трябва да го оставим сам да се оправя. Досега не е имал собствена прислуга. Ще свикне. Чичо му и баща му определено нямаха проблем. Колкото и прочути развратници да са били, сигурна съм, че са се справяли с домакинствата си прекрасно.

Ако Дани знаеше, че всеки член от семейството в стаята я мислеше за любовница на Джереми, тя щеше ужасно да се притесни, щеше да побеснее… и да направи такава сцена, че със сигурност щяха да я изхвърлят, независимо от изнудването. Но тя беше в блажено неведение по въпроса и не знаеше до какви заключения бяха стигнали Малъри. Но въпреки, че всички в стаята я обсъждаха и това я караше да се чувства ужасно неудобно, пристигането на Пърси успя да я разсее.

Той се спря при нея като влезе, намръщи се за момент и после каза.

— А, разбирам. Близнаци. Познавам брат ти. Страхотен тип. Направи ми услуга, за която ще съм му благодарен вечно.

Дани не беше сигурна как трябва да отговори. Да го осведоми за грешката, която прави той и да обяви на всички, че е носила панталони само до преди няколко дни?

Джереми я спаси от необходимостта да каже каквото и да било. Явно знаеше какво може да изтърси Пърси всеки момент и очевидно не искаше да му позволи да го направи пред цялото му семейство.

— Закъсняваш, старче. Почти не остана време за питие преди вечеря. Ела да ти налея малко все пак.

— Остави! — отвърна Пърси. — Но с нетърпение очаквам да проверя, дали е проработил късмета ти с готвачката. Между другото, къде успя да откриеш сестрата близначка на нашия джебчия. Не ми казвай, че си се осмелил да навлезеш по-навътре в онзи ужасен квартал от кръчмата, където бяхме онази нощ.

Тъй като Джереми и Пърси бяха стигнали вече до средата на стаята, почти всички успяха да чуят това, което той каза. Джереми закри очите си с ръка и изпъшка.

Дани реши, че това е идеалният момент да отиде да провери дали вечерята е готова.