Джоана Линдзи
Да се влюбиш в негодник (41)

Глава 40

Почти се беше стъмнило, когато събраха остатъците от пикника си и се качиха обратно в каретата. Слънцето вече залязваше, но и малкото останала светлина беше скрита от плътните облаци и дърветата покрай пътя. Ако не бяха тези дървета, които образуваха нещо като ограда, сигурно отдавна да са излезли от пътя, защото каретата не беше подходяща за извънградски разходки, особено през нощта.

Добре осветената странноприемница беше като фар в далечината и когато най-накрая пристигнаха, Джереми облекчено въздъхна. Той не й спомена какво можеше да се случи по пътя нощем, когато господстваха разбойниците или пък, че най-лекото отклонение от пътя можеше да ги вкара право в канавката. Ако бяха прекарали нощта в карета насред пътя, това щеше да бъде най-отвратителния начин да приключи този прекрасен ден.

Ръка за ръка, те се качиха по стълбите към стаята си. Дани не го попита защо ще останат в странноприемницата, вместо да се върнат в Лондон. Не зададе въпрос и за това, че наеха само една стая. Явно беше наясно с опасностите по пътя, но колкото до стаята, или също беше нетърпелива да се любят, като него, или беше решила, че това няма особено значение тук в провинцията, където никой не ги познава.

Последното не беше съвсем вярно. Собственикът на странноприемницата го познаваше и го нарече по име. Той беше идвал тук неведнъж през годините и човекът го помнеше. Един от другите гости в съседната стая също го разпозна или поне създаде такова впечатление. Всъщност господинът зяпаше Дани, сякаш току-що беше съзрял ангел… или призрак.

Но те двамата не му обърнаха никакво внимание и не беше учудващо, че финесът на Джереми отново се изпари, след като затвори вратата на стаята им. Лампите можеха да почакат. И разсъбличането остави за по-късно. Той просто хвърли Дани на леглото и я зацелува толкова силно, че тя не можа и звук да пророни в знак на протест. Но и ни най-малко не искаше да протестира. Всъщност той не беше сигурен, кой от двамата беше по-завладян от изгарящото ги желание.

Дани реши, че липсата на контрол от страна на Джереми е невероятно възбуждаща. Той се измъкна от палтото си и го захвърли настрани. Тя носеше своето в ръка и го пусна на пода, когато той я хвърли на леглото. Той разпра маншетите на ризата си и просто я издърпа през главата. Тя бързо разкопча блузата си, защото се страхуваше, че той и нея ще разкъса, ако не го направи. Долната й блуза просто беше смъкната надолу и той покри гърдите й с ръце и зарови главата си между тях със стон, засмуквайки едната й гърда, докато тя не започна да моли за милост. Устата му прокара гореща диря по врата й като не спираше да целува и засмуква едновременно. После се премести върху ухото й и тогава тя го чу да казва дрезгаво:

— Докосни ме! Обожавам да ме докосваш.

Той се преобърна и я намести върху слабините си, за да го почувства по-добре. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, пощипвайки леко зърната. Той изстена, когато тя се наведе и облиза едното с език и толкова се възбуди, че почти я отхвърли от себе си. Издърпвайки грубо настрани полата, за да не му пречи, той мушна ръце в гащичките й, обхвана дупето й и започна да търка слабините си в нейните. Господи, тя искаше повече. Това беше истинско мъчение. Жадуваше да го усети в себе си, твърд и горещ и дълбоко заровен в нея. Не можеше да чака повече.

Тя изскимтя и той разбра. Ръката му сграбчи косата й и привлече устата й към неговата, докато я преобърна отново под себе си, а другата му ръка свали гащичките й през това време. И после чакането свърши. Той се гмурна в нея, горещ, пробивайки си нежно път до най-дълбоките кътчета на тялото й, а тя го приласка и го примами дори още по-навътре. Виковете й на удоволствие се губеха в целувките му, тласък след тласък, докато собственият му вик на освобождение не разцепи тишината.

Сърцето на Джереми още биеше силно в гърдите му. Това беше най-поразителния оргазъм, който някога беше преживявал. Ето какво ставаше, когато очакването се беше проточило с часове.

Не, и преди му се беше налагало да чака, но никога не беше преживявал такова нещо. Всичко беше заради Дани. Поради някаква причина тя му въздействаше както никоя жена досега. И не ставаше въпрос само за страхотното им любене. Желанието да бъде с нея всяка минута от денонощието, когато много добре знаеше, че не е възможно, го караше да се чувства в безизходица и той не знаеше как да се справи с това.

Джереми не искаше да я пусне дори и за миг, но поне вече се бяха разсъблекли. Той дори беше запалил няколко лампи, тъй като още беше рано и въобще не беше уморен.

— Не сме си донесли нищо за спане — отбеляза Дани, когато той се върна при нея на леглото.

— Напротив — каза той, придърпвайки я близо до себе си, — не знам за теб, но аз смятам да спя в прегръдката ти. Разбира се, ако искаш и ти можеш да спиш в моята.

— Щом смяташ, че ще помогне. Мисля да се доверя на преценката ти. — Тя се сгуши до него и се намести удобно. — Странно, никога не съм била в странноприемница, без да се налага да обирам гостите.

Той се засмя.

— Няма да ми се наложи да те заключвам, нали? Ще можеш да се въздържиш, докато сме тук?

— Ами, обмислям въпроса. Гостите стават много шумни, когато разберат, че са ги обрали. Не ми се ще да ме будят, когато вдигнат врява, че им няма нещата.

Тя млъкна. Той изчака цяла минута, преди да вдигне глава, за да провери дали се смее. Но тя беше абсолютно сериозна.

— Шегуваш се, нали?

— Разбира се, приятел — увери го тя. — И докато все още говорим за въздържание, ти самият трябва още да се поупражняваш.

— Пепел ти на устата. Добре си ме тренирала. Ако продължиш така, ще полудея.

Тя изсумтя насреща му.

— Не, няма, и нямах предвид този вид въздържание. Говорех за проявата ти на ревност.

— Ревност! — възкликна той и добави възмутен. — Никога не съм изпитвал ревност през живота си.

— Тогава за какво уволни днес Карлтън, а?

— О, това ли? — каза той, свивайки рамене. — Това беше… ами… беше… хм, не съм сигурен какво, по дяволите, беше, но определено не…

— Точно това си беше. И беше глупаво. Ти дори не спря, за да помислиш каква е причината да седя отгоре му, преди да уволниш горкия човек. Можеше все пак да ми се довериш, Джереми, защото това е единствения начин да се разбираме, схващаш ли?

— Проклет да съм, нищо не схващам!

Тя пусна една дълга въздишка.

— Направих изключение с теб. Ако започна да спя с всеки Том, Дик или Хари, тогава ще се превърна точно в това, което съм се заклела никога да не бъда. Така че, не би могло да има друг мъж за мен. Когато всичко между нас свърши, ще си потърся съпруг, но няма да му позволя никакви волности, преди да се оженим, ако ме разбираш правилно.

Той я придърпа още по-близо.

— Дани, любима, сериозно се съмнявам, че това между нас някога ще свърши.

Тя не отговори веднага. Той почувства, че е задържал дъха си, докато не я чу.

— Освен, ако не си намеря по-добра работа.

Той седна в леглото. Тя го дръпна обратно.

— Шегувам се бе, човече. Брей, няма ли да се научиш да познаваш най-накрая, а?

Той се намръщи.

— Сигурен съм, че вече те познавам и ти не се шегуваше този път. Каква работа би те изкушила да ме напуснеш?

Тя отново замълча, все едно нямаше намерение да му отговори, но накрая въздъхна и каза:

— Съпруга и майка. И нищо не може да ме отклони от това. Искам свое собствено семейство. Ти вече си имаш, при това огромно и едва ли копнееш за ново, но аз няма да се спра, докато не постигна собствените си цели накрая.

Той я притисна към себе си по-силно от друг път. Не искаше да си припомня за целите й, но това нейно „накрая“ можеше да означава години или пък никога да не дойде, така че той реши да не се тревожи за това сега, когато връзката им се развиваше толкова добре.

Малко по-късно той призна:

— Не мисля, че мога да опиша с думи колко щастлив се чувствам в момента.

Дани вече беше задрямала, но като го чу се събуди веднага. Тя се подпря на една страна и каза:

— Наистина ли?

— Нямаше да го кажа, ако не беше така. Но наистина ми се иска да започнеш да спиш в леглото ми, като се приберем вкъщи. Така или иначе, всички вече знаят. Аз го показах пределно ясно тази сутрин, нали?

Тя присви очи.

— Ако сега признаеш, че си се държал така глупаво нарочно, направо ще те… ударя и то здравата.

— Ами, не беше нарочно — но после й се ухили, — но пък свърши страхотна работа, не мислиш ли?

— Мисля, че трябва да оставим нещата такива, каквито са. Ти не отказваш да опитваш да ме направиш своя любовница. Трябва да спреш с това. Казах ти какви са условията ми. Няма да отстъпя от тях.

— Да, но какво общо има това с желанието ми да спиш при мен нощем? И имам предвид да спим, Дани. Наистина обожавам просто да те държа в ръцете си.

Тя му се усмихна и се сгуши в него.

— Хубаво ни е тъй, нъл? Ще трябва да си помисля още веднъж. — И после докато се унасяше в сън, промърмори: — От теб става наистина страхотна нощница, приятел. Наистина.