Джейн Ан Кренц
Среднощни тайни (7)

СЕДМА ГЛАВА

Крофт не отделяше поглед от криволичещия планински път, докато караше нагоре призори, но съзнанието му бе изцяло заето с жената на седалката до него. Прекалено много мълчи, помисли си той. Това никак не му харесваше. Толкова дълго мълчание от страна на Мърси можеше да означава само нови неприятности. Навярно в главата й се блъскаха съмнения и търсеше начин да издигне бариера и защитна стена.

Лоша стратегия бе да даваш на опонента си време за размисъл, особено когато ставаше дума за жена като Мърси. И без това вече беше стигнала до някои опасни изводи. Време бе да се заеме сериозно с положението.

— Мърси, ако вече си приключила с цупенето, можем да си поговорим за това какво ще правим, като стигнем у Гладстоун.

— Не се цупя. Мисля си.

— Не ми се ще да се караме по този въпрос. Но наистина искам да си поговорим.

— Ако искаш да говорим, първо ми кажи защо сега седя с теб в тази кола, след като трябваше да те зарежа още при мотела и да тръгна към Гладстоун сама.

— Тук си с мен, защото дълбоко в душата си ми имаш доверие и много добре го съзнаваш. — Усети как го облива приятна, радостна вълна при тази мисъл. Самата истина си беше — откри я още преди половин час, когато тя мълчаливо се качи в колата и затръшна ядно вратата.

— Добре, признавам, че вярвам на измислените ти историйки. Сигурно те притеснява фактът, че „Долината“ се е появила отново на бял свят след три години. Мисля обаче, че грешиш, като подозираш връзка между това, което се е случило преди три години, и моя клиент.

Той нехайно сви рамене.

— Много е възможно и да греша. Моля се на Господ да се окаже, че е така. Сигурен бях, че Грейвз загина в огъня. Но, от друга страна, бях убеден, че и колекцията от книги също е изчезнала в пламъците. Нито една друга книга от нея не се е появявала в каталозите на търговците.

— Следил си всичките?

Той бързо кимна.

— Когато от самото начало се захванах да открия Грейвз, прекарах много време, за да науча малкото неща, които се знаеха за този човек. Страстта му към колекционирането на книги бе едно от хобитата му, които той нямаше как да прикрие — особено в случай че иска да увеличава колекцията си. Беше много внимателен при сделките си с търговците на книги. Винаги използваше посредник, а собствената си самоличност не разкриваше никога. Но слуховете все пак плъзнаха, а аз точно това дебнех. Използвах манията на Грейвз за колекциониране на книги като начин да го проследя до острова. Повярвай ми, научих доста за интересите му. Има много изтънчен вкус. Повечето от книгите му представляват оцелели уникати. Някои от тях носят дата и печат от шестнайсети век. Повечето са изключително ценни просто защото са уникални. „Долината на тайните съкровища“ не е от важните придобивки, защото не е единствен екземпляр. Това бе една от причините да се сетя за нея, когато видях обявата ти. Съществуват още няколко нейни екземпляра. Струва само три-четири хиляди долара. Ако някой искаше да грабне наистина ценна книга през нощта на пожара, той щеше да предпочете да спаси нещо друго, а не „Долината“.

— Но ти каза, че повечето други екземпляри са в ръцете на европейски колекционери. Това не изключва възможността точно тази книга да е пристигнала по някакъв начин от Европа тук.

— Това е книгата на Грейвз, Мърси. Сигурен съм. Прекалено много неща го доказват, включително посвещението от първия собственик на книгата към метресата му.

— Добре тогава — съгласи се тя, — явно по някакъв начин е оцеляла от пожара. Това не означава, че Грейвз е оцелял. Не означава, че Грейвз е Гладстоун, или че — прости ми израза — се е върнал от гроба, за да търси своята любима „Долина“!

— Знам, Мърси — нежно отвърна той.

— Но искаш да си сигурен — троснато рече тя.

— Трябва да съм сигурен.

— А сега да се върнем към важните неща — продължи тя след малко. — Да не би да ми казваш всичко това заради нападателя снощи?

— Смятам, че е прекалено голямо съвпадение точно този мотел да бъде ограбен снощи.

— Защо човек, който търси „Долината на тайните съкровища“, би си правил труда да краде касетофон от кола и няколко портфейла?

— Заблуда на врага.

— Толкова объркано говориш — уморено каза Мърси.

Това го ядоса.

— Точно обратното. Отделям много време и сили, за да бъдат мислите ми винаги ясни.

— Очевидно успяваш да мислиш ясно само когато става дума за жени. Даже разсъждаваш доста първично. Но извън това си неуловим, сложен за разбиране и опасен. — Поспря за секунда. — А аз може би съм адски глупава, задето ти позволих да дойдеш с мен у Гладстоун само за да задоволиш любопитството си.

— Мърси…

— Смятам, че съвсем лесно бих могла да отпиша връзката ни. В края на краищата вече съм голямо момиче, а и преди ми се е случвало да стискам зъби и сама да се оправям. По дяволите, та веднъж даже ми се наложи да разваля цял годеж! В сравнение с такова събитие нашата авантюра е направо детска игра. Но, Крофт, искам да те предупредя: книгата е съвсем различна история! Цялото ми бъдеще в бизнеса е на път да изгрее и ако ме провалиш, като прогониш първия ми сериозен клиент, никога няма да ти го простя.

— Връзката ни не е авантюра и ти го знаеш. И няма да я отпишеш толкова лесно. — Крофт с всички сили се опита да запази спокойствие. Тя нарочно го дразнеше! Но повече го ядосваше фактът, че винаги успяваше да го докара до ръба на гневно избухване. Никога досега не беше срещал човек, който с такава лекота да го вбесява!

— По дяволите, Мърси, как успяваш да ми сториш това? — Още докато казваше тези думи, си спомни, че не за първи път гласно се оплаква от отношението й.

Тя му хвърли престорено невинен поглед.

— Изобщо не разбирам за какво ми говориш.

— Много добре разбираш, но сигурно смяташ, че така ми отмъщаваш. Така ли ще ми отвръщаш всеки път, когато нещо не ти харесва в начина, по който вървят нещата между нас? Какво извратено удоволствие ти доставя да ме дразниш, за да видиш докога ще издържат нервите ми? — Той осъзна, че отговорът й наистина го вълнува. Смяташе, че разбира как работи съзнанието й, но от време на време Крофт си признаваше, че някои от мислите на Мърси си остават пълна, абсолютна загадка за него.

— Ако не ти харесва начинът, по който те дразня — с подчертано мил гласец рече тя, — винаги можеш да слезеш от колата и да се върнеш пеша до Денвър. Що се отнася до мен, не държа да се видим отново някога.

Крофт се стресна. Отдели очи от пътя достатъчно дълго, за да се взре в очите й за миг.

— Това е невъзможно сега.

— Признавам, че ще се получи доста дълга разходка дотам.

— Не говоря за вървенето до Денвър. Ако си мислиш, че може да се отървеш от мен така лесно, наистина много се лъжеш. Не можеш да ме зарежеш, преди да съм разбрал какво е това чудо в теб, което ти помага толкова лесно да ме докараш до ръба на самоконтрола.

— Има ли опасност да те докарам прекалено близо до ръба, Крофт? — Очите й бяха широко отворени, блеснали с подигравателно любопитство. Мърси лекичко се обърна, за да го вижда още по-добре. Сви единия си крак под себе си и постави лявата си ръка на седалката зад гърба му. — Силно съм изненадана. Стори ми се, че през цялото време държиш под пълен контрол и мен, и положението. За теб бях просто кукла на конци, нали?

— Кукла, как ли не — измърмори той. — Ти вече измъкна отнякъде ножици и се мъчиш да отрежеш конците. Но няма да стане, Мърси. Не можеш да разкъсаш връзките между нас толкова лесно.

— Ще видим — изстреля в отговор тя. — Я ми кажи нещо: изобщо мина ли ти през ум да играеш честно с мен от самото начало? Можеше да влезеш в книжарницата в петък и да ми кажеш за какво точно става дума и защо се интересуваш от „Долината на тайните съкровища“.

Той поклати глава.

— Не. Обмислих този подход и се отказах от него.

— О, много ти благодаря за гласуваното доверие. А ще ми кажеш ли защо?

Почти се смути от гневните нотки в гласа й. После се опита да отвърне изчерпателно на въпроса.

— Първо на първо, трябваше да съм сигурен, че не си замесена в цялата история като нещо повече от невинен минувач.

— Божичко! Да не би сериозно да си мислил, че може да съм свързана с Грейвз?

— Винаги съществуваше възможност да използваш обявата в каталога, за да се свържеш с него. Но в момента, в който те видях, отхвърлих тази версия.

— Сигурно не съм ти се сторила достатъчно умна, за да съм замесена в такова нещо. Липсва ми изтънченият ум на истинския престъпник, така ли? Или реши, че съм невинна заради хубавите ми очи?

— Вероятно заради очите — замислено й отвърна и изпита удоволствието да я види как се чуди дали той се шегува или не.

— Аха. И след като стигна до извода, че съм само една тъпачка, случайно замесена в историята, как оправда пред себе си решението да ме заблудиш?

— Реших, че няма нужда да те притеснявам безпричинно. Исках да проверя подозренията си, преди и ти да се замесиш още по-надълбоко във всичко.

— С други думи, направил си го за мое добро? — Тонът й беше необичайно лишен от емоции.

Огромна вълна на облекчение премина през Крофт. Тя го разбра.

— Точно така. — Пое си дълбоко дъх и започна да се отпуска. — За твое добро. Ако ставаше дума само за тази сделка с Гладстоун, никога нямаше да ми се наложи да ти спомена нещо. Щяхме да си прекараме чудесно пътуването из Колорадо и щяхме да използваме времето да се опознаем по-добре — точно както ти искаше. Ако се случеше нещо нередно, аз щях да се справя с него.

— Крофт, някога обяснявал ли ти е някой, че най-лошото извинение за това да спиш с жена е да й кажеш, че е било за нейно добро?

Дланта на Мърси на гърба на седалката бе стисната в юмруче. Крофт го зърна и реши, че преди малко е прибързал с извода. Прекалено рано беше да се отпуска.

— Този разговор не ни води доникъде. Нека поговорим как ще се оправяме с Гладстоун.

— Да — бързо рече Мърси, — нека си поговорим за това. Случайно и аз имам една-две идеи по въпроса. Но нека първо спрем някъде за закуска. Тежка нощ беше. Гладна съм.

Двадесет минути по-късно Мърси седеше срещу Крофт в едно малко кафене, което откриха в планинско селце в покрайнините на друг ски-курорт. Тя търпеливо изчака, докато Крофт поръчваше сутрешния си чай с изключително точни упътвания за приготвянето му. Застаряващата сервитьорка, обута в раздърпани маратонки, облечена с накапана униформа и още сънена, изслуша инструкциите с търпелива досада. Мърси съчувстваше на бедната жена.

Когато чаят пристигна на масата няколко минути по-късно, водата в чашата бе хладка, а пакетчето с чая — небрежно захвърлено в чинийката. Той прие това изпитание със стоическо примирение.

За първи път от часове насам Мърси я досмеша. Тя отпи от рядкото си кафе и се усмихна широко на Крофт над ръба на чашата си.

— Понякога човек трябва да се нагажда към обстоятелствата.

Той изобщо не вдигна глава, докато усилено топеше пакетчето чай в хладката вода и се опитваше да извлече цвят и аромат от него.

— Искаш да кажеш, че понякога човек трябва да прави компромиси. Но има някои неща, които не търпят компромиси. Чаят е едно от тях.

— Това друга страна от философията ти ли е?

— Предполагам.

Той като че ли не искаше да говори повече по този въпрос. Точно заради това Мърси бе измъчвана от нездраво любопитство.

— Кои са другите неща, които не търпят компромиси?

— Честта, отмъщението и любовта.

Очите на Мърси се разшириха от изненада.

— Виждам, че доста си помислил по този въпрос.

— Да, така е.

— Правил ли си компромис с някои от тези неща?

Той вдигна очи от блудкавия чай.

— Не съм непоклатим. Не за първи път ми се налага да правя компромис с чая си. Това отговаря ли на твоя въпрос?

Но може да си съвсем сигурна, че никога не съм правил компромиси с честта или отмъщението, допълни наум тя. Начаса трябва да престана с приказките по този въпрос, каза си още. Но някак си не можеше да го направи. Нещо я глождеше.

— Ами любовта? Налагало ли ти се е да правиш компромис в това отношение?

— Не.

— Бил ли си някога влюбен, Крофт? Някак не мога да те видя обзет от такова чувство.

— Права си. Никога не съм бил влюбен. И не мога да си представя, че някога ще бъда.

— Аха. Значи не можеш да ми кажеш дали си готов на компромис в това отношение или не.

— Недей да тържествуваш. Неприятно ми е да те гледам победоносно ухилена толкова рано сутринта. Това, че трябва да пия този гаден чай, ми е напълно достатъчно.

Тя се престори, че не чува предупреждението.

— Приемам за дадено, че житейските ти стандарти са железни, когато става дума за чай, чест и отмъщение, но очевидно не можеш да говориш от свой собствен опит за любовта. Не прибързвай с изказванията, Крофт.

Той повдигна вежди.

— Възможно е човек да е вникнал в природата на едно чувство като любовта, без непременно да я е изпитвал лично. Съвсем нормално е с логична мисъл да отсъдиш какви са задълженията, рисковете и добрите страни. А пък вие, драга ми госпожо, сте последната, която би трябвало да раздава наляво и надясно съвети за опасността от прибързани изказвания. В теб има нещо съвсем неуправляемо, което направо ме плаши. Ще ядеш ли тези филийки?

Той погледна към двете препечени филийки, които бяха останали на чинията й.

— Не, няма. Заповядай.

— Мерси. — Пресегна се през масата и взе и двете. — Нека си поговорим за нещо по-делово.

— Гостуването у Гладстоун? — По-скоро бих предпочела да поспорим за любовта, помисли си Мърси. Но бе очевидно, че той не е в настроение за задълбочен разговор на тази тема. Поне не в момента. — Не виждам никакъв проблем. Ще се държим по съвсем естествен, разумен и честен начин. Не отиваме там да се занимаваме с подривна дейност. Поне аз не съм тръгнала за това. Отивам там, за да продам на човека един ценен том и да направя първите си стъпки в бизнеса с антикварни книги.

— Не вярваш на моята теория, така ли?

— Че Гладстоун може да е прероденият Грейвз? Смятам, че е доста невероятно. Ще разпознаеш ли Грейвз, ако го видиш?

— Единствените негови снимки, с които разполагам, са направени отдалеч. Не го видях отблизо през нощта на пожара. Бягаше през пламъците. Не беше най-прекрасната гледка, повярвай ми. Но бих го разпознал, ако не се е променил много. За съжаление, в рамките на три години един мъж може да направи много за себе си.

— Като например?

— Да напълнее или да отслабне с десет килограма, да си пусне брада, да се подложи на пластична операция. Много неща.

— Разбирам. — Мърси се замисли върху това и въображението й се втурна в нова посока. — А той би ли те разпознал?

— Не. Никога не ме е виждал.

— А в нощта на пожара?

— Ако изобщо е видял нещо през онази нощ — в което се съмнявам, то е било само сянка — спокойно рече Крофт.

— Сянката на един призрак — сякаш на себе си рече Мърси. — Крофт, ако по някакво стечение на обстоятелствата Гладстоун наистина е Грейвз, какво смяташ да направиш?

— Нищо, докато ти си наблизо — веднага й отвърна. — Не искам да те забърквам в тази стара история.

— Ще ми дадеш ли дума, че ще се държиш прилично, докато аз си свърша деловата работа с него? Че няма да нападнеш горкия човек на масата по време на закуска или нещо такова?

— Ще се опитам да се въздържа — сухо рече той.

— Крофт, не се шегувам. Искам да знам какво възнамеряваш да правиш, докато гостуваме на Гладстоун.

— Единственото, което смятам да направя, е тихомълком да се опитам да разбера дали има някаква връзка между Грейвз и Гладстоун. Просто искам да си отговоря на няколко въпроса.

— Но какво трябва да направиш, за да отговориш на тези въпроси?

— Искам да погледна колекцията от книги на Гладстоун. Няма как да има много от книгите на Грейвз, защото голяма част от първата колекция се състоеше от уникати. С нея е свършено. Но ще мога да преценя дали интересите и опитът на Гладстоун в тази област отговарят на тези на Грейвз. Това би бил много силен коз.

— А ако огледът на колекцията на Гладстоун не отговори на тези твои въпроси?

— Ще се опитам да се добера до личните му документи. Ще поразгледам наоколо. Ще се постарая да разбера как си изкарва парите понастоящем — нехайно отвърна Крофт.

— О, божичко. Това, ли е всичко?

— Това е. Ще си тръгнем, както е предвидено. Ако съм затвърдил някои от моите подозрения, ще се върна по-късно сам, за да ги разследвам допълнително. Спокойно, Мърси. Нямам намерение да го режа парче по парче с тъп нож върху масата за хранене.

Мърси пребледня и се задави с последната си глътка кафе. Бързо грабна чашата с вода, очите й силно сълзяха. Крофт се стресна. Изправи се и заобиколи масата, след което леко я потупа по гърба.

— Добре ли си?

Тя рязко кимна, но все още не можеше да проговори. Постепенно гърлото й се отпусна. Опита да пийне глътка вода.

— Шегувах се, Мърси. — Крофт пак седна и в погледа му личеше загриженост. — Никога не бих направил такова нещо пред очите ти.

— Имаш извратено чувство за хумор, Крофт — едва издума тя. — Моля те да си спомняш, че става дума за моето бъдеще, когато си правиш такива ужасни шегички.

— Твоето бъдеще — отвърна той замислено — е интересна тема за разговор.

— Съгласна съм. Често си мисля за него. Но в момента нямам намерение да го обсъждам с теб. А сега относно посещението у Гладстоун. Има само още един въпрос, по който бих искала да се разберем. — Наведе се напред, за да го прикове със сърдития си поглед. — Трябва да решим как точно ще представим връзката си.

— Наистина не харесвам тази дума. Доста мислих по въпроса и реших, че е безполезна.

— Безполезна? Аз я намирам доста полезна.

— Явно защото нямаш нищо против в живота ти да присъства известна неяснота.

— Крофт, пак ще ти повторя, че е важно човек да може да се нагажда. Смятам, че пак се отдалечаваме от главната тема. За нашата връзка…

— Какво има да говорим?

— Можем да се представим пред Гладстоун като професионални познати, които по една случайност са и приятели. Да го накараме да си мисли, че и ти си търговец на книги и си ме придружил на това пътуване единствено от професионално любопитство и желание да го заинтересуваш да купува от теб, не само от мен.

— Няма да мине.

Мърси се обиди.

— Защо пък не?

— Първо, защото деловите хора никога не посещават клиентите си, придружени от конкуренцията. Освен това, ако е подозрителен тип, трябва само да вдигне телефона, за да разбере дали наистина имам книжарница. А открие ли, че нямам, ще стане много любопитен.

— Ще си направи всичкия този труд единствено ако е Грейвз или е свързан с него по някакъв начин. — Мърси бе прехапала долната си устна и бързо премисляше ситуацията.

— Не е задължително — изненада я Крофт със следващата си реплика. — Очевидно е ексцентрик и има ценна колекция. Дори и да е съвсем безобиден, пак би могъл да провери кои са неканените му гости. Аз бих сторил същото на негово място. Не, Мърси, боя се, че ще се наложи да се покажем като любовници. Ти ще бъдеш специалистът по редки книги. Аз просто ще бъда приятелят, решил да те придружи на това приятно пътуване. Отсядането ни в дома на Гладстоун ще е една кратка отбивка от романтично пътешествие из планините на Колорадо.

Мърси гневно го изгледа.

— Не ми се нрави.

— Нямаш избор, освен ако не измислиш нещо по-добро и не ме убедиш, че ще свърши работа.

— Та как бих могла да те убедя, в която и да е своя идея? Още от самото начало я приемаш с предубеждение.

Той твърдо поклати глава.

— Винаги се старая да разсъждавам разумно и логично, когато става дума за стратегия. Поначало съм разумен и разсъждавам логично за всичко.

Мърси го бодна закачливо с пръст.

— Ти си най-неразумният и нелогичен мъж, когото изобщо съм срещала.

— Съвсем скоро ще се наложи да ти изнеса няколко урока по логика и философия. Прекалено много години си следвала само инстинкта и чувствата си.

— Ако бях действала единствено под давление на инстинктите и чувствата си, не бих оцеляла в самостоятелния си бизнес през последните две години — тържествуващо му отвърна тя. — Готови ли сме да тръгваме? Според картата трябва да стигнем дома на Гладстоун след час-час и нещо.

Ръката му се стрелна, над масата, улови китката й и прикова Мърси на мястото й точно когато се готвеше да стане. Очите на Крофт изведнъж бяха придобили сериозен и суров израз, както през нощта, когато й беше наредил да го остави да се оправя с властите. Мърси не посмя да помръдне.

— Разбрахме се, че ще се държим като любовници, докато сме у Гладстоун. Не искам никакви изненади от теб, Мърси. Не и докато сме там. Твърде рисковано ще бъде.

— Каза, че ако предложа по-добра идея, ще бъдеш готов да я обмислиш — отвърна тя и очевидно се чувстваше доста неудобно в момента.

— Няма да предложиш нищо по-добро. Вече съм премислил всичко. По-добра идея не съществува. Искам да съм сигурен, че ще играеш ролята на моя любима през следващите няколко дни.

— А ако не се съглася?

— Ще отложим цялото пътуване още на секундата.

Бе доста шокирана.

— Няма да го направиш! Тук става въпрос за моето бъдеще. И да не си посмял да ме заплашваш, Крофт!

— Вече неведнъж ти казах, че никога не заплашвам.

Ситуацията беше направо вбесяваща, но Мърси се чувстваше като в капан. За жалост имаше някои неоспорими факти, които трябваше да се вземат предвид, като не на последно място бяха неприятните мисли, които Крофт бе успял да насади в мозъка й по отношение на истинската личност на нейния важен клиент. Дори само това бе достатъчна причина да вземе със себе си спътник по време на престоя си у Гладстоун.

Но не можеше да загърби факта, че Крофт я бе подвел, или по-скоро и бе позволил да стигне до някои погрешни изводи. Тя нито за миг дори не се усъмни, че се е държал извън нормите на своя ексцентричен, суров, но честен морал. Ако погледнеше нещата от негова страна, той имаше неуредени сметки. Бе твърдо решен да я защитава, макар че я бе използвал нечестно, за да тръгне по следата на „Долината на тайните съкровища“. По свой начин даваше най-доброто от себе си, за да изпълни задълженията, които честта му повеляваше, и да довърши отмъщението си. Принудена бе да се отнася към това с уважение, независимо колко я ядосваше в момента.

— Добре — най-накрая рече тя, тъй като нямаше друг избор. — Ще се държим като любовници.

Изгарящата мощ в очите му изчезна за секунда. В следващия миг лешниковите очи на Крофт излъчваха топлина, а устните му се усмихваха.

— Никак няма да е трудно. Та ние сме точно това. Любовници.

Внезапно ядосана, Мърси рязко дръпна ръката си в момента, в който той отслаби хватката си.

— Може да сме всичко друго, но не и любовници. Пътуването няма да бъде нищо повече от онова, което планирахме от самото начало: делова ваканция, и точка по въпроса! — Скочи на крака, посягайки да вдигне чантата си.

— Мърси, не се опитвай да отричаш нашата, хм, връзка. Няма да ти разреша да се правиш, че тя не съществува. — Крофт вече беше на крака и държеше омазнената сметка, оставена преди малко на масата им. След това забърза след Мърси, която вече беше няколко стъпки пред него. Тя рязко се завъртя и забеляза празната маса зад него.

— Няма ли да й оставиш бакшиш? — сряза го тя, като се стараеше да говори тихо, така че сервитьорката да не чуе.

Крофт присви очи.

— Защо, да не съм длъжен? Тя не си направи труда да приготви чая така, както я помолих. По принцип бакшишите са измислени като поощрение за доброто обслужване. Няма никакъв смисъл да се възнаграждава немарливото отношение. По този начин просто се окуражават мързеливците.

— Моля ти се, спести ми философстването си върху проблемите на наказанието и възнаграждението. Тази жена работи най-много за минималната заплата. Изобщо не бих се изненадала, ако е разведена и отглежда две деца единствено с парите, които изкарва оттук. Сигурно е застопорена в този загубен град до края на живота си. Това е достатъчно голямо наказание за една чаша зле приготвен чай. Остави й бакшиш, Крофт.

Той се предаде без да каже и дума и посегна за портфейла си. Мърси само кимна веднъж в знак на одобрение. Всеки път, когато бе готова окончателно да вдигне ръце от него, се появяваше лъч на надежда. Крофт можеше да бъде направляван. Можеше да бъде изкарван от нерви. Можеше да бъде принуден да смени навиците си. Но която и жена да се захванеше с това, трябваше да работи по въпроса двайсет и четири часа в денонощието.

Следвайки упътванията на Гладстоун, Крофт отби по тясното планинско шосе на двадесетина километра след малкото кафене, където бяха спрели за закуска. Новият път беше още по-тесен от този, по който бяха минали. Очевидно щатските власти не смятаха, че е от особена важност да го поддържат в добро състояние. Крофт намали скоростта до петдесет километра в час, когато тойотата започна да се бунтува срещу неравния път. Издигащите се отстрани дървета сякаш се опитваха да го смачкат съвсем и да го заличат от лицето на планетата.

— Имам чувството, че този път не води към нито един от главните ски-курорти — отбеляза Мърси.

— Права беше, като каза, че Гладстоун държи изключително на уединението си. Този път определено би държал гостите настрана.

Свиха по един шеметно остър завой и се озоваха пред изоставена сбирщина от посивели и полуразрушени от стихиите бараки, които запълваха едно малко сечище.

— Мъртъв град! — възхитено възкликна Мърси. — Истински мъртъв град!

— Мисля, че определението ти е доста противоречиво. — Крофт намали колата още докато минаваха през разпадащите се останки на това, което някога трябва да е било кипящ от живот миньорски град.

Мърси жадно разглеждаше разрушените сгради, паянтовите врати и изпотрошените прозорци. Останките от дървения тротоар, някога свързвал редица от магазини, се простираха край шосето. Един полуизгнил дървен фургон лежеше преобърнат до някаква сграда, над която още стоеше избелелият надпис „Смесен магазин на Дрифтърс Крийк“.

Първоначалният ентусиазъм на Мърси започна да спада, като се загледа по-внимателно в картината пред очите си. Порутените сгради не изглеждаха съвсем истински. Някакво усещане на злокобна изолираност тегнеше над цялото място, като че ли то съществуваше в друго време или друго измерение. Мърси имаше чувството, че ако излезе от колата и се опита да докосне някоя от изгнилите, ронещи се дъски на най-близката сграда, тя ще изчезне изпод ръцете й. Тихите въздишки на боровете свистяха някак неестествено. Беше почти пладне, но по гърба на Мърси пробягаха хладни тръпки. Тя вдигна стъклото на колата.

— Мисля, че разбирам защо ги наричат мъртви градове, Крофт.

— Да. — Не каза нищо повече.

— Но е интересно, нали? Защо на връщане не спрем тук и не се поразходим наоколо, да огледаме. Никога не съм имала възможност да видя отблизо мъртъв град.

— Добре.

Звучеше неочаквано доволен. С малко закъснение Мърси се сети, че той сигурно вижда в това й предложение повод за по-нататъшно сближаване по време на пътуването. Не беше съвсем сигурна как да реагира. Крофт овладя колата при още един рязък завой и Дрифтърс Крийк изчезна зад тях. По тялото на Мърси се разля топлина. Отново свали стъклото.

Няколко километра след останките от Дрифтърс Крийк шосето стана още по-лошо.

— Имам чувството, че агенцията за коли под наем никак няма да се зарадва на това тук — рече Мърси.

— Мисля, че си права. — Крофт бавно спря автомобила и изгаси двигателя. Сложи ръце върху волана и се наведе напред, за да огледа терена пред себе си.

— Какво има? Защо спряхме?

— Погледни. Ей там има някаква преграда.

Мърси се взря в дърветата. Грубо свързани една за друга, няколко отрязани греди се засрещаха в средата на пътеката.

— Не прилича на бог знае каква ограда. Просто една дървена врата. Според инструкциите на Гладстоун, когато стигнем до дървената бариера, трябва да се обадим в къщата, за да преминем по-нататък. Това трябва да е мястото. Виждаш ли някъде телефонна кабинка?

— Ей там между дърветата. — Крофт вече отваряше вратата на колата. Изражението му бе станало някак вглъбено, а очите му с цвят на лешник — напрегнати и непроницаеми.

— Какво не е наред? — попита Мърси, като също бързаше да слезе от колата.

— Искам да проверя доколко паянтова всъщност е тази ограда. — Той закрачи към бариерата и без да я докосва, се извърна и тръгна по пътеката наблизо в гората.

Мърси го наблюдаваше любопитно. Като се върна след няколко минути, той изглеждаше доволен от огледа.

— Има датчици за аларма на всеки три метра по оградата. Макар да изглежда живописна, повярвай ми, не можеш да минеш с кола през тази ограда, без някой да разбере, че си тук. Най-добре да се обадим в къщата.

Мърси кимна и отиде до кабинката, която бе наполовина скрита от елшов гъсталак. В момента, в който вдигна слушалката, от другата страна долетя глас:

— Да, госпожице Пенингтън. Очаквахме ви. Стойте там. След няколко минути ще дойде човек, за да ви доведе до главната къща.

Мърси погледна към Крофт.

— Довела съм и един приятел с мен. Надявам се, че нямате нищо против, нали? Не бих искала да се натрапвам, но…

— Задръжте минута, госпожице Пенингтън.

От другата страна последва тишина, а после гласът отново каза:

— Господин Гладстоун с най-голямо удоволствие ще приеме и вас, и вашия приятел, госпожице Пенингтън.

Мърси окачи слушалката.

— Изглежда, никой няма против, че си дошъл с мен — бавно рече тя. — Дори не усетих голяма изненада. Не знам с кого разговарях, но звучеше много дружелюбно и предразполагащо.

— Може би са ме очаквали — промърмори Крофт.

— Казвали ли са ти някога, че от време на време проявяваш твърде неприятна склонност към мелодраматични изказвания?