Джейн Ан Кренц
Среднощни тайни (4)

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Мърси усети как цялото й тяло мигновено откликна на тази милувка. Чувството беше доста объркващо, не можеше да се сравни с нищо, което бе изпитвала в живота си досега. Докосването му беше истински метеж от цветове за сетивата й.

Малката чаша в ръката й затрепери, а после изчезна, след като Крофт я дръпна изпод пръстите й, без да отделя устни от нейните. Когато и двете му ръце се сключиха около нея, тя сепнато си пое дъх. Топлината и силата на тялото му я повлякоха в блестящ водовъртеж. Цялото първоначално увлечение, физическото привличане и дълбокият, почти подсъзнателен стремеж да опознае Крофт, които я държаха нащрек през последните два дни, сега излязоха на повърхността и я завладяха.

Знаеше, че той много добре усеща нейната реакция. Това я караше да се чувства уязвима и за момент част от предишната й уплаха се върна, за да запали в душата й една обречена борба с неизбежното. Ръцете на Крофт я обгърнаха още по-силно.

— Желаеш ме — изрече той и устните му докоснаха нейните. — Видях го в очите ти. Не можеш да го скриеш от мен. Очите ти са ясни като акварелна картина. И аз те желая. Ще бъда внимателен с теб. Няма защо да те е страх, Мърси. И по-рано ти казах, че с мен няма от какво да се боиш. И ти го знаеш, нали?

Тя пак му повярва, точно както първия път, когато й каза, че с него няма от какво да се бои. Мърси се отпусна в прегръдките му, потърси опора в примамливата топлина на тялото му. Натискът на устните му върху нейните бе силен и непобедим. Когато палецът му докосна крайчеца на устните й и я накара да откликне, тя тихо изстена и разтвори устни. Знаеше, че тази целувка е само първата стъпка от едно предпазливо опипване на почвата, което само загатва какво ще се случи по-нататък.

Когато той с неохота се отдели от устните й и покри с леки, дразнещи целувки лицето й, Мърси въздъхна, удивена. Ръцете й обвиха врата му. Твърдите, мускулести очертания на раменете му бяха тъй приятни за докосване.

— Преди малко сгреших — промърмори Крофт, заровен в косите й. — В теб има много повече от светлина и цвят. Има сила. Прекрасна, нежна, женствена сила. Предстои ни да открием много хубави неща, Мърси. Ти и аз.

— Може би след време — прошепна тя и притвори очи, когато той нежно захапа меката част на ухото й.

— Тази вечер — поправи я той.

Тя не започна да спори по този въпрос. Вече нямаше сили да го стори. А и искаше същото, най-сетне си призна Мърси. Всичко ставаше прекалено бързо. Познаваше го съвсем малко. Но никога преди не бе желала мъж по начина, по който желаеше Крофт Фалконър. Да се откаже от него тази вечер би означавало да се откаже от възможност, за която досега дори не бе подозирала, че съществува.

— Все още ли те е малко страх от мен? — попита той. Ръцете му се плъзнаха по гърба й и леко я притиснаха до собственото му тяло.

— Да. Не. Не знам. — Всъщност няма значение, помисли си Мърси. Какъвто и страх да я измъчваше в момента, той бе потопен под лавата на желанието. А желанието бе взаимно. Вече го усещаше как се възбужда.

— Как можеш да се страхуваш от мен, след като виждаш колко много те искам? — Гласът му беше дрезгав от възбуда, когато я притисна още по-здраво до себе си.

— О, Крофт!

Мърси зарови лице в извивката на рамото му.

— Искам да те видя как оживяваш в ръцете ми, подобно на акварел върху хартия. — Крофт бавно я завъртя в обятията си, докато я обърна с гръб към него. Когато тя се опита да се съпротивлява, тъй като не разбираше какво иска от нея, той прошепна: — Не ми противоречи, скъпа. Отвори си очите.

Мърси го стори и изведнъж се озова лице в лице с отраженията на двамата в огледалото пред тях. Остана почти шокирана от собствения си сластен поглед. Ясно видя себе си, пламнала от желание, и това я стресна. Значи Крофт виждаше тази открита покана, тази смесица от молба за чувствена наслада и женствено самообладание. Това щеше да я засрами, ако го нямаше и другия образ в огледалото. Този втори образ издаваше невероятната възбуда на Крофт. Златистите му очи направо пламтяха от нея.

Без да отделя очи от изражението й, той започна да и разсъблича. След като пръстите му бавно преминаха по редицата копчета на ризата й, свали дрехата от раменете й и безгрижно я хвърли настрани. После зарови устни в косите й, а очите му все така не се отделяха от нейните в огледалото, когато обхвана гърдите й с длани.

Мърси усети да я облива сладка премала. Не можеше да отдели очи от огледалото, очарована от собствения си образ, обгърнат от загорелите ръце на Крофт.

Вкопчи се в ръцете му, тъй като се почувства превъзбудена и уплашена от следващата му милувка.

— Моля те — успя да промълви. — Аз не… чувствам се толкова странно.

— Много си чувствителна. Знаех си, че ще бъде така. Страх те е, че може да те заболи, когато направя това? — Крофт зарисува кръгчета край тъмните зърна на гърдите й, като буквално пиеше с очи отражението на лицето й в огледалото.

Мърси рязко си пое дъх, когато видя как гърдите й се стягат още повече. Усещането беше почти нетърпимо — болка, копнеж и изострена до крайност чувствителност. Ресниците й се спуснаха, докато почти покриха очите й.

— Не съм сигурна какво да очаквам от теб.

— Понякога границата между болката и удоволствието е много тънка.

— Винаги ли знаеш къде минава тази граница?

— Да. Винаги.

Мърси изведнъж се усети обладана от непреодолимо доверие. Крофт наистина знаеше разликата и никога не би прекрачил чертата. Можеше да му се отдаде, без да се страхува от нищо.

Този мъж винаги щеше да я защитава. Можеше да му се довери. Очите й още веднъж срещнаха неговите в огледалото и този път му се усмихна.

Не се възпротиви, когато той освободи гърдите й и ръцете му се плъзнаха надолу към талията й. Чу се тихо метално стържене, когато той разкопча колана на дънките й и смъкна ципа. Мърси усещаше как мускулите на ръцете му се стягат и отпускат, докато смъкваше дънките по бедрата й.

— Имаш ли изобщо представа колко си сексапилна? Часове наред мога да те съзерцавам така, сладка моя Мърси. Цялата си меки, закръглени извивки, които само чакат да бъдат докоснати. Пълна си със сенки и светлини.

Мърси чу тези думи, по не видя лицето му, тъй като пак беше затворила очи. Усети, че и бикините й се смъкнаха заедно с панталона. Знаеше, че ако вдигне клепачи сега, ще види себе си съвсем гола, отразена в огледалото отсреща.

Природната й свенливост внезапно се надигна в нея.

— Не искам само аз да стоя пред огледалото без нито едно парцалче по себе си — шепнешком запротестира тя.

Той тихо се засмя и се наведе да я целуне по рамото.

— Ами тогава съблечи ме. Искам да усещам как ме докосваш.

Тя разкопча ризата му с доста усилия, тъй като пръстите й трепереха. Крофт изобщо не се и опита да й помогне. Не спираше да шепне чувствени обещания и да обсипва с невероятно замайващи целувки слепоочията и шията й.

Крофт нетърпеливо се измъкна от ризата, когато тя най-сетне я разкопча. Гърдите й се притиснаха до широкия му гръден кош, а той погледна в огледалото зад нея и се засмя. Бавно прокара ръце надолу по гърба й до извивката на бедрата. Мърси стреснато пое дъх.

— Крофт!

Но той не й обърна внимание. Милувката му премина още по-надолу, там, където лесно можеше да разбере колко готова е за него всъщност. Разтреперана от страст, Мърси едва сподави надигащия се в гърлото й вик и впи нокти в гърдите му.

Като го чу да си поема дъх от болка, тя осъзна какво бе направила. Притеснено вдигна очи към него.

— Не исках да те нараня.

Той тихо се засмя, наведен над нея.

— И да искаш, не можеш да ме нараниш. Но лесно можеш да ме побъркаш от удоволствие.

Отвърна на усмивката му, почувствала се вече по-сигурна. Сетне с неприсъща дързост, която все повече й допадаше, Мърси разкопча дънките му и изкусително се уви около него, пламнала от невероятна възбуда.

Пръстите й стиснаха раменете му, когато вдигна поглед към него. Дрезгавият, хрипкав от вълнение глас беше сам по себе си цяло изкушение. Чувстваше се съвсем открита, съвсем беззащитна, когато той лекичко пъхна бедрото си между краката й.

Мърси не разбираше как изобщо е възможно да е едновременно възбуден, колкото самата нея, и все пак да продължава така хладно да се контролира. Нещо в цялата ситуация никак не й харесваше.

— Крофт, много добре осъзнаваш какво правиш, нали? — прошепна тя, опитвайки се да надникне в очите му. Чувстваше се замаяна, загубила ориентация заради начина, по който тялото й откликна на неговите милувки, но същевременно усещаше, че Крофт без засечка командва състоянието на собственото си тяло. Тази мисъл я прободе болезнено и за малко сякаш разкъса фината паяжина на страстта, която се виеше около тях.

— Шшт, Мърси — тихо изрече той и впи устни в голото й рамо. — Не разваляй момента с логика. Време е да се отдадеш на чувството си. Остави тялото си само да отговаря на моето. Погледни онази дама в огледалото. Тя не се страхува. Чувства се свободна, дива и жива. Тя не би желала да провали вечер като тази с въпроси, на които няма отговор.

И преди още Мърси да успее да събере разпилените си мисли, за да се опита да си отговори на тези сложни въпроси, Крофт вече леко я полагаше на килима пред огледалото. И последната капка неочаквана, нежелана уплаха в сърцето й се изпари на секундата.

С крайчеца на окото си Мърси видя жената в огледалото, вкопчена в мъжа над нея, докато той снишаваше тялото си върху нейното. Когато онази, другата жена, извика и се изви сластно нагоре, предлагайки гърдите си на своя любовник, Мърси остана просто зашеметена от неконтролираната й реакция. Косата й, косата ми, припомни си Мърси в отчаян опит да запази разликата между образа и реалността, се разпиля по сивия килим. Мъжът в огледалото зарови пръсти в гъстата светлокестенява маса и в същия момент затвори устни над стегнатото зърно на едната й гърда.

Мърси не смееше да си поеме дъх от дивото удоволствие, което я обзе.

Ясно усещаше пулсиращата мъжествена плът между бедрата си и знаеше, че и жената в огледалото в момента е изпъната като струна от очакване.

— Сега! — Гласът на Мърси едва се чуваше, но желанието в него някак беззвучно завибрира във въздуха между двамата. — Моля те, Крофт.

Крофт изстена, премалял.

— Достатъчно дълго те чаках — изрече той през стиснати зъби, докато се настани още по-удобно. — Твърде дълго. Години наред. Цяла вечност може би.

Мърси не можа да разбере какво искаше да й каже, но точно сега не й беше до задаване на въпроси. Той бавно проникваше в тялото й, сякаш искаше да се наслади на всеки завладян сантиметър. И тогава, като че ли осъзнала колко невъзвратимо и цялостно ще бъде това негово завладяване, Мърси се стегна цялата.

Жената в огледалото впи нокти в раменете на любовника си в мълчалив, внезапно избухнал протест, докато Крофт внимателно напредваше в стегнатото тяло на Мърси. Всичките й сетива се концентрираха върху реалността около нея и тя замръзна от внезапен страх.

— Отпусни се — нежно заповяда Крофт и с неимоверна сила на волята овладя собственото си тяло. Облегна се на лакти и зачака тялото й да се поотпусне. — В момента се съпротивляваш. За никъде на бързаме. Цялата нощ е пред нас. — Пръстите му отметнаха разрошените къдрици от лицето й, докато напрегнато се взираше в очите й.

Мърси усети как мускулите му се стягат, докато той успешно се опитваше да се вземе в ръце.

— Какво самообладание само — прошепна тя. Забележката беше глупава, но именно тя й дойде наум, докато го гледаше.

— Ако не беше то, можех да те нараня тази вечер. Ти си много притеснена, много напрегната. Като че ли още се страхуваш от мен. Нещо у мен ли те притеснява, или причината е, че толкова време не си била с мъж.

— Може би съм нервна, защото си толкова самоуверен и така добре владееш тялото си. — Нервно отметна глава, недоволна, разочарована. — Няма да мога да се отпусна напълно, ако и ти не го направиш — бързо заключи тя. — Спри. Спри всичко това. Твърде далече стигнахме.

Нещо свирепо припламна в очите му за миг.

— Знаеш, че те желая.

— Искаш да ме прелъстиш. Има разлика.

— Много разбираш тези неща май?

— Не съм чак такава глупачка. И да не си посмял да ми се присмиваш.

— Не — тихо изрече той, — не си глупачка. Но в момента се оставяш да бъдеш разкъсана от хиляда различни страхове. Ако ти позволя, направо ще се разпаднеш на парченца от страх тази вечер.

— Всъщност именно ти ме разкъсваш. При това буквално.

— Знаеш, че не е вярно. Казах ти, че когато си с мен, няма нищо страшно.

— Не ти вярвам. — В момента много добре съзнаваше, че се лови за собствените си думи като удавник за сламка. Всъщност не бе съвсем наясно какво иска да постигне. Единствено осъзнаваше, че отчаяно се нуждае да го провокира по някакъв начин, да разруши неговата сдържана, контролирана страст. Искаше и той да се чувства полудял от желание като нея. Искаше да знае, че и той е пленен от чудото и вълнението на този миг. — Чуваш ли ме, Крофт? Не ти вярвам. Почти не те познавам. Как изобщо бих могла да знам какво разбираш под „достойнство“? Как бих могла да ти се доверя? Пълна идиотка би била всяка жена, готова да се отпусне в ръцете на мъж, който признава, че е специалист по насилието. Не ти вярвам вече. Нямам ти доверие.

Веднага усети промяната у него. Мърси се почувства невероятно възбудена от рязкото, трептящо напрежение, което изведнъж го облада. Но като видя новия блясък в очите му, се притесни, че е отишла твърде далеч.

— Дяволите да го вземат, нямаш друг избор, освен да ми вярваш. — Гласът му изведнъж зазвуча със сурови нотки. — Защото ще бъдеш само моя.

— Така ли? — В момента го дразнеше най-безразсъдно и на сутринта нямаше да може да повярва, че се е държала по този начин.

Той я прикова в прегръдките си.

— Признай си — яростно прошепна в ухото й. — Признай, че ме искаш. Кажи го.

Тя пое дълбоко въздух и каза истината — не бе в състояние да я отрича вече.

— Искам те.

— Кажи, че ми имаш доверие. Признай, че лъжеше, когато каза, че не ми вярваш.

Тя с въздишка се предаде и изрече и другата истина. Малкото й самоконтрол отиде по дяволите. Нямаше неговата мощ и воля. А толкова силно го желаеше.

— Вярвам ти.

— Слава богу, че не знаеш как да ме лъжеш. — Ръцете му сграбчиха раменете й и устата му се впи в нейната с такава свирепа страст, че Мърси направо щеше да припадне от възбуда. Целият се стегна и бавно, вече без колебание, влезе в нея.

Дъхът й секна. Тялото й нетърпеливо откликна и тя забрави за жената в огледалото, забрави всичко останало, освен празника на сетивата, който Крофт създаваше за нея.

— О, Крофт! — Вкопчи се в него в отчаян опит да го задържи колкото може по-дълго в себе си.

— Сладка моя Мърси — промълви той. Думите прозвучаха като клетва, като молитва и като победен вик едновременно.

Крофт я притисна до себе си и сложи начало на един влудяващо чувствен ритъм.

Мърси беше готова да полети. Копнееше да достигне звезди, които никога не бе докосвала, да прекрачи прага на блаженството. Крофт бе с нея. Вплетени един в друг, двамата се завъртяха в шеметната спирала на чувственото удоволствие.

— Сладка моя Мърси, не издържам вече — дрезгаво от страст прошепна в ухото й.

Вече нямаше място за думи и молби. Бурята на желанието им се изви и ги понесе към невероятния оргазъм, който последва.

Мърси дълго не можа да отвори очи. Крофт лежеше върху нея и тежестта му здраво я притискаше към килима. Тя се усмихна, рисувайки с пръсти малки кръгчета по раменете му. Облегнат удобно върху гърдите й, той се бе извърнал към огледалото.

Мърси не разбра, че наблюдава отражението й, докато случайно не хвърли поглед в тази посока и видя, че очите му са широко отворени и вторачени в нея.

Дари го с дръзка усмивка.

— Хей, защо ме гледате така, господин експерт по бойните изкуства?

— Защото ми харесва.

— Не си спомням да съм ти давала разрешение! — Очите и усмивката на устните й бяха истинско предизвикателство.

— Аз не съм те молил. — Той вдигна глава и бавно се отдели от блесналото й от капчици пот тяло. — Нямаше и смисъл да го правя. Сигурно щеше да кажеш „не“ просто от инат. — Лекичко я целуна по устните. — Божичко, изобщо нямах представа какъв костелив орех ще се окажеш, като Видях онази обява в каталога за „Долината“.

Думите му не бяха просто весела закачка и Мърси го усети. Очевидно в момента той водеше някаква вътрешна борба.

— Щеше ли да има някакво значение?

Той уверено тръсна глава.

— Не. Нищо нямаше да промени. По кое време тръгваме утре?

Мърси замръзна за няколко секунди. Крофт мълчеше. Остана прикован на мястото си, като все така я притискаше с тялото си към килима, изчаквайки отговора.

— Нима ме прелъсти тази вечер, за да ме убедиш да те взема със себе си в Колорадо?

— Не. Щях да те прелъстя независимо дали заминаваше за Колорадо сутринта или не. Толкова силно те желаех. Не си спомням да съм желал някоя по-силно от теб.

Тя погледна нагоре към непоколебимото му лице и му повярва.

— Радвам се — нежно му каза. — Защото и аз не съм имала подобно изживяване досега.

— О, Мърси! Знам, че е така. Прозрачна си като акварел. — Леко се усмихна и я целуна по върха на носа. — По очите ти познах колко шокирана остана, когато за първи път те накарах да погледнеш към нас двамата в огледалото, и усетих как се изненада, когато почти загуби разсъдъка си в обятията ми преди няколко минути.

Тя цялата се изчерви.

— Много се гордееш със себе си, нали?

Зъбите му блеснаха в една от неговите редки хищнически усмивки.

— Сама си си виновна, беше тъй невъздържана, че и слепец би видял колко ти е хубаво.

— Не съм сигурна, че ми се нрави толкова лесно да четеш мислите ми.

— Ще свикнеш. — С лекота се изправи на крака и се наведе, за да вдигне и нея.

— Така ли? — Мърси го измери с поглед.

— Аха. — Нежно докосна ъгълчето на устните й. — С нетърпение очаквам тези няколко дни с теб в Колорадо.

— Искаш да кажеш, че с нетърпение очакваш да омаеш Гладстоун да се откаже от покупката си.

Крофт тръсна глава.

— Не. Нямам никакъв интерес да карам Гладстоун да се откаже от „Долината“.

— Сериозно ли говориш?

— Честна дума. Кълна се, че няма да се опитам да преговарям с Гладстоун.

Страшно й се искаше да му повярва. Едва след като се взря в горещия му поглед, се увери, че може да го стори.

— Добре тогава — рече Мърси, явно взела решение. Крофт пак се усмихна и се наведе да събере дрехите им.

— Знаех, че ще приемеш — каза той и я поведе към спалнята.

Малко по-късно Крофт лежеше до спящата Мърси, вперил невиждащ поглед в сенките на стаята. Вече няколко пъти прехвърляше в главата си едни и същи въпроси, а отговорите все му се изплъзваха. Пак се чувстваше неспокоен и това го притесняваше.

Точно като да се взираш в акварел. На повърхността всичко изглежда кристално ясно. Беше постигнал целта си. Мърси се бе поддала — физически, емоционално и интелектуално. Щеше да замине с нея, за да се срещне с тайнствения колекционер, закупил „Долината на тайните съкровища“ още с появата й в каталога.

Но Крофт не бе доволен от себе си и много добре знаеше защо. Недоволството му бе свързано с начина, по който го бе предизвикала да загуби обичайния си самоконтрол тази вечер. Дотогава всичко се бе движило точно по предначертания от него план. Мърси се бе разтапяла в обятията му, отдавайки му се със сластна, съблазнителна чувственост, която достави огромно удоволствие на Крофт. По дяволите, даже беше повече от удоволствие. Беше като божествено откровение…

Бе възбудила всяка фибра в тялото му и мисълта за това нежно завоевание не можеше да излезе от главата му; искаше да я прикрепи към себе си със здрава верига, да обвърже душата си с нейната.

Няма да злоупотребя с доверието й, бе си казвал по-рано през деня, когато замисляше прелъстяването. Всичко е за нейно добро. Докато лежеше до нея сега, поне имаше честността да потръпне при мисълта как ли би се „зарадвала“ на такова оправдание за буйното любене на пода в собствения й хол. Но това си бе самата истина. Той правеше всичко това, за да я защити.

Но пред себе си призна, че има нужда от емоционалната връзка помежду им, в случай че нещата в Колорадо се объркаха. Привързаността й би могла да се окаже от решаваща важност. Дори би могла да спаси живота й.

Крофт беше наясно, че няма да може да убеди Мърси да не заминава заради книгата. При това положение нямаше друг избор, освен да отиде с нея, за да се срещне с Гладстоун. Някой трябваше да се грижи за нея, в случай че Гладстоун се окажеше човекът, който би трябвало вече три години да е сред мъртвите. А и Крофт знаеше, че е необходимо да бъде въведен по някакъв начин в дома на Гладстоун, ако иска да разкрие истината.

Всичко бе взаимосвързано.

Прелъстяването тази вечер беше нужно, както и всичко останало в плановете му. Той се примири с тази мисъл, въпреки че имаше известни съмнения дали Мърси би приела нормално всичко, ако знаеше цялата история.

Не, не угризения на съвестта го държаха буден тази вечер.

Това, което гонеше съня от клепачите му, бе съзнанието, че в крайна сметка не бе съумял да контролира изцяло собствените си реакции, когато се любеха. Беше се увлякъл от зашеметяващо изкусителния начин, по който Мърси откликваше на ласките му. Беше го направила свой пленник, макар да си казваше, че именно той я бе завладял.

В крайна сметка не бе успял да изиграе ролята на хладнокръвен прелъстител, който владее положението през цялото време, от началото до края.

Самият той се бе оказал прелъстен.