Боби Смит
Дамски пасианс (5)

Четвърта глава

Първото нещо, което Бен направи сутринта, беше да намери Бранди. Искаше да се увери, че е добре.

— Ще закусиш ли с мен? — покани я той, след като тя отговори на почукването му.

— Това е най-доброто предложение, което получавам тази сутрин.

Те често закусваха заедно и тя се радваше на компанията му.

Запътиха се към трапезарията и се настаниха на една отдалечена маса, за да могат да разговарят.

— Снощи свалих Джаксън на брега.

— Знам. Чух.

— Така ли?

Тя кимна.

— Не можех да заспя, затова излязох късно през нощта на палубата, за да подишам малко свеж въздух.

— Съжалявам за това, което си чула. Той беше един грубиян, с когото трябваше да се справя.

— Благодаря ти, че ме защити. — Погледът й срещна неговия през масата.

— Трябваше да си получи заслуженото, заради теб — каза мрачно Бен. — Не исках да оставя и капка съмнение в съзнанието му за това, че си истинска лейди.

— От това, което чух, ти беше убедителен!

— Някои хора не разбират, като им говориш на прост английски език. Тогава трябва да го подсилиш с малко действия.

— Да се надяваме, че повече няма да налетим на господин Джаксън.

— И за мен би било добре. Но ти внимавай — предупреди я той. — Наоколо има много опасни мъже от типа на Джаксън. Той беше просто един тъп, злобен пияница. Няма съмнение, тази сутрин вече е съвсем изтрезнял и съжалява за всичко, което каза и направи. С другите трябва да внимаваш. Помни това.

— Ще го имам предвид. Последното нещо, което искам, е да пострада някой.

Бен знаеше, че не й е лесно, особено когато възникваха ситуации като снощната, и се възхити от начина, по който тя се държа.

Свършиха закуската и Бранди придружи Бен до командния мостик.

 

 

Марк съжаляваше за късното нощно запиване повече от Рейф, защото Джейсън и Мери, заедно с Луиза, стояха на вратата на каютата му с грейнали лица рано сутринта, понеже искаха да закусват с него. И тъй като си беше съвестен баща, той се измъкна от удобното легло, за да се присъедини към тях.

След закуска те излязоха на палубата, за да се поразходят. И точно тогава Джейсън забеляза капитана. Очите на момченцето широко се отвориха, когато разбра, че това е човекът, който командва парахода. Без да дочака одобрението на баща си, то веднага се втурна към униформения мъж, който разговаряше с една дама.

— Вие ли сте капитанът? — попита то, като гледаше със страхопочитание униформата и осанката му.

Бен вече беше видял тичащото към него момче и доста преди то да дойде, спря да говори с Бранди, за да се обърне към детето.

— Ами да, аз съм. Капитан Бен Роджърз на вашите услуги. А вие сте?

— Аз съм Джейсън — отговори момчето с приповдигнат дух от това, че се е запознал с истински жив капитан. — Никога досега не съм се срещал с капитан. Вие ли управлявате парахода и всичко останало?

— Имам речни пилоти, които ми помагат. Любимото ми занимание е да разговарям с пасажерите си и да правя всичко необходимо за доброто им прекарване на борда. При теб как е?

— Добре е, сър! Вашият параход е страхотен.

— Радвам се, че ти е харесал. — Бен се забавляваше от искреността на момчето.

— Капитан Роджърз, извинявайте, ако момчето ви досажда — каза Марк, като дойде до сина си. — Здравейте, госпожо — поздрави Марк жената, с която се размина, но спря и отново я погледна. — О, добро утро, госпожице Бранди.

— Добро утро, господин Лефевър. Как сте днес?

Тя се усмихна. Позна в малкото момиченце онова, което Рейф беше спасил в Начез.

— Много сме добре — отговори Марк. — Хайде, Джейсън, капитанът има да върши много работи.

— Не, не, всичко е наред. Мислех си, че Джейсън би желал да разгледа мостика. Ти какво ще кажеш, млади момко?

— Може ли? — Джейсън жадно погледна баща си за одобрение.

— Вие няма да имате нищо против, така ли? — Марк не искаше да притеснява капитана, защото подозираше колко е зает.

— За мен би било удоволствие. Защо не се присъедините и вие? Бранди?

Бранди отклони поканата:

— Мисля да поседя на палубата и да почета известно време. Вие се наслаждавайте на разходката.

— Беше ми приятно пак да се видим — каза Марк искрено. Той имаше смътен спомен за пиянския си разговор с Рейф снощи. Като че ли беше му казал, че Бранди е идеалната съпруга. Като я гледаше сега, облечена като южняшка лейди, той усети, че е бил прав. Красотата й беше естествена. Изведнъж разбра, че Бранди е нещо повече от комарджийка.

— Луиза, ще се върнем с Джейсън след няколко минути.

— Разбира се, сър. Ние с Мери ще се забавляваме.

— Значи ти си хубавата Мери? — отбеляза Бранди, прикляквайки пред момичето, което заемаше такова почетно място в душата на Рейф Морган.

— Мери, тази приятна дама е госпожица Бранди. Кажи „здравейте“! — запозна ги Марк, преди да последва Джейсън и Бен към мостика.

Мери се втренчи в Бранди с оценяващ поглед, като че ли надничаше направо в сърцето и душата й.

— Вие също сте много хубава и добра — заяви тя.

— О, благодаря ти. И ти си такава. Никак не е чудно, че кръстникът ти има такова високо мнение за теб.

— Вие познавате чичо Рейф?

— Снощи се запознах с него.

— Той е прекрасен.

— Той чувства същото и към теб.

Мери засия при тези думи.

— Искам да се омъжа за него, като порасна, но чичо Рейф се смее и казва, че е твърде стар за мен.

— Значи чичо ти не е женен?

— Не е. Папа казва, че чичо Рейф не иска да се жени, но ако той наистина реши да се жени, вероятно ще е за мен.

— Защо не иска да се жени? — Тази новина я изненада. Рейф Морган можеше да има която жена си поиска.

— Не знам — отговори простичко момиченцето. — Мисля, че е хубаво да си женен.

— Аз също мисля така. Мери, току-що се канех да отида в каютата си, за да взема една книга за четене. Искаш ли да седнеш с мен на палубата? — Бранди погледна за одобрение Луиза и остана доволна, когато гувернантката се усмихна и кимна.

— Имаш ли хубави книги с картинки? — попита Мери.

— Разбира се, че имам. Обичаш ли книгите?

Мери кимна.

— Моят папа много ми чете, като сме вкъщи. Забавно ми е да разглеждам картинките и да научавам значенията на думите.

— Чакай тук с гувернантката си, а аз ще видя какво имам в каютата си, което да ти хареса. Ей сега ще се върна.

Мери и Луиза седнаха на два стола на палубата, за да чакат завръщането й.

— Намери ли нещо? — попита Мери, когато Бранди се върна след малко.

— Имам една, която мисля, че ще ти хареса.

Бранди взе един стол и седна до Мери. Започнаха да разлистват страниците на книгата. Тя беше любимата на Бранди — илюстрирана детска библия, подарък от майка й, когато Бранди беше на годините на Мери. Носеше я навсякъде със себе си.

— Моят папа казва, че сега мама е ангел.

— Майка ти е в рая?

Мери кимна в отговор на учудването на Бранди.

— Тя умря миналата година. Като че ли беше толкова отдавна. Понякога даже не си спомням как изглеждаше.

— Разбирам.

— Наистина ли?

— Да, моят баща почина, когато бях много млада. От тогава живея само с майка си, но понякога той много ми липсва.

— И на мен биха ми липсвали папа и чичо Рейф, ако нещо се случи с тях. Обзалагам се, че се чувстваш много самотна.

— Да, имам такива дни, но майка ми все още е жива.

— Майките са добри.

— И аз така мисля. Моята е една от най-добрите, които познавам.

— Ти смяташ ли да ставаш майка?

— Няма да е скоро — отговори Бранди, потискайки усмивката си от невинността във въпроса на Мери. — Ще дойде ден, когато ще ми се иска, но първо трябва да се влюбиш и да си намериш съпруг, преди да станеш майка.

— Да, понякога нещата са много сложни, нали?

Тя звучеше така зряло, че Бранди наистина се засмя този път.

— Уверена съм, че не е толкова ужасно, колкото изглежда. Ти си още толкова малка, имаш много време, докато се сбъднат мечтите ти.

— А ти много ли мечтаеш?

— Имаше и такова време. Точно снощи разговарях с капитан Бен за това, как съм мечтала да живея в голяма къща с плантация, когато бях малка.

— И не мечтаеш вече за това?

— Не, вече престанах. Освен това сега работя с капитан Бен и свикнах повечето време да живея на парахода. Това вероятно ми е по-забавно, отколкото да съм в голяма къща.

Очите на Мери заблестяха.

— Ти живееш на парахода? О, това е много забавно. Пътуваш до различни места и се срещаш с много хора.

— Да, така е — съгласи се Бранди.

Малко по-късно мъжете се върнаха.

— Мери! Капитан Бен ни покани да се храним с него на неговата маса!

Мери се впечатли.

— Може ли да дойде и госпожица Бранди? Тя е много приятна. Харесва ми.

— Разбира се, че може — отговори Марк.

Бранди се развълнува от това как естествено я възприема момиченцето, както и от бързото съгласие на Марк тя да се присъедини към тях.

— Ще се радвам да съм с капитан Бен — каза закачливо тя.

— За мен е чест да красиш масата ми по всяко време — каза Бен. — Ще се видим всичките довечера.

 

 

— Чичо Рейф! Капитанът ни покани на вечеря. Ти искаш ли да дойдеш? — пламенно го попита Джейсън, като го видя да идва на палубата малко по-късно.

— Ти се запозна с капитана, така ли?

Джейсън с вълнение му разказа за обиколката на мостика заедно с Бен. Рейф се зарази от ентусиазма му и се съгласи да се присъедини към тях.

— Изглежда е хубаво да си поспиваш до късно — отбеляза Марк пред Рейф, след като гувернантката беше отвела децата да играят.

— Аз се събудих много по-рано от теб — възрази му Рейф. — Снощи на палубата стана някаква бъркотия. Капитанът сваляше Джаксън на брега и нещата се развиха малко грубичко. — Той му разказа какво се беше случило с пияницата. — След това се натъкнах на Бранди. И тя беше чула всичко.

— Сигурно й е било тежко.

Рейф сви рамене:

— Тя си е избрала тази работа. Никой не я е карал насила да я приеме.

— Това наистина е доста вярно, но виж какво ще ти кажа. За едно нещо бях прав.

— За какво?

— У Бранди има нещо повече от това, което се вижда. Тази сутрин тя беше с капитана и изглеждаше като истинска лейди. Облечена подходящо, тя може да обърка всекиго. О, и освен това, тя ще вечеря заедно с нас довечера.

Рейф не каза нищо. Спомни си с какво високомерие беше отказала предложението му да я придружи до каютата й снощи. Вечерта щеше да стане интересна.

 

 

Беше се стъмнило, когато сервираха вечерята. Джейсън се нареди да седне от дясната страна на Бен и сега се пъчеше от гордост. Бен реши, че младежът е интересен събеседник, и отговаряше на множеството му въпроси с търпение и добродушие.

Тази вечер Бранди положи особени грижи за облеклото си. Тя подбра подходяща скромна дълга рокля, която щеше да се приеме добре от капитана и гостите му. Докато пресичаше залата, за да отиде до масата на Бен, мъжете се обръщаха да я изгледат, а почтените жени съскаха като котки изпод ветрилата си.

— Добър вечер, Мери… Господа — поздрави ги тя, като стигна масата.

Рейф, Марк и Бен станаха, а капитанът издърпа един стол за нея от другата си страна.

— Здравей, Бранди — каза той.

— Здрасти, госпожице Бранди — изчурулика Мери, радостна, че пак вижда новата си приятелка. — И чичо Рейф ще се храни с нас тази вечер.

Бранди беше усетила присъствието на Рейф още с влизането си в трапезарията.

— Добър вечер, господин Морган — каза тя с хладен тон. Погледът й бързо се плъзна по него, за да се фокусира върху Марк. — Добър вечер, господин Лефевър.

— Моля те да ме наричаш Марк — настоя той. — Радвам се, че реши да си присъединиш към нас.

— Добър вечер, Бранди — каза Рейф с оценяващ блясък в очите си, втренчил поглед в нея през масата. Не можеше да се отрече красотата й. Тази вечер тя беше по-хубава от всички останали жени.

Мъжете седнаха и яденето им беше сервирано. Разговорът се водеше за общи неща, Мери обсеби Бранди, а Джейсън непрекъснато разпитваше капитана какво се прави на един параход.

Рейф наблюдаваше Бранди и Мери. Остана впечатлен от нейния интерес към момиченцето. Повечето жени, с които беше имал работа, отделяха малко внимание на деца. Те бяха по-загрижени за последната мода и клюките. Смятаха дечурлигата за досадна и шумна тълпа. Рейф трябваше да признае, че и той беше мислил така, докато не се появиха на бял свят Джейсън и Мери. Сега намираше тяхната младежка честност и темпераментност много повече за предпочитане пред фалша в социалното му обкръжение.

Джейсън най-сетне изчерпа въпросите си към Бен. Сервираха десерта. Появи се Луиза, за да заяви, че е време да отведе децата. Когато най-сетне на масата останаха само възрастните, дойде ред и на Марк да зададе въпроса, който се въртеше в главата му през цялото време.

— Капитан Роджърз, как се запознахте с Бранди?

— Бранди и майка й ми спасиха живота преди много години и аз винаги ще съм им задължен. — Той продължи да им разказва за обстоятелствата на запознанството им.

— Но как Бранди реши да играе на комар тук на „Гордостта на Нови Орлеан“? Чия беше идеята — ваша или нейна?

— Моя беше — каза му Бранди. — Аз помолих Бен преди около девет месеца да плавам с неговия параход. Той отначало не се съгласи.

Марк се изненада от това разкритие и изгледа Бен.

— Вие не сте я искали? Но това е била такава удачна идея! Така положително могат да се привлекат повече пасажери.

— Точно такива бяха и нейните доводи, но аз се безпокоях да не би да възникнат ситуации като снощната с Джаксън — обясни той замислено. — Накрая Бранди успя да ме убеди, че всичко ще бъде наред, и до този момент съм съгласен с нея. Идеята беше прекрасна.

— Но защо ви трябва да играете на комар на един параход? — обърна се Марк към Бранди.

— Здравето на майка ми се влошаваше и трябваше да намеря начин да печеля повече пари, за да се издържаме. Научих се да играя на карти още като малка. Бен ми е приятел и знаех, че ще съм в безопасност на неговия кораб. И тогава го попитах дали ще ми даде шанс да докажа себе си.

— Ако майка ви е чак толкова болна, защо не сте с нея? — отсече Рейф, съмнявайки се в историята й.

Бранди бе обзета от вина, а с нея дойде и неизбежният гняв — гняв към самата себе си заради положението, в което се оказа, и гняв към него за това, че я разпитва за мотивите й. Как се осмелява той така арогантно да пита за решенията й?

— Ние двете сме сами на този свят. — Тя стана с достойнство. — Ще ме извините, нали?

Тя се отдалечи, преди някой да може да каже нещо. Мъжете едва успяха да станат на крака, когато тя префуча вън от помещението с високо вдигната глава.

Бен погледна Рейф.

— Не одобрявам, когато обиждат Бранди. Нямате представа какъв е животът й, затова ви препоръчвам да се въздържате от преценка за нея. Лека нощ господа. — Бен стана и напусна масата.

Марк хвърли заклеймяващ поглед към Рейф.

— Не мога да повярвам, че ти беше този, който й каза това.

— Аз само попитах защо не е заедно с болната си майка.

— Тя вече беше казала, че трябва да припечелва за прехраната и на двете. Жените, които ние познаваме, имат или бащи, или съпрузи, които да се грижат за тях. А Бранди няма, така че ако тя не работи за издръжката им, кой ще го прави?

— Че защо не вземе просто да се омъжи? Може да има всеки мъж, когото поиска — отговори предизвикателно Рейф.

— Може би и тя, както и един човек, когото познавам, не иска да се жени — върна му го Марк.

Рейф се намръщи.