Боби Смит
Дамски пасианс (13)

Дванадесета глава

Клер Патерсън стоеше на прозореца на малкия си офис в „Уелингтън Гърлз Академи“, загледана в оживената градска улица долу. Имаше толкова много хора в този град с толкова много места, където може да се отиде и да се направят толкова много неща. Но ето, че завършваше още една учебна година… а тя какво беше постигнала? Вярно е, беше помогнала на още един клас млади жени да придобият изтънченост и грация. Беше ги вдъхновила да четат, пеят и свирят на музикален инструмент. Беше ги консултирала, когато те имаха грижи, беше изсушавала сълзите им, когато бяха с разбити сърца, и беше ги приветствала, когато имаха успехи. А сега учебната година почти беше свършила, както през последните осем години, и тя отново оставаше сама.

Клер с въздишка се обърна от прозореца и отиде на бюрото си. Започна методично да изпразва чекмеджетата, както беше правила миналата и по-миналата година. Учебните й часове бяха свършили. Тя обожаваше да работи с момичетата, Господ знаеше как обожава това, защото без ученичките й животът й беше лишен от смисъл. Но имаше дни, като днешния, когато тя не можеше да не си спомни, че беше едно от онези млади и щастливи момичета, завършващи Уелингтън.

Животът на Клер не беше щастлив. Парите не бяха проблем за нея, защото родителите й я бяха осигурили, преди да починат. Тя прекарваше повечето време в помощ на другите и с удоволствие правеше това. Днес беше един от тези дни, в които тя желаеше да направи нещо вълнуващо и да й се случи нещо авантюристично. Времето навън беше чудесно — слънчево и светло. Беше идеален ден за пикник или езда извън града, но не беше забавно сама да си правиш пикник или сама да яздиш. А тя беше сама.

Почукването на вратата прекъсна мислите й.

— Да? Кой е?

— Госпожица Кейвъндиш — обяви нейната директорка, когато влезе в стаята. — Искам просто да ти благодаря за още една прекрасна учебна година и да ти пожелая чудесна лятна ваканция.

— О, благодаря ти — отвърна Клер. Тя истински харесваше директорката си. — Ще те видя ли наесен?

— Разбира се. През август ще ти изпратя новата учебна програма. Пожелавам ти хубаво лято, Клер.

— Благодаря ти.

Госпожица Кейвъндиш изчезна през вратата, за да потъне във вихрушка от дейности, и Клер пак остана сама. Усмихна се замислено на мрачното си настроение, събра си вещите и тръгна към дома. Огледа за последен път малкия си кабинет — стените — голи, плотът на писалището — празен — и затвори тихо вратата зад себе си.

 

 

— Имам един интересен проблем, за който се надявам, че можете да ми помогнете — каза Марк на Сюзан и Роджър Дейвидсън същия следобед, докато седяха на чаша чай в гостната стая на обширния им дом на площад „Лукас Плейс“ в Сейнт Луис. Беше пристигнал там с децата преди няколко часа. Сега, когато беше преминало първоначалното вълнение от срещата, можеше да говори с тях за компаньонка за Бранди.

— За какво става въпрос? — попита Сюзан с готовност и желание за направи всичко за Марк. Тя го обожаваше още от първия ден, когато Жанет го доведе вкъщи, и се радваше на близката роднинска връзка, която се беше създала между тях и се бе запазила през изминалите години.

— Спомняш ли си моя приятел Рейф Морган?

— О, да. Той е един много приятен млад човек — каза одобрително тя.

Марк разказа за Рейф и Бранди, като отбеляза, че ухажването им е било като вихрушка и те двамата са лудо влюбени един в друг.

— Искат да се оженят, докато са в града, но той трябва да е уверен, че репутацията й ще остане ненакърнена. Налага се да наеме подходяща компаньонка, някоя, която да я научи на по-фините положения в етикецията. Познавате ли жена, която да се справи с такава задача? Или поне да ме насочите къде да потърся.

— О, това е толкова романтично! — каза Сюзан с усмивка, поглеждайки съпруга си. Лицето й доби замислен вид, докато тя преценяваше възможностите. Очите й светнаха, като се сети за решението на проблема на Марк. — Ама разбира се! Роджър… какво ще кажеш за Клер?

Той се усмихна одобрително, когато тя спомена името на най-добрата приятелка от детинство на Жанет.

— Клер е идеалният вариант — съгласи се той. — Марк, ти би трябвало да си спомниш за Клер Патерсън. Тя беше една от приятелките на Жанет от „Академи“. Струва ми се, че си я виждал няколко пъти. Знам, че тя беше на вашата сватба.

Марк сбърчи чело.

— Името ми звучи познато, но не си спомням как изглежда тя.

— Клер никога не е била красавица. Тя е твърде висока и слаба. Косата й е кестенява и носи очила.

От начина, по който Марк погледна Сюзан, стана ясно, че си спомня.

— Спомням си я. Тя беше мълчалива и никога не изпъкваше. Жанет я харесваше и мисля, че те си кореспондираха често, след като ние се оженихме.

— Клер е забележителна млада жена. Макар че си остана стара мома. Сега тя преподава в „Академи“, но тъй като учебната година свършва, няма да има проблем. Да й изпратя ли бележка от твое име днес следобед?

— Това би било чудесно — каза Марк, доволен, че може би ще са в състояние да решат проблема така бързо и лесно. Той се отпусна. Беше му приятно да е в компанията на Дейвидсънови. След смъртта на Жанет те се бяха виждали само два пъти и сега беше добре, че отново са заедно.

 

 

Клер се беше разположила в гостната си стая и четеше книга, когато на вратата се почука. Тя не очакваше никого и й стана любопитно, когато прислужницата й Дела влезе и й подаде писмото.

— От Дейвидсънови е — обяви Дела. — Слугата, които го донесе, ще почака за вашия отговор.

— Дейвидсънови? — повтори Клер малко учудена. Взе плика и бързо го отвори. Прочете съдържанието му веднъж, после още веднъж. — Кажи му, че с удоволствие приемам поканата им за вечеря. Ще пристигна точно в шест часа.

Дела излезе, за да предаде отговора, а Клер хвърли бърз поглед към часовника. Разбра, че е по-добре да започне да се приготвя, ако смята да е навреме за вечерята.

 

 

— Клер! Заповядай! Толкова ми е драго пак да те видя — приветства я Сюзан, докато нейната прислужница я въвеждаше във фоайето.

— Госпожо Дейвидсън, и аз се радвам да ви видя. Толкова се развълнувах, като получих писмото ви днес следобед. Такава чудесна изненада е да имам вест от вас.

— За мен е удоволствие, повярвай ми. Имаме да говорим за толкова много работи.

Клер не очакваше това. Сърцето й прескочи, а дъхът й спря в гърлото. Тя можеше само да се моли на Бога, че изражението на лицето й не издаде това, което наистина чувстваше, когато застана лице с лице срещу Марк Лефевър в салона на Дейвидсънови.

Марк стоеше до камината и разговаряше с Роджър, когато Клер влезе в стаята заедно със Сюзан. Той вдигна очи и веднага я позна, защото тя не се беше променила през деветте години, които бяха изминали от предишната им среща. Тя беше висока, слаба жена с кестенява коса, навита на кок. Носеше очила с метални рамки и бе облечена в обикновена тъмносиня рокля. Тя беше олицетворение на строгата стара мома и Марк веднага разбра, че Сюзан и Роджър не са сбъркали. Клер би била идеална компаньонка за Бранди.

— Добър вечер, Клер — каза той, като се обърна и я приветства с усмивка. — Отдавна не сме се виждали.

— Марк…? — Тя се надяваше гласът и да прозвучи естествено и да не издаде това, което чувстваше. Пред нея стоеше Марк — такъв, какъвто беше последния път, когато го беше видяла — в деня на бракосъчетанието му с Жанет. Спомените нахлуха в главата й и тя се бореше да ги подреди. Това беше преди девет години… девет дълги години. Клер на никого не беше казвала какво чувства към този мъж. Той беше толкова далеч от нея. Жанет го обичаше, както и той нея. Чувствата на Клер нямаха значение, но тя не можеше да ги спре.

Беше се влюбила в него още първия път, когато го видя на един бал. Той беше всичко, което тя си мечтаеше да има в един мъж — красив, интелигентен и любезен. Вечерта те изтанцуваха един валс и тя окончателно си загуби сърцето по него. Но той никога не узна, защото много скоро след това в залата влезе величествено Жанет.

Тя беше и красива, и остроумна, и очарователна — дамата на Сейнт Луис за този сезон. Всички мъже в града й правеха предложения за женитба, но Марк беше мъжът, в който Жанет се влюби, Марк беше този, чието предложение тя прие. Клер им се радваше и се опита никога вече да не мисли за чувствата си към Марк. Затова сега се сепна, като го виждаше пред себе си, и в сърцето й нахлуха отдавна погребаните й чувства.

— Радвам се да те видя отново. Благодаря, че дойде — каза Роджър, като излезе напред, пое ръката й и я целуна по бузата.

Тя откъсна погледа си от Марк, за да се обърне към бащата на Жанет:

— Благодаря, че ме поканихте. Беше чудесна изненада, особено след толкова време.

Настаниха се на дивана и започнаха да говорят за общи неща.

— Как са децата ти, Марк? Сигурно им е трудно без майка — каза съчувствено тя.

— Времето минава много трудно за всички ни, но нещата постепенно се подреждат. Джейсън вече става един истински млад мъж, а Мери… — той направи пауза, поглеждайки към тъщата си.

— Мери много прилича на майка си — додаде Сюзан с усмивка.

Клер тихо се засмя. Тя си спомни какво любопитство към всичко беше изпитвала Жанет, как постоянно задаваше въпроси, с които затрудняваше околните, как винаги търсеше удоволствието от живота.

— Мери трябва да е чудесна.

— Така е — каза дрезгаво Марк. — Децата вече са си легнали, но ние смятаме да останем в града за една седмица и съм сигурен, че ще имаш възможност да ги видиш, преди да си тръгнем.

— Много бих искала.

Слугата обяви, че вечерята е готова, и те се преместиха в трапезарията.

Клер се чудеше защо е поканена. По време на вечерята, докато те говореха за всичко, което се беше случило през изминалите години, нейното богато въображение я караше да си мисли, че тя наистина е липсвала на Марк и той е мечтал да я види отново. Но логичната, рационална Клер знаеше, че не е така, и тя се отказа да подхранва фантазията си. Бе поканена поради някаква друга причина; те просто още не бяха стигнали до момента, в който да й я кажат.

Най-сетне, когато беше сервиран десертът и Клер им разказваше истории за ученичките си, Сюзан започна:

— Клер, нуждаем се от твоята помощ или, по-скоро, Марк се нуждае от нея.

Погледите им се срещнаха през масата и тя се чудеше какво би могъл да иска той от нея.

— На теб ти трябва моята помощ? — попита тя малко недоверчиво. Не можеше да си представи защо Марк ще се нуждае от нея.

— Сюзан и Роджър ми препоръчаха да говоря с теб — започна направо той.

При тези думи сърцето й почти спря. Не той самият беше се сетил за нея; Дейвидсънови бяха тези, които са му споменали.

— Търся компаньонка и те решиха, че ти си идеалната. Сега разбирам защо — каза той, искайки по този начин да й направи комплимент, без да разбира колко жестоко е постъпил.

— На теб ти трябва учителка за децата и искаш да наемеш мен, така ли?

— О, не… — намеси си Сюзан. — Много по-интересно е. Марк, разкажи й цялата история.

За какво говорят те? Клер огледа седящите на масата.

— Боя се, че нещо не разбирам.

Марк й разказа историята с Бранди.

— Тя е чудесно момиче, но има нужда от малко уроци по държане в обществото. Бихме искали ти да се заемеш.

— Нима? — Клер хвана ръцете в скута си, придавайки си вид на учтива заинтересованост.

— Рейф е готов да плати щедро. Ти може да си им нужна няколко месеца. От теб ще се иска да ги придружиш обратно в Начез. Би ли проявила интерес?

Клер не знаеше да се смее ли, или да плаче. Беше доволна, че се беше преборила с наивната си фантазия. Марк определено не я искаше до себе си. Той искаше да наеме Клер учителката.

— Кажи ми нещо повече за Бранди.

— Тя е на около двадесет години, струва ми се. Много е умна и съм сигурен, че ще е добра ученичка. Нуждае се от съвети за това как да управлява къщата на плантацията, както и по отношение на други по-фини неща, свързани с представянето в обществото.

Клер кимна и замълча за известно време. Беше си мислила, че Марк е напуснал живота й завинаги. Беше си помислила, че вече никога няма да го види. А ето, че сега… Тя замислено поклати глава. Днес по-рано беше пожелала да й се случи нещо вълнуващо и ето, че стана. Ако се наемеше с тази работа, щеше да пътува, да се среща с нови хора и да бъде близо до Марк. Знаеше, че той никога нямаше да погледне романтично на нея. Не можеше да се сравнява с Жанет. Но по този начин поне ще бъде близко до него за известно време.

— Съгласна съм — отговори убедено тя, без да има нужда да се замисля повече. — Кога бихте желали да започна?

— Може да се срещнем с Рейф и Бранди в хотел „Плантърз Хауз“ утре сутринта — удобно ли е за теб?

— Да.

През останалата част от вечерта Клер се чувстваше като в мъгла. Никога през живота си не беше се заемала така импулсивно с някаква работа и тя се удиви на себе си колко спокойно я прие. Докато лежеше в леглото си тази нощ, опитвайки се да заспи, тя се чудеше какво наистина я беше накарало да каже „да“.

Но знаеше какъв е отговорът.

Това беше Марк. Дори и само за кратко време, тя щеше да бъде близо до него, ще слуша смеха му, ще разговаря с него, ще го обича… от разстояние.

 

 

Рейф проучваше Клер с явен интерес. Тя беше дошла в апартамента, който той беше наел за Бранди, сутринта точно в девет часа, както беше казал Марк. Беше облечена строго, а косата й беше свита на кок. Рейф не можеше да каже млада ли е, или стара, но със сигурност знаеше, че тя изглежда като истинска учителка, точно каквато се надяваше да наеме.

— Марк ми разказа за вас, госпожице Патерсън, и след като се срещнахме тази сутрин, разбирам, че е говорил самата истина.

Клер остана доволна, но погледна Бранди, младата жена, с която й предстоеше да работи.

— А вие, госпожице О’Нийл. Не бих искала да поема отговорността да бъда ваша компаньонка без вашето съгласие. Ако чувствате, че ще има някакви трудности между нас двете, сега е моментът да кажете.

Бранди беше мълчала по време на срещата с Клер. Тя слуша внимателно, когато Рейф зададе няколко въпроса на Клер, свързани с произхода й и опита й като учителка. Намери жената за интересна. Не беше повърхностна, превзета госпожица. Виждаше се от начина, по който се държеше с Рейф. Тя срещна погледа на Клер и видя в дълбочината му доброта.

— За мен ще е голямо удоволствие да ми бъдете компаньонка.

И Марк, и Рейф се усмихнаха.

— Значи въпросът е уреден — каза Рейф. — А сега, за заплатата ви…

— Сигурен съм, че ще бъдете повече от щедър — реагира Клер. Наистина, парите слабо я интересуваха. Вълнението й беше твърде голямо, за да се безпокои за такова земно нещо. Тя не знаеше какво я чака в бъдещето, но се надяваше то да се окаже пълно с повече приключения, отколкото животът, който беше водила досега.

— Кога ще започнем?

— Още днес, ако можете. — Рейф искаше Бранди да е настанена в безопасност в хотела. — Наел съм този апартамент за вас и Бранди. Моят е от другата страна на коридора.

— Боя се, че това уреждане на нещата не ме удовлетворява — заяви Клер, предизвиквайки изненадани погледи от страна на Рейф, Бранди и Марк. Тонът й не търпеше възражение. — Бранди ще се нанесе в моя дом, до женитбата.

— Сигурна ли сте, че искате това? — попита Марк.

— Разполагам с достатъчно стаи. Това е единственият начин да запазя репутацията на госпожица Бранди. — Тя погледна Бранди. — Ако багажът ви е тук, можем да тръгнем.

— Имам няколко неща, които трябва да взема от парахода. Трябва да се сбогувам и с Бен. Мога да бъда във вашия дом следобед.

— Ще ви чакам към един часа. — Клер й даде адреса си.

— Ще дойда.

— Освен това на вас ще ви трябва нов гардероб.

— Поръчайте всичко, от което тя се нуждае — заяви Рейф.

— Сигурен ли си? — Бранди му хвърли изненадан поглед.

— Ти ще ставаш моя съпруга. Искам да имаш всичко, което желаеш.

— Благодаря ти. — За момент Бранди беше трогната от неговата щедрост, но бързо осъзна мотивите му. Той не искаше тя да го постави в неловко положение. Трябваше да е красива, когато са пред хората, затова той беше готов да плати колкото трябваше, за да бъде гардеробът й безупречен. Щяха да превърнат външния й вид в блестящ пример за деликатна южняшка женственост.

— Значи първото нещо, което ще направим този следобед, ще бъде да посетим шивачка. Довиждане дотогава. — Клер си тръгна, защото знаеше, че има да свърши безброй неща, преди Бранди да се настани в нейния дом.

— Е, ти какво мислиш? — Рейф попита Бранди веднага щом Клер си отиде.

— Мисля, че Клер и аз ще се разберем прекрасно — усмихна се тя. — Мога да заявя, че не бих я накарала да се сърди. Тя изглежда забележителна. Обзалагам се, че е чудесна учителка.

— Аз се връщам при Дейвидсънови — каза Марк. — Ако ви потрябвам, просто изпратете съобщение. Знам, че Рейф има среща след един час. Да закарам ли Бранди на парахода? — попита той.

— Благодаря ти, Марк.

Марк излезе в коридора, за да даде възможност на Рейф и Бранди да останат за миг насаме.

— Доволен съм, че одобри Клер. Исках да намеря жена, която да не те притеснява.

— Мисля, че ще се разбираме.

— Да планираме ли вечерята за осем часа довечера?

— Да, ще бъда готова.

 

 

Бен седеше в каретата до Бранди, когато те се упътиха за дома на Клер Патерсън.

— Ти сигурна ли си, че такова уреждане на нещата е удовлетворително за теб? Нали знаеш, не е късно да се откажеш — каза той със сериозен вид.

— Бен, ти си толкова мил. — Тя му хвърли поглед от дъното на душата си. — Но Рейф и Марк са уредили всичко. Ще бъда в много добри ръце. Клер Патерсън е учителка в престижно училище за момичета тук, в Сейнт Луис.

— И тя ти допадна? Така ли?

— Да така е. Ти сам ще се убедиш, като я видиш. Ще се почувстваш също като мен.

— Бих желал да не заминавам утре.

— Аз също бих желала да останеш. Ще бъде добре да си на бракосъчетанието, но то ще е най-рано след седмица.

— Трябва да изтегля парахода и да се насоча нагоре по течението на реката. Ще минат три седмици, преди да се върна отново в Сейнт Луис. Пази се, внимавай, чуваш ли ме? Ще се безпокоя за теб, докато не те видя отново.

— Благодаря ти, Бен. Не знам какво бих правила без теб — тя му се усмихна сладко, но и с горчивина, защото знаеше, че нищо няма да е вече така, след като веднъж се разделят.

— Ти ще се справиш отлично без мен. Ти си от оцеляващите, Бранди — каза й той уверено.

В този момент каретата намали ход и спря пред къщата на Клер. Бен огледа дома, където Бранди щеше да отседне. Той беше в добър квартал и представляваше двуетажна тухлена сграда, която изглеждаше добре поддържана. Той я придружи до вратата и почака, докато някой отговори на почукването. Не би оставил Бранди сама, преди да е говорил с Клер Патерсън.

— Бранди. Ти си съвсем точна — поздрави я Клер, като отвори вратата.

— Здравей, Клер. Искам да те запозная с моя приятел, капитан Бен Роджърз. Бен, това е Клер Патерсън, моята компаньонка.

Те си размениха любезности.

— Исках да се уверя, че Бранди ще дойде тук цяла и невредима. Също така исках да се запозная с вас.

— Радвам се, че дойдохте. Всеки приятел на Бранди е и мой приятел.

Бранди си отдъхна, че те изглежда си допаднаха един на друг. Когато Клер влезе вътре, за да ги остави да си вземат довиждане, Бранди се обърна към приятеля си със сияйна усмивка.

— Казах ти, че ще я одобриш.

— Впечатлен съм. Твоята госпожица Патерсън изглежда изключителна лейди. Сигурна ли си, че всичко ще е наред с теб?

— Сигурна съм.

— Е, най-добре ще е да се връщам. Ти просто трябва да ми изпратиш писмо, ако ти потрябвам — по всяко време, на всяко място.

— Непременно ще го направя. Благодаря ти, че ме придружи, Бен.

Той бързо я прегърна и я целуна по бузата.

Усмивката и беше тъжна, когато тя се сбогува с приятеля си. Гледа го как си отива, после се обърна и влезе в къщата, готова да се срещне с бъдещето си.