Боби Смит
Дамски пасианс (24)

Двадесет и трета глава

Балната зала в дома на Марк беше препълнена с приятели, доброжелатели и немалко момичета с разбити сърца; всички те очакваха появата на младото семейство. Новината за неочаквания брак на Рейф се беше разнесла бързо и бе станала предмет на много разговори. Момичетата, които бяха смятали, че биха могли да накарат Рейф Морган да поиска ръката им, бяха плакали, а много от мъжете бяха клатили недоверчиво глави, когато бяха научили, че единственият мъж, за когото бяха смятали, че никога няма да отстъпи пред чара на някоя жена, също бе победен.

— Дами и господа, позволете ми да ви представя господин и госпожа Рейф Морган — обяви Марк от вратата на балната зала.

Миг по-късно Рейф влезе в залата хванал Бранди под ръка. Двамата изглеждаха прекрасно един до друг. Рейф беше дяволски красив в специално ушития за празненството костюм. Тъмната му сила контрастираше с жизнената красота на Бранди. Тя беше избрала най-ослепителната си рокля за тази вечер — розова дреха с дълбоко деколте, която подчертаваше цвета на кожата й и привличаше като магнит мъжките погледи. Косата й беше събрана в модна прическа. През къдриците минаваше розова лентичка в цвета на роклята.

На мъжете, които бяха съжалявали Рейф за загубата ми независимостта му, им бе необходим само един поглед към съпругата му, за да разберат какво го беше накарало да се реши на такива драстична стъпка.

— Къде ли я е намерил? попита Чарлз Керин приятеля си Пиер Мартин.

— Не знам, но се питам дали няма и сестра.

Погледите им светнаха при тази мисъл и двамата решиха, че ще попитат Рейф за това веднага щом успеят да останат насаме с него.

Музикантите засвириха и Рейф отведе Бранди до центъра на дансинга. Той я прегърна и двамата се понесоха из залата. Те приличаха на двойка, излязла сякаш от приказките, и на много млади жени, които ги наблюдаваха, им се прииска да бяха на мястото на Бранди, да бъдат притискани към гърдите на Рейф и да бъдат гледани толкова предано от него.

Мирабел стоеше настрани от останалите и беснееше безмълвно. Тя беше чула всички клюки за романтичната сватба на Рейф, но вместо да се радва, се бе ядосвала все повече и повече. Той беше споделял леглото й и тя се бе оказала дсстатъчно добра за него — дори предостатъчно, ако можеше да се съди по реакциите му по онова време. Но когато се бе стигнало до брак, той дори не се беше сетил за нея, а вместо това се беше оженил за тази тук — за някаква сополива малка хлапачка, която изглеждаше, че може да бъде лесно манипулирана.

На Мирабел й беше трудно да повярва, че Рейф предпочиташе тази Бранди пред нея. Тя не смяташе, че едно момиченце може да задържи достатъчно дълго вниманието на Рейф и се питаше колко ли време щеше да мине, преди той да се върне при нея. От деня, в който Рейф се беше завърнал с жена си, Мирабел се опитваше да научи колкото се можеше повече за тази Бранди О’Нийл. Никой в кръга на приятелите й не беше чувал нищо за нея. Мирабел искаше да знае защо Рейф беше избрал да се ожени за Бранди.

Близо до нея младата Синтия Харис беше застанала до майка си и беше също толкова разстроена, защото видът на Рейф ясно показваше, че беше влюбен в съпругата си.

— О, мамо… Мислех, че той ще се ожени за мен… — каза тя със задавен глас, като едва се сдържаше да не се разплаче.

— Синтия — каза й тихо, но строго майка й. — Още преди да тръгнем, ти казах, че ако не можеш да се владееш, не трябва да идваш тук. А сега престани. Веднага. Рейф Морган вече не е свободен, но наоколо има много други мъже, които са. Започни да се оглеждаш. Все някой от тях трябва да е толкова обещаващ колкото Рейф. Може би дори повече.

Синтия преглътна сълзите си и се насили да се усмихне широко. Тя знаеше, че майка й беше права, но това не можеше да намали болката от мисълта, че Рейф никога нямаше да й принадлежи.

 

 

— Дотук добре — каза Бранди на Рейф, докато двамата танцуваха под погледите на гетите. — Досега не съм сгафила.

— И няма да го направиш. Лекотата, с която танцувате, е равна на красотата ви, госпожо Морган — отвърна й Рейф с топла усмивка. Той знаеше колко нервна се беше чувствала тя по време на пътуването до дома на Марк и му се искаше да й помогне да се отпусне.

— О, благодаря, господине. Имах отличен учител.

— Първият ни урок беше много… специален, нали? — Очите му заблестяха при спомена.

Бранди се ухили палаво и го подкачи:

— Но, Рейф, аз ти говорех за Клер.

Той я завъртя умело и тя го последва, като се смееше на дързостта му.

— Та какво казваше за първия си учител по танци?

— О, моят учител по танци… Той беше великолепен.

— Нали не е бил мосю Ебер?

— Не, не беше мосю Ебер. — Тя се разсмя.

През целия ден Бранди се бе чувствала напрегната заради този прием. Вечерята в Сейнт Луис се бе оказала важно първо изпитание, но това — това беше моментът на истината. Ако тя бъдеше приета от приятелите на Рейф, значи наистина беше успяла да овладее нещата, на които я бе учила Клер.

Бранди си пое дълбоко дъх, докато продължаваше да следва стъпките на Рейф. Имаше още едно нещо, което не й даваше мира. Рейф й бе казал, че за него нямаше никакво значение дали някой щеше да я познае, но Бранди знаеше колко заклеймяващо можеше да бъде южняшкото висше общество. Тя се страхуваше, че ако някой научеше за миналото, щеше да се случи най-лошото — щеше да бъде охулена и осмяна и срамът щеше да се стовари и върху Рейф. Тя си наложи да не мисли за това, придаде си тържествено изражение и се опита да се наслаждава на усещането да бъде прегръщана от Рейф.

Рейф погледна надолу към Бранди и си помисли, че не беше виждал толкова красива жена. Очите й блестяха, а бузите й бяха зачервени от танца. Погледът му се спусна към устните и, които бяха леко разтворени, сякаш го подканваха да ги целуне. Нуждата да я целуне беше толкова силна, че замъгляваше здравия му разум и по средата на балната зала Рейф се наведе и, без да изпуска дори една стъпка от танца, целуна бързо и леко жена си по устните.

Бранди бе трогната от дързостта му. По тялото й премина тръпка: той се интересуваше от нея достатъчно, за да покаже интереса си на публично място! Сега тя му се усмихна открито за първи път и той й отвърна с усмивка. Интимността на мига завладя и двамата и те завършиха валса като в просъница и останаха с преплетени ръце след края на мелодията. След това отидоха да поздравят гостите си.

— Двамата са идеалната двойка — каза Клер на Марк, докато наблюдаваха как Бранди и Рейф си проправят път из залата, пълна с гости. — Толкова се радвам, че между тях всичко се нареди добре.

— Аз също се радвам. Ако има някой, който да заслужава да бъде щастлив, това е Рейф.

— Той е силен мъж и е точно онова, от което се нуждае Бранди. Тя го обича много. Забеляза ли колко добре се държи той с майка й?

— Да, забелязах.

— Бранди и майка й ще променят много живота му.

— Надявам се да си права.

Клер въздъхна, когато осъзна, че престоят й в Начез беше към своя край. След този прием Бранди щеше да бъде представена и приета в обществото и вече нямаше да се нуждае от Клер. Почти беше настъпил моментът за нейното завръщане в Сейнт Луис, където я очакваше работата й в училището.

— Защо въздишаш? — попита я Марк. — Сякаш си нещастна от нещо.

— Не, не нещастна… не съвсем.

— Тогава какво има?

— Просто ми хрумна, че много скоро Бранди вече няма да има нужда от мен. След тази вечер тя ще бъде приета в обществото. Тя вече усвои всичко, на което можех да я науча, и следователно моята работа тук е свършена.

Марк се изненада от чувството, че ще загуби нещо важно, което изпита при мисълта, че Клер щеше да се върне в Сейнт Луис. Спонтанната им целувка през онази нощ на кораба го беше оставила развълнуван и объркан и беше съживила чувства, които той беше смятал за отдавна погребани. След това той нито веднъж не си беше позволил подобна постъпка с нея, а се бе държал топло и приятелски. На Марк му беше особено приятно да прекарва времето си с Клер. Той се наслаждаваше на острия й ум и постоянно доброто й настроение, както и на това, че тя истински се радваше на времето, което прекарваше с Джейсън и Мери. На Марк не му се искаше да мисли, че скоро всичко това щеше да свърши и двамата щяха да бъдат разделени.

— Ще танцуваме ли? — попита той, като същевременно се опитваше трескаво да измисли някакъв начин да забави неизбежното.

 

 

Когато Либи пристигна на приема с Бранди и Рейф, тя се чувстваше като принцеса от приказките, въпреки възрастта си. За пръв път в живота си обличаше бална рокля и беше поканена на такъв прием. Либи се бе притеснявала, че може да направи някаква неволна грешка, но Рейф я бе уверил, че всичко ще бъде наред. Когато пристигнаха в дома на Марк, Либи беше предадена на грижите на лелята на Марк, Софи — дребна, сладка вдовица, която обичаше да завързва нови приятелства. Сега те седяха в края на дансинга и се наслаждаваха на празненството.

— Дъщеря ти е прекрасна. Двамата с Рейф определено са хубава двойка — каза Софи. — Крайно време беше това момче да се задоми.

— Радвам се, че са се намерили.

— Сега остава само Марк да си намери някоя… Истинска трагедия е, че Жанет почина толкова млада, но Марк е все още твърде млад и хубав, за да престане да живее точно сега.

— Ще си намери някоя жена. Само че преди това ще му трябва малко време, за да свикне. В крайна сметка, ако не се лъжа, съпругата му е починала едва преди около година, нали?

— Права си и аз знам това. Просто ми се иска всички да бъдат щастливи. Това е най-лошото ми качество.

— Би трябвало всички да имат такова лошо качество — отвърна през смях Либи.

— Благодаря. Има и хора, които не оценяват колко много се тревожа за тях.

Либи потупа новата си приятелка по ръката.

— Повярвай ми, твоите тревоги ще им липсват.

Двете се усмихнаха една на друга.

— Как ти се отразява животът в Белерайв?

— Като сбъдната мечта — отвърна искрено Либи.

— И ще бъде още по-хубаво, когато започнат да се появяват внуците — отбеляза Софи, след което се впусна да й разказва всичко за своите внуци.

В компанията на приказливата Софи Либи се отпусна и започна да се забавлява, като изпитваше благодарност за приятелството и вниманието, с които я даряваше другата жена. Либи знаеше, че новият й живот тук щеше да бъде много приятен.

 

 

Бранди беше откъсната от Рейф малко след първия танц и оттогава не беше успяла да се върне при него, тъй като всеки един от мъжете в залата бе пожелал да танцува с нея. Когато и поредният валс свърши, тя благодари на сегашния си партньор и тръгна към масата с освежителни напитки, за да си вземе чаша пунш.

— Виж ти, виж ти, и това ако не е свенливата булка — каза язвително Мирабел, която се появи сякаш изневиделица. Тя беше изчаквала подходящия момент да си поговори с Бранди и се бе възползвала от предоставената й възможност. Малката кучка се беше осмелила да й открадне Рейф и Мирабел беше решена да направи всичко по силите си, за да развали радостта й. Наоколо нямаше никой, който да чуе думите й, и тя можеше да говори спокойно.

— Здравей, Мирабел — каза хладно Бранди и погледна към другата жена. Мирабел не беше за подценяване и Бранди подсъзнателно бе знаела, че този момент все някога щеше да настъпи. Тя възнамеряваше да остави Мирабел да води разговора, но нямаше намерение да се прави на малка, сладка женица. Трябваше да покаже на тази жена, че й беше равна.

— Знаеш ли, Бранди, наистина съм много объркана от всичко това. — Мирабел махна с ръка към хората в залата.

— И какво толкова не ти е ясно? Рейф се влюби в мен и се ожени за мен. Приемът беше организиран, за да бъде отпразнувана сватбата ни. Всичко е толкова просто.

Промяната в тона на Бранди завари Мирабел неподготвена. Тя бе смятала, че си има работа с някаква сополива хлапачка и не беше очаквала съпругата на Рейф да покаже сила на духа. Това само я ядоса още повече. За какво се мислеше това момиченце, че се осмеляваше да й говори по такъв начин?

— Скъпа — отвърна тя, — всички, които познават Рейф, знаят, че бракът не е по вкуса му. Той не се е оженил досега, защото, както добре знам, никога не е бил задоволяван само от една жена.

— Засега изглежда, че е задоволен от мен — отговори Бранди.

— Да, засега — съгласи се веднага Мирабел. — Но, скъпа, вие сте женени само от няколко седмици. Аз познавам този мъж от години.

— И той никога не ти е предложил да се омъжиш за него, нали? — Бранди говореше студено, тъй като искаше да сложи край на този разговор колкото се можеше по-бързо.

Мирабел се ядоса още повече.

— Изборът си беше само мой, скъпа. Харесвам живота си такъв, какъвто е, обичам да правя каквото си поискам, с когото си поискам и когато си поискам.

— Радвам се за теб, Мирабел — каза с безразличие Бранди. — Какво точно искаш да кажеш?

Мирабел се вбеси, че Бранди се беше оказала толкова костелив орех.

— Искам да кажа следното. Ти си просто дете, дори бебе. Може и да носиш името на Рейф, но никога няма да успееш да го задържиш за себе си. Той ми е любовник от години и двамата с нетърпение очакваме да продължим нашата… как да се изразя…. нашата връзка.

Бранди се опитваше да се държи като дама. Тя си повтаряше мислено правилата, на които я беше научила Клер, и по-конкретно за самообладанието и приличието на публично място. Но на Клер никога не й се беше налагало да се оправя с някоя като Мирабел. Беше настъпил моментът Мирабел да си поговори с истинската Бранди О’Нийл Морган.

— Знаеш ли, Мирабел, на Рейф му трябваше само една седмица, за да се влюби в мен и да реши да се ожени за мен. Както ти самата каза, с него се познавате от години. Това би трябвало да отговори на въпросите ти по отношение на връзката ни. Сега той е мой съпруг.

— Само по име.

Бранди се изсмя тихо и презрително, въпреки че сърцето й се късаше, защото Мирабел сама не знаеше, че казваше истината.

— Ти изигра ръката си и загуби. Време е да се откажеш.

— Рейф е мой! Винаги е бил мой.

— Приеми загубата, докато все още ти е останало малко достойнство — предупреди я Бранди, която познаваше добре хората като Мирабел и знаеше как да се оправя с тях. — Той е мой. — Тя вдигна ръка, за да може Мирабел да види блестящия диамант и широката златна халка, които я обявяваха за съпруга на Рейф. — Ти загуби.

Мирабел остана известно време втренчена в големия диамант, след което погледна Бранди и забеляза увереното й и хладно изражение. В миг на откровение тя осъзна, че наистина беше загубила — и то от тази жена. Вбесена, тя се обърна и се отдалечи.

Бранди остана неподвижно на мястото си, загледана след нея. Въпреки че външно изглеждаше спокойна, уверена и щастлива, вътрешно тя се разкъсваше от непоносима болка. Нищо чудно, че Рейф нямаше да се върне в леглото й, след като заченеше. Мирабел го очакваше с нетърпение. Бранди се надяваше, че никога повече нямаше да й се наложи да говори с тази жена. Достатъчно неприятно щеше да бъде да знае, че Рейф щеше да се върне в прегръдките й веднага щом Бранди изпълнеше своята част от „уговорката“ им.

Бранди чу някъде зад себе си тихо ръкопляскане и се обърна, за да види кой бе станал свидетел на разговора и с Мирабел. Когато се озова лице в лице със Сам Фостър, тя усети как стомахът й се свива.

— Сам… — Бранди едва успя да изрече името му. Престореното й спокойствие беше разбито от вида на мъжа, с когото толкова често беше играла покер на борда на „Гордостта на Нови Орлеан“.

— Госпожице Бранди. — Той се поклони леко. — Не мога да ви кажа какво удоволствие е да ви срещна отново. Никога не ми е било толкова приятно да видя как някой бива поставен на мястото му, колкото хубавата Мирабел. Тя си го търсеше от години. Поздравления за чудесния начин, по който се справихте с нея. Тя едва ли ще ви създава повече проблеми.

— Благодаря. — Бранди беше нащрек. Сам винаги й се бе струвал добър човек, но сега беше моментът, в който щеше да си проличи дали преценката й беше вярна.

Сам забеляза колко бе пребледняла Бранди и колко тихо говореше с него. Той побърза да я увери, че няма лоши намерения.

— Бранди, скъпа, няма причина да изглеждаш толкова ужасена — каза й той. — Не трябва да се страхуваш от мен. Ти си една прекрасна млада дама и заслужаваш да бъдеш щастлива. Що се отнася до мен, госпожо Рейф Морган, днес с вас се срещаме за първи път.

Облекчението на Бранди бе толкова голямо, че тя едва се сдържа да не се разплаче и да не го прегърне. Тя обаче се овладя, защото знаеше, че щеше да й бъде много трудно да обясни една такава постъпка.

— Винаги съм знаела, че си много специален мъж, Сам.

— Искам само да бъдеш щастлива, Бранди, и мисля, че Рейф е голям късметлия. За мен е загадка как е успял да те спечели. Игрите ни на покер обаче ще ми липсват. Ти беше най-хубавото нещо по време на много от пътуванията ми. Ако някога отново решиш да играеш, обади ми се. С удоволствие бих се опитал да си върна част от загубите.

Бранди му се усмихна лъчезарно.

— Ако не бях омъжена, щях да те целуна веднага.

— Страхувам се, че госпожа Фостър може да възрази — каза той през смях.

— Тя тук ли е? Искам да се запозная с нея.

— Ела с мен, скъпа. Веднага ще те представя.

Бранди последва Сам.

В другия край на залата Рейф беше попаднал в капана на някакъв безкраен разговор, от който изглежда нямаше никакво спасение. Той участваше в разговора, но му се беше оказало почти невъзможно да се концентрира върху темата, когато видя как Мирабел се приближава към Бранди. Искаше да прекрати разговора и да се притече на помощ на съпругата си, но нямаше възможност да направи това, без да обиди останалите. Затова той бе наблюдавал безпомощно сцената, която се бе разиграла между двете жени, надявайки се, че Бранди щеше да устои на нападките на язвителната вдовица.

Когато най-накрая Мирабел се бе отдалечила, той осъзна, че тя е бясна, и се усмихна. Бранди се беше изправила срещу Мирабел и бе излязла победителка. Когато я погледна отново, Рейф видя, че до нея беше застанал Сам Фостър и двамата си говореха. Гледката накара Рейф да изпита пристъп на ревност. Изминаха още няколко минути и той най-накрая намери възможност да се извини и да отиде да потърси съпругата си.

— Анет, Сам, добър вечер — поздрави Рейф семейство Фостър. — Ако нямате нищо против, бих искал да открадна съпругата си.

— Добре да се грижиш за нея, Рейф. Тя е прекрасна жена — каза усмихнато Сам.

— Ще го направя — обеща той. — Скъпа, искаш ли да танцуваме?

— С удоволствие. Анет, Сам, радвам се, че се видяхме.

Рейф я хвана под ръка и я поведе към дансинга.

— Е? — попита той, когато вече можеха да говорят сВободно.

— Какво? — отвърна тя, тъй като й се искаше да го накара да страда малко, преди да получи информация за Мирабел.

— Видях, че говорихте двете с Мирабел. Добре ли мина?

— Тя ми каза, че сте любовници и че няма начин да бъдеш задоволен само от една жена.

Рейф стисна зъби при мисълта за обидите, които бе трябвало да изтърпи Бранди.

— Съжалявам.

— За какво? За това, че научих истината за твоята връзка с нея ли? — отвърна хладно тя. — Ние с теб сме добри актьори, но и двамата знаем истината за брака ни, нали? Истината е, че Мирабел беше права за всичко, но аз не й позволих да разбере това. Тя каза, че ти не ме обичаш, че съм твоя съпруга само по име, че мога да задържа името ти, но никога няма да успея да задържа теб. Тя е много проницателна жена.

Думите й прорязаха Рейф като с нож, но той нямаше как да ги отрече.

— Бранди, аз…

— Не е необходимо да казваш каквото и да било точно сега — каза тя и му се усмихна, сякаш беше на седмото небе от това, че се намираше в прегръдките му. — Нали не си забравил, че това е закъснелият прием по случай сватбата ни? Трябва да се забавляваме. Трябва да убедим всички, че наистина сме влюбени един в друг.

Той разтегли устни и се усмихна в отговор, но това беше усмивка, която не стигна до очите му… още по-малко пък до сърцето му.

 

 

Марк намери Клер да говори с Либи и Софи.

— Искаш ли да танцуваме? — попита я той.

— С удоволствие. — Тя се изправи и тръгна с него към дансинга.

Обикновено, докато двамата танцуваха, Марк й говореше, но този път беше необичайно мълчалив. Клер се чудеше на какво се дължеше тази промяна в настроението му, но не каза нищо. Тя просто се радваше, че се намираше в прегръдките му. Когато танцът свърши, тя понечи да се отдалечи от него, но той я улови за ръката.

— Клер… Имаш ли нещо против да излезеш с мен на балкона за малко? Искам да те питам нещо.

Той говореше толкова сериозно, че тя не знаеше как да разбира поканата му. Клер кимна в отговор и му позволи да я изведе навън.

Когато излязоха на балкона, тя бе останала без дъх. Отново се намираше сама с Марк под лунната светлина и този път това не беше станало случайно, а той я беше поканил. Тя не каза нищо, но се отдалечи още малко от къщата, за да не бъдат обезпокоени случайно. Тя се спря в едно тихо, усамотено ъгълче и се обърна да погледне Марк. Пулсът и се ускори, когато погледът й се плъзна по лицето му. О, колко много го обичаше… Той беше смисълът на живота й… Изражението му беше сериозно и Клер отчаяно искаше да узнае за какво мислеше той.

— Не каза ли, че искаш да ме питаш нещо? — каза тихо тя.

Марк се беше втренчил в нея, мислеше си колко е красива тя и си спомняше за целувката им на кораба. С огромно усилие той успя да се концентрира върху решението, което бе намерил на проблема си.

— Да — каза той. — Тъй като работата ти при Бранди е почти завършена… чудех се дали…

— Да? — Сърцето й щеше да изскочи от гърдите, докато тя си представяше най-различни прекрасни неща.

Той започна отново.

— Чудех се дали не би искала да започнеш работа при мен.

Клер се втренчи в него, сякаш не можеше да повярва на очите си. Дори и в най-лошите мисли не й беше хрумвало, че той може да направи такова предложение.

— Да работя за теб ли? — повтори тя.

— Да — продължи бързо той. — Ти се разбираш толкова добре с Мери и Джейсън, че аз си помислих, че може би ще пожелаеш да останеш и да бъдеш тяхна възпитателка. Децата определено те обожават. Мисля, че всичко ще се нареди идеално.

Клер не знаеше как бе успяла да попречи на болката да се изпише на лицето й. Искаше й се да удари Марк за това, че беше толкова сляп за чувствата й, но си спомни съветите, които бе давала на Бранди за овладяването на вътрешните емоции. Тя му се усмихна сладко, преди да му отговори.

— Идеята ти е прекрасна, Марк. Аз наистина обичам децата ти и ще ми бъде приятно да се грижа за тях.

Той се усмихна щастливо, когато чу отговора й. Марк нямаше никаква представа, че току-що беше разбил сърцето на Клер.