Кристина Дод
Светлина в мрака (15)

15.

— Написал съм една поема, която е посветена на дамата на моето сърце.

Слугите почистиха масата и напълниха халбите с бира, а глинените кани с вино. Бойците, които участваха следобеда в melee, показваха един друг контузиите и раните си. Те си разказваха истории за битки и сражения и се смееха на пораженията. Никой не обръщаше внимание на Никълъс, който стъпил върху пейката, дрънкаше някакви стихове. Той обаче продължаваше да упорства, докато накрая лейди Джейн потропа по масата за тишина и под нейното доминиращо присъствие гласовете на масата утихнаха. След като се изкашля Никълъс започна да декламира стихове, посветени на любовта му към булката.

Всички слушаха вежливо. Какво друго можеха да направят, когато очите на лейди Джейн строго ги наблюдаваха? Уилям слушаше вежливо. Какво друго можеше да направи, без да обиди госта си?

Рецитирането на стихове, в които се говори за любовта към някоя дама беше мода, която неотдавна бе пристигнала от дворците в Акуатейн. Рицарят избираше една лейди и й посвещаваше своите песни, въздишаше по нея, носеше това, което тя му бе подарила като талисман по време на битките. Казваха, че съпругата на Хенри, Елиънор, поощрявала трубадурите, тъй като обичала поезията.

Тези шаблонни стихове не значеха нищо. Бяха просто едно излияние на привързаността на младия мъж към младата жена. Никълъс никога не би се направил на глупак заради една жена; Уилям трябваше да изпитва гордост и да се забавлява от начина, по който той възхваляваше Сора.

Тези нещастни стихчета не значеха нищо. Щом като Уилям искаше да запази Сора единствено за себе си, той не трябваше да изпада в ярост. Ако станеше и треснеше Никълъс по главата, нещо, което наистина му се искаше да направи, гостите му щяха да се смеят до припадък, а после цял живот щяха да го подиграват.

Тези стихчета — клишета — не значеха нищо: тогава защо се страхуваше да се обърне и да погледне Сора? Защото се опасяваше, че ще види грейналото й от удоволствие лице.

— Опишете в стихове лейди Джейн, моля.

Липсата на интерес в гласа на любимата му облекчи страданието му. Той не звучеше възторжено, а по-скоро разсеяно. Уилям се обърна към Сора и я погледна. Видя, че оръженосецът на лорд Питър се беше навел към нея и тя му нареждаше нещо шеннешком, после тя хвана ръката на Уилям и я дръпна.

— Кажете стихове и за лейди Джейн, моля.

Сора имаше едно предимство пред присъстващите гости, помисли си той. Тя не можеше да види строгия поглед на Джейн. Тя беше слушала Никълъс, докато накрая досадата бе победила добрите й маниери и бе насочила вниманието си към слугите, на които даваше тихо дискретни нареждания.

— Лейди Джейн? — попита рязко Уилям, а очите му търсеха жената, която беше седнала по-надолу на същата маса. — Защо? Да не би да е била груба към теб?

— Не. Тя е от този тип жени, които искат да направят нещо добро за мен, но не знаят как.

— Никога не е казвала, че иска да направи нещо подобно — каза Уилям раздразнено. Той говореше със стиснати зъби, ядосан от смешната страст, която лъхаше от стиховете на Никълъс, и за която го беше вдъхновила неговата невеста. Но накрая успя да се овладее и продължи: — Тя никога не си позволява да действа, ако не е абсолютно сигурна в ситуацията.

— Ти не я харесваш — забеляза Сора.

— Не, не е това. Тя е малко по-възрастна от мен, но това е достатъчно, за да помни времето, когато управляваше добрият крал Хенри, и тя никога не ми позволи да го забравя. Всичко, за което тя бленува, е запазването на мира, така че да може да заздрави своите позиции в двореца — каза той и стисна здраво чашата си, докато Никълъс продължаваше да дава воля на фантазията си.

— И все пак мисля, че не я харесваш — каза несигурно тя, погрешно изтълкувала неговия гняв.

— Не, не. Харесвам я. Тя има твърд, прям характер и никога не се колебае, когато иска да постигне нещо — той отпи от виното си, а мислите му се откъснаха от Никълъс, тъй като в съзнанието му нахлуха болезнени спомени… — Тя има добро сърце. Ако някой младеж постъпи като глупак и направи нещо нередно, то тя ще го върти на шиш, докато той не започне да се разкайва. После ще превърже раните му и ще скрие доказателствата за срамната му постъпка и повече по този въпрос няма да се чуе нито дума.

Доверявайки се на интуицията си, тя попита:

— Тя те е предпазила от ужасни грешки, нали?

— Да. Когато бях още оръженосец и живеех далеч от дома си. Бях твърде млад, за да бъда оставен да поемам сам отговорности и да бъда самостоятелен, но вече притежавах дръзката арогантност на новоизлюпения мъж.

Като приближи устните си по-близо до ухото й, той прошепна:

— Няма нищо по-лошо от жена, която винаги е права. Особено когато тя наистина винаги е права.

Сора се разсмя високо, доволна, че с нейна помощ напрежението му беше отслабнало. Сега гласът му беше съблазнителен: едно топло, гърлено, мъжествено боботене, което караше нещо в нея да вибрира. Тя не обичаше прокрадващите се по-високи нотки на напрежение в гласа му; беше поразена, когато откри, че да доставя удоволствие на Уилям за нея беше от изключителна важност. Как и кога беше станало това?

Тя повдигна ръка към брадичката му, за да го дръпне по-близо до себе си, неспособна да устои на притегателната му сила. Близостта на голямото му тяло излъчваше топлина, която я сгряваше повече дори от лятното слънце. Взаимното им изтезание щеше да свърши скоро, утре бе сватбеният им ден. Беше непоносимо да чака търпеливо до утре вечерта, когато цялото й същество крещеше: „сега, сега“. Като притисна стегнатото си тяло към коравата пейка с надеждата да разсее желанията на плътта си, тя попита:

— Обичаше ли я?

— Джейн? — подскочи той и се усмихна учуден. — Не. Тя е висока, слаба и носи кок. Лицето й е скулесто, а воалът й никога не би позволил на някой кичур коса да се измъкне от него, тъй като се страхува от отмъщението й. Всички в нейното домакинство живеят в страх да не би да видят намръщеното й лице, а съпругът й е „под чехъл“, но не го съзнава.

— Ти я боготвориш.

— Да — каза той и обгърна кръста й, като я привлече по-близо до себе си. Когато тялото й се допря до неговото, тя усети, че странната му напрегнатост изчезна. — Аз бях хранен и възпитаван в нейното семейство, докато не започнах да кроя планове как да избягам с дъщеря й.

— Уилям! — извика тя обзета от страх.

— Всъщност с доведената й дъщеря — побърза да каже той. — Лейди Джейн беше млада булка, когато аз отидох в къщата й. Лорд Невил ме обучаваше как да се бия и какво трябва да бъде поведението ми на бойното поле и в обществото.

— Да избягаш с дъщерята на твоя лорд-учител, израз на добро поведение ли е?

— Тихо! — запуши устата й с дланта си той. — Никой освен мен и лейди Джейн не знае за това. Това е една история, която не бих искал да се разчува.

— Тогава разкажи ми я по-подробно или ще се кача на пейката и ще извикам с цяло гърло — заплаши го тя, като говореше с мъка през запушената си уста. — Кажи им, че вече е време да ме заведеш в стаята си.

Тя целуна дланта му. Езикът й близна грубата му кожа и той рязко издърпа ръката си.

— Ще започна да крещя, ако не го направиш.

— Клюкарка!

Тя докосна устните му със своите.

— Ако не искаше непременно да се оженим, то аз щях да бъда в леглото ти още в този миг.

— Братята ти ме предупредиха за характера ти. Дадли каза…

Устните й се придвижиха по врата му, целувайки го и той застина в очакване.

— Дадли? — окуражи го тя.

— Дадли каза, че си била Ева.

Изморена да слуша тази толкова често повтаряна обида, тя дръпна лицето си от него.

— О, отново ли започват с това.

Окуражителните подсвирквания от страна на гостите нарушиха блаженството й. Макар че не знаеше защо смяташе разговора с един твърдоглав мъж за блаженство. Това сигурно бе някоя женска чудатост, за която майка й не я беше предупредила.

Уилям се отдръпна от прегръдката.

— Не скачай веднага — предупреди Сора той. — Нека да се разбере, че спираме, защото ние искаме, а не заради глупавото им държание.

— По-спокойно, сине — закачи го баща му. — Скоро ще я имаш. Още един ден само.

— Само една нощ още — поправи го Уилям и се обърна да вземе изоставената си чаша с вино.

— Стига си го съблазнявала, Сора — каза лейди Джейн. — Той става нетърпим, ако не се нахрани.

— Той не е единственият — отговори Сора, като потърси чашата си.

Уилям поднесе неговата до устните й и прошепна:

— Ето, любима.

Когато тя отпи, той се наведе и облиза червеното вино от устните й, а публиката показа със смях своето задоволство от гледката.

— Никълъс, твоята поезия вдъхнови влюбените птички — пошегува се Чарлз.

Рязкото свиване на мускулите на ръката на Уилям изненада Сора. Тя започна да я разтрива инстинктивно, с намерението да го успокои. Той не обърна внимание на това, но се отпусна достатъчно, за да може да се шегува.

— Нямам нужда от вдъхновение. Присъствието на Сора е достатъчно, за да ме доведе до кулминационната точка.

— Съчини и ти свои vers^[1], Уилям — каза Никълъс. Той се опитваше тонът му да звучи шеговито, но беше ясно, че правеше това предложение съвсем сериозно. — Нека Сора чуе какво чувстваш ти към нея.

— Стиховете на Уилям са великолепни — похвали се Сора. — Не е необходимо да доказва себе си пред мен.

Уилям се обърна и я погледна.

— Откъде знаеш това? — попита той.

— Ти ми каза — постави ръката си на рамото му тя.

— Спомняш ли си онзи ден във Фингър Брук? Ти ми каза, че съчиняваш най-хубавите vers.

— Излъгах те — каза смутено, но откровено той.

В залата се надигна нова вълна на веселие. Сора почака, докато шумът утихна и каза:

— Благодаря ти, Боже! Страхувах се, че ще трябва да се покажа възпитана и да проявя внимание към твоята поезия.

Развеселени, гостите се смяха, докато накрая сълзи започнаха да текат от очите им.

Всички спомени за ужасната поема на Никълъс, посветена съвсем неуместно на булката, избледняха.

 

 

Той наведе главата й към масата така, че лицето й се притисна до грубата дървена повърхност и като запретна полата над главата й, без каквато и да е подготовка, разтвори краката й и проникна в нея. Не беше трудно да го направи. Многото раждания я бяха разширили, а и той не беше толкова надарен, колкото Уилям; Бог знаеше, че тя често беше мечтала нейният господар да прояви внимание към нея.

Все пак това лекомислено незачитане на господаря-феодал я ядосваше и всеки път, когато краката му се притискаха до нейните бедра, тя прошепваше някоя нова обида за онази жена. След минута той свърши, отстрани се от нея и се избърса в ризата й.

— Ставай — шляпна я той по задника. — Отивай да помагаш на господарката си.

Хоиза се изправи.

— Тя не ми е господарка повече.

— Ще правиш това, което тя ти нареди.

— Тази кучка…

Той вдигна ръка и я зашлеви по бузата, като я повали върху масата.

— Никога не се осмелявай да говориш по този начин! — каза той и наведе главата си, така че очите му да бъдат на едно ниво с нейните. Те „пареха“ от огъня, който гореше в тях. — Тя е дама и ти не си достойна дори да произнасяш името й!

Като се съвзе, тя стисна ръцете си в юмруци.

— Тя не е чак толкова чудесна. Идваш при мен за тази работа, нали?

— Но те поставям с гръб към мен, за да не мога да виждам лицето ти. Не си нищо повече от една кучка, с която мога да развратнича. През всичкото време си представям, че това е тя, въпреки че при всички случаи тя ще е по-добра.

Като сви устните си, Хоиза се обърна и излезе от стаята. Усещаше влагата по краката си, а лицето й пареше от удара, който й беше нанесъл.

 

 

— Видя ли начина, по който я гледаше? — думите изсвистяха в ранния утринен въздух, когато събралата се група жени отиваше да приготви Сора за сватбената церемония.

— Видя ли как тя държеше ръката му по време на melee? — намекна многозначително друг глас.

— Мисля, че това е ужасно. Бъдещият й съпруг — и нейн другар в леглото, ако клюката е вярна — се бие на бойното поле, а тя се лепва за друг мъж и слуша само него.

— Видяхте ли я как се държи? Помнете думите ми, Уилям не разбира вероломството на тази жена.

— Баща му не трябваше да отказва ръката на нашата дъщеря, когато тя искаше да се омъжи за Уилям. Сега съм сигурна, че ще съжалява за това.

Притисната в средата на групата, лейди Джейн слушаше и наблюдаваше. Саркастична, пряма, притежаваща здрав разум, тя бе потиснала своя раздразнителен характер, но пазеше добре прикрита своята доброта. Сега тя беше вътрешно разкъсана; Сора беше насърчила един мъж благодарение на своята зависимост от него. Лейди Джейн се бе почувствала малко виновна, докато слушаше мрачните краски, с които Никълъс описваше битката вчера. Според него Уилям беше почти смазан от противниците си и едва се изправяше от пепелта, за да започне отново да се бие. Сега лейди Джейн се чудеше какви ли интриги беше замислил той с тази добре обмислена и неверна информация, с която заблуждаваше Сора.

— Видяхте ли как Никълъс се взира в нея, също като едно боготворящо я кученце? Да не би да го е омагьосала? Той никога не е показвал интерес към жените.

— Мислиш ли, че е магьосница? Тя е виновна, че Никълъс е влюбен в нея.

— Не, тя е като Ева. Води мъжете по пътеката на греха със стройното си тяло и красивото си лице.

Това вече беше твърде много за лейди Джейн.

— Каква глупост! — избухна тя. — Сър Никълъс не е нищо друго освен една брадавица върху лика на честта. Ако тя не е забелязала скандалната ситуация, то със сигурност Никълъс я е забелязал.

Лейди Берта постави юмруци на широките си бедра и спря, а жените намалиха хода си и движейки се в колона, влязоха в голямата зала.

— Как можа да кажеш това? Защо трябваше да го приема и да се радва на неговото присъствие, и да разговоря с него, докато Уилям се биеше?

— Защото тя не можеше да види какво става на бойното поле, а той й предаваше боя с думи. Тя слушаше внимателно и стискаше ръката му при всяка негова дума, което никак не е за чудене, тъй като приказките, които той си измисляше, поставяха Уилям в огромна опасност. Някоя от вас предложи ли й да описва какво става на бойното поле?

— Аз не съм — стисна устни лейди Берта, явно размишлявайки върху чутото.

Като плъзна погледа си по насъбралите се жени, лейди Джейн каза:

— Лейди Сора е нашата приятна и любезна домакиня, а вие й се отплащате, като злословите по нейн адрес. Тя е младоженка и никой не трябва да хвърля сянка върху нейната радост.

Тя тръгна към всекидневната с царствен замах. Някъде отдалече се чу един противен шепот:

— Във всеки случай лейди Сора не може да види сянката.

Джейн не му обърна внимание и влезе в стаята, където всички жени я последваха. Сора седеше на един висок стол, а пред нея имаше поднос с хляб и вино. Една дълга, кафява, вълнена роба я загръщаше от главата до петите; очевидно тя принадлежеше на Уилям и навитите нагоре ръкави и смъкнатите рамене я правеха да изглежда още по-малка, като дете. Повдигайки въпросително веждите си, тя попита:

— С какво мога да ви помогна?

— Ние дойдохме да ти помогнем да се приготвиш за сватбата — каза Джейн. Припомняйки си грешката от вчерашния ден, тя представи жените по име:

— Тук е лейди Берта, както и лейди Една, лейди Дуана, Мери, Ърлин, Изолда, а аз съм лейди Джейн.

— Помня ви — каза Сора. — Добре дошли, дами.

— Прислужничката извадила ли е дрехите ти?

— Да. Оставих ги на леглото, миледи — направи реверанс Мод и стисна здраво устни, за да не каже това, което искаше.

Като чу тона на Мод, Джейн се обърна и погледна внимателно прислужничката. Предана слугиня, реши тя, която ревнува, че мястото й е завзето на този толкова важен ден. С търпение, което никой не подозираше, че притежава, лейди Джейн обясни.

— Това е традиция, дамите да обличат булката. Това отвлича вниманието й от очакващото я изпитание. По непонятни причини, мисълта за бракосъчетанието и нощта, която следва, причинява треперене в крайниците — каза тя и повдигна треперещата ръка на Сора, — а също и липсата на апетит. Приключи ли с яденето?

— Да, като се има предвид, че не мога да преглъщам — призна Сора, като хапеше устните си.

— Тогава ела — грабна подноса лейди Джейн. — Свещеникът беше ли вече при теб? Добре. Щом си се изповядала и си се нахранила, то можем да започваме.

Лицето на Сора пребледня и Джейн се озърна наоколо за помощ, за да може да я разсее. Погледът й се спря на нейната откровена и честна приятелка.

— Спомняш ли си Берта колко уплашена беше, когато се омъжваше за първи път?

— Бях на дванадесет години, а съпругът ми беше на единадесет. Един Бог знае защо се тревожех за едно толкова незначително нещо — разсмя се Берта с необуздан, весел смях, който подейства разтоварващо на жените, а Сора се усмихна леко.

Джейн я изправи на крака.

— Цяло мъчение е да застанеш пред стотици свидетели и да се закълнеш да предоставиш имотите си и себе си на един мъж, но поне Уилям не ти е непознат.

— Снощи срещнах пастрока ти — каза Берта. — Трябва да танцуваш при мисълта, че се отърваваш от него.

— Тибълд? — попита Сора. — Тибълд е тук?

— Пристигна късно снощи, придружен от хората на лорд Питър. Какъв негодник! — цъкна с език Берта. — Трябваше отдавна да е тук, за да узакони брачния ти съюз. Но как може една жена да живее с такъв жесток човек?

— Видяла си го веднъж и си разбрала, че е жесток? — попита лейди Дуана.

— Той ми напомня за втория ми съпруг — заяви категорично Берта. — За да разпознаеш такъв род хора, ти е необходимо съвсем малко време. Те са тирани, които пият прекалено много, и после бият жените си просто за развлечение. Видя ли онази синина на бузата на жена му?

— Къде е мащехата ми, лейди Бланш? — попита Сора. — Не пожела ли да дойде с вас?

— Не можеше — отговори Джейн. — Тибълд я бе затиснал под себе си и не й позволи да стане. Лежат в голямата зала, завити с едно одеяло, а той пуфти и пъшка като бик, с единствената цел да докаже своята мъжественост на всеки, който може да чува.

— О, аз съм много впечатлена! — каза Берта. — А вие как сте, дами?

— О! — възкликнаха оживено те.

Един глас се извиси над останалите.

— Особено съм впечатлена от бързината му. Толкова е бърз!

— О! — възхитиха се отново те, а после се разсмяха.

Джейн свали робата от раменете на Сора и тя остана гола като бебе. Като я гледаха със зяпнали уста, жените се наредиха в кръг около нея.

— Е! — каза живо Джейн. — Сега можем да разберем защо Уилям настоява да се ожени за теб.

Берта въздъхна.

— Ох, ние всички сме изглеждали така някога.

— На деветнадесет? — озъби се Джейн.

— Имах вече три деца, когато бях на деветнадесет — върна й го Берта. — От двама съпрузи.

— Моля ви се, госпожи — помоли Сора. — Още съм мокра от утринната баня и ми е студено.

— Да облечем детето, преди да е замръзнало — посъветва ги Берта и една от жените взе синята рокля и помогна на Сора да я облече.

Джейн докосна червената вълнена наметка и въздъхна. Тя не беше виждала толкова мека и фина тъкан.

— Каква късметлийка си, лейди Сора, че можеш да носиш такива цветове.

Сора се усмихваше, докато те стягаха вървите на фустата й.

— Стегнете ги здраво — нареди Берта, — а аз ще държа под око съпруга си. Той не е виждал толкова тънък кръст от години.

— Старият Фредерик няма да посмее да погледне към никоя друга — каза лейди Дуана. — Прекалено много се страхува от злия ти език.

Това беше повод за нова препирня, в която Берта се нахвърли върху Дуана, за да си отмъсти.

— Старият Фредерик…

Едно почукване по вратата ги прекъсна и Джейн кимна с глава към Мод. Тя отвори вратата и прие два пакета, увити в платно.

— Сватбен дар за булката! — каза Джейн.

— Сватбен дар? — попита озадачена Сора. После лицето й светна. — Подарък?

— От Уилям. Искаш ли да го отворя вместо теб? — попита Джейн.

— О, не. Остави го на леглото. Аз ще го отворя.

С треперещи ръце тя започна да разопакова припряно пакетите, като говореше, без да спира:

— Не съм получавала подаръци откакто майка ми почина.

Когато отвори пакета, от него се показа един топ плат и като намери края му, тя го разви внимателно. Гладката пурпурна тъкан блестеше, предизвиквайки въздишки и стонове на възхищение.

Сора не гледаше към плата, с което премахна илюзията за зримост, която тя умееше да създава по редица свои изпитани начини. Главата й беше вирната, а на челото й се беше появила бръчка. Пръстите й гладеха плата с плавни движения.

— Коприна — тя повдигна плата към бузата си и потърка в него кожата си с чувствената наслада на котка. — Никога в живота си не съм докосвала такъв плат, но го познавам. Коприна.

— Майка ви никога не е носила нещо толкова красиво — въздъхна Мод.

— Както и много други жени — каза с ирония Джейн.

— Такива платове се пазят само за принцеси и за съвсем малко други жени, достатъчно богати, за да могат да го купят. Един Господ знае как Уилям е успял да го намери. Сигурно на целия остров няма друг такъв плат. Това показва колко ценни качества притежава той и колко много те уважава.

— Вижте колко подхожда на очите й — посочи Берта, когато Сора допря плата до лицето си, цвета на който от пурпурен преля в по-тъмен виолетов нюанс и накара очите й да заблестят.

— Тя трябва да е глупачка, за да слуша поеми, когато може да има това — каза Дуана, гласът на която бе станал остър от завладялата я завист.

— Поезията ме отегчава. Много често тя е плод на големи усилия и никакъв талант — каза Сора, вдигна очите си от блестящата материя и ги насочи право в лицето на Дуана. — Може ли да харесваш песен без музика?!

Устата на Дуана остана отворена, а Джейн се разсмя триумфално.

— Дуана ще се пръсне от завист, за нея никой мъж досега не е написал стихове, а ти ги отхвърляш, защото били отегчителни. А сега има и още нещо, на което да завижда — ръката на Джейн докосна коприната. — Но има и още един пакет.

— Има още?

Ръцете на Сора започнаха да опипват застланото с одеяло легло, докато намериха и втория пакет, който също беше обвит с платно. Тя напипа нещо меко, когато го натисна, но двата края на платното бяха зашити с канап, така че да не издаде лесно тайните си. Джейн извади ножа си, сряза канапа и платното се разтвори, разкривайки съдържанието.

— Света Дева Мария — затаи дъх Джейн.

Скъпи, черни като абанос кожи привлякоха светлината в стаята. Сора зарови пръстите си в тях, а после ги разпръсна върху коприната.

— Толкова са леки — въздъхна тя. — Виж — тя приближи една до лицето на Джейн и за свое учудване Джейн постави бузата си върху меката кожа.

— Великолепна е — възкликна тя, поразена от буйната радост, която озаряваше лицето на Сора, радостта на едно дете, на което неочаквано бяха дали играчка.

— Опишете ми ги — помоли Сора, като подаде кожата на следващата жена.

Берта възкликна и започна да гали кожата, а другите жени се насъбраха около нея, в очакване да дойде и техният ред, за да я докоснат и те. Тогава Джейн каза кратко:

— Черни са.

Берта погледна озадачено приятелката си и в този миг Джейн разбра колко малко виждаше тя със своето благословено зрение. Като се замисли какво точно би искало да знае сляпото момиче, тя започна описанието:

— Животните са малки, но козината им е разкошна. По блясък и цвят прилича на косата ти. Това са самури. С рокля от пурпурна коприна, украсена с черни кожи, ти ще бъдеш най-красивата жена в новия двор.

— Двадесет и четири кожи — каза възмутено Дуана, докато разрошваше кожите с алчността на скъперник.

— Нима иска да я облече в кожи от главата до петите?

След малко жените чуха гласа на Уилям, който ревеше от залата:

— Харесаха ли й?

Берта обърна главата си по посока на звука.

— Както изглежда, наистина иска да я облече цялата в тях. Можеше да й изпрати злато или скъпоценни камъни, с което да покаже своите почитания към нея пред хората, но той й изпрати подаръци, на които да се зарадва. Никога не съм очаквала такава проява на внимание от този покрит с белези войн.

Сора притисна кожите до гърдите си, а лицето й порозовя от благодарност.

— Той е най-внимателният мъж, когото познавам.

Жените си спомниха касапницата на бойното поле през вчерашния следобед, а Сора продължи:

— И той дължи това на лейди Джейн. Тя го е научила да се държи по този начин.

Джейн се разсмя.

— Винаги е бил учтив и тактичен, но и малко самонадеян, според положението си в обществото. Ти си му повлияла добре, лейди Сора, като си го измъкнала от неговата самомнителност.

Гласът на Уилям изгърмя откъм голямата зала.

— Готова ли е вече? — а после добави по-тихо, но те можаха до го чуят: — По дяволите, какво правят тези жени вътре?

Жените се усмихнаха и си размениха погледи, а Берта повдигна чорапите, които дамите обикновено носеха под роклите си. Джейн махна с ръка към нея и се обърна към Сора:

— Лейди Сора, нали се стоплихте?

— Да — отговори учудено Сора, без да подозира целта на въпроса.

— В такъв случай, ще оставим чорапите и ще обуеш направо обувките си. След като свърши церемонията, нека Уилям разбере, че си гола под роклята си, и така първата ви среща тази вечер няма да бъде последна.

— О, Джейн — изкикоти се Берта. — Станала си много порочна.

— Омъжената жена трябва да бъде изобретателна — отговори Джейн. — По този начин ще възбуди мъжкия интерес. Освен това дамите ще имат удоволствието да видят как младоженецът се гърчи от желание.

— Добре, щом казвате — отговори Сора, — но аз ще се чувствам неудобно, ако и другите мъже разберат как съм облечена под роклята.

— О, бъди спокойна, те няма да го разберат — Берта протегна ръката си и стисна ухото на Дуана между пълните си пръсти. — Нали, Дуана?

— Не, не, в никакъв случай — извиваше се от болка Дуана, като се опитваше да се освободи от ръката на приятелката си. — Няма да кажа на никого.

Другите жени също се съгласиха бързо и Сора обу обувките си.

— За Бога, къде е жена ми? — тонът на Уилям беше станал рязък и дамите се засмяха високо.

— По-добре е да излизаме, преди да е почнал да блъска по вратата — каза Джейн.

— Да. А вие знаете с какво ще чука — намигна им Берта и тръгна бавно към вратата.

Когато Мод я отвори, жените се изсипаха в голямата зала, като попречиха на Уилям да види булката си.

— Остави косата й спусната — даде Джейн последното си нареждане на Мод, преди да излезе. — Уилям ми каза, че иска косата на Сора да бъде спусната свободно. Каза, че не го е грижа, че тя няма да бъде девствена, когато легне в брачното им ложе, тъй като той е бил този, който е откъснал цветето и тя не е лишена от честта си.

— Да, миледи — направи реверанс Мод и затвори вратата след нея.

Като взе четката, тя помогна на Сора да седне и започна да реши блестящите й къдрици.

— Тя не е толкова лоша, когато веднъж я опознаеш. А вашият лорд Уилям е хубав мъж. Красив на вид и добър по душа. Бракът ви с него ще бъде вашето спасение. Той ще се грижи за вас, ще ви даде много бебета и ще можете да водите живот на истинска дама. Може би, ако този принц Хенри, за когото говореха, донесе спокойствие в тази страна, ще отидете в двореца и ще направите реверанс пред краля. Бог да ускори идването на тзи ден! — каза Мод, като спусна два красиви кичура върху раменете на Сора.

— Ето, косата почти изсъхна. Станете и отидете да изпълните най-голямото ми желание.

Сора не се помръдна и Мод обви с ръка раменете й.

— Хайде. Няма време за предбрачна нервност.

— Не мога — каза Сора със слаб глас.

— Разбира се, че можете!

— Не мога — гласът й вече бе по-силен, тъй като паниката надви куража й. — Как съм могла някога да си помисля, че ще го направя?

— Въпросът не е дали можете или не можете, миледи. Съществуват вашият годеник, свещеникът, пастрокьт ви и още много хора, които стоят вън и ви очакват. Трябва да го направите.

— Всичките тези хора ми се надсмиват за това, че мечтая да се омъжа и да бъда щастлива — каза Сора окаяно. Тя стисна стола толкова силно, че пръстите й побеляха. — Съжалявам, но как може едно грозно, сляпо момиче, като мене, да се омъжи за богат лорд като Уилям? Казваш да отида в двореца? Как ще отида, като мога да падна по очи и да го засрамя. Не, въобще не съм представителна и изтънчена и не мога да се омъжа за него.

— Доказахте, че можете да се справите с титулованите гости. Държахте се с достойнство и финес. Всичко за сватбата беше планирано и подготвено отлично, благодарение на вас.

— Трябва да обясня на Уилям — реши Сора, без да слуша увещанията на Мод. — Може да живеем както ти и лорд Питър. Просто ще делим леглото, без да сме женени.

— Лорд Уилям трябва да има съпруга, миледи. Къде ще отидете, ако той доведе друга жена тук?

— Сега трябва да отида и да му кажа — стисна още по-силно стола тя и замръзна на мястото си.

Предизвикана от упорития страх на господарката си, Мод каза ядосано:

— Аз съм една най-обикновена слугиня, а Питър е лорд. За мен е голямо щастие да деля леглото му; той ми доставя удоволствие, което мислех, че никога няма отново да изпитам. Но вие сте лейди, дъщеря на барон, една чистокръвна норманка. И дума не може да става за сравнение между вас и мен. Не можете да стоите тук, в леглото на Уилям, като някоя развратница.

— Не мога да се омъжа за него — повтори тя.

— Има и друга разлика между нас, Сора. Аз съм стара и времето на месечните ми неразположения мина отдавна, докато Вие сте млада и плодовита. И сега можете да носите някое бебе.

— Не съм бременна.

— Тогава ще бъдете следващия или по-следващия месец. Нима ще обречете децата си да водят живот на незаконно родени само защото майка им е една страхливка?

— Ох, Мод, не знам вече кое е правилното решение — зарови тя глава в ръцете си и изстена.

Мод взе ръцете на Сора в своите.

— Добре. Аз знам кое е правилно. Карате този чудесен мъж да ви чака, докато стоите тук и се тревожите за глупости. Карате го да се чуди дали няма да го засрамите пред половината кралство, като му откажете ръката си — това е погрешно. Така ли ще се отплатите за неговите подаръци и за добрината му? — като пощипна бледите бузи на Сора, за да добият цвят, Мод оправи булчинските й дрехи и я дръпна да стане. — Вие сте най-красивата жена тук. Излезте и се омъжете за него.

— Готова ли си, Сора? — извика Уилям, застанал до вратата, а гласът му й вдъхна кураж. — Гостите ни чакат. Ще дойдеш ли да се омъжиш за мен?