Джон Р. Р. Толкин
Приключенията на Том Бомбадил (5)

4
Принцеса Азйа^[1]

В песни елфически пей се така:

Тъй е прекрасна тя —

принцесата Азйа,

в косата й златиста —

наниз от мъниста,

в ръчицата й прелестна

кърпа златовезана,

а нежното вратле краси

изящен накит от звезди.

От паяжина лека

с сияние най-меко

е финото палто.

А поясчето бяло

на тънката снага

е сякаш от роса.

 

Денем все заметната

с пелерина спретната

ниско над очи;

нощем тя сияе

като лунно паяче

в мрежа от звезди.

Пантофките й крехки

са сърмени и меки

и блясъчно вървят,

когато тя отива,

развяла златна грива,

да потанцува пак.

Щом малките крачета

погалят езерцето,

заспало под леда,

искрици се надигат

и светлината скриват

във вихърния танц.

 

Повдигнала глава

към ведри небеса,

тя призрачния бряг

огледа. След туй се завъртя

с наведена глава.

Отдолу изпълзя

малката принцеса Тйа —

прекрасна колкото Азйа.

Крачетата им се допряха!

 

Тйа бе досущ като Азйа —

и лека, и изящна;

но, странно — като че ли бе

надолу със главата.

А мъничката й коронка

потъваше незнайно где!

Искрящите очета

с огромен интерес

се взираха в Азйа:

О, що за чудо:

да виснеш на краче

всред звездното небе!

 

Само малките краченца

си намираха местенце,

гдето да се срещнат.

А къде ли е страната,

във която на земята

няма да се стъпва —

туй не може да се каже,

нито пък да се научи

от елфическия род.

 

И тъй все сама

принцеса една

на танци отива

с мъниста в косата,

със пояс красив,

с пантофчета крехки —

изящни и меки — танцува Азйа;

с изящни и меки

пантофчета крехки,

със пояс красив,

с мъниста в косата — танцува Тйа!