Джон Р. Р. Толкин
Приключенията на Том Бомбадил (11)

10
Земеслон^[1]

Сив като мишок,

като дом висок,

с нос като змията,

аз треса земята,

дънери пречупвам,

щом с нозе потупвам.

Все на юг живея

и с уши си вея,

имам рог в устата,

не си знам летата.

Вечно ходя, бягам,

никога не лягам,

даже в смъртен час.

Земеслон съм аз,

най-огромен звяр, мощен, едър, стар.

Видиш ли ме, знай, помниш ме докрай.

Ако чуеш само, мислиш, че те мамят.

Но помни поне, че не лъжа, не!