Тереза Медейрос
Отмъстителят (27)

26

Ровена се отпусна в тревата до Гарет и замилва ръката му, шепнейки нежни съчувствени думи. Той се обърна към нея и внимателно попипа тънката червена линия, която загрозяваше шията й.

— Ранена ли си? — попита рязко той.

Ровена поклати глава с трепереща усмивка. Спомни си какво й бе казала Марлис на сбогуване — Гарет със сигурност не беше чул думите й. Той целуна нежно малката рана и плъзна устни към лицето й. Отначало я целуна колебливо, после жадно и собственически, обсипа с целувки брадичката, бузите и носа й. Тя отговори на целувките му, наслаждавайки се на триенето на небръснатата му брада по меката й кожа. Устните им отново се сляха в жадна целувка. Острата миризма на преживяното сътресение ги свърза още по-здраво, а вкусът й беше като нектар. Гарет сложи ръце на раменете й и скри глава на рамото й.

— Какво ще правя сега без нея?

Ровена помилва твърдите му гърди.

— Ще продължиш да живееш. Сигурна съм, че тя иска същото.

Устните му се изкривиха в усмивка.

— Ти го казваш така убедено, че ще взема да ти повярвам.

— Всичко е възможно, милорд…

Ровена не можа да завърши изречението. Въздухът се огласи от тропот на копита и тя скри лице на гърдите на Гарет, уплашена, че всеки миг можеха да ги стъпчат. Изведнъж шумът изчезна. В продължение на един дълъг миг не се чу нищо, после започна риене на копита и изтощено пръхтене на коне. Ровена отвори очи и се видя заобиколена от обвиняващи лица. Най-силно беше неодобрението по кръглото лице на Ъруин, който беше възседнал едър сивокафяв кон. Малкият Фреди и големият му брат яздеха далеч по-незабележими кафяви коне. Сър Борис се намести по-удобно на седлото и посегна към навитото въже.

Блейн изпухтя презрително и скочи от седлото на черния си жребец. Гарет закрилнически прегърна Ровена.

Красивият черен пръстен около окото на Блейн подхождаше отлично на цвета на коня.

— Затова ли избяга? — попита сърдито Блейн и разпери ръце. — За да се забавляваш с това достойно за съжаление мило същество на горската поляна? Затова ли трябваше да оставиш дузина трупове в залата ми?

Ровена се вцепени от ужас.

— Не се притеснявай, малката ми — пошепна Гарет. — Припаднали, не мъртви. — Обърна се към Блейн и изрече обвинително:

— Ти си ядосан само защото беше един от тях.

— Прав си, по дяволите! Ядосан съм. Да проснеш в безсъзнание любезния си домакин е признак на крайно лош вкус. Ти наруши всички закони на гостоприемството. Престолонаследникът щеше да припадне от ужас.

— Признак на крайно лош вкус е и да затвориш госта си в килера за подправки.

Блейн кимна мрачно, обърна се и изрита един камък. Отмести поглед към хоризонта и се намръщи.

— Къде, по дяволите, забягна Марлис?

Ровена отвори уста, но Гарет предупредително стисна ръката й.

— Сестра ми не те засяга Блейн. Тя също ти го каза недвусмислено.

— Болезнено недвусмислено. — Блейн сърдито потърка брадичката си. — Може би просто е решила да не гледа как ще те обесят на най-близкото дърво.

Малкият и Големият Фреди се спогледаха угрижено. Ровена се откъсна от прегръдката на Гарет, решена да пренебрегне безмълвните му предупреждения.

— Марлис не отиде доброволно в изгнание, за да продължаваш ти да носиш товара на вината й.

Блейн се обърна рязко.

— Каква вина? — В погледа му блесна интерес. Гарет най-сетне стана и изтупа праха от дрехите си.

Блейн отново претърси с поглед хоризонта. Издиша бавно, по-скоро учуден, отколкото изненадан.

— Значи свадливата малка вещица е убила Мортимър?

— И Илейн — добави твърдо Ровена. Гарет й хвърли мрачен поглед.

Блейн се втурна към коня си. Гарет го настигна с два скока и хвана юздата.

— Къде отиваш?

— Да гоня убийцата.

— За да я обесиш?

Блейн го изгледа с вдигнати вежди.

— Имах предвид по-скоро луксозен частен затвор. Естествено, аз ще съм главен надзирател.

— За съжаление ти отдавна пропусна шанса си да укротиш Марлис. Не вярвам да ти даде още един.

Гарет не се отдръпна нито на сантиметър. Блейн хвърли умолителен поглед към сър Борис, ала старият рицар беше втренчил поглед в ръцете си. Ровена се присъедини към Гарет и също хвана юздата на коня.

Блейн изруга сърдито.

— Би трябвало да те обеся вместо нея, дори и само заради начина, по който се отнесе към тази сладка дама. И не точно за шията.

Ровена пребледня. Гарет я бутна зад гърба си.

— Както и друг път съм ти казвал, Блейн, ако имаш нещо против начина, по който се отнасям с тази сладка дама, можеш да ме предизвикаш на двубой.

— Разбира се, че имам нещо против. Много дори — изсъска Блейн.

Гарет извъртя очи. Блейн вдигна заплашително един пръст.

— Ти я отведе в Карлеон против волята й. Довлече я в Ардендон вързана като пленница. Позволи да бъде отвлечена от една луда убийца. Намирам, че изобщо не се грижиш добре за дамата, уважаеми.

Гарет се прозина с досада.

— И какво сега? Ще ме обесиш ли или ще ме предизвикаш на двубой?

С гъвкаво движение Блейн свали едната си ръкавица и удари Гарет по лицето. Гарет дори не трепна, макар че кожата остави червена следа на челото му.

— Всичко е по правилата — произнесе сковано той. — Кога ще се проведе турнирът?

Блейн се отдалечи на няколко крачки, скрил ръце зад гърба си.

— Който спечели, ще получи лейди Ровена — оповести тържествено той.

Ровена очакваше Гарет да реагира с презрение, да отхвърли категорично това смешно предложеше.

— Позволи ми да уточня условието — отговори вместо това той. — Спечелилият ще получи ръката на лейди Ровена. Ще я направи своя законна съпруга.

— Защо ръката ми? — попита сърдито Ровена. — Защо не главата или крака ми? — И ядно дръпна Гарет за ръкава.

Той усети движението и изрече тихо, без да се обърне към нея:

— Не се притеснявай, любов моя. Блейн не иска съпруга. Със сигурност ще оттегли предизвикателството.

Блейн нахлузи ръкавицата си и кимна.

— Е, добре. Значи дамата ще отиде под венчило.

Долетя още една ръкавица и удари Гарет по слепоочието.

— Аз също ще участвам. — Лицето на Ъруин беше пребледняло, но гласът прозвуча твърдо. — Все пак тя беше първо моя.

Ровена смаяно местеше поглед от единия към другия. Нима всички бяха обезумели?

— Значи решено — засмя се Блейн. — Турнирът ще се проведе утре следобед. Лейди Ровена ще заеме мястото на кралицата на сърцата и красотата. Който падне от седлото, губи.

Ъруин се местеше неспокойно на седлото. Големият Фреди го цапна по рамото и той не посмя да помръдне повече.

Всички се обърнаха и погледнаха изненадано Ровена, която се отдалечаваше с големи крачки. Лицето на Гарет потъмня.

— Какво има, любов моя?

— Вие сте си загубили ума! Поне ти да беше проявил малко здрав разум, Гарет! На нищо ли не те научи Марлис? Жената не е собственост, която купуваш или продаваш. Ако беше убедил Марлис, че я цениш като сестра, а не като част от имуществото ти, може би нямаше да я изгубиш.

Всички я зяпаха слисано, сякаш й бяха пораснали рога и опашка. Големият Фреди упорито се чешеше по главата. Блейн изглеждаше смутен.

— Но вие би трябвало да сте извън себе си от радост, Ровена! Повечето жени биха възприели като най-висока чест, че трима рицари искат да се бият за ръката им. — И погледна към сър Борис, търсейки помощ.

Старият рицар кимна и в очите му блесна мечтателност.

— Кралицата на сърцата и красотата заема място, за което всяка жена в страната й завижда.

Гарет колебливо протегна ръка, сякаш се боеше, че Ровена ще избяга. Гласът му беше съвсем тих, думите — предназначени само за нейните уши.

— Един рицар не може да отхвърли предизвикателството, без да загуби честта си.

Ровена се обърна рязко и мина спокойно покрай коня на Ъруин. Гарет я последва и я хвана за ръката с обичайната си стремителност.

— Аз загубих всичко, Ровена. Не мога да си позволя да загубя и теб.

— Глупости, милорд — отвърна тихо тя. — Вие си възвърнахте онова, което беше най-важното за вас и което сте търсили цял живот — вашата чест. Надявам се тя да ви топли през нощта.

С тези думи тя събра разкъсаните си поли и закрачи през високата трева. Малкият Фреди бързо обърна коня си и я последва. На минаване покрай Гарет направи лек поклон, повече обиден, отколкото почтителен. На устата му заигра нахална усмивка.

— С ваше позволение, милорд.

Гарет изръмжа и махна с ръка. Малкият Фреди последва сестра си. Гарет не изпусна от очи Ровена, когато тя се качи на коня зад брат си, без да промени гордата си поза. После разтърка пулсиращите си слепоочия.

Блейн приятелски сложи ръка на рамото му.

— Жени! Прекрасни същества, но дяволски тайнствени.

— Какво ще кажеш да насиня и другото ти око?

Блейн бързо се отдръпна назад. По знак на сър Борис групата потегли обратно към Ардендон. Блейн и Гарет възседнаха черния жребец, стараейки се да избягват всеки телесен контакт. Ъруин яздеше зад тях и се молеше и кръстеше на всяка крачка, треперещ от страх.