Тереза Медейрос
Отмъстителят (16)

15

Гарет слизаше по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж. Мислите му бяха изцяло заети със спящия ангел, който беше оставил в леглото си. Изобщо не забеляза, че си тананикаше нещо, докато не стигна до последното стъпало и дълбокият му баритон не отекна в мъртвешката тишина като нежелан подарък.

Насреща му се появиха три мрачни лица. За момент Гарет се видя през очите им: разрошена коса, смачкани дрехи, прашни панталони, които бяха прекарали нощта захвърлени на пода. Ъруин внезапно отмести дъската пред себе си, сякаш бе загубил апетит. Раменете му бяха скрити под кожената наметка, която Гарет снощи беше свалил в залата. Големият Фреди се взираше сърдито в огъня, а малкият Фреди го измери с мрачен поглед, докато дълбаеше дупка с ножчето си в дебелия плот на масата.

Гарет престана да тананика и се огледа въпросително в празната зала.

— Чакам признанието ви, момчета. Нима сте изтребили всички рицари от Мидгард? Къде ги скрихте, след като ги вързахте и запушихте устите им — в обора ли? — Нарочно придаде на гласа си весела, шумна нотка.

Големият Фреди изпухтя презрително.

— Рицари, ами!

— Рицарите избягаха. — В гласа на Малкия Фреди звънна презрение. — Ъруин направи грубата грешка да им разкажа какво е за вас Ровена и те се изпокриха като мишки, от страх, че ще се събудите в лошо настроение и ще им дадете да почувстват гнева ви.

Като си подсвиркваше весело, Гарет окачи над огъня тежък котел. Пъхна един пръст в съдържанието му и го вдигна към устните си.

— Опасността не беше особено голяма.

— Изобщо нямаше опасност. Но заблудата обикновено изкарва на бял свят най-хубавото у мъжете.

Гарет замахна и малкият Фреди се наведе светкавично. Ала рицарят само разроши косата му.

— Дръж си езика зад зъбите, хлапе, и ще направим от теб страхотен рицар.

Светлата кожа на малкия Фреди пламна и придоби красив розов цвят. Ръката му се сключи около дръжката на ножа и Гарет разбра, че хлапакът много искаше да го забие в корема му. Ала усмивката не слезе от лицето му и момчето се задоволи да набоде на острието една заблудена хлебарка, която се бе осмелила да се качи на масата.

Ъруин потрепери и се уви още по-плътно в наметката на Гарет. После придърпа към себе си дъската, само за да има нещо в ръцете си, когато Гарет застана зад него.

Рицарят помириса с удоволствие солената риба и платото със сирене.

— Откъде ли са намерили такова хубаво грозде по това време на годината? Ровена обича ли грозде?

Ъруин отвори уста да каже нещо, но големият Фреди го изпревари.

— Никога не е опитвала грозде. Когато стана на възраст да го яде, в Ревълууд вече нямаше грозде.

Гарет стисна устни, сякаш размишляваше напрегнато.

— Как мислиш, малки Фреди, сестра ти ще се зарадва ли на гроздето?

Момчето се облегна назад и скръсти ръце.

— Наистина ли това е важно за вас?

— Много.

Погледите им се срещнаха в безмълвен двубой.

— Водата завря — обади се големият Фреди.

Гарет отиде до огнището, уви ръката си с някакъв парцал и свали котела от огъня. После сложи чинията с гроздето в скута на големия Фреди.

— Внимавай някой да не изяде гроздето, чуваш ли? — нареди той. Хвърли съзаклятнически поглед към Ъруин и добави: — Аз трябва да се погрижа за коня си.

— Не е нужно — отговори големият Фреди. — Ние го направихме.

— О, много ви благодаря. А би ли направил още нещо за мен? — Гарет буквално видя как Ъруин любопитно наостри уши. Наведе се и пошепна в ухото на Фреди: — Приготви конете. След половин час тръгваме за Карлеон.

Момъкът продължи да се взира право пред себе си.

— Вашия и на Ровена?

— Не. Всички коне.

— Тъй вярно, сър.

Гарет взе под мишница една дебела цепеница, вдигна котела от перваза на камината и протегна другата си ръка. Големият Фреди му подаде чинията с гроздето. Гарет намигна предизвикателно на Ъруин и се запъти към стълбата, като балансираше внимателно товара си. След първата площадка отново затананика.

Ровена се притисна във възглавниците и прошепна името на Гарет. Възглавницата не отговори. Когато чу шум, прозвучал като удар в предмет от слонова кост, тя вдигна глава, отмахна назад разрошените къдрици и отвори уморените си очи. Мина доста време, преди да разбере, че тракаха зъбите й. Претърколи се по гръб, надигна се и коленичи. Скованите й мускули се възпротивиха и тя направи гримаса. После смъкна завивката и затърси по тялото си следи от преживяното през нощта.

Гербът на Гарет не беше отпечатан на гърдите й. Клеймото му беше невидима верига, която я обвързваше за него с чувствителността между бедрата й и ускореното дишане, докато през съзнанието й преминаваха в бърза върволица картини от нощта. Зъбите й престанаха да тракат. Тя се наведе напред и с усмивка скри лице в завивката.

Жадно ръмжене я изправи отново на колене. Напрегна се и коремът й хлътна почти до гръбнака. Притегли завивката към раменете си и изведнъж се разтрепери от студ. Нима Гарет беше забравил клетвите си? Нали беше обещал завинаги да прогони от живота й глада и студа? Дали беше казал тези думи само за да постигне целта си и да утоли жаждата си да я притежава? Колко пъти се бяха любили през нощта, понякога нежно, друг път необуздано, докато заспаха от изтощение в прегръдките си. Какво ли е обещал на лейди Алис срещу една проява на отзивчивост? — запита се горчиво тя. Кесия със злато? Купчина перли? Как ли й се е присмивал! Бедната Ровена Фордис, която му се бе отдала само срещу обещанието за сочна шунка и огън в камината.

Отчаяние засенчи очите й, докато оглеждаше празната стая. Може би тъмният рицар отдавна си беше отишъл и я бе оставил в ръцете на похотливите млади рицари, които търсеха развлечения в Мидгард? Тя се намръщи замислено. Стори й се, че чува неприличните им песни в коридора.

Веселата песничка приближаваше. Ровена беше потънала в мрачните си размишления и когато на прага застана Гарет, запримигва учудено, сякаш бе видяла призрак. Усмивката, която изгря на устните й, беше за него като слънцето, пробило между сивите облаци. Ровена се надигна и протегна ръце към него. Гарет спря, песента замря на устните му. По лицето му пробяга изражение, което Ровена не беше в състояние да разтълкува. Изведнъж изпита странното чувство, че е видяла духа на младия Гарет, плах и несигурен дали е добре дошъл.

Когато той не се помръдна и не отговори на поканата й, тя бе обзета от същата плахост. Направи се, че се протяга, докато го оглеждаше изпитателно изпод полуспуснатите си ресници.

— Цветът ви отива, милорд — отбеляза небрежно тя и посочи финия вълнен плат, драпиран около раменете му. — Нюансът е в много интересен контраст с косите ви.

— Дръж се прилично и може би ще ти го заема за малко — отговори в същия тон той.

Гарет хвърли дървото в угасналия огън и остави другите неща на масата. Отиде до леглото и показа на Ровена рокля от най-фина розова вълна. Тя посегна да я вземе, но той се ухили предизвикателно и я дръпна към себе си. Завивката се свлече от раменете й и погледът му веднага пламна.

Ровена моментално се зави до брадичката и сините й очи засвяткаха дръзко.

— Дръж се прилично и може би ще ти го заема за малко — повтори глухо тя думите му отпреди малко.

Гарет захвърли роклята на пода и скочи при нея в леглото. Завивките се разхвърчаха на всички страни, когато се претърколи върху нея и я притисна към себе си. Той я сложи върху себе си, придърпа една завивка, за да не й е студено, и обгърна с две ръце тънката й талия. Очите му искряха.

— Какво безсрамие. Нямаш представа какви опасности преодолях, за да намеря тези съкровища за дамата на сърцето си. Излязох безстрашно срещу трима дракони, които бълваха огън и пламък.

Ровена направи неуспешен опит да се освободи.

— Възможно ли е тримата дракони да са се отзовали на имената Ъруин, Фреди и още веднъж Фреди?

— Може би. — Гарет се възползва безсрамно от опита й да се освободи и я сложи на място, което би я застрашило непосредствено, ако не бяха вълнените му панталони. Ровена утихна.

— Да не би да сте убили тези нещастни дракони с грамадния си меч?

— За съжаление бях невъоръжен. Принудих се да понеса мъката от мрачните им погледи и обидни забележки, но мисля, че се справих достойно. Могъщият ми меч е изтощен до крайност, загубил е легендарната си сила. И за това е виновна само една възхитителна девица, която сега се подиграва жестоко на скромните ми дарове.

Ровена сложи ръце на гърдите му и примамливо изви хълбоците си.

— Според мен могъщият ви меч показва признаци на живот.

Гарет я изгледа с присвити очи.

— Възхитителна дева като вас може да събуди и мъртвия за нов живот.

Той притисна ръка към гърба й и я наведе към себе си. Когато най-сетне отново се изправи, ръцете й трепереха и дишането й беше накъсано.

— Това ли е единственият дар, който ми носите? Няма ли и други?

Гарет се изсмя сухо.

— Ето го пак моето практично момиче.

Бутна я грубичко и тя седна на дупето си. Той метна завивката отгоре й и стана, за да й поднесе даровете си.

Поклони се дълбоко, остави котела пред леглото и се престори, че се олюлява от тежестта му.

— Банята ви, милейди.

Ровена го погледна намръщено.

— Не вярвам да се побера в него.

— Да не чувам хленчене или ще ви напъхам собственоръчно.

Ровена сведе поглед към димящата вода в котела и бързо затвори уста.

С величествен жест Гарет й предложи чинията с риба и сирене, украсени с гроздови зърна. В очите й се появи странен блясък.

— С огромно усилие откраднах тези скъпоценни камъни от един гладен дракон с развяващи се уши и възмутен поглед.

— Как няма да се възмути, като си му откраднал сиренето!

Гарет седна на края на леглото и я помилва по бузата.

— И годеницата.

— Без съмнение си бил вцепенен от срам. — Ровена посегна към най-голямото парче солена риба. Скоро чинията се опразни.

— Засрамих се едва когато най-малкият дракон ме прониза с огнения си поглед. Ако беше стоманено острие, сега щях да съм загубил главата си заедно с всички умни мисли вътре.

— Обаче снощи ти искаше да отсечеш неговата глава, нали? — Ровена стисна едно гроздово зърно и сокът опръска леглото.

— Е, не е точно така. Установявам, че незнайно как момчето се е промъкнало в сърцето ми. Той е сила, с която трябва да се съобразявам, особено ако е въоръжен с котел или с нож.

Ровена го зяпна смаяно.

— Наистина ли не си имал намерение да го убиеш?

Гарет пъхна в устата й зърно грозде.

— Нито за миг.

Ровена шумно затвори уста.

— Значи си ме измамил?

Гарет въздъхна тежко и помилва нежната й буза.

— Трябва ли сега да говорим за това? Колко пъти още трябва да те спечеля, за да те убедя, че си моя?

Ровена глътна гроздето, без да го сдъвче.

— Миналата нощ не ме спечели. — Блъсна ръката му и заяви твърдо: — Видях те как смени заровете в гънките на наметката си. Ти излъга.

Гарет се изправи с вкаменено лице.

— Последният мъж, който ми каза нещо подобно, получи копие във врата.

— Защо? Защото е казал истината?

Гарет изрита котела и водата се разля по пода.

— Добре де, излъгах. Нима би предпочела да бях позволил на онзи идиот Пърсивал да те отведе в спалнята си? Или трябваше да го убия, защото изобщо се е осмелил да те погледне?

— Как мога да съм сигурна, че не си измамил и баща ми?

Сериозният тон, с който бе задала въпроса, разпали гнева му.

— Въпреки високото ти мнение за мен не съм правил опити да мамя идиоти. Нито да убивам момчета.

— А как стои въпросът с жените? — Думите се изплъзнаха от устата й, преди да е успяла да размисли.

По устните на Гарет се плъзна странна усмивка. Ровена потрепери, когато пръстите му се плъзнаха по нослето й и го ощипаха болезнено.

— Това ще покаже само времето, мила моя. Само времето.

Той стана и я остави сама с ехото на небрежно произнесеното гальовно име. Ровена остана в леглото, положила буза на коляното си, опитвайки се да размисли върху думите му и болезнено копнееща за нежността му. Седя така, докато Ъруин почука на вратата и мрачно заяви, че конете са готови за връщането им в Карлеон.