Катлийн Удиуиз
След целувката (7)

7

Мелодичните звуци на валс изпълваха голямата къща и осветената със свещи, украсена с цветя бална зала. Стройният господар на Оукли въртеше младата си съпруга в шеметни кръгове из танцувалния подиум. Клошираната и обсипана с мъниста пола на дамата се докосваше нежно до краката на мъжа й, а пръстите й ласкаво галеха раменете му под безупречния редингот. Изрядното му вечерно облекло от наситено черна коприна, чийто цвят още повече се подчертаваше от белотата на връзката и ризата с висока яка, контрастираше очарователно с бледорозовата й рокля. По същия начин и гарвановочерната му коса и тъмния загар на кожата му подчертаваха нежната бледност на млечнобялата й кожа и блясъка на кестенявите й къдрици.

Двамата се чувстваха така, сякаш са сами в целия свят и потънали в щастието си, не забелязваха, че гостите им са се оттеглили отстрани на дансинга и ги гледат с възхищение. Някои бяха като омагьосани от елегантната двойка. Други обаче не ги гледаха толкова добронамерено. Вече поне десетина години братята Бърмингам бяха обект на вниманието на много от жените в областта. А сега, когато по-големият брат бе вече женен от няколко години, имаше дете, а и второто беше на път да се появи, погледите на нещастно влюбените девойки бяха отправени единствено към по-младия брат. Много от тях бяха от приятелски семейства и присъстваха на празненството тази вечер. Някои бяха глезените дъщерички на алчни родители, видели в богатствата на Бърмингамови нещо, до което могат да се доберат чрез брак. Затова имаше и майки, и дъщери, които просто се пукаха от яд и си просъскваха по нещо на ухо, когато отправеха надменни погледи към обекта на завистта си. Наскоро се бе разчуло, че младата госпожа Бърмингам си спечелила вниманието на някакъв си Густав Фридрих, брутален германец, който толкова силно я желаел, че нахлул насилствено в Оукли и я отвлякъл. Пренебрегнатите девойки и любящите им родители подхранваха доста слухове по повод на това събитие. Позволяваха си дори да намекват, че честта на дамата била опетнена от похитителя й и че красивият й съпруг, който винаги си е бил истински джентълмен — се оженил за нея само от съжаление.

Други пък не скъпяха добри думи за двойката — не само за да подчертаят добродетелите на младоженците, но и за да изразят възхищението си от роклята на дамата. Всички смятаха, че тази дреха е струвала на съпруга й цяло състояние. Но пък не малко от тях свиваха рамене и казваха, че когато един мъж е толкова богат, колкото Джефри Бърмингам, напълно разбираемо е да засипва с щедри дарове съпругата си — а и тя напълно ги заслужаваше с красотата си.

Фаръл Ивс и Елизабет се спогледаха усмихнато, когато дочуха някои от забележките, превъзнасящи роклята на дамата. С безмълвно признание за таланта на моделиера помощницата му стисна леко ръката му. Нежният натиск не остана незабелязан от стройния й кавалер. Всъщност, той остана доста изненадан, тъй като дамата никога не бе показвала някакво особено желание да го докосва, нито неволно, нито умишлено, освен когато няма определена причина за това.

Фаръл сведе питащи очи към тъмнокосата красавица и когато Елизабет вдигна лице, погледите им се срещнаха. За първи път Фаръл улавяше погледа й за достатъчно дълго време, та да се опита да разгадае скритите й чувства. За миг в тъмните й ириси зърна някакво очакване, което го окуражи да докосне с пръсти фините костици на ръката й и да се опита да изрази чувствата, таени в душата му години наред. Дъхът й застина и за част от секундата тя сякаш се поколеба между усмивката и някакъв непознат страх. После нежните й устни потрепнаха и от тях се отрони несигурна въздишка.

Неустоим копнеж изпълваше цялото същество на Елизабет. Но колкото и да й се искаше да отвърне с топлота на въпросителния поглед на Фаръл, тя много добре знаеше колко опасно е да се поддаде на неговите омагьосващи усмивки. Твърде често бе виждала как действат те на нищо неподозиращите млади девойки, които ненадейно откриваха, че сърцата им са безнадеждно запленени. Неговите обезоръжаващи небесносини очи притежаваха силата да покорят чувствата и съзнанията не само на неопитни девойки, но и на зрели жени и вдовици — както наскоро бе доказала госпожа Брустър. Тъй като бе само една от неговите работнички, Елизабет добре разбираше колко глупаво ще е да отслаби бдителността си. Не й се искаше да види как Фаръл се чуди къде да се скрие от нея, ако тя някога забрави наложените й от самата нея задръжки. И все пак никак не й беше лесно да превъзмогне онова странно чувство, което стягаше душата й всеки път, щом етикетът й налагаше да стои спокойно до него и да гледа как той омайва някое красиво девойче в магазина. След подобни случаи я налягаше такава тъга, която недвусмислено й подсказваше едно: може би повече от всяка друга жена и тя копнееше за частица от вниманието му.

В другия край на стаята една висока, красива жена на средна възраст се взираше през лорнета си. Щом двамата танцуващи младоженци преминаха покрай нея, тя високо вдигна вежди и се наведе към по-ниската жена до нея.

— Май не ви разбрах правилно, госпожо Брустър. Нима казахте, че господин Бърмингам е намерил булката си под някаква карета? Това ми звучи, все едно я е открил под зелево листо в градината на съседа. Нима тук, в Каролина, най-търсените ергени си избират булки по този начин?

Пълничката кръглолика жена се сепна, изненадана от изводите на събеседничката си, и развълнувано размаха ветрило, при което и пауновите пера върху натруфената й шапка също се поклатиха.

— Скъпа госпожо Уинтроп, не съм казвала нищо подобно! Госпожица Раелин със сигурност не се намираше под каретата, макар че можеше и да се озове там, ако господин Джефри не беше скочил на пътя след нея.

Високият господин, който стоеше до тях, сега удостои с вниманието си пълничката шапкарка.

— Разкажете ни всичко, госпожо Брустър! Наистина разпалихте любопитството ми, затова сега непременно трябва да го задоволите.

— С удоволствие, милорд — отвърна госпожа Брустър с нервно хихикане. Кокетно примигна с редките си мигли и започна да разказва подробностите около първата среща на младата двойка.

Без да знае, че почти всички гости обсъждат тях, Джеф продължаваше да танцува с невестата си из балната зала. Любящият поглед на дълбоките й сини очи, засенчени от гъсти ресници, като първи пролетни лъчи след люта зима.

— Казах ли ти вече колко си прекрасна тази вечер, скъпа? Но какво говоря? Ти винаги си прелестна. И най-вече, когато не си облечена с абсолютно нищо. Забавляваш ли се?

— Страхотно — увери го Раелин, а устните й се извиха в сияйна усмивка. Чувстваше се отново като малко момиченце, както когато танцуваше из градината в прегръдките на нейния принц Прекрасен. Пръстите й се плъзнаха по широките му рамене и под предлог, че уж приглажда сатенения му ревер, тя погали твърдите му гърди под фината материя на редингота. — С теб се чувствам като принцеса, Джефри.

— И изглеждаш така, мила. Не мога да ти се нагледам! Новата рокля е направо разкошна, но не може да засенчи собствения ти блясък. Ако не бях гледал как се обличаше, щях да сметна, че Фаръл те е придумат да облечеш роклята направо на голо, без всичките онези дантелени подплати, които жените обикновено навличат под дрехите си. Прилепва по теб направо божествено!

— Направиха долната ми риза от толкова фин сатен, че почти не го усещам.

— Да, и аз не го усещам. Но ми се ще още веднъж да видя ризата ти — подразни я той и сведе поглед към деколтето й.

— Имаме гости, Джефри!

— Това не ми пречи да си припомням колко красива си под всичките тези дрехи, нито пък колко си апетитна, когато лежиш топла и задоволена в прегръдките ми.

Страните на Раелин пламнаха. Замисли се как той я караше да забрави себе си в страстните тръпки на единението им. Джеф, изглежда, беше много дързък и опитен любовник. Раелин не смееше да го пита откъде е научил всички тези неща, но често се замисляше за това — а тези мисли само й причиняваха болка, тъй като й напомняха за Нел и другите жени, които може би е имал. И въпреки всичко, когато тези искрящи изумрудени очи се спираха върху нея и безмълвно говореха за желанията му, тя забравяше всичко друго, освен все по-силната привързаност, която изпитваше към този мъж.

— И аз имам не по-малко възбуждащи спомени за теб, сър.

Дръзка усмивка се разля по устните му.

— Години наред все мечтаех за една белокожа богиня, която ще ме дарява с неземно щастие. Гърдите й бяха меки и обли, коремчето й — бяло като сметана, а бедрата — заоблени и невероятно примамливи. Тя завладя сънищата ми, и оттогава копнеех някой ден да я открия и да я съживя с целувка.

— Целувките ти могат да стоплят и камък, сър.

— Самата ти беше доста хладна по едно време.

— Само защото не знаех какви наслади ме очакват в прегръдките ти.

Джеф отметна глава и се разсмя с пълен глас, а жена му, смутена, веднага се озърна из залата. Не знаеше как биха реагирали гостите на невъздържания смях на съпруга й, но както можеше да се очаква, двамата вече бяха привлекли вниманието на почти всички присъстващи.

— Джефри Бърмингам, какво ще си помислят гостите ни? — прошепна тя, като отчаяно се опитваше гласът й да звучи строго. — Само ги виж! Никой друг не танцува. Станали сме атракцията на вечерта. Хората ще ни одумват!

— Вярно. Но ако можеха да прочетат мислите ми, щяха да са направо скандализирани.

— А аз станах разпътна жена още в деня, в който ти ме вкара в леглото си, сър. Почти не мога да мисля за друго.

Наоколо минаваха лакеи, разнасящи подноси с напитки, музикантите свиреха прекрасни мелодии, елегантно облечени дами и господа разговаряха с приглушени гласове — всичко това най-сетне накара двойката да обърне внимание на заобикалящия ги свят. Все пак, едва когато Джеф трябваше да пусне Раелин, за да й позволи да танцува с възрастния господин, който я беше поканил, той осъзна как времето запълзява бавно като охлюв, когато не са заедно. Дори докато разговаряше с няколко от приятелите, с които често ходеше на лов, очите му все търсеха красивата му съпруга. При един такъв поглед от негова страна той срещна насмешливия поглед на брат си и веднага усети как бузите му потъмняват от смущение.

— Доста си хлътнал, а? — внимателно го подкачи приближилият се Брандън.

— Повече от „доста“ — призна Джеф. Позволи си един последен поглед към Раелин, после се обърна и тръгна след Брандън, както често бе вървял след него в детството си.

Хедър седеше в широко кресло, положила крачета върху ниска табуретка. За да прикрива внушителния си корем, тя бе наметнала дантелен шал около раменете и гърдите си. Преди бала Джеф беше дал нареждания на слугите да поставят креслото така, че бъдещата майка да може да вижда цялата бална зала, без да й се налага да става от мястото си. Кингстън бе отбелязал, че единствената пречка би била, ако някои от гостите не забележат присъствието й и застанат гърбом пред нея.

— Малко вероятно е — беше отговорът на Джеф. — Дори и в напредналата си бременност, тя пак ще има свой кръг от обожатели и приятели, които ще се погрижат да се чувства удобно.

И точно както бе очаквал, Хедър бе обградена от група гости, поспрели се при нея, за да я поздравят и да побъбрят. Фаръл Ивс бе отвел Елизабет именно при нея и сега тримата разговаряха за нещо. И Телма Брустър бе побързала да иде при Хедър, но едва когато бе забелязала, че и красивият моделиер се намира сред кръга приятели около бременната красавица. Телма бе довела и своята компания отпреди малко — овдовелия английски лорд и Лидия Уинтроп, и двамата на средна възраст. Макар госпожа Уинтроп да бе отраснала в околностите на Чарлстън, през последните двадесет години живееше в Лондон, тъй като се бе омъжила за богат англичанин. Наскоро бе решила да погостува на приятелите си в Каролина.

— Скъпи мои, познавате ли се с лорд Марсдън? — попита Лидия Уинтроп и с изящен жест притегли високия тъмнокос господин напред. — Запознахме се по пътя насам от Лондон. Ах, колко ужасно беше времето, докато плавахме! Вълните подхвърляха кораба ни така, че едва издържах… Но нека не ви занимавам с това. Лорд Марсдън е дошъл тук, за да търси подходяща плантация, която да подари на дъщеря си за сватбата й. Госпожа Брустър ни увери, че нашият домакин няма да има нищо против, ако и Негова Светлост дойде с нас на бала. А и братята Бърмингам биха могли да го посъветват кои са най-добрите земи в областта.

Лорд Марсдън прочисти гърло, сякаш се канеше да се впусне в дълга реч.

— Да, разбира се, не ми се искаше да се натрапвам, нали разбирате, но тези любезни дами настояха да дойда. Искрено се надявам домакинът ни да няма нищо против разни непознати, които идват неканени на бала му.

— Бъдете спокоен, милорд — любезно го приветства Хедър. — Сигурна съм, че Джефри ще бъде поласкан от присъствието ви. Колкото до целта на пътуването ви насам, и Джефри, и Брандън могат да ви помогнат в избора на земя. А тази вечер се забавлявайте. Опитайте лакомствата и напитките! Джефри има изключителна готвачка, почерпете се и сам ще се убедите.

— Благодаря ви, че накарахте един чужденец да се почувства като у дома си, мадам — отвърна лорд Марсдън. — Наистина сте много любезна.

— За мен е удоволствие, милорд. Знаете ли, ако искате, можете да поразгледате наоколо. Тъй като много от гостите изявиха желание да видят как е преустроено имението Оукли, повечето от стаите ще бъдат отворени за посетители. Това е типична плантаторска къща от Юга, истинско съкровище. Само личните стаи на Джефри ще бъдат затворени за посещения.

Лорд Марсдън отвърна с лек поклон.

— Семейството ви е много любезно, мадам.

После се обърна и последва двете жени, които тръгнаха да оглеждат балната зала.

Хедър забеляза как Джеф си пробива път към нея през тълпата гости. Щом се приближи, тя протегна ръка и се разсмя като доволна ученичка.

— Вече се чудех какво да сторя, че да привлека вниманието ти. Както се бе разтанцувал с Раелин, бях сигурна, че ще ми се наложи да ви прекъсна и да те поканя на танц, за да мога да поговоря с теб. Трябва да призная, че балът ви е невероятен. Благодаря, че ни поканихте.

— Добре ли се чувстваш, принцесо?

— Отлично — увери го тя, а усмивката й беше ослепителна. После Хедър погледна любящо съпруга си, а щом той се надвеси над стола й, тя лекичко въздъхна. — Или поне щях да се чувствам отлично, ако брат ти можеше поне за мъничко да се отпусне. Кълна се, бди над мен, както куче пази сочния си кокал.

Брандън погали рамото на жена си.

— Трябва да ми простиш, скъпа. След като следващият ни наследник може всеки момент да се появи на бял свят, нормално е и аз поне мъничко да се притеснявам.

Хедър шеговито сви устни.

— О, глупости, знаеш отлично, че може да минат още цели две седмици, преди да се роди. Сигурно си забравил как изглеждах, преди да се появи Бо. Носех се като фрегата с издути платна, която цепи морските вълни с масивния си корпус.

Сравнението й накара всички наоколо да се разсмеят от все сърце, но въпреки привидното веселие на Брандън, Джеф забеляза у него известно напрежение. Знаеше по-добре от всеки друг колко силно брат му обича жена си. Само мисълта за болките, които тя трябва да изтърпи при раждането — а още повече, че може да й се случи нещо лошо — причиняваше на Брандън сериозни тревоги. Въпреки сравнително лесното й първо раждане все пак съществуваше опасност да има някакви усложнения, затова и докато всичко не мине благополучно, Брандън не можеше да намери покой.

— Повярвай, скъпа — обади се Брандън и нежно стисна ръката й, — не съм забравил какви мъки преживях при първото ти раждане, затова не ме вини, че и сега се тормозя.

Когато Хедър вдигна очи към съпруга си, Джеф забеляза в тях сълзи на нежност и се почувства като натрапник в тяхната близост. Обърна се настрани и се озова лице в лице с Фаръл, който също бе забелязал влюбените погледи на двамата млади. Самият той рядко бе ставал свидетел на подобна близост между двама женени. А един ерген имаше защо да завиди на тяхното единство.

Фаръл хвана Елизабет под ръка.

— Мисля, че е време да покажем на нашия недодялан домакин, че не е единственият, който умее да танцува валс. Освен това, скъпа моя, ще ми се всички да видят новата ти рокля.

— И тя ли е твое творение, хубавецо? — с крива усмивка попита Джеф.

— Всъщност помощницата ми я проектира и уши сама. Великолепна е, не мислиш ли?

Тъмнопурпурната рокля наистина чудесно подчертаваше красотата на светлокожата брюнетка. Джеф, възхитен от вида й, галантно се поклони.

— Тази вечер изглеждаш невероятно, Елизабет. Дори, струва ми се, засенчваш шефа си.

Тих смях се отрони от устните на Елизабет, когато тя направи очарователен реверанс.

— Благодаря, господин Бърмингам.

— Джеф — поправи я домакинът. — Или ако ти харесва повече, Джефри. Докато сме вън от магазина на работодателя ти, Елизабет, настоявам да не се държиш с мен толкова официално. — Засмените му очи за миг отскочиха към моделиера, после добави: — И можеш да му кажеш, че аз съм наредил така.

Елизабет се разсмя звънливо и кимна в знак на съгласие.

— Забавлявайте се, приятели — подкани ги домакинът и махна с ръка към танцувалния подиум. — Ще се присъединя към вас, веднага щом открия жена си.

Раелин танцуваше с друг приятел на Джефри, шерифът Райс Таунсенд. Огромният мъж се бе оказал удивително пъргав танцьор. В сравнение с гигантския му ръст Раелин изглеждаше някак смалена, но всъщност беше по-висока от Хедър и в дългата тясна рокля изглеждаше стройна като върба. Джеф реши, че роклята малко лъже очите, тъй като добре познаваше сочните извивки на тялото й, скрити под блестящия плат. Вече се беше научил да вижда какво се крие под външната обвивка на прекрасната жизнена жена и да чете чувствата, скрити дълбоко в нея. Малко изненадан откри, че освен огромното удоволствие, което извличаше от страстта й в брачната интимност, в сърцето му се е разлистило и някакво друго, по-дълбоко и силно чувство. Все още не бе способен да го назове с име, но изпитваше безмерна радост, че Раелин е само негова.

Докато се наслаждаваше на жена си отдалеч, Джеф бе поразен от един образ, внезапно изникнал в съзнанието му — Раелин бременна като Хедър, с издут корем, в който расте тяхното дете. Веднъж бе подметнал на шега, че иска тя да му народи поне няколко дузини деца. А сега мисълта дори и само едно да заобли коремчето й породи у него толкова силен копнеж, че дъхът му секна.

С галантен поклон Джеф покани жена си на танц и веднага получи отговор под формата на две разперени за прегръдка ръце. Известно време танцуваха мълчаливо, наслаждавайки се на музиката и на това, че са заедно.

Внезапно музиката сякаш се извиси във възторжен изблик на радост и Джеф престана да мисли за каквото и да е, освен за жената в прегръдките му… и в сърцето му. Напоследък му се струваше, че тя е единствената причина то да продължава да тупти.

Малко по-късно Джеф и Раелин ръка за ръка се приближиха към бюфета и там шапкарката ги запозна с лорд Марсдън и Лидия Уинтроп.

— Балът е прекрасен — похвали домакините Лидия.

— Да, така е — съгласи се лорд Марсдън доста сърдечно, с което спечели одобрителната усмивка на госпожа Брустър.

Лидия набързо обясни по каква работа е дошъл благородникът в Каролина.

— Помислихме, че вие или господин Брандън може да помогнете на Негова Светлост.

— Ще му помогна, и то с най-голямо удоволствие — съгласи се Джеф и се обърна към лорда. — Чувствайте се поканен в дома ми по всяко време, стига само да не съм зает. Обикновено в сряда съм свободен, но за другите дни не мога да гарантирам, че няма да съм някъде по работа. — Джеф тайничко стисна ръката на Раелин, за да й подскаже, че ако е зает с нещо, то това ще бъде единствено тя. — Ще се радвам да ви помогна с каквото мога, милорд.

— Благодаря за отзивчивостта ви, сър. Наистина ще съм ви много задължен, ако ми помогнете да приключа по-бързо работата си тук и да се върна в Англия, преди сватбата да бъде обявена. Но като си помисля, че ще трябва да изтърпя още едно пътуване по море, то опасявам се, че някога ще събера кураж да се кача отново на кораб.

 

 

За Джеф бе особено приятно за първи път да присъства на бал не с коя да е, а със собствената си съпруга. Още по-доволен остана, когато непохватността на госпожа Брустър им даде възможност да се насладят за кратко на уединението на спалнята им. Госпожа Брустър случайно бе разляла пунш върху бялата колосана риза на домакина. А когато той влезе в стаята си, за да облече нова риза, с огромно задоволство откри Раелин, седнала на ръба на канапето и с вдигнати до бедрата й поли, да изтегля единия си чорап, който се беше откачил от жартиера. Джеф обичаше да гледа дългите й гладки крака и след като набързо свали жакета и ризата си, се приближи към Раелин с жаден поглед. Захапал ухото й, той й прошепна няколко сладострастни предложения, които накараха Раелин да се разкикоти като млада невеста. Предложенията му обаче се оказаха доста възбуждащи особено за самия Джеф, който все повече се разпалваше от идеята да се насладят за малко на брачната интимност. Коленичил пред нея, той обсипа шията и гърдите й с безброй разпалващи целувки, а ръката му се плъзна дръзко под роклята й. Раелин затаи дъх. Миг по-късно с трепетна въздишка се отпусна в прегръдките му.

Когато Джеф вдигна глава, той се вгледа в лицето на жена си. Погледът й бе замъглен от копнеж и топли тръпки преминаха по тялото й, щом забеляза изгарящото желание в зелените му очи. Една дълга мускулеста ръка се плъзна под бедрата й, притегли я напред върху канапето и я разтвори, докато той разкопча панталоните си и бавно се промъкна в топлата й женственост.

Двамата все повече се откъсваха от реалността, но тъкмо тогава няколко бърборещи дами се приближиха по коридора и влязоха в съседната спалня, където започнаха шумно да възхваляват промените в къщата от последните години. Замръзнали на ръба на чувствения екстаз, двамата се притискаха един към друг, смълчани и заслушани в очакване. Преди бала завесите на френските прозорци в господарската спалня бяха спуснати, но остъклените врати стояха отворени, за да може хладният ветрец да проветрява стаята. Затова сега не се знаеше дали на някой любопитен гост няма да му хрумне да мине по верандата или дори да дръзне да влезе в господарската спалня.

Смутена от близостта на гостенките, Раелин притисна треперещата си ръка към гърдите на Джеф и го погледна умолително:

— По-късно — прошепна, а дланта й погали твърдите косъмчета по мускулестата му гръд, — когато останем наистина сами.

Джеф притисна устни до ухото й.

— Тогава ела с мен долу и ми позволи да потанцувам с теб, докато кръвта ми се поохлади.

— Както искаш — отвърна Раелин и понечи да се засмее, но бързо зарови лице в рамото му, докато успя да потисне смеха си. В този миг часовникът над камината отмери десет удара. — Десет часът е. Значи скоро ще можем да останем насаме.

— По-добре тръгни първа — промълви дрезгаво Джеф, докато се отдръпваше от нея. — Ако сляза сега, ще шокирам гостите.

Раелин се изправи заедно с него и си открадна една целувчица от устните му. После погледна надолу и удивена, мигом отстъпи назад с многозначителна усмивка.