Катлийн Удиуиз
След целувката (5)

5

През отворените прозорци на господарската спалня повяваше свеж бриз, разхладен от нощния дъждец. Дантелените завески се полюляваха до тъмнозелените плюшени пердета, елегантно пристегнати встрани от прозорците с плетени копринени шнурове. През дантелените цветя се промъкваха слънчеви лъчи, в които танцуваха сенките на разлюлените клони на огромния дъб до къщата. От време на време ярки снопове светлина като копия пронизваха стъклата, за да се разпилеят в ослепителни отблясъци. Или пък трепкащите листа разпръсваха лъчите като хиляди светулки, завъртени във вихрен танц.

Игривите лъчи все се стремяха към леглото с измачкани чаршафи, сякаш привлечени от спящото там тяло. Ярката светлина позлатяваше кестеняви къдрици, разпилени в пищен водопад по пухената възглавница, дяволито гъделичкаше тъмните ресници на спящите очи, танцуваше върху двете заоблени хълмчета, отчасти прикрити от снежнобелия чаршаф.

Бронзови пръсти много внимателно повдигнаха завивката. Застанал прав до леглото, Джеф поглъщаше с поглед озареното от танцуващи лъчи тяло.

Излегна се до спящата жена и подпрян на лакът, се загледа в божественото й лице. Не искаше да я събуди и известно време я гледа, без да я докосва, но изкушението се оказа прекалено силно. Съвсем нежно, като пърхане на пеперуда, устните му посипаха малки целувки по леко разтворената й уста, докато тя започна да отвръща на ласкавото докосване. Примамливата пътека по бялата й шия го отведе до по-интригуващи местенца и скоро той вече вкусваше сладостта на едно нежно розово връхче. Усмихвайки се сънено, Раелин прокара пръсти през късата гарвановочерна коса на врата му и изви гръб, разпалена от ласките му.

— Моля те, Джефри, недей повече! — прошепна умолително. Чувстваше, че пряко волята й той отново я тласка към онзи екстаз, който й бе дарявал отново и отново през изминалата нощ. — Вече просто нямам сили!

Джеф я притисна към леглото и се надвеси над нея с пламнали от желание очи.

— Не ти ли харесва? — попита Джеф и ръцете му за миг се спряха.

Под пламналия му поглед страните й поруменяха.

— Толкова ми харесва, Джефри, че забравям всичко друго!

— И вече не те е страх от мен?

Бузите й потъмняха още повече, но Раелин категорично поклати глава.

— Караш ме да те желая целия!

Внезапно Джеф се изтърколи върху жена си и Раелин ахна от изненада. Очите му блестяха пакостливо, като на момченце, намислило да дръпне плитките на някое момиченце — но това не беше детска игра. Двамата бяха мъж и жена, решили да се насладят на всеки миг от любовната игра. Раелин с готовност се включи в нея, докато той използваше мъжествеността си, за да разпали най-чувствителните й местенца. Повдигнала глава от възглавницата, Раелин целуна челото, бузите, носа и брадичката му с всеотдайна нежност. Когато устните й се докоснаха до неговите, Джеф пламенно отвърна на целувката й и затърси жадно езичето й. Без да спира възбуждащата си игра, той се плъзгаше по топлата й роса, дръзко докосваше най-интимните й кътчета, докато по тялото й започнаха да преминават парещи тръпки. Раелин не успя да потисне един приглушен стон и се надигна към него, за да се опита да улови огненото острие. Джеф тихо се засмя на нетърпението й и с един мощен тласък навлезе дълбоко в нея. Дъхът й спря, когато вълните на насладата се разляха по тялото й. Ръцете й се притиснаха към гърдите му и тя започна да мълви до ухото му нежни уверения, че наистина се чувства като създадена единствено за него. В следващия миг в стремежа си да му достави наслада и да достигне до своя екстаз, Раелин вече пресрещаше с тялото си забързалите се тласъци.

 

 

Увила един чаршаф около себе си, Раелин притискаше импровизираната рокля към гърдите си и въпреки че й бе трудно да върви с този странен тоалет, тя запристъпва през стаята към източния прозорец. Джеф й беше казал, че ще се наложи да почакат ваната да поизстине, за да става за къпане. И Раелин реши, докато чака, да разгледа господарските покои и изгледа, който се разкриваше оттам. Чуваше как Джефри точи бръснача си в банята. Чуваше и как си тананика нещо под носа — признак на доброто му настроение след цяла нощ на чувствени удоволствия. Раелин се загледа през прозореца. Засмя се, когато забеляза няколко малки кончета, разлудували се на поляната пред конюшнята, явно ободрени от по-прохладното време тази сутрин. Докато ги гледаше, Раелин мислено си отбеляза, че трябва да помоли Джеф да идат да пояздят из плантацията.

Когато се отдалечи от прозореца, тя забеляза писалището на мъжа си, разположено така, че да е обърнато едновременно към три от ъглите на стаята и да е максимално осветено от прозорците. Върху него имаше две стъклени мастилници в месингова поставка с малка бронзова фигурка на кон, както и месингова чашка за перо. Наблизо забеляза извит ловджийски нож с дръжка, изваяна като глава на овен. Макар че беше доста голям, Раелин предположи, че ножът върши добра работа за отваряне на писма. Само дето изглеждаше доста опасен със злокобното си острие.

Погледът й попадна върху подвързано с кожа томче, оставено разтворено върху писалището. Заинтригувана, взе книгата, обърна я, за да види заглавието, и с удивление откри, че държи в ръцете си екземпляр от сборника поезия „Песни от шотландската граница“ на сър Уолтър Скот. Преди година тази книга предизвика истинска сензация в Британия. Продаваше се толкова добре, че много от почитателите на сър Уолтър Скот останаха без нея. А това, че виждаше книгата чак тук, в Каролина, я накара за пореден път да се удиви на мъжа, за когото се беше венчала.

Раелин разгърна страниците и забеляза, че те са внимателно разрязани чак до края на книгата — най-вероятно с ножа, който стоеше пред нея на писалището. Имаше и отметка близо до средата, което й подсказа, че Джефри запълва свободното си време, отдаден именно на четене.

Раелин се усмихна при мисълта, че нейният толкова мъжествен на вид съпруг има склонност да чете такъв тип книги. Трудничко й бе да си го представи как чете поезия, но пък другите му любими занимания й бяха добре известни. Обичаше конете, много умело боравеше с огнестрелно оръжие, бе всеотдаен към работата си — към плантацията, корабната компания и дъскорезницата, която притежаваше съвместно с брат си.

— Водата вече изстина, мадам — обяви Джефри, докато излизаше от банята само с една кърпа, увита около хълбоците. — Идваш ли?

— Както заповядате — закачливо се обади Раелин и направи изящен реверанс.

Джеф подпря юмруци на кръста си и със смръщеното изражение на някой фараон се втренчи в нея иззад правилния си нос. Едната му вежда се изви високо нагоре.

— Както заповядам ли каза?

— Да, милорд — отвърна Раелин с добре изиграно покорство. — Вашите желания са заповед за мен.

— Така ли?

Тя го изгледа подозрително и реши, че никак не й харесва дяволитото припламване в очите му.

— Но пък една дама трябва да има и някои задръжки, сър.

— Разбирам. — Той замислено издаде напред брадичката си. — А какво ще кажеш да ми изтъркаш гърба?

Раелин кимна в знак на съгласие.

— Струва ми се, бих могла, но само ако първо ти изтъркаш моя.

— Съгласен — рече Джеф, обърна се и закрачи към банята.

Голямата продълговата вана заемаше почти цялото помещение и — както Раелин бе открила предния ден — побираше спокойно двама души. Щом спря до нея, Джеф махна кърпата от бедрата си и пред очите на жена му се разкриха именно онези части, които винаги я караха да се изчервява — не от срам, а удивена от вида им.

— Изглеждаш ми заинтригувана, мадам — предизвикателно я погледна Джеф с доста сладострастна усмивка.

— Ти също, сър — многозначително отвърна тя.

— Да — призна той. — Често ми се случва, когато съм до теб.

— Е, не виждам какво лошо има. — Раелин бавно разви чаршафа от тялото си и го пусна на пода, с което изцяло прикова вниманието на Джеф. Прехапала устни, предизвикателно се приближи към него и изненадващо сграбчи това, което бе събудило интереса й.

— Надявам се, че не се разхождаш и пред другите жени така непринудено, както пред мен, сър — рече тя, този път не на шега. — Не бих се поколебала със зъби и нокти да отстоявам правата си върху теб. Особено сега, когато вече сме женени в истинския смисъл на думата.

— Това, което държиш в ненаситната си ръчичка, мадам, е само твое — увери я той, като внимаваше да не спомене нещо за миналите си обвързвания. — Колкото до Нел, повярвай, няма абсолютно нищо, за което да се безпокоиш.

Джеф плъзна ръка зад гърба й и Раелин се усмихна.

— Стига само да не забравяш кое би предизвикало справедливия ми гняв.

— Това ми е напълно ясно, мадам, тъй като и самият аз не бих останал безучастен, ако удостоиш с вниманието си друг мъж. Но, ако стоим още дълго тук, водата съвсем ще изстине.

Джеф протегна ръка, за да й помогне да влезе във ваната. С известни съмнения Раелин огледа първо нея, после и дългите му крака.

— Не мислиш ли, че този път трябва ти да влезеш пръв, Джефри? Вчера седнахме в двата края, но не беше много удобно. По-добре е да седнем заедно.

Малко по-късно Раелин доволно се отпусна върху гърдите на мъжа си, който се зае да сапунисва хълмовете и долините по нейната гръд, а и докъдето стигаха ръцете му.

— Ще ми се да те покажа на съседите, госпожо Бърмингам.

— Да ме покажеш? — Тя кокетно го погледна през блестящото си рамо. — Както съм сега? Хайде де! Струва ми се, редно е първо да се облека… Освен, разбира се, ако нямаш нищо против приятелите ти да ме разглеждат чисто гола.

— Имам нещо против, мадам — прошепна Джеф и потърка нос в ухото й. После игриво го захапа, а ръката му се плъзна върху заоблената й гърда. Нежното розово връхче стърчеше между пръстите му и той се удиви колко бледа и блестяща е кожата й в сравнение с неговата. — Преди няколко дни говорих с преподобния Парсънс в Чарлстън и той ме накара да обещая, че ще идем в неделя на църква. Така ще имаш възможност да се запознаеш с някои от съседите ни още преди нашия бал.

— А Нел там ли ще бъде?

— Момиченце! — закачливо изръмжа той и плисна вода в лицето й, при което Раелин изпищя недоволно.

Решила, че трябва да си върне на Джеф за недодяланата шегичка, тя скоро го въвлече в истинско морско сражение. Когато доста по-късно двамата се изправиха и увити в ленените кърпи, огледаха пораженията по пода, видяха, че около ваната се е изплискало внушително количество вода. Като истински деца двамата започнаха да се състезават кой ще избърше повече локвички и след дълго боричкане, настъпване и щипане, задачата най-после беше изпълнена.

 

 

Малко по-късно, облечена само в лек пеньоар, Раелин излезе от господарската спалня и отиде в стаята си, откъдето веднага позвъни на Кора. Избра си лека дневна рокля от бял муселин, гарнирана със син сатенен колан и набраздена с отвесни ивици бродерия, върху която бяха апликирани светлосини цветенца. Обу си копринените чорапи и широката долна риза и тъкмо щеше да навлече роклята през главата си, когато икономката пристигна. Заедно с нея в стаята влезе и една млада тъмнокожа жена, която й беше представена като братовчедката на Кора, Тизи.

— Господин Джефри каза, че ще ви трябва лична прислужница, госпожо Раелин. Тизи работела при едни хора във Вирджиния, ама татко й миналата седмица отиде там с писмо от господин Джефри и с кесия пари, за да я откупи и да я доведе при нас.

— Искаш да кажеш, че тя е робиня? — попита Раелин, забелязала, че на бузата на момичето зее грозна рана.

— Ами, засега ще трябва да работи за господаря, докато изплати парите, с които той я откупи. Но пък хич няма да й е тежко, щото господин Джефри е много добър господар.

Раелин повдигна лицето на момичето, за да огледа дълбоката рана.

— Какво се е случило, Тизи?

— Предишният ми господар веднъж се върна пиян като мотика и започна да налага всички наоколо, даже и господарката. Хукнах да помогна на госпожа Клер, щото тя винаги е била мила като ангел с мен. Тогаз господин Хорас грабна един нож и замахна към мен — беше направо бесен. Не успях да изфирясам толкоз бързо, та затова ме поряза по бузата. Ако госпожа Клер не беше го фраснала с една ваза по тиквата, и то толкоз силно, че да го зашемети, сигурно щях вече да съм хвърлила топа. После госпожа Клер прати да кажат на наш’те, че трябва да ме измъкнат оттам и да ме скрият нейде. Татко веднага дошъл тук, в Оукли, и помолил господин Джефри за помощ. — Тизи се ухили и широко разпери ръце. — И ей ме на при вас.

Раелин се засмя на цветущите изрази на момичето.

— Мъжът ми наистина е много добър, Тизи. Самата аз бях спасена от лапите на подлия ми вуйчо, когато искаше да ме продаде на един ужасен човек. Но господин Джефри ми се притече на помощ, точно когато отчаяно се нуждаех от закрилник.

— Искате да кажете, че и вас са ви продавали… също като мен ли, госпожо Раелин? — попита прислужницата, явно изумена от чутото.

Раелин кимна.

— Да, Тизи, също като теб. Доколкото знам, в тази страна има почти толкова бели, колкото и чернокожи, които са били продадени. Много хора, най-вече от Ирландия и Шотландия, са ги изпращали тук на каторга с английските кораби. Тъжно е, но много от тези нещастници са били осъдени да търпят нечовешко отношение от страна на господарите си. Ние двете с теб имаме късмет, че сме открили убежище в къщата на господин Джефри.

Тизи поклати глава, сякаш не можеше да се начуди на чутото.

— Чувала съм за бели, дето ги продавали в робство, ама хич не съм мислила, че нявга ще работя за господарка, дето преди туй е била нещо кат’ робиня.

Тих смях се разля от устните на Раелин.

— Единствено благодарение на мъжа ми сега не съм робиня. Той не само ме спаси от подлите планове на вуйчо ми, ами и те е довел тук, за да ми помагаш. И слава богу, защото вече се чудех какво да правя с косата си.

— Вече няма що да се кахърите за това, госпожо Раелин. От сега насетне аз ще се грижа за косата ви.

Щом се заеха с косата на Раелин, на Тизи не й трябваше много време, за да подреди гъстите кестеняви къдрици във великолепна прическа. За да е по-ефектна, прикрепи и няколко панделки от син сатен така, че да се вплетат в къдрите.

И така, облечена в красивата си рокля и с чудесна прическа, Раелин доволно се приближи към огледалото.

— Как изглеждам, Тизи?

— За чудо и приказ, госпожо Раелин!

 

 

Пищно изрисуваните стени на трапезарията създаваха илюзията, че избуяла градина обгражда игривия фонтан в дъното на залата. Около дългата махагонова маса бяха наредени старинни столове. Икономът — спретнато облечен в изрядно колосан бял фрак, черни панталони до коленете, бели чорапи и обувки с голяма катарама — вече бе сервирал приборите и сега поставяше на страничната масичка голяма сребърна фруктиера с пресни плодове.

— Добро утро, Кингстън — весело поздрави Раелин, току-що влязла през вратата.

Когато я погледна, лицето на чернокожия мъж се озари от широка усмивка и белите му зъби блеснаха. Благодарение на Кора сред слугите вече се беше разчуло, че вчера сутринта новата господарка е била в стаята на господаря. А това, според Кингстън означаваше, че в Оукли вече всичко е почти съвършено. Пълното съвършенство щеше да бъде постигнато, едва когато наследниците започнат да идват на бял свят.

— И за вас да е добро, госпожо Раелин. Като гледам, денят обещава да е чудесен.

— Наистина, струва ми се, че днес времето е някак по-свежо — отбеляза Раелин и се отпусна върху стола, близо до единия край на масата. — Май е по-хладно, нали?

— Да, мадам, тъй си е. — Кингстън й наля чай от голям сребърен чайник. — От господин Джефри съм чувал, че там, отдето идвате вие, винаги било много по-студено. Самият той беше още почти дете, когато за пръв път отиде в Англия, ама казват, че след като семейството се върнало у дома, отново трябвало да привикват към нашия климат. — Икономът се изсмя и поклати прошарената си глава. — Сигурно и на вас хич не ви е лесно да търпите нашенските жеги. Предполагам, се чудите, що ви е трябвало да прекосявате океана, че да дойдете тук.

— Прав си, наистина понякога горещината тук ми се виждаше направо непоносима — призна с усмивка Раелин. — Вероятно е така, защото и най-топлият ден в Англия е много по-хладен дори и от днешната уж прохладна сутрин.

Кингстън зачудено присви устни, замислен върху думите й.

— А какво ще кажат англичаните за ден като завчера, госпожо Раелин?

— Че е самият ад — звънко се разсмя Раелин, с което накара и чернокожия прислужник да се засмее. — Чувала съм да разправят, че една от причините хората от колониите да спечелят войната за независимост срещу Англия били униформите на британските войници. Влизали в битка с вълнени панталони, стегнати около врата дебели връзки и онези ужасно топли червени жакети, които закопчаваха плътно под брадичката. Янките поне се обличали по-нормално. А след като самата аз усетих какво значи жега тук, в Каролина, казвам ти, Кингстън, вече съм убедена, че сред загиналите английски войници поне половината са паднали от горещината, а не от куршумите. Имаше няколко дни, когато бях направо сигурна, че и аз ще си загина по същия начин.

Икономът отметна глава и гръмко се разсмя.

— Още нищичко не сте видели, госпожо Раелин — предупреди я той, когато най-сетне успя да се овладее. — Само почакайте. Август идва, затуй най-добре се пригответе. А това, дето го разправяте за войниците, и аз съм го чувал. Ама знам и друго: ние сме спечелили войната, защото англичаните отивали да се бият, като марширували рамо до рамо, в редици като на парад, а нашите се криели зад храстите и дърветата и ги покосявали като тръстики. Индианците са ни научили нас, янките, да бъдем хитри като лисици, щото и те така са ни трепели отначало. И аз самият — има вече двадесетина години оттогава — та и аз съм виждал доста от тия англичани с червените униформи, ама гледах все да се измъкна, още преди на някой да му хрумне да ме използва за мишена.

От няколко минути Джеф стоеше на вратата. Беше спрял там, за да погледа жена си в тази приличаща на градина стая. Гледката пред очите му го накара коренно да промени мнението си за трапезарията. Беше я оставил непроменена, след като купи плантацията. Много хора в Чарлстън обичаха да украсяват стените с подобни мотиви. Но никак не я харесваше, тъй като смяташе стенописите за прекалено крещящи. Само че в този миг спокойната красота на жена му изглеждаше напълно в унисон с мирната градинска сцена. А щом и блесналите й очи се спряха върху него, той се почувства като на седмото небе.

Джеф спря до стола на жена си, лекичко стисна тънките й пръсти и се наведе, за да я целуне нежно по челото. Искаше му се да я целуне доста по-пламенно, но подобна постъпка щеше да скандализира стария иконом.

— Тази сутрин изглеждаш просто невероятно, мила — увери я той. — Сигурно вече ти представиха новата ти прислужница. Доволна ли си от нея?

— Много.

Погледът му с одобрение се плъзна по цялото й тяло, от чудесната прическа до леките сини пантофки.

— Доколкото виждам, Тизи е успяла да постигне непостижимото — разхубавила те е още повече. Честно да си призная, приличаш на истински ангел!

Раелин през смях сведе глава, за да поблагодари за комплимента.

— Благодаря, любезни ми господине! Не само за ласкателствата, а и за досетливостта да ми доведете Тизи. Така вече никога няма да се тревожа за косата си, за дрехите или за каквото и да е — момичето е много оправно.

— Знаех, че Кора има прекалено много работа из къщата, затова трябваше да ти намеря друга прислужница. А нали трябва да се грижа и за гордостта си. — За миг устните му се разтегнаха в надменна усмивка и той навири нос, все едно беше самонадеян благородник. — Да се разхождам под ръка с една красива и великолепно облечена дама и да гледам как всички се обръщат след нас и зяпат с удивление — това доста ще повдигне самочувствието ми, не мислиш ли?

Раелин засмяно махна с ръка.

— Сър, въобще няма нужда някой друг да подхранва самочувствието ти! Достатъчно е само да се огледаш наоколо следващия път, когато идеш в Чарлстън. Ако не си забелязал всички онези хубавици, които почват да чуруликат и да се кипрят само щом се зададеш по улицата, то поне аз ги забелязах. И честно да си кажа, от това никак не ми скочи самочувствието.

— А какво да кажем за мъжете, които се зазяпваха след теб, госпожо Бърмингам?

Раелин се изсмя, но в действителност никак не й беше до смях. Ако жените го обожават така, то логично е една съпруга да очаква, че той вечно ще получава покани в леглата им.

— Всъщност забелязах доста повече възхитени жени, отколкото мъже, сър. Вече се чудя колко ли моми са махали с опашка покрай теб като верни кученца?

— Бъди спокойна, мадам — промълви Джеф с блеснал поглед. — Очите ми виждат само теб. — И той приключи въпроса, като нежно целуна устните й, а когато се изправи, двамата откриха, че са останали сами… и решиха да се възползват от това за една много по-дълга и страстна целувка.

— Божичко — успя да промълви тя, останала без дъх от обезоръжаващата му нежност, — никоя жена не може да е в безопасност, щом е близо до теб. Само преди минути смятах просто да изпия чаша чай и да закуся. А ето че вече се чудя дали ще шокирам слугите, ако те отведа обратно в спалнята.

Изумрудените му очи блестяха по начин, който подсказваше, че закуската въобще не е сред нещата, които го интересуват най-силно в момента.

— Предполагам, че е по-добре първо да похапнем. Ще ти трябват свежи сили за това, което съм ти намислил.

— Честно да си кажа, умирам от глад — призна тя и се наведе напред със закачлива усмивчица. — Дори не помня някога да съм била толкова изгладняла. Изглежда, вашите скорошни занимания, господин Бърмингам, оказват върху мен доста странен ефект.

— Похапни си добре, мадам — окуражи я той. — Предстоят ни още много занимания. А за тази сутрин имам едно предложение. Чудех се какво ще кажеш да се поразходим на кон из плантацията?

— О, чудесно! Всъщност и аз тъкмо тази сутрин се канех да те помоля за това. Ти май ми четеш мислите!

Потънали в щастието, което отскоро бяха открили, те закусваха много по-дълго от обикновено. Макар че Кингстън току се появяваше и ги подканяше да хапват здравата от вкусните блюда, които готвачката им бе приготвила, двамата се чувстваха така, сякаш са съвсем сами в голямата къща. Почти не отделяха очи един от друг, а погледите им говориха неща, които думите не можеха да изразят. Ръцете им често се докосваха с интимност, която би накарала някой страничен наблюдател да се изчерви от смущение. Но пък когато тези ласки говорят на тайния език на любовта — онази чудна и тайнствена поезия, която стопля очите, навлажнява устните и кара сърцата да политат от радост — как ли би могъл друг да разбере значението им?

 

 

Сред дрехите, които госпожа Брустър бе донесла за Раелин от шивачницата на Ивс, естествено нямаше костюм за езда. Затова, когато Джеф изведе жена си навън, тя все още бе облечена в същата рокля в бяло и синьо, с която беше и на закуска. За да пази лицето си от слънцето, Раелин си беше сложила широкопола сламена шапка.

— Май ще трябва да ти намерим някой хрисим, кротичък кон — подразни я Джеф, докато я оглеждаше. — А и непременно ще ми кажеш, когато се умориш да яздиш.

Раелин тревожно въздъхна.

— Не съм яздила толкова отдавна! Боя се, че може да се уморя доста бързо. Може дори да се наложи да ме прибираш с каретата.

— Не се бой, мадам. Чудесно ще се справя с теб и без карета.

Раелин го погледна въпросително, но Джеф явно нямаше намерение да й дава допълнителни обяснения. И така той я поведе към конюшнята.

Бялата постройка приличаше на огромна кучешка колиба с висок островръх покрив и голяма врата. През цялата сграда минаваше широк проход, който излизаше от другата страна през още една двойна врата. Навсякъде около конюшнята се простираха стотици акри зелени пасбища, заградени с бели дъсчени огради.

Жребците бяха отделени в специално заграждение и дори отдалеч съвсем ясно личеше, че това са прекрасни животни — породисти и в цветущо здраве. Раелин скоро узна, че съпругът й е купувал повечето от тях през последните три години и ги е избирал от най-добрите коневъдни ферми в Ирландия и Англия.

— Когато се заех да преустройвам Оукли — замислено промълви Джеф, докато минаваха покрай загражденията, — се стараех най-вече да разпределя различните реколти по най-подходящите за тях места. Но още тогава си мечтаех някой ден плантацията да стане също толкова известна с породистите си коне, колкото и с плодородните поля.

— Ще успееш — рече Раелин.

Беше сигурна, че мъжът й е способен да постигне всяка цел, която си постави. Долавяше у него сила и решителност, каквито рядко се срещат. Баща й притежаваше тези качества. Дори и след като бе хвърлен в затвора, той продължаваше да вярва, че справедливостта ще възтържествува.

Щом Раелин влезе в конюшнята, първото, което я впечатли, бяха чистотата и редът. Освен най-често използваните неща всичко останало бе подредено по местата си, чисто и изрядно поддържано. Големите крила на вратите стояха широко отворени още от ранни зори, за да може свежият вятър да проветрява цялото обширно помещение.

И вътре треньорите и конярите работеха здравата. Приготвяха двегодишните и тригодишните коне за сутрешната тренировка или почистваха боксовете и миеха конете. Някои от мъжете учтиво повдигаха шапки, за да я поздравят, други се хилеха глуповато или ехидно — всеки според нрава си. Раелин отново бе засипана с лавина от имена, които трябваше да запомни. Все пак тя се сети, че вече е запомнила поне един от работниците. Видя го в едно утро преди около две седмици. Тъкмо беше казала на Джеф, че й трябва време, за да обмисли случката с Нел и да реши дали би могла да му се отдаде в брачната интимност. Тогава мъжът й разочарован и неудовлетворен, бе яхнал черния си жребец, Брут, и бе препуснал из полята в бесен галоп, за да преодолее гнева си. Когато най-сетне се върна, именно този работник, който сега стоеше пред Раелин, изтича разтревожено, за да го посрещне.

— Това е Спарки, един от треньорите — представи го Джеф.

Младежът бързо смъкна смачканата си шапка, започна да я върти из големите си мазолести ръце и смутено вдигна очи към нея. — Спарки се грижи за най-добрите коне, включително и за Брут, който, честно да си кажа, е най-опърничавото животно, което съм яздил някога. Понякога се чудя дали пък Спарки не се е родил на кон. Има страхотен подход към конете и като го гледа човек как се справя с тях, ще си каже, че работата е далеч по-лесна, отколкото изглежда.

Луничавото лице на треньора поруменя и той поклати червенокосата си глава, но широката му усмивка показваше колко се гордее от похвалите на шефа си.

— Ето на, господин Джефри, пак ме хвалите, а тъй само ми вдигате летвата и хората ще очакват от мен повече, отколкото мога. Тъй както говорите, някой ден ще ми докарате голяма беля на главата. Скоро от мен ще искат да върша чудеса.

— Не бой се, Спарки — весело го утеши Раелин. — Аз поне няма да очаквам от теб нищо повече от това, което виждам с очите си. Така честно ли ти се вижда?

— Да, мадам, тъй наистина ще е честно — съгласи се той и закима разпалено.

— Наистина се радвам, че се запознахме — любезно го увери тя. — А сега ми кажи, ако някоя дама те помоли да й избереш наистина добър кон, кой от жребците на мъжа ми би посочил?

Още преди Спарки да успее да й отговори, един дребничък, жилест човек, с криви крака и ухилен до уши, избърза към тях откъм едната врата на обора. Като кимна учтиво първо на Раелин, после и на Джеф, той заговори с напевен акцент, който издаваше, че е родом от Ирландия.

— Охо, сър, виждам, че сте довел красивата си госпожа да разгледа чудесните ви расови коне. И като ви гледам, приличате ми на мишок, който тъкмо е прегризал дупка в чувала със зърното — рече той и се изкикоти, докато другите се смееха на находчивото му сравнение. После изгледа Джеф с присвити очи и попита: — Да не би да сте намислил да изведете госпожата да поязди Келтън в тоя хубав ден, сър? Да знаете, Келтън е много хрисима кобила, с равна походка, затова е и най-добрият избор за госпожата.

— Джералд О’Моли е главният ми коняр — обясни Джеф. — Преди няколко години дойде тук заедно с расовите коне и кобили, които бях купил от Ирландия. Под неговите грижи конете издържаха морското пътешествие почти без да пострадат. Оттогава непрестанно доказва колко го бива в тая работа. Без него ще съм като с вързани ръце.

Възрастният мъж й се усмихна и по лицето му се появиха хиляди бръчици.

— Тук всички ми викат О’Моли, мадам. Та затова, ако нямате нищо против, за мен ще е чест и вие да ме наричате така.

Опитвайки се да сдържи усмивката си, Джеф се обърна към младия треньор.

— Дамата попита и за твоето мнение, Спарки. Ти кой кон би й препоръчал?

Шеговитото настроение на Джеф явно беше заразно, защото и Спарки вече бе готов да допринесе с нещо за общото веселие.

— Ами, сър, мислех си за Ариадна. Милейди ще види на какво се казва опърничаво…

— Къде е тя? — попита Раелин, без да го изчака да довърши.

Спарки преглътна смутено, щом видя готовността й да рискува с подобен кон и вече сериозно разтревожен, се обърна към Джеф. И неговото лице съвсем ясно издаваше внезапно обзелата го тревога. Треньорът неохотно посочи надолу по пътеката между боксовете и преди Джеф да успее да възрази, Раелин вече бързаше нататък. Щом се приближи, великолепна червеникавокафява кобила на около три години изпръхтя и отскочи изплашено назад.

— Тази ли е?

— Тъкмо тази — неохотно призна мъжът й.

Раелин любопитно наклони глава.

— Името й, Ариадна, от гръцката митология ли е?

— Да, това е дъщерята, която била превърната в злато от баща си, крал Мидас.

— Значи, „златна“ кобила, така ли?

— Има чудесно родословие и превъзходни качества — призна Джеф. — Но е много буйна и никак не е лесно да я язди човек. Особено пък ако е новак.

— Красива е — възторжено промълви Раелин и протегна ръка през решетките на бокса.

Кобилата изпръхтя и веднага затанцува назад, но Раелин й заговори бавно и успокоително. Окуражено от гласа й, животното разтърси красивата си глава и пристъпи предпазливо напред, явно тласкано от любопитство. Като продължаваше да й говори тихо и ласкаво, Раелин погали кадифено меката муцуна на Ариадна.

— Ще ми се да можех да ти дам една ябълка, Ариадна, но сега нямам. Ако ми позволиш да те яздя днес, обещавам да ти донеса една, когато се върнем. Искаш ли?

Кобилата изпръхтя в протегнатата длан на Раелин, изви изящната си шия и тихичко изцвили. Раелин се разсмя. Доволна, че постига някакъв напредък, продължи да гали красивото животно, но усети, че и Джефри се е приближил.

— Не бива да яздиш Ариадна — каза той внимателно, но твърдо. — Тя е нервна и може да бъде опасна. А не искам да ти се случи нещо лошо.

— Ездата бе едно от любимите ми развлечения, преди нещастието да сполети семейството ни, Джефри. Не само че изгубихме и дома, и имуществото си, но и трябваше да гледаме как кралските коняри отвеждат конете ни. Казаха ни, че щели да ги дадат на същите онези хора, които обвиниха баща ми в държавна измяна, веднага щом го осъдят. Но за жалост татко се помина още преди процеса и обвиненията срещу него си останаха.

Джеф отлично разбираше, че едно толкова красиво животно като Ариадна би могло да разведри Раелин и да я накара да забрави болката от миналото. Съчувствено обви с ръка раменете на жена си и я притегли към себе си.

— Може би ще ти позволя да пояздиш Ариадна, но само когато съм сигурен, че е обучена, поне след няколко месеца. Трябва да я научим на обноски, преди да можем да й се доверим.

Раелин го погледна умолително.

— Но тя и сега ми изглежда напълно подходяща! — примоли се Раелин. — Виж как веднага дойде при мен и ми се вижда съвсем добричка.

— Не, казах вече. Няма да рискувам да бъдеш хвърлена от коня, а може дори и да се нараниш сериозно. Държа на теб твърде много, за да поемам такива рискове.

И тогава Раелин се сети, че още не го е попитала какво мисли самият той по въпроса за избора на кон. Погледна го изпод ръба на шапката си и устните й се извиха в кокетна усмивка.

— А ти кой кон ще ми предложиш, Джефри?

Той си отдъхна, че Раелин не се сърди заради отказа му и се усмихна.

— Има един много уравновесен жребец, за който съм сигурен, че ще ти хареса за първата ни разходка.

Джеф се обърна и даде знак на О’Моли.

— Оседлай Звездоброец с дамското седло на Хедър.

— Ей сегичка, сър! — И ирландецът побърза да изпълни заръката на Джеф.

Няколко минути по-късно Раелин ахна, приятно изненадана. От един бокс вдясно О’Моли изведе висок, напет дорест кон. Раелин не помнеше друг път да е виждала толкова красиво животно. С великолепно извита шия, с малки уши и безупречна глава с големи очи. Но не само външният му вид бе многообещаващ. Животното буквално танцуваше, докато го извеждаха от конюшнята, а походката му беше пъргава и дръзка.

— О, Джефри, разкошен е!

— Надявах се да ти хареса. Много е енергичен и жив, но се грижи за ездача си. Хедър често го язди.

— Да оседлая ли Брут, сър? — попита главният коняр.

— Днес ми се ще да се насладя на разходката с жена си, О’Моли, а не да проклинам цял ден този опърничав звяр. Затова ми оседлай Маджестик.

Жилестият човечец се ухили и козирува.

— Веднага, сър.

Потеглиха един до друг и първо минаха покрай най-близките до имението поля. Джеф показа на Раелин растенията, от които се събира памукът. Семенниците бяха още зелени, но Джеф слезе от коня и разряза един, за да покаже на Раелин какво има вътре. През идните седмици памукът щеше да узрее, шушулките щяха да се отворят и полските работници да тръгнат да берат белите пухкави топчета от бодливите им гнезда — а това беше черна и неблагодарна работа, защото шушулките избождаха пръстите до кръв, а жаркото слънце безмилостно прежуряше над гърбовете.

Двамата продължиха нататък към оризищата, където Раелин видя обширни наводнени земи — точно каквито трябва да бъдат, за да има добра реколта. Оттам двамата поеха по лъкатушна пътечка сред полята. На едно място пасяха крави, другаде полето бе обрасло с царевични стебла, по-високи от човешки бой. Яздиха около два часа, бавно и спокойно, докато най-сетне спряха до огромен стар дъб, разположен на върха на малка могила, близо до огрян от слънцето поток. Огромните разперени клони на могъщото дърво се бяха разперили надалеч и не само че осигуряваха предостатъчно сянка, но образуваха и нещо като завеса около дънера.

Джеф скочи от коня и се приближи към Звездоброец, за да помогне на Раелин да слезе. Щом повдигна жена си от седлото, той я плъзна по тялото си, докато устните му уловиха нейните. След страстната му, сякаш безкрайно дълга целувка, когато най-сетне отдръпна устни и я постави на краката й, Раелин усети, че коленете просто не я държат. С дълбока въздишка се облегна на него, отмаляла като парцалена кукла. Джеф стори единственото разумно нещо в случая — метна я на рамо и под съпровода на звънкия й смях погали примамливото й задниче. Със свободната си ръка развърза одеялото и кошницата и ги увеси на лакътя си.

Така натоварен, Джеф отиде под огромния балдахин от натежали от мъхове клонки, остави кошницата и разпъна одеялото на земята — поне толкова, колкото успя само с една ръка. Все още с жена си на рамо, изглади с крак краищата на одеялото и едва тогава се наведе да остави кикотещата се Раелин. Наведе се към нея и с дяволито пламъче в очите предложи:

— Това място е идеално да си поиграем на одеялото, не мислиш ли, мила?

— Май си прав — съгласи се Раелин със свенлива усмивка. Джеф наведе глава и приближи устни към нейните, но тъкмо когато щеше да ги докосне, тя добави: — Храната ухае страхотно. Нека похапнем! Направо умирам от глад!

Джеф изръмжа с престорен гняв.

— Ау, голям си дявол!

После се отпусна назад и седна върху петите си, но Раелин бързо се надигна на колене и го целуна с такава нежност, че въображението му моментално се развихри. Посегна да я хване, но тя пъргаво се отдръпна. Прехапала устни, гледаше го с преливащи от щастие очи, а през това време развърза шапката си и я хвърли настрани. Веднага след това безцеремонно му обърна гръб и се зае да вади храната от кошницата.

— Ах ти! Кокетка! — обвини я Джеф и я ощипа по дупето.

— Ох! — изпищя Раелин и се нацупи. — Сега ще ми стане синьо!

— Дай да видя. — Джеф се опита да повдигне полите й. Последвалото плясване през пръстите само го разсмя, но не го обезкуражи. Той хвана жена си за кръста, притегли я върху скута си и собственически обгърна с длани гърдите й. — Най-сетне те хванах, палавница такава, и този път няма да ми се измъкнеш!

Джеф леко гризна шията й и Раелин изви глава така, че да се наслади по-пълно на ласките му. Ръката му погали гърдата й, докато зърното й се втвърди и изпъкна под роклята. Той сръчно разкопча копчетата на гърба и съблече дрехата през главата й.

— Ами храната? — попита Раелин с трепетна въздишка, докато ръцете му пълзяха нагоре от кръста към примамливите хълмчета на гърдите й.

— Ще почака — прошепна до ухото й Джеф и се зае да разкопчава мъничките копчета по бялата й долна риза. Скоро и ризата последва роклята и бе захвърлена настрани, а ръцете му пълзяха по тялото на Раелин. Светлината, отразена от водната повърхност, танцуваше по голите й гърди и те изглеждаха невероятно бели под тъмния загар на пръстите му. Движенията му станаха по-дръзки и ръцете му запълзяха надолу, за да изтръгнат стонове на наслада от устните й, докато Раелин тръпнеше в плен на ласките му.

След време двамата най-сетне решиха да опитат храната, която Кора им беше приготвила, а по-късно и водата на близкия поток. Джеф поведе Раелин нататък. И двамата бяха голи, както майка ги е родила, но Джеф определено се чувстваше много по-удобно, отколкото Раелин. Тя никога не бе пристъпвала вън от стаята си разсъблечена, затова сега се стесняваше да излезе изпод балдахина на дъба. Когато най-сетне се престраши да иде до потока, Джеф вече плуваше все по-далеч от брега, затова и тя нагази в плитката вода.

— Хайде, ела — извика я той от средата на вира. — Тук водата е чудесна!

— Не мога да плувам — призна Раелин. Все още ужасно се смущаваше. Никога не беше си представяла, че ще ходи без дрехи из поляните, камо ли, че ще се къпе гола в някой поток.

Джеф дяволито се усмихна.

— Е, тогава май ще се наложи да те хвърля в дълбокото.

— Да не си посмял! — изпищя Раелин и забелязала лукавото пламъче в очите му, бързо тръгна към брега.

Уви, още преди да е успяла да го стигне, изпищя от ужас, чула плясъците на бързо приближаващия Джеф. Обърна се и очите й потвърдиха чутото. Той определено плуваше по-бързо, отколкото тя можеше да гази из дълбоката вода. А за беда брегът все още беше ужасно далеч. Внезапно ръката на Джеф се обви около кръста й и я притегли към силното му тяло. Раелин се озова удобно седнала върху бедрата му, които образуваха нещо като столче. Свободната му ръка затанцува по изкусителните извивки на тялото й.

— Падна ли ми, малката!

Раелин беше на ръба на паниката.

— Моля те, Джефри, не ме хвърляй в дълбокото! Ще потъна, а какво ще си помислят слугите, когато ме видят с провиснала около ушите мокра коса? Със сигурност ще заподозрат нещичко.

— Не бой се, мила — прошепна той, захапал лекичко ухото й. Просто искам да те прегръщам още малко. Не ми се случва често да те гледам гола под ярката слънчева светлина.

Раелин се разсмя с облекчение и го смуши с лакът в ребрата.

— Звяр такъв! Искал си да ме видиш как пищя от страх!

— Наистина искам да те науча да плуваш.

Тя тревожно застина.

— Джефри Бърмингам, ако ме хвърлиш във водата, никога няма да ти го простя!

— Нямам подобни намерения, мадам. Просто се отпусни назад. Аз ще те държа, няма страшно — увещаваше я той. — Няма да те пусна, докато не съм сигурен, че можеш да се отпуснеш на повърхността по гръб. Чак после ще ти покажа как да плуваш.

— Но косата ми ще се намокри! — засуети се Раелин.

— Ще се промъкнем в къщата, без никой да ни види.

Раелин склони и отпусна глава на рамото му.

— Когато искаш да постигнеш своето, можеш да бъдеш ужасно лукав, сър.

— Когато те желая, скъпа, мога да бъда направо подъл — и той отново захапа връхчето на ухото й.

Раелин предпазливо се отпусна и му позволи да я придържа, докато се носи по повърхността на водата. Щом Джеф зърна гледката, която се разкри пред очите му, усмивката му стана особено похотлива. Никога не му се беше случвало да се наслаждава на подобна прелест. Досега такива образи се бяха появявали само в сънищата, а не току пред носа му.

Не след дълго Раелин започна да се справя с плуването доста задоволително, и то без да й е нужна помощ. Все пак Джеф гледаше да е по-наблизо, за да е сигурен, че няма да й се случи нещо. Но в мига, в който му направи впечатление, че бялата й кожа е започнала да порозовява, той тревожно забърза към нея.

— Ще е най-добре веднага да те облечем, иначе скоро ще пищиш от болка. Само се надявам да не е вече прекалено късно.

— Повикай карета — простена Раелин, която се чувстваше ужасно отмаляла, докато излизаше от водата. — Струва ми се, че няма да мога да яздя поне един месец. Усещам задните си части схванати и натъртени до синьо от седлото.

Джеф я вдигна на ръце.

— Няма нужда да викаме карета, мадам. Ще разстеля одеялото пред мен на седлото, за да не ти убива, и ще те отведа у дома на гърба на Звездоброец.

Когато стигнаха у дома, Раелин вече едва търпеше болката, но не толкова от изгарянето, колкото от часовете, прекарани в страничното дамско седло. Не искаше да вика Тизи да й помага с къпането, тъй като се срамуваше, че момичето ще разбере какво са правили. Съвсем ясно личеше, че всяка част от тялото й е зачервена от слънцето. Затова се наложи да се остави на грижите на Джеф, който безкрайно внимателно и нежно се зае с нея. Първо я изкъпа в хладка вода, като втри в кожата й успокояващ балсам, а после, след банята, разтри схванатите мускули и натъртеното й задниче.

— Предполагам, това означава, че няма да мога да те заведа в неделя на църква — провлечено рече той, все едно разсъждаваше на глас. Само че, докато мажеше задничето й с охлаждащ мехлем, едва сдържаше смеха си. — Като те гледам, тогава спокойно ще можеш да минеш за червенокож мохикан или пък за крастава жаба заради луничките, които ще ти излязат. Знаеш ли, май е най-добре да се примириш с факта, че някога безупречната ти кожа вече никога няма да е същата.

Джеф просто не можеше да се сдържа повече и гръмогласно се разсмя. Това обаче накара Раелин да го погледне през рамо с убийствен поглед.

Тя сграбчи една възглавница и я запокити в ухилената физиономия на мъжа си, който едва не падна по гръб от смях. Раелин здравата се постара да скрие колко й е смешно всичко това, но след миг загуби контрол над себе си и се запревива от смях в един глас с Джеф. Старата къща никога не бе кънтяла от толкова много смях.