Джудит Макнот
Нежна победа (20)

Двадесета глава

Едуардо прокара пръсти през разрошената си тъмна коса и хвърли обезпокоен поглед към Кати. Лицето й беше напрегнато.

— Пазачът каза, че е излязъл преди три часа, значи — в девет часа. Гарсия го е чакал с колата, но нито единият, нито другият са отишли в Маягуез, нито пък в дома на Рамон в Сан Хуан.

Кати прехапа устни:

— Мислиш ли, че е възможно Гарсия да е казал на Рамон, че съм останала, и сега той просто да не вдига телефона?

— Ако Рамон знаеше, че все още си тук, в никакъв случай нямаше да се крие от теб. Щеше да влети в тази къща като четиридесет разбеснели се дяволи, повярвай ми.

— Едуардо — въздъхна Габриела, — преувеличаваш и караш Кати да се чувства още по-нервна.

Той пъхна ръце в джобовете си и погледна към Кати.

— Не зная къде може да е отишъл. Не е в никоя от своите къщи, нито пък се е прибрал в дома на Рафаел. Не мога да се сетя къде другаде би предпочел да прекара нощта.

Кати потисна внезапната ревност, която я обзе при мисълта, че може да е потърсил утеха при друга жена.

— Така се надявах, че ще се върне в къщата! Сигурен ли си, че не е там?

— Казах ти, че се качих до горе. Беше десет и половина — прекалено ранен час за лягане. Но къщата беше тъмна.

Кати отчаяно изрече:

— Ако мебелите бяха върнати, щях да отида там. На това място се чувствам най-близо до Рамон.

— Зная къде мислиш, че е Рамон, но те уверявам, че грешиш — решително произнесе Габриела. — Той не би потърсил друга жена тази вечер.

Едуардо хвърли подозрителен поглед към жена си.

— Почука, когато отиде до къщата, нали? — попита Кати.

— Защо трябва да чукам на вратата на тъмна и празна къща? — извърна глава към нея Едуардо. — Ако беше вътре, той щеше да забележи светлините на фаровете и щеше да излезе, за да разбере кой идва при него.

Кати смръщи чело.

— Мисля, че трябваше да почукаш. — Внезапно се изправи и решително заяви: — Отивам до къщата.

— Кати, Рамон не е там, но щом настояваш да отидеш, ще те придружа.

— Ще се оправя и сама — уверено изрече тя.

— Не бих искал да се изправиш срещу него сама — настоя Едуардо. — Видях колко ядосан беше вчера. Бях с него и…

— Аз също бях с него — внимателно му припомни тя. — Сигурна съм, че ще се оправя. Не може днес да е по-ядосан от вчера.

Едуардо извади ключовете от колата и й ги подаде.

— Ако дори за секунда вярвах, че Рамон е там, щях да дойда с теб. Но зная, че го няма. Ще трябва да изчакаш утрото, за да говориш с него.

— Родителите ми пристигат утре. — Погледна към часовника, закачен на стената. — Минава полунощ. На практика вече е събота. Ще се омъжвам в неделя, тоест утре.

Кати кара последните сто метра с изключени светлини. Ако Рамон беше в къщата, щеше да е по-добре да го изненада. Не й се нравеше идеята да бъде посрещната от разгневения мъж на прага на къщата.

През клоните на дърветата се виждаше слаба светлина. Сърцето й подскочи от радост. Тя спря колата и тръгна по тухлената алея. Светеше лампата в спалнята!

Посегна към бравата. Надяваше се да не е заключена. Вратата се отвори. Влезе и внимателно я притвори зад гърба си. Във всекидневната беше тъмно, но през открехнатата врата на спалнята се процеждаше бледа светлина.

Кати смъкна пуловера си и го пусна на пода. Прокара треперещи пръсти по плътно прилепналата към тялото й пурпурна рокля, специално избрана за случая. Надяваше се да съблазни Рамон и да отслаби съпротивата му. Разреса огнената си коса с пръсти и тихо приближи до вратата на спалнята.

На прага се спря, за да се поуспокои. Рамон беше там — беше се отпуснал на леглото, сложил ръце под тила си и се взираше в тавана. Бялата му риза беше разкопчана до кръста и дори не си беше направил труда да си събуе обувките. Изглеждаше самотен и нещастен и Кати почувства, че я обземат угризения. Загледа се в мрачната мургава хубост на това лице, в силното мускулесто тяло и сърцето й заби по-силно. Дори и легнал, Рамон изглеждаше опасен.

Тя пристъпи тихо в стаята и сянката й се очерта върху тавана.

Той бързо обърна глава и погледът му я накара да замръзне от изненада. Очите му минаваха през нея, сякаш беше безплътна.

— Не заминах — прошепна Кати.

Рамон рязко скочи от леглото. Лицето му беше като изсечено от гранит. Той осъзна, че е напрегнат и готов да се нахвърли отгоре й.

— Аз… Аз не искам да си отида — заекна тя. Рамон пристъпи към нея, а Кати направи крачка назад. — Падре Грегорио се съгласи да ни венчае.

— О, така ли? — попита тихо той и отново пристъпи към нея.

Тя пак се отдръпна назад.

— Аз… Ще върна в магазина всичко, за което съм платила с моите пари — продължи с треперещ глас, докато отстъпваше към всекидневната.

— Нима?

Младата жена кимна и заобиколи дивана.

— Аз… Видях албума на Рафаел. Само ако ми беше казал кой всъщност си, щях да разбера защо не искаш да плащам за онези неща. Щях да те послушам — едва промълви.

— Виждам, че си научила нова дума — иронично отбеляза Рамон.

Кати се блъсна в масичката с нощната лампа и бързо я заобиколи.

— Ще напълня цялата къща с растения, къдрички и деца — обеща отчаяно тя. Опря се в един стол. Нямаше повече място за отстъпление. Паниката я стисна за гърлото. — Трябва да ме изслушаш! Страхувах се да се омъжа за теб, защото усещах, че криеш нещо. Не знаех какво е то, а Дейвид също като теб…

Рамон съвсем се приближи и тя протегна ръка, за да го спре.

— Моля те, чуй ме! — извика. — Обичам те!

Пръстите му се вкопчиха в раменете й и той я придърпа към себе си. Кати отметна глава назад и за пръв път видя изражението на блестящите му очи. Това, което прочете в тях, не беше гняв, а обич. Обич — толкова огромна, че я накара да се смири.

— Значи ме обичаш? — изрече със странен глас. — Предполагам си мислела, че щом ми кажеш, че ме обичаш, ще забравя всичко и ще ти простя?

— Да — призна шепнешком Кати. — Така си помислих. Аз… Само този път.

— Само този път — промърмори Рамон развеселено и треперещите му пръсти се спряха върху лицето й. После погали лъскавата й коса. Когато пръстите му се заровиха в златистите къдри, от устните му се изтръгна полусмях, полустон. — Значи само този път? — Повтори, сякаш това беше най-важното от всички обещания, и устните му жадно се впиха в нейните.

Кати опря длани на гърдите му, после плъзна ръце около шията му и с радост и облекчение отвърна на целувката. Тялото й се изви и се притисна към възбудената му мъжественост и Рамон потръпна от удоволствие.

Устните му се преместиха върху слепоочията й, челото, очите, страните й.

— Кажи го отново — промълви дрезгаво.

— Обичам те — прошепна развълнувано Кати. — И имам нужда от теб… И те желая… И…

Устните му отново покриха нейните и двамата се понесоха към един свят, където съществуваха само ръцете, устните и телата им.

Рамон прекъсна целувките, за да я погледне в прекрасните сини очи, и пламенно рече:

— Ела в леглото с мен, querida.

Кати прокара пръсти по гърдите му и за голямо негово разочарование тихо отвърна:

— Не.

— Хайде — настоя отново той и наведе глава, за да заглуши отказа й с целувка, но тя поклати упорито глава.

— Не — повтори, после се усмихна със съжаление и обясни: — Едуардо не искаше да ме оставя да се изправя сама срещу теб. Пусна ме сама тук само защото вярваше, че ти не си в къщата. Не се върнах и той със сигурност ще дойде всеки момент, за да ме защити от страшния ти гняв.

Рамон недоволно сви вежди и тя отново погали гърдите му. Усмивката й стана още по-широка.

— Има още две причини, поради които искам да изчакаме. Първата е, че трябва да поговорим. Ти изискваше от мен искреност, а после умишлено ме заблуди. Искам да разбера защо си го направил.

Рамон неохотно отпусна ръце и тихо попита:

— А втората причина?

Кати отмести поглед встрани.

— Утре е нашата сватба. Чакали сме толкова време, освен това падре Грегорио…

Той избухна в смях и отново я взе в прегръдките си.

— Когато аз, Едуардо и Мигел бяхме малки, вярвахме, че ако направим някоя пакост, падре Грегорио непременно ще разбере още щом ни погледне в очите. — Взе я на ръце, отнесе я до дивана и я намести в скута си.

— Това пречеше ли ви да вършите пакости?

— Не — призна с усмивка той, — но ни пречеше да им се наслаждаваме.

С няколко думи й обясни защо не беше разкрил самоличността си пред нея, а после й разказа за последните събития около корпорацията. Перспективите за тяхното бъдеще коренно се променяха. Тя изслуша историята за Сидни Грийн с усмивка, но когато Рамон спря да говори, лицето й помръкна.

— Какво има, Кати? — попита я нежно той.

Тя огледа приятната стая, в която седяха, и с въздишка рече:

— Нищо. Просто тази къща ще ми липсва. Можех да бъда много щастлива тук.

Той докосна с пръсти брадичката й и извърна лицето й към своето.

— Ще харесаш другите си къщи много повече от тази.

Озадачено го погледна.

— Не спомена ли, че къщите, островът и всичко останало ще премине във владение на банките?

— Все още е възможно, но е малко вероятно. Банките са като лешояди. Щом усетят нечий фалит, бързат да се нахвърлят отгоре му, за да са сигурни, че ще вземат поне нещо от малкото, което е останало. Но ако фалиралата фирма даде и най-малкия признак за възстановяване, те бързо се отдръпват назад и изчакват да видят какво ще стане. Междувременно пресмятат вероятните печалби. Адвокатът ми в Сент Луис ме уведоми, че Сидни Грийн се оплаквал наляво и надясно как съм го изиграл и съм провалил бизнеса му. Банкерите ще научат за това и ще се запитат дали наистина не са ме подценявали. Известно време ще обикалят около мен, без да предприемат нещо, но после ще вземат решение да ми отпуснат пари, за да завърша двата небостъргача. Така че ти ще имаш своите къщи, прислуга и…

— И ще се отегчавам до смърт, тъй като няма да имам какво да правя — довърши Кати вместо него. — Защото ти мислиш, че мястото на жената е в дома й.

Той я изгледа с присвити очи.

— Само преди минута каза, че би била много щастлива тук. Защо да не бъдеш поне толкова щастлива и в някой по-луксозен дом?

Тя стана от коленете му и приближи до прозореца. Усещаше погледа му, впит в гърба й. Разтвори завесите и се взря в тъмнината. Опитваше се да намери начин да му обясни.

— Казах, че бих могла да бъда много щастлива тук и щях да бъда, защото двамата щяхме да работим, за да изградим нашия съвместен живот. Щях да се чувствам полезна и желана. Все още бих могла да се чувствам такава, но ти няма да ми позволиш. — Усети как той се приближава и застава до нея. — Ще се заемеш с възстановяването на „Галвера Интернешънъл“, а аз имам добър опит в работа с персонала. Зная как се наемат хора на работа, познавам законите и всички процедури… Бих могла да ти помагам, но ти няма да ми позволиш.

Рамон сложи ръце на раменете й, но тя не се обърна и продължи:

— Зная какво е мнението ти по въпроса за работещите жени — сподели го с мен още в деня на нашия пръв пикник. Каза, че щом една жена работи, това е доказателство за целия свят, че съпругът й не е в състояние да задоволи потребностите й. Каза, че това би засегнало гордостта му и…

— Обърни се към мен и ме погледни — промълви той, прекъсвайки я нежно.

Кати се обърна. Очакваше, че ще се опита да я успокои с целувка, но се излъга.

— Кати — започна бавно Рамон, — мъжът винаги е чувствителен по въпросите, засягащи неговата гордост, особено когато знае, че има малко неща, с които може да се гордее. Когато един мъж казва на жената къде й е мястото, това означава, че той очаква тя да се задоволи с по-малко от онова, което заслужава и има право да очаква. Срамувах се, че можех да ти предложа съвсем малко, но вярвах, че в замяна ще те направя много щастлива. Опитвах се да те убедя в правотата на твърдението си, понеже това беше единственото бъдеще, което можех да ти осигуря. Сега ще бъда много горд и доволен, ако работиш заедно с мен в корпорацията.

Рязко извърна глава и Кати проследи погледа му. Тънък лъч от електрическо фенерче прорязваше надвисналия мрак. Едуардо пристигаше да я спасява.

— За какво мислиш? — попита тя любимия си.

Рамон я погледна. В очите му прочете огромна любов.

— Колебая се какво да ти подаря за сватбата.

Кати го прегърна. Той беше нейният сватбен подарък, мина й през ума, но на глас попита:

— Какви възможности имам?

— Бебе или ферари — отвърна й с усмивка и я прегърна. — Веднъж ми каза, че едно ферари е в състояние да те доведе до екстаз.

— По-добре да си имам бебе, отколкото ферари — през смях отвърна тя.

Рамон също се засмя и в същия миг реши, че ще й подари и двете.