Метаданни
Данни
- Серия
- Легендариум на Средната земя (1.2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Narn i Chîn Húrin, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Любомир Николов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 59 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джон Р. Р. Толкин, под редакцията на Кристофър Толкин
Децата на Хурин
ИК „Бард“, София, 2007
Художник: Алън Лий
ISBN 978-954-585-831-4
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция и изнасяне на предговори и приложения като отделни произведения
Глава III
За разговора между Хурин и Моргот
По заповед на Моргот след дълъг и изнурителен труд орките събрали всички тела на загиналите във великата битка заедно с броните и оръжията им и ги струпали на огромна камара насред равнината Анфауглит; върхът на тая зловеща могила се виждал отдалеч и Елдарите я нарекли Хауд-ен-Нирнает, що означава Хълм на сълзите. Но върху този хълм израсла буйна трева и единствено той се зеленеел сред цялата пустош; и вече никоя твар на Моргот не посмяла да стъпи върху земята, под която ръждата превръщала в прах мечовете на Елдари и Едаини. Кралството на Фингон вече не съществувало, а Феаноровите синове се лутали като сухи листа, понесени от вихъра. В Хитлум не се завърнал нито един боец от Хадоровия род, нямало и вести за хода на битката и съдбата на техните владетели. Моргот обаче пратил натам смугли люде от източните племена, които преминали на негова служба, затворил ги в Хитлум и забранил да напускат пределите му. Само това им дал наместо обещаните щедри награди за измяната към Маедрос: да грабят и измъчват старците, жените и децата от Хадоровия народ. Оцелелите Елдари от Хитлум били откарани на робски труд в северните мини. Само малцина успели да се укрият из пущинаците и планините. Орки и вълци бродели на воля из целия Север и нахлували все по-далече на юг в Белерианд. Там все още оцелявали Дориат и Нарготронд; но Моргот не им обръщал внимание — или защото не знаел за тях, или защото още не бил дошъл техният час в дълбините на неговата злоба. Ала мисълта му неотклонно се връщала към Тургон.
Затуй довели Хурин пред Моргот, понеже Врагът знаел от своите съгледвачи и чрез черните си изкуства, че този човек е приятел с краля на Гондолин; и първо се опитал да го прекърши с очите си. Но Хурин още не се поддавал на страх и устоял. Тогаз Моргот повелил да бъде окован и подложен на бавни мъчения; а подир време дошъл при него и му предложил да излезе на воля или да получи слава и власт като пръв Морготов пълководец, ако само разкрие где е твърдината на Тургон и каквото още знае за плановете на краля. Ала Хурин Непреклонни му се присмял с такива слова:
— Сляп си ти, Моргот Бауглир, и сляп ще останеш навеки, защото виждаш единствено мрака. Не знаеш що завладява сърцата човешки, а и да знаеше, не би могъл да го дадеш. Само глупец приема дар от Моргот. Ти първо платата взимаш, а сетне отказваш обещаното; и ако ти кажа каквото ме питаш, не ще получа друго, освен смъртта.
Разсмял се Моргот и отвърнал:
— За смърт тепърва ще молиш.
Сетне отвел Хурин при могилата Хауд-ен-Нирнает, що била струпана съвсем наскоро и над нея още витаело смъртно зловоние. А като стигнали върха, наредил му да погледне на запад, към Хитлум, и да помисли за жена си, детето и другите близки.
— Защото сега те са в мои владения — рекъл Моргот — и зависят от моята милост.
— Няма милост в теб — отговорил Хурин. — Ала чрез тях не ще се добереш до Тургон, тъй като те не знаят неговите тайни.
Гняв обзел тогава Моргот, та извикал:
— Но ще се добера до теб и твоя проклет род; и ако ще цял от стомана да си, пак ще се прекършиш пред моята воля.
Взел един дълъг меч, що лежал наблизо, и го прекършил пред очите на Хурин, та едно късче се впило в лицето му; ала Хурин не трепнал. Тогаз Моргот прострял дългата си ръка към Дор-ломин и проклел Хурин, Морвен и всичките им потомци с такива слова:
— Гледай! Сянката на мисълта ми ще тегне над тях гдето и да отидат, а омразата ми ще ги преследва до края на света.
Ала Хурин отвърнал:
— Всуе говориш. Не можеш ни да ги видиш, ни да владееш съдбата им отдалече — поне додето запазваш тая телесна форма и още жадуваш да бъдеш видим владетел на света.
Тогава Моргот се обърнал към него и рекъл:
— Глупец си ти, дребен сред людете, а те пък са най-дребни сред всички словесни твари! Виждал ли си Валарите, мерил ли си мощта на Манве и Варда? Знаеш ли докъде стига тяхната мисъл? Или си въобразяваш, че мислят за теб и ще те защитят отдалече?
— Не знам — отвърнал Хурин. — Ала може и тъй да стане, ако пожелаят. Защото дорде съществува Арда, не ще слезе от трона Върховния владетел.
— Ти го каза — рекъл Моргот. — Аз съм Върховния владетел — Мелкор, пръв и най-могъщ сред Валарите, що съществуваха преди света и го сътвориха. Сянката на замислите ми обгръща Арда и бавно, но сигурно преклонява всичко в нея към моите цели. Ала над всички, които обичаш, мисълта ми ще тегне като съдбовен облак, додето рухнат в мрак и погибел. Гдето и да отидат, зло ще се надига. Каквото и да изрекат, беда ще навличат със словата си. Всякоя тяхна постъпка ще се обръща насреща им. Ще умират без надежда, проклинайки както живота, тъй и смъртта.
Но Хурин му отвърнал:
— Забрави ли кому говориш? В древни времена си изрекъл подобни неща пред дедите ни; ала ние избягахме от твоята сянка. А сега те познаваме, понеже срещнахме лица, що са виждали Светлината, и чухме гласове, що са приказвали с Манве. Имало те е преди Арда, ала и други е имало; и не си я сътворил ти. Нито си най-могъщ; понеже сам за себе си прахосваш своята сила и всуе се мъчиш да изпълниш с нея пустотата в душата си. Не си нищо друго, освен избягал роб на Валарите и веригата им още те чака.
— Добре си научил уроците на своите господари — рекъл Моргот. — Ала детинските им познания не ще ти помогнат сега, когато те всички избягаха надалеч.
— Още нещо ще ти река накрая, робе Моргот — казал Хурин, — и то не идва от познанията на Елдарите, а самичко избликна в сърцето ми. Не си повелител на людете и никога не ще бъдеш, та дори цялата Арда и Менел да паднат под твоя власт. Отвъд Кръговете на Света не ще преследваш ония, които отхвърлят твоята воля.
— Не ще ги преследвам — отвърнал Моргот, — защото отвъд Кръговете на Света е само Нищото. Но навсякъде другаде никой не ще ми избяга, освен ако предпочете пустотата.
— Лъжеш — рекъл Хурин.
— Сам ще видиш и ще признаеш, че не лъжа — казал Моргот.
И като върнал Хурин в Ангбанд, сложил го върху каменен трон над Тангородрим, от който се виждало чак до земите на Хитлум на запад и Белерианд на юг. Приковал го там с цялата си магическа сила, а после отново го проклел и наложил властта си над него, та да не може ни да помръдне, ни да умре, докато сам Моргот не го освободи.
— Остани сега тук — рекъл му — и гледай земите, където отчаяние и безброй беди ще сполетят ония, що сам ми предаде. Защото ти дръзна да ми се присмееш и да оспориш силата на Мелкор, Повелител на съдбините на Арда. Затуй от днес нататък с моя взор ще виждаш и с моите уши ще чуваш, и нищо не ще е укрито от теб.