Боби Смит
Дамата измамница (12)

Глава дванадесета

Дълго време Коди не можа да заспи. Положението започваше да става твърде сложно. Тя обичаше да се владее, когато следеше някого. Точно затова и тя се подготвяше толкова методично, преди да започне издирването, като събираше цялата налична информация за човека, когото търсеше. Но проверката на миналото на Люк Мейджърс и информацията, която беше получила по време на срещата си с Логан, не й бяха дали много опорни точки и сега тя се беше озовала в бандитски лагер с този мъж, който представляваше загадка за нея.

Тя погледна към мястото, на което спеше Люк, и забеляза, че предпазливостта, която не слизаше от лицето му, когато беше буден, сега липсваше. Той изглеждаше дяволски привлекателен. Коди усети как сърцето й подскача някак странно. Мейджърс не се беше оплакал нито веднъж, че трябва да спи на пода, и нейната суетност беше леко наранена от това, че той не проявява интерес към нея като жена.

Коди си каза, че чувствата й бяха смешни. Тя беше тук, за да го арестува, а не да го прелъсти, но все пак не можеше да забрави целувката му. Трябваше да си признае, че тази целувка й се беше отразила много силно. Но ако се съдеше по поведението му след това, той изобщо не бе почувствал нищо.

Коди предположи, че трябва да бъде благодарна, че той не се беше опитал да се възползва от нея. Погледна към библията си, която лежеше на пода до леглото. Носеше я със себе си, за да се защити, но никога не бе мислила, че ще й свърши толкова добра работа. Коди хвърли един последен поглед към Люк, преди да посегне и да отвори библията. В стаята имаше достатъчно светлина, за да й позволи да види револвера на баща си, който лежеше закрепен в изрязаното пространство в средата на книгата. Да, библията й предлагаше защита по различни начини.

Коди затвори книгата и легна по гръб. През останалата част от нощта тя се въртя в леглото, като обмисляше какво да направи. Тревогата й за Дебнещия призрак беше голяма. Тя не можеше да продължи да играе ролята на сестра Мери твърде дълго. Трябваше да предприеме някакви действия, и то скоро. Когато най-сетне заспа, вече почти се бе съмнало.

 

 

Люк започваше да става твърде неспокоен. Знаеше, че трябва да намери някаква работа, с която да запълни времето си, но в лагера нямаше никаква работа, преди Хадли и останалите да се бяха завърнали от срещата си с Ел Диабло.

Той погледна към сестра Мери, която работеше с няколко жени и деца. През последните дни той на няколко пъти бе забелязал, че тя го наблюдава, и бе видял колко разтревожена изглежда. Част от него искаше да успокои тревогите й, да й се довери и да й каже истината. Искаше му се тя да вярва, че никой няма да я нарани докато е с него. Той определено беше спазил думата си да не я докосва и това все трябва да значеше нещо. Люк не знаеше какво повече можеше да направи, за да я убеди, че е в безопасност, и това го тревожеше.

Той знаеше, че положението можеше да се влоши след завръщането на Съли. Люк не беше уверен колко дълго щеше да успее да задържи бандита далеч от нея, без да се сбие с него. Единствената му надежда беше да изведе сестра Мери от лагера колкото се можеше по-бързо, без да предизвика подозрение, след което отново да се върне към опитите си да разкрие самоличността на Ел Диабло.

Един от часовите извика, че се приближават ездачи, и Люк почувства прилив на енергия. Той погледна към сестра Мери и забеляза, че Хуана се беше присъединила към нея.

Хуана му хвърли един поглед, видя го, че гледа към нея, и му се усмихна подканващо. Люк се усмихна леко в отговор, тъй като не искаше да я окуражава. Тя беше опасна жена и той не би легнал с нея дори ако сестра Мери не беше в лагера.

Люк обичаше откровените жени, които казваха истината, които бяха нежни и не познаваха измамата. Стигаха му лукавството и лъжите на Клариса. Ако щеше да прекарва времето си с някоя жена, то тя трябваше да бъде честна и откровена. Той предполагаше, че точно затова харесваше сестра Мери въпреки проблемите, които тя му създаваше. Тя беше напълно честна жена, а това беше рядкост.

Люк стана от мястото си и тръгна към ръба на каньона, откъдето можеше да види ясно групата, която се приближаваше към лагера. Той преброи ездачите с надеждата, че Ел Диабло може би беше дошъл с тях. Но надеждата му не се оправда.

Когато бандитите приближиха, жените се втурнаха да ги посрещнат. Хуана изтича до Съли и го прегърна. Той я целуна дълбоко и я повлече към къщата си. Останалите мъже бързо изчезнаха със своите жени.

Люк видя, че сестра Мери се приближава предпазливо към него. Тя носеше един вързоп, който той не бе виждал досега, както и едно сомбреро.

— Какво е това? — попита я Мейджърс.

— Дрехите ми бяха твърде мръсни и реших да ги изпера, а Мария ми даде назаем тези, докато моите изсъхнат. — Тя вдигна чифт панталони и една мъжка риза.

— Ще обуеш панталони? — попита той удивен, че тя дори беше посмяла да си помисли за това.

— Господ ми ги даде, а тъй като чистотата е дар божи — отвърна усмихнато тя и сви рамене, — помислих, че може да спя с тях, докато роклята ми изсъхне.

Люк се опита да си я представи в мъжките дрехи и се ухили.

— Това определено ще бъде голяма промяна.

— Трябваше да направя нещо. Никога през живота си не съм прекарвала толкова дълго време без чисти дрехи.

Едва тогава Люк осъзна колко мръсни бяха неговите собствени дрехи.

— Щом си толкова въодушевена, можеш да изпереш и някои от моите неща.

На Коди й беше ужасно трудно да се въздържи да не му каже какво може да направи с дрехите си. Тя обаче си напомни, че трябва да играе ролята си.

— Хубаво е, че те е грижа за чистотата. Една баня определено ще ти се отрази добре.

— А искаш ли да ми помогнеш да се изкъпя? — подкачи я той.

— Уверена съм, че можеш да се справиш и сам с това, но ако имаш нужда от помощ, мисля, че ще успея да убедя Хуана да ти помогне — отвърна тя и Люк се намръщи.

— Няма да бъде необходимо.

— В къщата има сапун, ако решиш да го използваш.

— Ще запомня това.

— Мейджърс! — Гласът беше на Съли, който беше излязъл от дома на Хуана и закопчаваше панталоните си.

— Остани тук — нареди Люк на сестра Мери и тръгна към Съли.

— Но аз трябваше да поиграя с някои от децата… — започна да възразява тя, но той я стрелна с поглед, който я накара да млъкне.

Люк отиде до мястото, на което го чакаше бандитът. Съли изглеждаше доста самодоволен.

— Хуана ми каза, че проповедничката те задоволявала — започна Съли.

— Така е — отвърна мрачно Люк.

Съли го огледа с омраза и тъкмо щеше да каже нещо, когато се появи Хадли.

Хадли беше забелязал, че двамата са заедно, и беше помислил, че може би назряваха неприятности.

— Срещнахме се с Ел Диабло, Мейджърс.

— Знам. Казаха ми, че сте тръгнали към него.

— Ел Диабло каза, че можем да ти вярваме и че вече си един от нас. — Хадли наблюдаваше внимателно Люк, за да види как ще реагира.

Люк се усмихна, когато чу думите му.

— Радваш ли се?

— Много.

— Ел Диабло също се радва. Шефът е доволен, че си избрал да се присъединиш към нас. Един стрелец с твоята репутация ще накара хората още повече да се страхуват от нас и да ни уважават. — Според Хадли реакцията на Люк изглеждаше искрена, но Ел Диабло им беше казал да го държат под око и той смяташе да направи точно това.

— Кога ще тръгнем?

— Имаме някакви планове, но нищо конкретно засега. Ще трябва да изчакаме подходящия момент.

— Имам чувството, че откакто съм тук, все чакам — оплака се Люк.

— Е, поне имаш проповедничката, която да те развлича — подметна Хадли. — Следващата ни работа си заслужава чакането. Ще бъде най-големият удар, който сме правили. Тръгваме веднага щом Ел Диабло ни уведоми за точната дата на доставката. Ако всичко мине добре, ще преминем границата веднага след това, ще продадем стоката и ще изчакаме в Рио Нуево, докато шумът поутихне.

— Толкова голям ли е ударът?

Хадли го погледна в очите.

— Да, толкова.

— Да се надяваме, че ще тръгнем по-скоро. Човек може да откачи, докато седи тук, без да прави нищо.

— Радвай се на жена си… отпусни се — вметна Съли, който все още не беше забравил за разговора си с Мейджърс.

Люк се усмихна леко.

— С нетърпение очаквам работата, както и да се срещна с Ел Диабло. Той идва ли в лагера?

— Когато Ел Диабло бъде готов да се срещне с теб, ще го направи. Но не преди това — отговори предпазливо Хадли.

Съли се беше втренчил в Мейджърс и се питаше защо ли той настояваше толкова много да се срещне с шефа.

Коди остана там, където й беше казал Люк, но се опитваше да долови за какво си говореха мъжете. От откъслечните думи, които успя да чуе, тя разбра, че предстоеше голям обир. Коди нямаше представа кога и къде щеше да се проведе той, но успя да чуе, че след това бандата щеше да се скрие в Рио Нуево. Тя бе чула за това място, когато бе разпитвала приятелите на баща си, преди да тръгне след Мейджърс. Ако не беше успяла да намери Люк в Ел Трахар, граничният град щеше да бъде следващото място, на което щеше да отиде да го потърси. Нейните информатори я бяха предупредили за Рио Нуево и сега тя разбираше защо. Коди се прибра в къщата.

Люк остана с Хадли и останалите. Те започнаха да пият и продължиха да празнуват, дори след като слънцето залезе. Жените се присъединиха към тях и лагерът заприлича на Содом и Гомор. Пламъците на огъня се издигаха високо в небето, докато Хуана и другите жени смело се предлагаха на мъжете. От време на време по някоя двойка напускаше мястото си и изчезваше за известно време, след което се връщаше и отново се включваше в гуляя.

Коди не се показа от къщата. Изглежда, че всички бяха забравили за нейното съществуване, и това я устройваше напълно. Тя се беше възползвала от времето, за да изпере роклята и бельото си, и сега седеше със спусната коса на леглото облечена в широката риза и мъжките панталони и се опитваше да среше косата си. Искаше й се да има една хубава четка за коса, но Коди знаеше, че това беше невъзможно. Щеше да й се наложи да се справи с обикновения гребен, който й беше дала Мария.

Коди се беше концентрирала върху косата си и се стресна, когато чу вратата да се отваря. Сърцето й подскочи и тя сграбчи библията си. Страхуваше се, че Съли може би беше успял да се измъкне незабелязано и бе тръгнал да я търси. Бе решена да е подготвена в случай, че той се появеше. Тя отвори леко библията и плъзна ръката си в нея. Смелостта й нарасна, когато пръстите й уловиха дръжката на револвера.

— Сестра Мери? — Вратата се отвори по-широко и две от децата надникнаха в стаята.

Коди изпита огромно облекчение и бързо отдръпна ръката си.

— Чика, Рафаел… изненадахте ме. Какво правите тук?

— Липсваше ни, сестра Мери. Искахме да те видим. Мама каза, че трябва да си стоим у дома, но когато не те видяхме при другите, решихме, че може да си тук — обясни Рафаел.

— Може ли да останем при теб, сестра Мери? — попита Чика и подскочи уплашено, когато отвън се чу безразборна стрелба, последвана от високото хилене на няколко души.

Коди нямаше избор. Тя стана от леглото, остави библията и разтвори ръце.

— Разбира се, че можете — каза тя. Коди разбираше колко уплашени бяха децата от похотливото поведение на възрастните в лагера и ги прегърна, за да ги успокои.

— Изглеждаш смешно в тези дрехи — каза Рафаел, когато забеляза в какво е облечена тя.

Коди се разсмя с децата.

— Трябваше да изпера роклята си и Мария ми даде да облека това, докато тя изсъхне.

— Имаш хубава коса — отбеляза с удивление Чика, докато гледаше водопада от къдрици, който се спускаше по раменете на Коди.

— Благодаря. Вече нямам много възможности да я разпускам така.

Навън отново започна да се стреля, след което се чуха още изстрели и ругатни.

— Ще ни попееш ли? — попита я Чика и я погледна умолително.

— Да, но само ако пеете с мен — отвърна усмихнато Коди.

Двете деца засияха и седнаха до нея на леглото. Те се настаниха близо до нея от двете й страни и тя им запя.

— Хубаво пееш — каза Чика.

— О, благодаря. И ти имаш хубав глас.

— Радвам се, че си тук — каза й Рафаел, като я гледаше, сякаш виждаше ангел.

Коди ги прегърна нежно.

— И аз се радвам, че съм тук. Иначе нямаше да мога да се запозная с вас. — В този миг тя говореше съвсем искрено.

Двете деца се разсмяха и се отпуснаха.

— Ще ни разкажеш ли приказка? Онази за голямата лодка и животните?

Коди се разсмя и започна да им разказва за Ноевия ковчег.

 

 

Люк бе пил колкото Съли и Хадли, докато бандитите седяха край огъня и обсъждаха новия план на Ел Диабло. Хуана и останалите жени правеха всичко възможно да накарат мъжете да се почувстват щастливи. Уиски и текила се лееха в изобилие и всички бяха започнали да се напиват.

Хуана отиде до Съли, вкопчи се в него и започна да му шепне всичко, което искаше да направи с него. Той я опипа в продължение на около минута, след което настроението му внезапно се промени и той отблъсна Хуана.

— Искам нещо свежо… не искам жена, която вече е спала с всички мъже в този лагер — заяви той.

— Преди два часа бях достатъчно добра за теб — тросна се тя.

Съли я зашлеви през лицето.

— Но сега вече не си. Къде е тя? — Той се огледа. — Къде е проповедничката? — Погледът му се спря върху Люк.

— Това не ти влиза в работата — отвърна хладно стрелецът.

— О, напротив. Аз я открих първи. Къде я криеш? Вече я държа достатъчно дълго само за себе си. Сега е мой ред.

Люк бе знаел, че този момент ще настъпи. Той се надяваше, че сега останалите ще го подкрепят. Не му се искаше да убива Съли, но трябваше да го задържи настрани от сестра Мери.

— На твое място не бих се тревожил за нея. Тя вероятно се моли за душите ни.

— Не искам да се моли за моята душа. Пет пари не давам за душата си. Искам тя да се помоли за болката, която изпитвам тук. — Той се опипа демонстративно между краката. — Може би ако се помоли за това…

Мъжете се разсмяха на грубостта му.

— Аз ще успокоя болката ти — предложи му Хуана.

Устната й беше сцепена и тя все още усещаше вкуса на кръвта, но не можеше да понесе мисълта, че Съли желаеше проповедничката повече, отколкото желаеше нея.

— Млъквай.

— Знаеш, че мога да те накарам да се почувстваш добре. Знам точно какво обичаш и как го обичаш.

Съли сграбчи ръката й и я изви силно.

— Казах ти да млъкнеш. — Той я блъсна далеч от себе си. — Тази вечер искам да опитам нещо свежо и имам намерение да бъда задоволен.

— На твое място бих приел предложението на Хуана — каза бавно Люк. Погледът му беше студен и заплашителен.

— Писна ми вече от Хуана. Искам проповедничката.

— Вече ти казах веднъж, че което си е мое, си го задържам.

Изречените тихо думи предизвикаха тръпки по гърбовете на бандитите. Около огъня настъпи гробна тишина. Хадли вдигна очи и поклати с отвращение глава, когато видя как Съли е застанал срещу Люк.

— Вече си един от нас и трябва да поделиш своето — подкани го Съли, който се бе концентрирал единствено върху нуждата си да постави високомерната проповедничка на мястото й. Той беше най-подходящият човек за тази работа и можеше да я научи на някои неща, които тя никога нямаше да намери в библията си.

— Ти май не ме чу, Съли — повтори Люк. — Аз не деля нищо свое. Нито коня, нито оръжието, нито жената си.

— Ах, ти… — Съли посегна към револвера си. Преди ръката му да докосне кобура, Люк вече беше извадил своя револвер и дулото му сочеше към гърдите на бандита.

— Тази вечер съм в добро настроение, иначе вече щеше да бъдеш труп.

— Господа… — Хадли пристъпи между тях. Той се усмихваше, но само защото така искаше да прикрие гнева си към пияния Съли. — Тази нощ е за удоволствия, а не за двубои. Има ли някакъв проблем? — Погледът му се местеше от единия на другия.

— Питай Съли — изръмжа Люк, без да сваля оръжието си.

— Съли?

Съли беше пребледнял, докато бавно отместваше ръката си встрани от кобура. Искаше му се да застреля Мейджърс в корема, да го види как се гърчи на земята и скимти от болка. Искаше да го види мъртъв. Проповедничката го беше унижила, а сега и Мейджърс бе направил същото. Един ден и двамата щяха да му платят за това. Той щеше да ги накара да съжаляват, че се бяха изпречили на пътя му.

— Не, няма никакъв проблем — отвърна мрачно той, като гледаше гневно Люк.

— Добре — каза Хадли.

— Не искам да се доближаваш до сестра Мери — каза Люк на Съли. — Когато си помислиш да го направиш, спомни си какво се случи тази нощ.

Останалите бяха впечатлени от смелостта на Мейджърс.

Съли се отдалечи, като ругаеше. Хуана се изкуши да го последва, но реши, че идеята не беше добра. Той вече я бе наранил два пъти тази нощ, а в каквото настроение беше, не се знаеше какво можеше да направи. Тя щеше да изчака, преди да се доближи отново до него. Животът й беше твърде ценен, за да си пъха сама главата в торбата.

Люк изпи още няколко питиета с Хадли.

— Нали знаеш, че тази вечер си спечели смъртен враг в лицето на Съли? — попита го Хадли, докато му подаваше бутилката с уиски.

Люк го изгледа.

— По-важното е дали Съли знае, че си е създал смъртен враг в мое лице?

Хадли забеляза суровото изражение на лицето на Люк.

— Просто си пази гърба. Съли има много приятели в лагера.

— И ти ли си един от тях?

— Да.

Люк кимна мълчаливо. Той отпи голяма глътка от бутилката, върна я на Хадли и тръгна към дома си.