Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Матрицата на съдбата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mine to Take, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 138 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Дара Джой. Надареният

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от yanko173)

17

Лорджин седеше на покритото с трева хълмче и подрусваше дъщеря си на коляно. Баща му, Кру, го поглеждаше при всяко движение, да не би детето да пострада по някакъв начин.

Лорджин въздъхна мрачно.

Когато ставаше въпрос за първото му внуче, Кру беше по-лош от… с една дума, ставаше направо нетърпим! Кой можеше да предположи, че такъв суров воин ще бъде изцяло покорен от едно бебе?

Лорджин наведе настрани русата си глава и се вгледа в дъщеря си, сякаш се опитваше да разбере по какъв начин това малко същество упражнява властта си. Тя вдигна към него огромните си виолетови очи и игриво се засмя.

Както винаги, сърцето му се разтопи от обич. И как иначе, та тя беше изключителна! Той нежно я гушна.

— Дадох клетва на Лайлакс, че ние ще изчакаме с нашето бебе — заяви брат му Реджар, който се мотаеше наоколо.

Беше типично за него да създава проблеми. Реджар потвърди мнението на Лорджин, като му отправи дяволита усмивка.

— Освен това не бих искал да ти отнема изключителното внимание на нашия баща.

Ноздрите на Лорджин пламнаха. Обикновено Кру държеше изкъсо юздите на брат му. След като Реджар се беше върнал със съпругата си от планетата Рий Ген Кий Инг, всичко се обърна наопаки. Включително и фактът, че брат му стана чарл — нещо, което той се закле, че никога няма да направи.

Реджар сладостно погъделичка Мелъди под брадичката. Тя реагира като повечето жени в присъствието на фамилиер — отправи му замечтан поглед на пълно обожание.

Аметистовите очи на Лорджин ядосано се присвиха. Той нежно погали буйната червена коса на дъщеря си.

— Аз не се притеснявам, братко. Знаеш, че няма да мине много време, и цялото внимание на татко отново ще се прехвърли върху теб.

Реджар му се ухили с характерния си гаменски маниер. Тоест отговорът беше: „Ще видим.“ Лорджин изсумтя.

Семейството се беше събрало на този хълм за тържествената церемония в чест на Реджар. Това беше уединена горска поляна, където повечето хора от рода Лодарес бяха тържествено приемани за рицари на чарл. Самият Лорджин беше приел посвещение на това място. Той забеляза, че Трейд, Джайън и Дженис се изкачват по хълма.

Джайън се приближи и поздрави Реджар. Дженис остана сама с Яниф. Старият магьосник я поздрави за детето, черните му очи заблестяха.

— Как разбра? — усмихна се изненадана Дженис.

— Аз съм мистик — отвърна той весело. — Знам много неща.

Дженис размаха пръст.

— И какво виждаш за нашето дете? — Тя предпазливо сложи ръка на корема си. — Надявам се, само хубави неща.

Яниф се засмя.

— Може ли Стражът на мъглата да създаде нещо, което да не е хубаво?

Дженис се усмихна.

— Ти го познаваш по-добре!

Яниф продължаваше да се смее тихичко.

— Не мога да ти кажа много, но бебето ще бъде със златиста коса — по-светла от тази на Джайън и по-тъмна от твоята. Очите му ще бъдат в тюркоазено и в златисто — като на бащата.

— Като на бащата? — Дженис се учуди, защото очите на Джайън бяха зелено-златисти.

— Да, като на бащата. Ще има три малки златисти петънца в синьото.

Дженис въздъхна дълбоко.

— Тогава той ще бъде следващият крал на Ма’ан.

Старият магьосник се взираше мълчаливо в нея.

— Какво друго, Яниф?

Мистикът потри брадичка.

— Той ще наследи дара на френзите.

Тя замига.

— Дарът на „Танца“?

— Да.

— Но, това е невъзможно! Той е само за жени от моята раса.

— Защо го казваш?

— Защото винаги е било така!

— Сигурно, защото им се е струвало, че обичайното е единствено възможно.

Тя прехапа устната си, когато обмисляше думите му.

— Може би… Тогава той ще може…

— Не само ще разкрие любовта си с танца, но ще обича само веднъж в живота си. И това ще бъде истинска любов.

Дженис благодари на Яниф, помилва корема си и се замоли нейният син не само да открие любовта, но и да я изживее. Погледна към съпруга си. Реджар беше казал нещо, от което Джайън се смееше. Той е толкова красив…

Толкова невероятно силен.

Сърцето й заби в гърдите. Джайън беше като огромна океанска вълна. Той се появяваше изведнъж от нищото, набираше сила и връхлиташе върху нея. И я понасяше към брега.

Обичаше го много.

Обичаше го като Страж на мъглата. Обичаше го като Джайън Рен. Обичаше го като фамилиер. Обичаше го като мъж.

Тя беше намерила пътя си — той я бе повел към свободата. На тялото. На духа. На съществуването. И въпреки обвързването с Джайън, характерът й на френзи беше се разкрил.

Приближи се до него и постави любящо ръка на гърба му, докато той говореше със синовете на Кру.

Без да прекъсва думите си, съпругът й дискретно отвърна на докосването й. Дженис се усмихна и нежно го погали.

— Готов ли си да започваме, Яниф? — Кру застана до стария магьосник.

— Да, всички са тук.

— Мм. — Кру хвърли поглед към Трейд и леко смръщване изкриви прекрасните му черти. — Надявах се на двоен ритуал.

— Няма да е лесно, Кру. Има твърде много неща от миналото, които още не са изличени.

— Мислиш ли, че не знам това? И макар той да е Лодарес, син от моя род, той се нуждае от време, за да намери своето място в семейството.

Яниф колебливо се загледа в Трейд.

— Може би да. Може би не.

Кру гневно избухна.

— Достатъчно нападки имаше срещу него! Той ще се присъедини към чарл.

Старият мистик, изглежда, се смути.

— Трейд е наследил твоята упоритост, Кру. Много си приличате вие двамата. Ще ми бъде интересно да видя как ще го убедиш да стане чарл.

Кру присви очи.

— Кой е споменавал за убеждаване? Трейд е мой син и ще направи това, което му заповядам.

— Ха-ха! — Яниф се преви от смях. — Точно като другите ти синове, нали!

Кру сви рамене.

— Какво да правя, като съм отгледал независими мъже, които знаят как да се грижат за себе си? — Едното аметистово око на Кру проблесна хитро към стария магьосник.

Яниф се усмихна.

— Да се надяваме, че Реджар може да се обуздае малко — най-малко по време на церемонията. — И двамата мъже се извърнаха към най-малкия син на Кру в момента, в който той сладострастно галеше по гърба съпругата си. Поклатиха глави със съмнение.

Лайлакс отблъсна ръката на Реджар. Кру се закиска.

— Неговата палавост е изпитание за мен, Кру.

Кру знаеше, че Яниф се шегува, а всъщност е много горд с ученика си. Реджар се беше справил добре.

Магьосникът направи знак на младия полуфамилиер да се приближи. През това време роднините му насядаха по тревата в полукръг. Реджар се изкачи горе при магьосника.

От всички пътища мистици се стичаха към хълма. Те идваха от четирите посоки, безкрайни върволици от всички краища на Авария. Водеха ги мъдреците.

Поляната, почерня от хора, които не спираха да прииждат.

— Какво е това? — мърмореше Реджар на брат си Лорджин.

Лорджин наблюдаваше множеството, което се приближаваше до тях.

— Те идват заради теб, Реджар.

— Но защо? — момчето беше стъписано от изненада.

— Да станат свидетели на приемането ти за чарл.

Гладкото чело на Реджар се сбърчи.

— Не разбирам.

— Хайде, време е. — Яниф взе ръката на фамилиера и му направи знак да коленичи пред него.

В ръката си той държеше кристално топче, висящо на къса златна верижка. Гласът на стария магьосник прозвуча гръмко и проникновено.

Кристалът е чист и не крие лъжа.

Той е прозорец на виждането и око на прозрението.

Неговото съществуване е чисто и той сияе от светлина.

Яниф се наведе над Реджар, постави златната верижка с висящото топче до ухото му. Силна светлина заблестя от пръстите му.

Това е знакът на чарл.

Нека да води към светлината по време на твоя живот.

Нека винаги ти напомня, че мъдростта е необходима за истинската сила.

И с тази молба ти ставаш воин.

Обицата прониза лявото ухо на Реджар. Тълпата одобрително зашумя. Яниф отстъпи назад.

И така воинът става мистик.

Провъзгласявам Реджар та’ал Кру за рицар на чарл,

бъдещ носител на истинска мощ

ДЕСЕТО НИВО НА СИЛА!

Тълпата започна да скандира името му.

— Реджар! Реджар! Реджар!

Реджар се олюля при думите на Яниф. Десето ниво? Яниф, най-мощното съзнание във вселената, беше седмо ниво мистик. Мъдреци като него имаха способността да виждат какви нива на силата крие един човек. Значи Реджар бе роден да постигне десето ниво на силата? Десето ниво? Невъзможно!

— Какво искаш да кажеш, Яниф? — прошепна дрезгаво той. — Аз нямам такива способности.

— Напротив, Реджар, имаш ги.

— Но аз… аз не…

Яниф бащински обгърна с ръка широките му рамене.

— Мислиш ли, че аз ще те оставя без ръководство? Трябва много да учиш, Реджар. Ще ти предам всичко, което знам, останалото ще научиш сам.

Вторият син на Кру беше пребледнял.

Не се чувстваше щастлив от това, което Яниф беше разкрил днес. Реджар никога не бе желал подобна съдба. Но съдбите не се избират.

Той улови бдителния поглед на жена си Лайлакс. Подозираше че, тя също не се зарадва. Лайлакс обгърна с поглед тълпата, после загриженият й поглед отново се върна на съпруга й. И двамата се чудеха какво ли означава за тях това ново разкритие. Щеше ли да промени живота им?

Кру изгледа по-малкия си син, после замисленият му поглед се върна на Яниф. Много въпроси измъчваха воина, все неща от миналото. Жена му, Сулейла, също гледаше стреснато в сина им.

Проницателният взор на Кру се върна на Яниф. Това беше поглед на истински воин, който е видял много в своя живот, истински чарл, който усещаше, че старият мистик крие още нещо.

Изведнъж тълпата се раздели и Майка Тан-Ши мина, последвана от личните й ученици в наметала и вдигнати качулки. Шепотът на тълпата се засилваше, когато те минаваха покрай тях — беше нечувано Майка Тан-Ши да дойде на приемане на един чарл.

Това беше паметен ден за Авария, денят на ритуала на Реджар та’ал Кру.

Майка Тан-Ши се приближи до момчето и застана пред него. Тя свали качулката от главата си. Дългата й сребриста коса се развя от лекия вятър.

— Тан-Ши признава Реджар та’ал Кру! — Тя стисна ръцете на полуфамилиера. И нейните придружители свалиха качулките си в знак на признание и приемане. Първото подобно в историята на Авария.

Аварианите закрещяха името на Реджар.

Той не знаеше какво да стори. Какво очакваха от него? Той си беше такъв, какъвто винаги е бил — въобще не се чувстваше по-различен.

— Разбира се, че не си — измърмори Яниф до него. — Винаги ще бъдеш такъв, какъвто си. И точно в това е същността на признанието.

Реджар го погледна любопитно. И веднага предпази мислите си от всички други чарлове.

— Добре. — Яниф кимна одобрително. — Трябва да си много внимателен, Реджар. Това ще те опази.

Мъжете от всички родове коленичиха пред него. Всеки извади своята сабя и сведе глава в знак на почит.

— Какво правят? — възмути се Реджар.

— Предлагат ти своето наследство. — Яниф посочи Трейд, който също беше коленичил и протягаше сабята на Яниф. Дори собственият му брат Лорджин беше коленичил пред него, в протегнатите му ръце бе оръжието на баща им.

— Защо ми ги дават?

— Защото ти можеш да видиш мъдростта на техните деди. Само ти, Реджар.

— Не! — прошепна той изплашен.

— Така е. Трябва да избереш една сабя, която ще стане първото ти оръжие. Помисли добре. — След това Яниф коленичи на едното си коляно пред него и протегна своето острие.

Предлагаш ми сабята на Тийдар? Реджар не знаеше дали да се обиди, или не.

— Тя съдържа моите истини, ученико. Най-болезнените уроци понякога дават най-дълбоките познания.

Реджар стоеше на хълма и се взираше със синьо-зелените си очи в тълпата, коленичила пред него. Какво да прави? Явно трябваше да вземе решение. Забеляза най-стария магьосник, Гелфан, който много бавно коленичи и предложи оръжието си.

Яниф го наблюдаваше съсредоточено.

Реджар се пресегна и взе сабята на Гелфан.

Яниф се усмихна. Взимайки сабята на Гелфан, той се свързваше завинаги с неговия род. Горкият Гелфан, имаше да пати със своенравното момче в бъдеще.

През следващите дни Яниф щеше да посъветва Реджар кои родове да привлече. Стратегията беше трудно изкуство, но Реджар винаги се е справял отлично с този род упражнения. Скоро щеше да прояви истинските си способности в действително изпитание.

В края на краищата страстният характер на Реджар щеше да стане негово спасение или проклятие. Нежното му сърце щеше да се вкорави от изпитанието, пред което винаги са се изправяли мъжете с изключителна сила и съвест.

Чрез всичко, което предстоеше, Реджар та’ал Кру щеше да изгради личността си.

Яниф си помисли за чистотата на кристала, който му сложи на ухото, и се замоли този полуфамилиер, получарл винаги да намира точната мяра и да намери себе си.

 

 

В края на деня Яниф дръпна настрана Реджар и му връчи малкия си жезъл, който беше омотан с кожен ремък.

— Дар от мен за посвещението ти, моето момче.

Реджар погледна със съмнение стария жезъл, който му стигаше едва до коляното.

— И какво да правя с него?

— Нищо. Всичко вече е направено.

И Яниф се отдалечи със загадъчен смях.

Реджар поклати глава и сви рамене. Понякога мъдреците бяха много странни. Страстният му поглед потърси Лайлакс. Беше време да я заведе вкъщи.

Кристалната обица на ухото му се полюшна и зазвъня.

Той си представи как с нея деликатно ще подразни определени части от тялото на съпругата си. Засмя се и тръгна да търси Лайлакс.

 

 

Тадж Джайън се беше изтегнал върху меките зелени и златисти възглавници на леглото и чакаше жена си.

Защо се бавеше толкова дълго? Тя му беше казала, че трябва да остане за малко сама. С котешкия си темперамент той разбираше тази нужда. Но беше минало толкова време!

И точно когато той отметна копринената завивка, решен да я търси, вратата на спалнята се отвори. Дженис затвори внимателно вратата.

После тя го погледна.

С една ръка разкопча роклята си и я остави да се плъзне на пода.

Джайън се облегна на възглавниците и зачака.

Тялото й започна бавно да се извива в такт с чудната песен, която започна да пее. Мелодия, която изведнъж проникна в сетивата му, изпълни го с живот, потопи го в мига. Ръцете й се сплитаха в сложни фигури, докато тялото й се движеше с прелъстителни и грациозни движения, които той никога преди не беше виждал.

Дългите къдрици на светлата й коса се вееха около тялото, олицетворяващо абсолютната женска красота. Джайън я наблюдаваше като омагьосан.

Докато бавно прекосяваше стаята до него, тя хвърляше погледи, протягаше ръце и извиваше тяло в такт с чувствената хипнотична мелодия. Движенията й разкриваха нейната страст, говореха му много по-красноречиво, отколкото думите можеше да го направят.

Красивите му устни се разтвориха от изненада, когато разбра, че това беше Танцът на любовта на френзите и сега тя го играеше за него.

За първи път в живота си Джайън Рен остави сълзите му да се стичат свободно по лицето при вида на танца — физически израз на нейната истинска любов. Сега той разбра защо мъжете говореха шепнешком и с копнеж. За този танц жена му се превръщаше в жива творба на изкуството, в музика и поезия със стъпките си, с извивките си, с чувственото полюшване… с всичко, което му казваше с тялото си.

Той щеше да помни това, докато е жив. В нейния танц той видя истинската сила на жената. Безгранична. Вечна.

Женската сила. Вътрешната сила. Душевната й сила. Страстта е велико нещо, когато мъжът и жената се свързват на много нива.

Той протегна ръце, песента й продължаваше да гали сърцето му.

И то сякаш извираше от устните на неговата красива котка.

Любовта на сърцето му.