Дара Джой
Надареният (14)

13

Когато Дженис се върна при другите, Джайън й каза, че трябва незабавно да тръгнат за Ма’ан.

— Толкова скоро? — Тя се надяваше да остане и да разгледа Авария.

— Да, проблемът с Карпон е много сериозен, Дженис.

Тя се изчерви от собствената си недосетливост. Тук тя се безпокоеше дали ще успее да разгледа забележителностите на Авария, докато хората на Джайън бяха изправени пред сериозна заплаха от страна на Ганакари.

— Съжалявам, Джайън. Може би ще бъде по-добре, ако дойда друг път. След като… когато нещата са… — Не беше сигурна как да довърши.

Джайън се надигна от масата и се приближи към нея.

— Нищо не съм чул — меко изрече той. Не се доизказа.

— Сигурен ли си, че искаш да дойда? — Дженис не искаше да чуе истината.

— Сигурен съм. — Джайън се обърна към Кру и Сулейла.

— Ще ви държа и двамата в течение.

— Моля те за това, Джайън. — Сулейла също беше загрижена за своя народ. — Ще се върнеш да ни погостуваш отново, нали, Дженис? — попита тя младата жена.

— С удоволствие. Благодаря ви за гостоприемството и любезността.

Сулейла се усмихна — харесваше я много. Намерил си своето съкровище, Джайън. Той засия в прелестна усмивка.

Със сигурност. Той погледна към Кру и изрече на глас:

— Трейд, бих искал утре да дойдеш с мен в Ма’ан.

Трейд замръзна на място, както отхапваше парче месо.

— С каква цел, Джайън?

Кру срещна очите на Джайън и разбра — фамилиерът щеше да даде на новия му син малко време да се приспособи. Разбрал мъдростта в плана на Джайън, Кру мълчаливо му благодари с поглед.

— Това не подлежи на обсъждане, Трейд. Когато тадж Джайън кани воин от рода Лодарес в дома си, това безусловно се приема. Така ли е, Джайън?

— Така е.

Ноздрите на Трейд пламнаха. Нямаше какво да стори — трябва да тръгне на сутринта за Ма’ан.

— Добре — измърмори той, раздразнен, че го манипулират така. — Ще бъда там.

Реджар, който наблюдаваше целия разговор, въздъхна тъжно. Даваха на брат му Трейд малка отсрочка, но тя нямаше да трае дълго. Кру очакваше от своите синове — от всичките си синове — да бъдат воини на чарл. Реджар нямаше време сам да покаже на упорития си брат Трейд веселия игрив свят на фамилиерите, където сетивата управляваха всичко. Заслужаваше си да отиде на Ма’ан само за да види такова нещо. Реджар обмисляше възможността да се позабавлява малко.

Дори и не си го помисляй. Джайън го прониза с поглед, Реджар се извърна към своя брат и избухна в пакостен смях.

Преди да тръгнат, Джайън помоли Яниф да настрои устройството за превод на Дженис, за да може да разбира езика на фамилиерите, докато е в Ма’ан. Яниф леко я докосна по челото и каза, че е направил необходимото.

Поради причини, които не можеше да разбере, Дженис изпитваше много особено чувство. Майка Тан-Ши й беше споменала за силата на женската интуиция.

 

 

Джайън и Дженис стъпиха в света на фамилиерите Ма’ан точно когато слънцето бе започнало да залязва. Този свят беше великолепен.

Море от натежали от роса червени и лилави цветя се разкриха пред погледа й. Влажният въздух беше изпълнен със свежото уханието на зеленината, която ги заобикаляше. И имаше толкова видове животни! Това беше свят на звуци, цветове и аромати — място, където чувствителността се усилва и възбужда.

Дженис пое дълбоко знойния въздух и когато той изпълни дробовете й, осъзна, че никога не се е чувствала толкова жива!

— Откъде идва това усещане? — учудено попита тя Джайън.

— Не знаем, но Ма’ан въздейства по този начин на всеки, който дойде тук. Ето защо си пазим нашия дом. Онези като Карпон, които се мъчат да ни го вземат, са научили за неговата прекрасна природа.

Дженис наблюдаваше Джайън — наблюдаваше го тук, на неговата земя, на която принадлежеше и приличаше толкова много. И тогава й мина мисълта, че Ма’ан и фамилиерите са странно свързани. Загадъчната красота се пренасяше върху онези, които те срещаха, и завинаги оставаше в тях следа. Не се учуди, че се носеха безброй слухове за това място. Най-после й се струваше, че е зърнала томителната същност и на Джайън?

Защото фамилиерът несъмнено бе като тази земя!

Те излязоха на един път, който водеше до неговия дом. Джайън й обясни, че по това време на деня повечето фамилиери обичат да почиват. Скоро, когато слънцето залезеше, щяха да станат. Затова той бе нагласил да пристигнат точно по това време, за да избегне срещата с някой от тях.

Джайън забелязваше колко е възхитена Дженис от всичко наоколо. Сега тя се усмихваше, но нямаше да е задълго. Връхлетя го тъга. Би искал да не се налагаше да стори това, което трябваше да стори. Той въздъхна.

Нямаше друг избор.

Това беше свят на луни, на звезди и на фамилиери. Той взе ръката й в голямата си длан и решително я поведе към дома, в който беше известен като Страж на мъглата.

Дженис се изправи пред доста внушителна гледка, когато вдигна поглед към огромната сграда, покрита с назъбени кулички и открити веранди.

Веднага след като влязоха в палата, бяха заобиколени от прислуга — всички въодушевени от неговото завръщане. Един авторитетен мъж накрая ги прогони.

— На вашите заповеди, ваше величество?

На Дженис й секна дъхът и погледна към Джайън. Той обаче се направи, че не забелязва.

— Нищо, Нирим, веднага ще се оттеглим в спалнята. — Ако икономът беше любопитен — а Джайън беше сигурен, че е — той деликатно си задържа езика зад зъбите.

Щом човекът се поклони и тръгна по коридора, Дженис понечи да поиска обяснение от Джайън, но без да й отговори, той я поведе след Нирим. След доста коридори нагоре и надолу накрая спряха пред една тежка двукрила врата.

— Юталът желае да разговаря с вас, господарю.

Без съмнение искаше. Братът на неговата майка беше първият му съветник. И сигурно имаше какво да му каже.

— Не сега. Кажи му, че ще говоря с него сутринта.

Нирим кимна.

— Да изпратя ли камериерка за нейно величество? — попита той загрижено.

— Не.

Дженис вдигна вежди. Джайън отвори вратата, бутна я вътре и затвори след тях.

Дълго се взираха мълчаливо един в друг.

Накрая Дженис проговори:

— Ти ли си кралят?

Той отправи към нея дълъг поглед.

— Да.

Тя вирна брадичка, макар да премаля от ужасното предчувствие.

— На цялото кралство? — попита тя с разтреперан глас.

— Аз съм кралят на фамилиерите, Дженис.

Думите му й подействаха като удар.

— Разбирам.

— Нима? Цветът на очите ми е определил моята съдба в момента, в който съм се родил, защото само едно дете от дадено поколение се ражда с две различни на цвят очи. Закон е този мъж да стане крал на фамилиерите. Каквито и да са способностите му, какъвто и характер да има, той управлява.

— Разбирам.

— И макар да е необичайно, това качество се е предавало в моето семейство от много поколения — затова моят баща е управлявал преди мен. Разноцветните очи са отличителната черта на кралския дом.

— Разбирам.

— Ние сме народ, състоящ се от родове. Всеки род има своите правила и отличителни белези. А аз управлявам всички родове.

— Разбирам.

Той скръсти ръце пред гърдите си.

— Можеш ли да кажеш нещо друго освен това „Разбирам“?

Когато гневът й пламна, тя дълбоко пое дъх и издиша. С непоколебима воля овладя яростта си.

— Не знаех, че цветът на очите на фамилиерите е от значение.

— Разбира се. Пазим го в тайна. Можеш ли да си представиш какво щеше да се случи, ако Карпон знаеше кой съм.

Имаше много истина в думите му. Но можеше да ми каже. Гневът й се извиси още повече.

— Очите на Реджар — синьо и златисто…

— Синьото означава, че домът, от който е той, също е кралски. Всичко е доста сложно и другите хора лесно се объркват.

— Разбирам.

Джайън я наблюдаваше загрижено. Като ловец търпеливо изчакваше да скочи върху своята жертва.

— Мъглата е другото, тайното име за моите хора. Тадж Джайън, официалното ми име означава Кралят страж, Джайън Рен — Страж на мъглата.

Дженис заби очи в стената зад него — твърде разярена, за да срещне спокойния му поглед. Таджа… Думата отекваше в съзнанието й. Думата, която тя глупаво приемаше като обикновена нежност! Ръцете й се разтрепериха от ярост.

— Кога се бракосъчета с мен?

— От самото начало.

Усети влагата в очите си, но упорито отказваше да се предаде на отчаянието.

— Как разбра Нирим?

— Нашите сетива са различни от твоите. Предадох му съобщението си.

Тя сведе поглед.

— Не забелязах нищо.

Той нерадостно се усмихна.

— Уверявам те, всички разбраха.

Тя притаи дъх и накрая вдигна очи към него.

— Не искаш да ми кажеш!

— Това беше твоят избор — изрече той спокойно.

— Какво? Сякаш маската на спокойствието падна изведнъж от лицето й — точно както предполагаше Джайън. — Моят избор?! Моят избор! — изкрещя тя, като замаха яростно ръце във въздуха. Тя започна да крачи пред него като истински фамилиер. Очите на Джайън пламнаха от връхлетялата го страст, докато я наблюдаваше.

Тя спря пред него, рязко вдигна глава и го прониза с яростния си поглед.

— Ти отне моето право на избор точно както направи Карпон! Каква е разликата?

Джайън видимо се отдръпна.

— Как се осмеляваш да кажеш това? — задъха се той. — Да ме сравняваш с онзи мъж?

Дженис съжали за думите си още в момента, в който те се изплъзнаха от устата й, защото истината бе, че по нищо не си приличаха. Карпон се беше опитал да я подчини на своите желания заради властта. Джайън я защити, достави й удоволствие и показа какво означава да…

Все едно!

— Ти ме измами, изигра ме, използва ме.

— Нямаше нищо против да ме използваш по подобен начин и си вярваше, че имаш власт над мен. Помисли си за това. — Тихият му глас наподобяваше на дълбоко ръмжене.

Дженис пребледня.

— Не беше същото!

— Наистина ли? Да ти напомня ли, че ти сключи сделка с мен и използва моето тяло. Защо си мислеше, че имаш право да го направиш?

Тя отклони поглед.

— Кажи ми — прошепна заплашително той. — Щеше ли да ме оставиш да гния в онази килия, ако бях ти отказал?

Тя преглътна.

— Изопачаваш нещата. Не бях виновна аз, че са те заловили.

— Вярно е. Но поемаш отговорността от мига, в който си предложила споразумение.

Тя не очакваше това от него.

— Ето защо имаш такава репутация, Страж на мъглата! Можеш да изопачаваш действителността с думи и да объркваш своите противници! Трябва да се гордееш с това си качество.

Той косо я изгледа.

— Ти мой противник ли си, Дженис?

— Ако не съм, тогава каква съм? — отвърна му тя.

Той въздъхна тежко.

— Предупредих те да се върнеш на Ганакари. Ти предпочете да не обърнеш внимание на предупреждението ми. Сега ти си моя.

Дъхът секна в гърлото й.

— Какво говориш?

— Аз съм фамилиер.

— Нима? Какво се опитваш да ми наложиш?

— Това е моето схващане. — Той започна да се приближава към нея с бавни стъпки. — Нима очакваше от мен да постъпя по начин, който е чужд за моята природа? Ние усещаме своите съпруги — разбрах го в мига, в който влезе в килията. Аз съм този, който съм. Ти си тази, която си… за мен. Следователно аз съм…

— Хищник — изсъска тя.

— Когато се налага — дебнешком се приближи към нея.

— Ловец!

— Зависи какво смяташ да уловиш — измърмори той, пристъпвайки все по-близо.

— Властник! Ти си тиранин! — изкрещя тя най-обидната дума, която знаеше.

— Наистина е така — аз съм крал. — Той улови лицето й между силните си длани и я насили да вдигне поглед към него. После наведе красивите си устни до нейните.

— А ти, писано, си моята кралица. — Той покри устните й и отне дъха й. С едно рязко и бързо вдишване.

Дженис се уплаши, започна да удря по широките му гърди. Топлите сухи устни разтвориха нейните, настойчиво и властно.

И когато тя започна да губи съзнание, той издиша в устата й.

Показа й, че това беше неговият дъх. Неговият.

След като я пусна, тя хладно и решително се отдалечи от него.

Съблече се мълчаливо и легна на огромното ниско легло, което беше покрито с нефритена и златиста коприна. Цветовете на очите му. Всъщност в цялата мебелировка като че ли преобладаваха тези два цвята, сякаш бяха символ на…

Не искаше да мисли повече за хипнотичните му очи. Искаше да забрави Стража на мъглата.

Когато Джайън се съблече и легна до нея, тя му обърна гръб.

Той се приближи и я взе в прегръдките си.

— Остави ме. — Гласът й беше студен.

— Ти си моя съпруга.

— Тогава това е твоето нещастие. — Очите му заблестяха от гняв, но я пусна. Мъжете фамилиери не приемаха да бъдат отблъсквани от своите съпруги. А Джайън беше истински фамилиер.

Уморена от събитията през последните дни, Дженис бързо заспа.

По средата на нощта тя се събуди от силно желание, което сякаш й причиняваше болка. Гърдите й трептяха, набъбнали, зърната й горяха, кожата й бе настръхнала от възбуда. Косъмчетата между краката й бяха влажни.

Джайън се надигна върху нея, луната го обливаше с мистичното си студено сияние. Невероятно красивите му черти бяха омайващо чувствени, изражението му — решително.

Тя го искаше толкова силно, че се изви нагоре към него.

— Какво стори с мен? — изстена Дженис.

Той не отговори. Пръстите му се вплетоха в косата й, уловиха я властно и силно. Не откъсна очи от нейните, докато проникваше в нея, горещ и решителен.

Дженис отметна глава назад и изкрещя от разкъсващото усещане, което беше и удоволствие, и болка. Удоволствие от сливането, а болка от копнежа.

— Какво стори с мен, Джайън? — задъхваше се тя, докато той безмълвно й отговаряше с екстаза на тялото си.

Отговори й дръзкото проникване.

Отговори й изгарящата кожа.

Отговориха й хапещите му зъби.

Отговориха й милващите му длани.

Той беше Страж на Мъглата. Крал на всички фамилиери. И тя беше негова — за да я обладава.

 

 

Когато на следващата сутрин Джайън влезе в работната си стая, той не се изненада да види, че Х’райър, неговият ютал, вече го чакаше. Първият му съветник имаше репутация на безкомпромисен мъж, без значение колко дребен беше проблемът, той никога не спираше, докато не го разрешат.

Тъмната му коса беше леко посивяла на слепоочията. Джайън уважаваше много Х’райър и често търсеше мъдрите му съвети.

Джайън се запита с коя ли тема Х’райър ще започне — Дженис или Карпон. Изборът на съветника щеше да му покаже кой проблем смята той за по-важен.

Джайън се надяваше да е за Карпон. Не беше в настроение да спори със своя ютал.

Особено не й след такава страстна нощ, каквато преживя с Дженис. Когато излезе, тя все още спеше като упоена.

През нощта той направи така, че тя да му се отдаде с желание. Управляваше я с чувствените си умения, но не се самозалъгваше каква щеше да е реакцията й на следващата сутрин.

Х’райър не оправда надеждите му.

Без да губи време, той тръгна в атака.

— Тя не е фамилиерка — грубо заяви той.

Джайън дълбоко въздъхна.

— Забелязал съм това.

Х’райър вдигна вежда.

— Говоря сериозно, Джайън.

Младият крал въздъхна.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Хората са загрижени… за много неща.

— Не трябва да се тревожат за Дженис — тя няма нищо общо с положението в Ганакари. Ако не беше тя, сега нямаше да съм тук — помогна ми да избягам.

Х’райър беше изненадан.

— Ще съобщя на краля. Макар че една таджа, която не е фамилиерка, едва ли ще бъде приета.

— Ще я обикнат. — Той погледна към Х’райър. — Ще видиш.

Х’райър премълча и заговори за друго.

— Трейд пристигна. Настаних го в третото крило. Вече се е пръснала мълвата какво е направил за нашия Страж. — Той се усмихна. — Обзалагам се, че се чуди къде да се дене от всички похвали, с които го отрупват.

Джайън също се засмя.

— Представям си колко му е приятно.

— Хората искат брачната церемония да се извърши тази вечер. Разпоредих да започнат приготовления за празненството. Главите на родовете, техните съветници и семействата им вече пътуват към нас. Сигурен съм, че хората ще искат да изкажат почитта си към Трейд за героичното му дело.

Мускулчета заиграха върху челюстта на Джайън. Дженис нямаше да иска да чуе за каквото й да е брачно тържество. Разбира се, Х’райър нямаше как да знае за това.

— Първо трябваше да ме попиташ, Х’райър.

Съветникът му беше изненадан.

— Бях убеден, че не е необходимо. Винаги има церемония, когато един тадж си взима съпруга.

Джайън изтри с длан челото си. Какво можеше да каже? Не искаше се среща с никого, включително и с Х’райър, имаше достатъчно лични проблеми за разрешаване. Започна трескаво да търси начин как да убеди Дженис да дойде с него.

— Прав си, разбира се. Изнервен съм, прости ми.

Х’райър меко се усмихна.

— Разбирам. Положението в Ганакари те е разтревожило. Какво става с Дарик, Джайън?

Джайън поклати скръбно глава.

Очите на Х’райър се напълниха със сълзи.

— Тази новина ме опечалява много. Беше толкова мило момче и това бе първото му приключение.

— Зная. Не е имал шанс срещу тях, Х’райър. — Джайън никога нямаше да се примири с ужасната съдба на младия фамилиер.

— Ще уведомя семейството му.

Джайън унило кимна.

— Кажи ми какво се случи в Авария с гилдията — попита Х’райър.

— Казах им, че Карпон не е сам — той има съучастници. Изглежда, се заинтересуваха много и ме помолиха да обясня какво съм разбрал. Както обикновено, погледнаха в съзнанието ми, за да видят дали ще научат повече от нещата, които аз съм видял. Видяха черни нокти и оранжев кръг.

— Разбраха ли?

— Не. Забелязах, че всички бяха много объркани, включително и Яниф. Все още продължават да спорят как да се справят с положението. Яниф беше най-разтревожен. По-късно ми каза, че се чуди дали истинската опасност е Карпон или някаква неизвестна заплаха.

Х’райър потри тила си.

— Ако Яниф е загрижен, тогава и аз почвам наистина да се безпокоя.

— Да, аз също.

— Какво казаха за отровата? Могат ли да обезвредят упойващото вещество?

— Не, не и докато не се сдобият с проба от неизвестния наркотик. Никой от висшите мистици не можа да разгадае същността й чрез мен.

Х’райър беше загрижен.

— Какво ще правим, Джайън? Нашите хора са безпомощни срещу такава заплаха.

Джайън си пое дълбоко дъх.

— Казах на мъдреците да затворят тунела.

Х’райър ахна.

— Но Джайън! Това ще отнеме свободата на фамилиерите! Сега всички наши действия трябва да бъдат контролирани от Авария. Вторият тунел беше тайната ни врата.

— Мислиш ли, че не знам това? Уверявам те, мислил съм много, ютал, но нямаме друга възможност — не и ако искаме да осигурим безопасността на нашите деца. Нищо няма да спре Карпон.

— Не сме ли способни да опазим тунела от такава заплаха?

— Те са много и са добре въоръжени. Освен това не знаем кои са техните съюзници. Възможни са огромни загуби. — Юмрукът му се стовари върху масата. — Няма да позволя да загубим друг фамилиер в Ганакари. Дарик беше последният! Достатъчно е това, че от години оберианите ни преследват в някои райони! Наистина съм разтревожен. Ако Карпон влезе в тунела на Ма’ан, нашият свят е в опасност. Познавам го, няма да спре, докато не провъзгласи Ма’ан за свой.

— В състояние сме да го победим — поклати глава Х’райър. — Никой от Ганакари не може да се мери с фамилиерите.

— Вярно е. Аз повалих много от тях, но какво ще кажеш за неизвестния наркотик? Той ни прави безпомощни. Трябва да използваме благоприятния момент и да открием състава на това вещество. Докато това стане, аз ще защитавам света на мъглата.

— Хората ни ще бъдат потресени. Да загубят свободата си — не е ли това най-лошото нещо за един фамилиер? — изрече тъжно Х’райър.

Джайън му отвърна с твърд спокоен поглед. Никога нямаше да забрави въздействието на онова коварно вещество върху себе си. Ужасът от него.

Х’райър знаеше през какво е преминал Джайън. Той мъдро, но неохотно прие решението му.

— Кога мъдреците ще затворят тунела?

— Тази вечер.

— Ще кажа на хората.

Джайън кимна. Отиде до прозореца и се загледа в прекрасния пейзаж към езерото. Ма’ан, неговият дом. Най-красивата земя. Толкова първична и естествена — като неговите хора. Затварянето на тайния тунел беше най-трудното решение, което някога е взимал. И подозираше, че това е само началото на огромната напаст, която се приближаваше.

Изведнъж го разтърсиха тръпки. Капчици пот избиха над веждите му. Затвори очи и опря чело в рамката на прозореца.

— Твоето превъплъщение приближава — обади се Х’райър. Дори от другия край на стаята забеляза симптомите. Бе изстрадал твърде много, за да не ги разпознае.

— Да. — Джайън се опитваше да оправи дишането си, което изведнъж странно се разколеба, преди отново да стане равномерно.

— Тя знае ли? — Х’райър се приближи и застана зад него.

— Не. — Нови тръпки го разтърсиха.

Х’райър постави нежно ръка върху рамото му.

— Какво ще правиш, племеннико?

— Скоро ще й кажа. Тя ще реши сама.

— Може да не го преживее. — Х’райър беше принуден да го изрече. — Никога жена, която не е фамилиерка, не е…

— Ще го преживее. — Джайън се взираше в него с многозначителен поглед.

Х’райър притаи дъх.

— Искаш да кажеш, че ще се жертваш?

— Ако се наложи.

Х’райър стисна рамото му.

— Кой ще ни управлява тогава? — развълнувано попита той.

Джайън смутено се усмихна.

— Мисля, че ще преживее превъплъщението. — Дали обаче ще поиска, това беше въпросът, Джайън обаче запази съмнението си за себе си.

— Добре. Трябва да спазим традицията — това ще бъде първият брак между мъж фамилиер и жена от друг свят. Уместен начин да започнем… с общо управление на всички! — Той с обич потупа Джайън по гърба, опитвайки се да облекчи тревогата му от сериозното положение.

Джайън благодари за жеста на своя ютал.

— Но детето ти едва ли ще е фамилиер, Джайън. Каквито и да са теоретичните шансове, просто не вярвам, че с чуждоземна жена ще те сполети това щастие. — Родът на Джайън изпитваше огромна гордост от факта, че много поколения крале бяха тяхно пряко кръвно потомство. Да ти се роди момченце с разноцветни очи, беше изключително събитие за един дом и род. А при тях се бяха раждали с поколения.

При фамилиерите деца от смесени двойки бяха рядкост. Всъщност само едно дете беше родено от такъв брак, и това беше Реджар.

Джайън изгледа своя съветник изпод мигли.

— Тя ще роди бебе фамилиер.

Х’райър се ухили.

— О, на какъв се правиш сега — на мистик чарл? Добил си способности да предсказваш?

Джайън вдигна царствено глава.

— Разбира се, че не. Аз притежавам нещо много по-добро, ютал.

— И какво е то, племеннико?

— Фамилиерската дързост.

Дълбокият смях на Х’райър отекна през коридорите.

 

 

Дженис стана от леглото и се приближи до огромния прозорец.

Гледката пред нея беше невероятно красива. Езеро с кристално чиста синя вода, заобиколено от гъста тропическа растителност.

Лек бриз разнасяше сладостно ухание и милваше косата й. Джайън. Той беше като този свят. Загадъчен и красив, когато го гледаш. Опасен и непредсказуем, щом го познаеш.

Идеше й да го разкъса.

Беше излязъл, докато тя спи. Миналата нощ той опустоши душата й, сто пъти я накара да обезумее. Отново и отново. Понесе я към върха на страстта толкова пъти, че забрави броя им. И през цялото време не промълви ни дума.

Остави тялото му да говори вместо него. В моментите й на колебание бе й показал другата страна на своя характер. Властен и покоряващ.

Той я беше измамил.

Измами я по възможно най-лошия начин! Макар точно в това да беше въпросът…

Начинът, по който Джайън ги спаси от велдите, невероятната му издръжливост, изключителните му способности, отказът му да се преклони и пред най-страшната опасност — всички тези качества говореха за голяма духовна мощ.

Този мъж беше не просто фамилиер, а крал на фамилиерите.

Мислите й се върнаха към първата им среща, в килията на Ганакари, когато той „прие“ условията й. Спомни си как й беше казал, че нещата може да не са такива, каквито изглеждат. Колко прав е бил!

Тогава тя не разбра какво иска да каже пленникът. Самонадеяно си мислеше, че ще може да контролира положението и го освободи от веригите му. Сега знаеше добре, че никой не може да владее фамилиер.

Вчера той беше прав за едно нещо — тя не биваше да сключва такава сделка с него.

Но отчаяната ситуация принуждава човек към отчаяни мерки. А тогава Дженис беше толкова отчаяна.

И той знаеше това. И двамата бяха в смъртна опасност. Спомни си как дъхът му в ухото й я възбуждаше по начин, който не можеше да обясни. Бил е толкова възбуден, когато е стоял зад нея, готов да я обладае. Готов да улови нищо неподозиращата си жертва.

Гальовното му мълвене отново прозвуча в съзнанието й. Горещи, страстни фрази, които тя взе за думи на страстта. Колко е грешала.

Сега, когато разбираше езика на фамилиерите, тя си спомни няколко от мистериозните думи, които той произнесе.

Ей махана не Туан — Аз отхвърлям всички други…

А Джайън ври ре Туан — За мен няма друга…

Дженис прехапа устни и сълзи напълниха очите й. Защо бе направил такова нещо? Каза й, че фамилиерите могат да почувстват своите съпруги. Ако беше така, защо не я остави и тя да направи своя собствен избор? Защо не я попита, защо не й даде правото сама да реши?

Защо не я изчака?

Мъркащият му глас се върна отново в мислите й. Силната му ръка сграбчи косата й и копринените му устни докосваха шията й: „Моля те да почакаш… кажи ми да спра…“

Отвърна му да не спира. И той направи това, което тя поиска от него.

Но тя не знаеше!

Нима, ако знаеше, каза й вътрешният й глас, щеше да постъпиш различно? Истината бе, че тя отчаяно искаше да избяга от Карпон и беше готова на всичко, за да успее.

Ох, всичко бе толкова объркано. И отново се съсредоточаваше, както винаги, в нейния живот, върху властта.

Може би първоначално Джайън не е имал избор. Може би, когато е осъзнал какво е тя за него, е бил принуден да постъпи така. Но после? През всичките тези дни, които пътуваха заедно — той можеше да й каже.

Но тъй като беше хищник, целта му бе да я впримчи.

Ноздрите й пламнаха. Нямаше да стане. Сега трябва да я освободи.

Сълза се търкулна по бузата й. Тя ядно я изтри.

Ако в бъдеще копнее за неговото еротично ухание и трепери за тъмнозлатистата коса, щеше постоянно да си напомня каква цена плащат поробените от властта.

Взела решение, тя търпеливо зачака завръщането на фамилиерите.