Дара Джой
Надареният (17)

16

Дженис седеше на брега на езерото.

Скритото местенце в гъстата растителност й осигуряваше усамотение, а пред нея се ширеше гледката на кристално чиста синя вода, която леко се плискаше о брега. От дясната й страна поточе извираше от огромното езеро. Ромонът на водата успокояваше разтревожения дух, търсещ мир и хармония.

Тя хвърли разсеяно няколко камъчета във водата и се вгледа в концентричните кръгове, набраздили повърхността. Едно просто действие като падането на камъка предизвикваше толкова сложни последици. Подобно на моя живот, помисли си тя.

Ударът на камъка с водата наподобяваше много на първата й среща с Джайън. Събраха се бързо и решително. Трептенето на кръговете обаче продължаваше да бразди водната повърхност.

Не че тя беше търсила такова усложнение.

Но то я беше сполетяло.

В стремежа си към свобода и разгръщане на своя дух тя си беше усложнила живота. Джайън.

Винаги се връщаше към Джайън.

Нямаше да я пусне лесно, вече го знаеше. И въпреки че й обеща, мъж като Стража на мъглата никога нямаше да се откаже от битката за нея, защото, ако го направеше, щеше да тръгне срещу своята природа.

А какво може да каже за себе си? Нима тя самата не го искаше? О, как го желаеше. Копнееше за него. Харесваше го. Дори когато беше далеч, продължаваше да го чувства непрестанно като част от себе си.

Той растеше в нея като зародиш.

Дали пък съдбата не бе решила да са заедно? Не можеше да отрече странната близост между тях, те бяха като парчета от една и съща мозайка, които образуват едно цяло, които си пасват.

Но къде оставаше нейната собствена воля? Нейната свобода? Какво щеше да стане с нея? Объркана, тя хвърли още едно камъче във водата.

И въпреки доброто си скривалище, не се изненада, когато усети Джайън зад себе си. Нямаше място, където фамилиерът да не може да я открие, ако пожелае. Затова в случай че го напуснеше, трябваше да стане с пълното му съгласие.

А при сегашните обстоятелства нямаше никакви изгледи за успех.

Усети как той безмълвно седна зад нея. Остави я да подреди обърканите си мисли. Също като котка…

Накрая тя заговори, като продължаваше да се взира във водата.

— Тук съм затворничка.

— Не — меко й отвърна той.

— Но ти няма да ми позволиш да си тръгна!

— Много е опасно. — Не този отговор би искала да чуе. Но вече беше разбрала, че фамилиерът е майстор на хитростта и думите му често довеждат до целта, която са си поставили.

Тя шумно въздъхна, беше раздразнена. Но въпреки това изпитваше странното чувство, че е и очарована. Тъй двойствена беше и природата на котката — винаги мила и ласкава, винаги потайна и непредсказуема.

Джайън усети настроението й.

— Просто исках да дойдеш, за да опознаеш тази земя, моя народ. — Промълви ласкаво. — Не ти ли харесва тук, не е ли красиво?

— Много е красиво. Но това не е моето място.

Той се наведе напред така, че тя да може да почувства топлината му с гърба си, после погали дългата коса върху рамото й.

— Напротив, таджа, твое е.

Тя настръхна цялата.

— Не ме наричай така.

— Свързан съм с теб. — Дъхът му галеше шията й. — Не мога да имам друга. — Устните му се впиха в рамото й. — Не искам друга.

— Моля те, Джайън! — Тя се дръпна от топлите му устни. Докосването му, както винаги, я объркваше.

Джайън не се отказа. Силната му ръка обгърна кръста й, притисна я, прилепи гърба й към гърдите му.

— Защо? И двамата се привличаме, чувствата ни с всеки изминат ден стават все по-силни. Знам, че и с тебе е така. Обичам те, писано.

Дженис затвори очи. Сълза се търкулна по лицето й. Той се сгуши в извивката на врата й.

— Не ме ли обичаш, Дженис? — измърка до нежната й кожа.

— Обичам те — задъха се тя, признавайки истината и пред себе си. — Обичам те, Джайън.

Устните му се прилепиха за шията й, милваха я нежно, любящо.

— Когато приключи това с Карпон, ще те заведа навсякъде, където пожелаеш, Дженис. Ще ти покажа Алианса, ще сложа в краката ти изкушенията на другите светове, ще те даря с всичко, което е мое.

Дженис беше поразена от предложението му. Въобще не беше се досетила, че може да иска да пътува с нея.

— Ще направиш ли това за мен? Ще оставиш хората си?

Той леко се усмихна.

— Никога няма да оставя моите хора. Не става въпрос за това.

Тя се изви в прегръдката му, отдръпна се леко и го погледна.

— Но ти току-що каза…

Красивите му зелено-златисти очи потънаха в нейните.

— Фамилиерите обичат да пътуват. Мога да ти дам това, което желаеш, Дженис. След време. Повярвай ми.

Той наистина можеше да го стори. Много пъти вече той я беше изненадвал. Понякога дори бе постъпвал против себе си заради нея. Джайън имаше куража да опитва нови пътища — беше го доказал безброй пъти по време на тяхното пътуване.

Тя прехапа устни.

Може би не виждаше ясно ситуацията? Джайън не беше просто силен мъж, той беше и мъж, който упражнява власт. Нямаше ли да го промени? Нямаше ли да се отрази на целия му начин на живот?

Изведнъж прозрението я осени.

Преди време, когато двамата се срещнаха, тя си мислеше, че фамилиерът ще я освободи. Може би това не беше обикновено предложение, а пророческо предчувствие…

Може пък Джайън да беше ключът към свободата на нейното сърце?

Беше ли прав, когато каза, че голямата любов може да освободи душата? Тюркоазените й очи се напълниха със сълзи. Може пък Джайън да беше истинската свобода за нея.

— Моля те само да си помислиш върху това. — Пръстите му леко докоснаха устните й. Силна тръпка го разтърси. Зрънца пот избиха по челото му. Той се дръпна и се преви на две.

Дженис докосна ръката му.

— Какво има, Джайън? Да не си болен?

Той си пое дълбоко дъх, опитваше да възвърне самообладанието си.

— Не, не съм болен. Помолих те да помислиш върху тези въпроси, но се страхувам, че трябва да вземеш още едно решение. Сега, таджа. Много важно решение.

Тя разтревожено го погледна.

— За какво говориш?

— Има нещо, което мъжете фамилиери не говорят на никого извън Мъглата. Това се прави, защото нашата природа е много особена. В зли ръце тази информация може да причини нещастие на моите хора. И това, което сега ще ти кажа, е една от многото причини да се стремят да ни пленят, една от причините да се забулваме в тайнственост.

Дженис беше покъртена от доверието му в нея и в същото време се страхуваше да научи тайната му. Все пак надделя куражът й, както и загрижеността й за него.

— Това, което трябва да направя, свързано ли е с треската ти?

Очите му заблестяха благодарно. Тя го беше разбрала.

— Да. Това, което трябва да се направи, ние наричаме превъплъщение.

— Превъплъщение? Какво е това?

Джайън я притисна в обятията си, въпреки ситните тръпки, които го разтърсваха.

— Забеляза ли, че тук повечето от мъжете са на средна възраст?

Дженис се замисли. Наистина й беше направило впечатление.

— Да, но си помислих… е, не съм сигурна. Всички знаят, че фамилиерите са толкова… толкова… — не можеше да намери думите.

Джайън се засмя.

— Една от причините да сме такива, е заради превъплъщението. Когато един фамилиер достигне върховото си ниво, някъде между тридесетте и четиридесетте години — за всеки от нас това е различно — ние се превъплъщаваме.

— Какво разбираш под превъплъщение?

— Това е процес, който дава възможност на фамилиерите да поддържат идеалното си физическо състояние. Цял живот.

— Не разбирам. Нима се опитваш да ми кажеш, че не стареете?

— Не, стареем. Но преди това се превъплъщаваме девет пъти. Всяко превъплъщение в живота на фамилиера продължава приблизително около едно десетилетие.

— Така поддържате оптималното си ниво — бузите й пламнаха — цели деветдесет години?

Той кимна.

— Продуктивните ни години, през които задоволяваме физическата част на нашата природа.

Понятието беше много чуждо за нея.

— Какво се случва, след като изминат тези девет цикъла?

— През останалата част от живота си започваме да стареем естествено. Моят ютал, Х’райър е извършил своите превъплъщения. Това е една от причините да е мой толкова ценен съветник, защото е натрупал доста житейски опит по време на живота си.

— Значи това е жизнено важно за вас, за да останете млади и красиви?

Джайън широко се усмихна.

— Благодаря ти, таджа, но погрешно ме разбра. Външността ни няма нищо общо. Превъплъщенията са важни, за да поддържаме физическата си издръжливост.

— Защо?

— Това е най-голямата сила и най-големият дар на фамилиера.

Дженис предпазливо го изгледа.

— И как се извършва това превъплъщение?

Джайън въздъхна.

— Е, нали разбираш, мъжът и жената…

Дженис не можеше да повярва.

— Сигурно се шегуваш?

— Страхувам се, че не, моя Дженис.

— Но… как така?

— Трябва да ти обясня как фамилиерите гледат на тези неща. Ние вярваме, че свръхчувствителността ни се дължи на огромно ниво на енергия. Когато се любим, сексуалната ни същност достига по-високи нива. Мъжа и неговата съпруга наистина се сливат. Този акт ни извисява, всеки отделно, и расата като цяло.

— Звучи красиво…

— И е красиво, Дженис, макар все още да не съм го изживял с теб.

— С мен.

— Да.

Тя преглътна.

— В какво точно се състои това превъплъщение?

— За мъжа фамилиер освобождаването и свършването в любовния акт са две отделни неща. Ние се стремим да дадем удоволствие на жената с многобройни освобождавания — понякога правим любов дни наред. Всеки път, когато жената достигне върха на страстта си, нейната енергия се прехвърля към мъжа — и така се увеличава неговата жизненост. Ако двамата са в хармония, започват ритуала на превъплъщението, което ние наричаме Деветстотин ласки на любовта. Жизнената им енергия ще протича между тях, ще ги извисява на по-високо ниво на съществуване. Ти вече си виждала нещо подобно — превръщането ми в котка.

Тя кимна разтреперано, зашеметена от това, което беше чула.

— Подобно събитие може да се случи само когато мъжът е започнал енергетичното си формиране, той ще поведе съпругата със себе си, докато се осъществи превъплъщението. Това е церемония на издръжливостта, изпитание, преход, благословия — всичко едновременно, което не само води до физически промени, но и до духовно съвършенство.

Той я наблюдаваше внимателно. Дженис почувства тежестта на камъчето в ръката си.

— Нима и двамата съпрузи трябва да бъдат подложени на това превъплъщение?

— Мъжът трябва, жената има право да избира.

Най-накрая го разбра. Той й го каза съвсем ясно. В последна сметка тя щеше да реши.

— Някога жена, която не е фамилиер минавала ли е през това?

— Не.

Дъхът й секна.

— Какво ще стане, ако не успея, Джайън. Аз не съм фамилиерка! Няма да се справя…

Той улови лицето й в дланите си.

— Ако видя, че не можеш, ще прекъсна.

— Какво ще се случи, ако го направиш?

Той отклони поглед и не й отговори.

Дженис стисна ръката му.

— Много е рисковано, Джайън. Какво правят мъжете, които не са женени? Сигурно трябва да има някаква алтернатива.

Мускул заигра на челюстта му.

— Има жреци, които превеждат през това изпитание и неженени мъже. Такъв избор не ми допада, нито ще го направя, ако се наложи. Дал съм клетва на теб, не мога да я наруша.

Нито тя щеше да го иска — но ако животът им беше в опасност…

— Има ли някакъв друг начин?

— При извънредни обстоятелства мъжът може понякога да изпълни превъплъщението сам, като се потопи в дълбок мисловен транс. Обаче това се постига доста трудно, може да бъде опасно.

Както изглежда, нямаше избор. Ако я интересуваше какво ще стане с него.

— Правил ли си го преди, Джайън?

— Само веднъж. Имам малка линия на превъплъщението от вътрешната страна на бедрото си.

— Виждала съм я.

Той вдигна вежди. Дженис се изчерви.

— Учудвам се, че си я забелязала, особено на такова място.

Две трапчинки се появиха около устните му.

— Ходил си при онези жреци? — Непонятна ревност я разяждаше.

— Да, както правят всички, които не са женени.

Мрачни мисли я накараха да потръпне.

— Така си запазил своята жизненост? — Ноздрите й пламнаха, когато установи какво означава това. — Не е много честно спрямо бъдещите съпруги.

Джайън се засмя. Ръката му се уви около врата й и я притегли по-близо.

— Ах, ето защо го пазим в тайна. — Зъбите му захапаха възбуждащо врата й.

Дженис се нацупи. Не можеше да си позволи да се усмихне. Той не беше единственият, който…

При страдалческото й изражение, Джайън не можа да продължи шегата.

— Всяко следващо превъплъщение има своята красота, таджа. По време на него ние можем да дадем живот, Дженис.

Тя се задъха.

— Искаш да кажеш…

— Да. Можем да дарим нашите съпруги с превъплъщение.

Това вече й дойде много.

— Мога да те даря със своята жизнена сила само веднъж на десет години, Дженис.

Тя го гледаше слисана.

Той я изгледа през булото на черните си мигли.

— Сега разбираш защо тази информация не трябва да се разчува.

— Да — прошепна тя, все още зашеметена от това, което й беше казал. Ако фамилиерите и досега са били преследвани, тя не можеше да си представи какво щеше да стане, ако се разбере, че те могат да даряват живот с любовта си.

Отново го разтърсиха спазми. Сухите му устни се притиснаха в челото й.

— Ще те чакам в нашата спалня. Направи своя избор.

След това той я пусна и си тръгна така тихо, както беше дошъл.

И докато Дженис се взираше във водата, опитвайки се да вземе най-важното решение в своя живот, Джайън Рен се оттегли в спалнята.

 

 

Дженис измери камъка в ръката си.

Нямаше значение колко я беше страх. Нямаше значение, че се бе опитвала да се отдръпне от него. Сега всичко това нямаше никакво значение.

Най-после той я беше пленил.

Дженис познаваше Джайън — той не можеше да постъпи иначе. Беше честен с нея.

Тя не искаше да го загуби. Джайън Рен се беше просмукал в нея. Беше в сърцето й, в ума й, в душата й.

Той беше и огромна вълна, и леко вълнение. Стъпка по стъпка беше я дебнал, ревностно пазеше взетото, докато накрая напълно я улови. Взе я.

И тогава просто й предложи сърцето си.

Колко опасни бяха тези фамилиери!

Тя затвори очи и стисна камъка в ръката си. Искаше това благородно сърце. Искаше го. Искаше този невероятен фамилиерски дар в замяна на любовта си. Искаше да бъдат заедно, да бъдат живи и прегърнати, да споделят един и същи дъх.

Да открият възвишеното щастие.

Не претендираше, че разбира мистичните способности на фамилиерите или пък начина, по който разпознаваха своите съпруги. Но беше повярвала в тези способности… защото той й беше показал какво значи безгранична любов, любов, която непрекъснато се променя и сякаш става все по-силна.

Любов, дива и необуздана. Безкрайна. Свободна.

Дженис разтвори ръката си и пусна камъчето във водата.

 

 

Отиде при него. Той знаеше, че ще отиде.

Сам приготви спалнята. Първо запали стотици благоуханни восъчни свещи, блясъкът им беше мек и озаряваше всичко като тяхната любов.

Съблече всичките си дрехи. После разпръсна цветове тасмин в шадраванчето, изсипа парфюм, постави ароматични стъкленици до възглавниците и копринените завивки, постлани върху пода и ниското легло. Сребърната тъкан преливаше в лилаво и червено и бе изпъстрена със загадъчни шарки, предназначени да възбуждат чувствата, да засилват удоволствието.

Разпръсна цветя и върху пода. Сладък аромат изпълни въздуха. Знаеше, че копнежът на сплетените им тела скоро ще излъчи още благоухание.

Отвори вратите на балкона, за да влезе лекият бриз, за миг затвори очи и се заслуша в чувствената музика на струните, които звъняха от нощния вятър.

Кръвта му силно пулсираше в жилите с първичен необуздан ритъм.

Превъплъщението беше мистична трансформация на фамилиера. Свръхчувствеността беше израз на любовта, духовна и физическа. Любовният ритуал беше пътешествие, търсене, намиране на нов живот за тялото, сърцето и духа.

През целия си живот мъжът събираше сили за своите превъплъщения — променяше се, узряваше. Неговата жена щеше да го събуди напълно. Тя щеше да стане катализатор, да му даде истинската сила на страстта.

Сега той щеше да изживее това с Дженис.

Да й се отдаде напълно, надяваше се да получи пълното й отдаване. Да се остави на женската й сила. Тя щеше да го завладее дори когато той я обладаеше. Чувствеността на жената щеше да го освободи и прероди.

И той щеше да узрее и да се обнови нейната любов.

Джайън тъкмо подреждаше купата с плодовете на вълненото килимче, когато Дженис влезе в спалнята. Очите им се срещнаха. Тюркоазено и зелено-златисто. И двамата знаеха какво означава това.

Той й подаде ръка.

Тя я пое.

Бавно мина зад нея, повдигна косата й, притисна устни в тила й. Разкопча дългата й туника и проследи как тя се свлича по тялото й.

Вдигна я на ръце и стъпи в шадравана.

Бездънните му очи отразяваха пламъчетата на свещите, докато мълчаливо я оглеждаше и изучаваше всяка нейна черта.

— Какво да правя, Джайън? — прошепна тя.

Той леко се усмихна.

— Превъплъщението е спонтанно и телесно. Има девет цикъла. Аз ще те водя през тях, а ти ще насочиш своята енергия.

Дланите й притиснаха силното му лице.

— Вярвам ти, мой тадж.

Той притаи дъх при простите думи, които казваха толкова много. Беше го нарекла крал и като направи това, тя признаваше не само какъв е той, а и кой е за нея.

Той извърна лице и я целуна жадно в средата на дланите.

— Все още не съм взела последното си решение — дрезгаво каза тя.

— Не, направила си го.

Той я пусна и тя застана пред него. Гребна в шепите си вода и загледа как се стича по заоблените й гърди. Тихото клокочене на водата в шадравана успокояваше, но и стимулираше.

Дженис слушаше хармоничните звуци на нощта, лекият звън, който се сливаше с чудесното ухание на тасмин и на още нещо. Тасминът от разцъфналите цветове, а другият аромат от Джайън. Успяваше да чуе и звуците на животните в градините.

— Ма’ан ти говори — прошепна той. — Загреба още вода и обля кожата й. — Веднъж щом стане твоя кръв, никога няма да го напуснеш, писано.

И ще остане при него.

Клепачите й трепетно се затвориха от опияняващата страст, която я обливаше от нежното му докосване. Съвсем леко. Но безпогрешно.

Тя се залюля във водата, когато той обля и косите й с ароматната топла течност.

Джайън плавно се потопи при нея, отметна коса назад, когато главата му се показа над повърхността. Пръстите му сграбчиха кръста й под водата и я приближи по-плътно до него.

Отново се потопи под водата. И в този миг тя почувства обхождащия му език да очертава ръба на пъпа й. Топли леки милувки сред студената, леко ромоляща, вода.

Тих стон се изтръгна от устните й.

Кое те докосва по-добре… аз или водата?

Гласът му замърка в съзнанието й, когато почувства нов лек допир на езика му между бедрата си. Пръстите й се вкопчиха в раменете му. Той или водата? Дори нямаха нищо общо.

Той отново излезе над повърхността и се взря в нея, капки трептяха върху гъстите му черни мигли и отразяваха пламъците на стаята. Бавно й се усмихна.

Разклати глава, опръска я с водните капки и се засмя тихичко, когато тя отскочи назад.

Ръцете му обвиха кръста й и мокрото му тяло се притисна в нейното. Наведе глава и докосна устните й с възпламеняваща ласка. После лекичко, едва-едва. Целувките на Джайън. Всичките предназначени да измъчват и да предизвикват.

Тя измърмори нещо несвързано, когато нежно погали брадичката му.

Той я вдигна от водата. Постоя с нея в средата на шадравана, изчака, докато ароматичната вода се стече от тях, преди да я положи на меките възглавници на пода. После внимателно коленичи пред нея, сякаш беше олтар.

И леко започна да духа върху тялото й, като най-лекия бриз, от раменете й до пръстите на краката. Горещият му дъх изпари капчиците влага.

— Джайън. — Тя погали гърдите му, за да усети атлазената тъкан на кожата му. — Прегърни ме. — Нежно, но решително, той улови ръцете й и ги спусна до тялото й. Все още не искаше тя да го докосва.

Взе стъкленицата с благовонно масло и я стопли в дланите си.

Изля малко в ръката си и започна да разтрива маслото върху тялото й с продължителни ласки. Навсякъде, където минаваха ръцете му, плътта й сякаш се надигаше, за да посрещне допира му. Така той докосна всяка част от тялото й с ласкави пръсти — от устните до пръстите на краката й.

Маслото върху кожата й заблестя на меката светлина от свещите. Очите на Джайън също блестяха, въглените на фамилиерското желание, което Дженис добре познаваше.

Посегна към купата с плодове и внимателно сряза един бодлив плод, докато се разкрие розовата му сърцевина.

— Затвори очи — измърмори той.

Отряза едно парче, взе месестия плод и погали долната й устна, като остави сока да се стече в устата й.

— Ммм. — Тя облиза сладкия сок.

Джайън се наведе, дългата му коса леко докосна гърдите й. Той бавно облиза лепкавия сладък остатък от устните й. Дженис потрепери.

Седна върху бедрата й и когато тя отвори очи, той постави едната си голяма длан върху сърцето й, а другата ниско на корема й, почувства как се надига и снижава при дишането. Той изравни дишането си с нейното. Синхронно. В хармония.

Наблюдаваше я, разглеждаше чертите й и най-малката промяна в изражението й. Втренченият му поглед оставяше върху нея следи като докосване.

Дженис знаеше какво следва. Той я водеше към превъплъщението бавно, възбуждаше всичките й сетива. За нещастие тя нямаше толкова, колкото жените фамилиерки.

— Да можех да ти дам повече.

— Ще приема това, което ми предложиш, Дженис, и ти обещавам, че ще изживееш всичко, на което се наслаждават и фамилиерките. Те разполагат само с пет сетива, толкова притежаваш и ти.

Ако все още не го обожаваше, заради тези думи си струваше да го направи. И в тях се прокрадваше онази гальовна котешка самонадеяност и самолюбие. Той се усмихваше горделиво, прииска й се да го подразни.

— Много си самоуверен.

Той сви рамене подкупващо.

— Нещо повече. С висшата си техника ще направя така, че изживяването ти да превъзхожда това на фамилиерките. — Той прелъстително й намигна.

— Най-добрите ти качества са скромността и смирението, Страж на мъглата.

Той се засмя, хареса добродушната й закачка. Целуна я. Силно и настойчиво притисна устата й. После чувствено засмука горната й устна.

Върхът на езика му обхождаше повърхността на устата й, молеше я да проникне. Дженис го пусна и посрещна езика му. Джайън я притискаше плътно до себе си, мъркаше, дразнеше слуха й, душеше я игриво, като котка.

Със същия палав маниер той проучи с уста цялото й тяло от главата до пръстите на краката — ходилата, пъпа й, гънката зад коляното й, всичко бе опознато от кадифените му устни.

Дишането му се учести.

Той премина през първия цикъл на ритуала, прониквайки дълбоко в нея, докато тя лежеше под него. Беше агресивен, но въпреки това нежен, съчетание от порив и чувственост с истинска мощ. Дълбочината на проникването му зависеше от темпото на тласъците му, той следваше древния ритъм — осем плитки и едно дълбоко проникване. Дженис беше зашеметена от възбуда.

Почти неусетно я пренесе във втория цикъл. Седем плитки и един дълбок тласък.

И тогава започна да сменя позата й, сякаш тя изпълняваше движенията на сложен, добре научен танц. Пред него. Под него. Отстрани.

А когато той достигна третия цикъл, Джайън знаеше, че с приближаването на нощта любовните ласки щяха да бъдат повече, отколкото можеше да си представи. Ритъмът ставаше все по-бърз и двамата изпаднаха почти в унес. Колкото и да се опитваше да сдържа страстта си с всеки следващ цикъл, Джайън ставаше все по-яростен и настойчив.

Той захапа рамото й и я издърпа под себе си, така че тя да легне по корем. Плъзна се над тялото й и проникна отзад.

— Вдигни бедра — измърмори подканващо в ухото й. Когато тя го направи, той захапа тила й.

После й показа как да движи тялото си, как да отвори трептящия си отвор за него. Превърна се в съскаща котка и чувствен мъж — мъркащо животно и страстен любовник.

Мълчеше. Движеше се. Обгръщаше я с топлина. Обливаше я с чувствени вълни.

Предаде се на страстта, която се развихри. Див. Свободен. Доближаваше се до жарките вълни на кулминацията, въздържаше се и все пак не се отдръпваше.

Дженис го притискаше, държеше го, откликваше.

Но най-важното, тя му позволи да бъде фамилиер.

Не се отдръпна от грубите му тласъци, неконтролируеми реакции и дивите му страстни викове.

И когато той стигна шесто ниво, тя не можеше да си поеме дъх. Когато й спомена за деветстотинте милувки на любовта, тя си помисли, че просто се изразява образно. Сега не беше сигурна. Какво ще стане, ако не успее да издържи?

Белите му зъби захапаха гърлото й и тя забрави всичко друго освен омайващото докосване.

До седмия цикъл тя знаеше, че ще бъде негова. Точно както той искаше.

Докато Дженис се опитваше да успокои собственото си дишане, като се обърна и легна по гръб, той седна на колене пред нея и вдигна краката й на раменете си. Сграбчи здраво глезените й, сгуши лице в петите й, дръпна я в скута си и проникна напълно. Тя простена от удоволствие.

После закрещя при тласъците, които последваха.

— Моля те, Джайън! Джайън! — замоли се тя.

И тогава той леко се отдръпна, беше я чул, макар и със съзнание, забулено от страстта.

Спусна пръсти до чувствените й гънки, без да спира да се движи в нея. Притисна долния край на дланта си и рязко проникна по-дълбоко, което я понесе до върха на насладата. А от началото вече го беше правил безброй пъти.

Но в този стадий силните вибрации и освобождаването му бяха опасни за него. По време на превъплъщението решаващо беше мъжът да не достигне своето освобождение до девето ниво.

Изръмжа нещо неразгадаемо и властно постави върха на пръста й върху мъжествеността си.

— Натисни — заповяда той.

Шокирана, тя се взираше безмълвно в него. Това ще ми позволи допълнително удоволствие, без да се освободя, таджа. Направи го, както я помоли. Той отметна назад косата си, продължителни и тихи стонове се изтръгваха от гърлото му.

Отдръпна се, пъхна ръка под бедрата й и я повдигна към лицето си. После я люби с уста. Дженис започна да хлипа. Това беше прекалено много!

Джайън отчаяно се опитваше да се отдръпне, но беше във властта на магическия ритуал. Джайън отново сменяше позите им. Лягаше настрани и се забавляваше с нея, опитваше се да спре за момент — нечувано нещо за един фамилиер в средата на неговото превъплъщение.

— Трябва да изживееш всеки миг, таджа — конвулсивно изрече той. — Всяко докосване… всеки дъх… това е единственият начин…

Тя кимна разтреперана.

Тласъците му продължиха в диво променящ се ритъм. Дженис се досети, че чрез това легендарно ускорение, което вече беше много високо, фамилиерът достига върховното ниво. Ако те случайно бяха използвали техниката на усилващото удоволствие, сега тя знаеше, че способността им да достигнат този връх се дължеше на ритуала на превъплъщението.

Когато навлязоха в осмия цикъл, Дженис усети, че той се въздържа заради нея. Капчици пот осеяха челото му, двуцветните му красиви очи блестяха от страст, ръцете му трепереха.

— Трябва да спрем за твое добро — прошепна тя. — Добре ли си…

Силен спазъм сгърчи тялото му. И нейното. Той изстена от болка.

Не бива да спират превъплъщението, разбра тя. Той не би оцелял.

— Не! Не спирай! — И макар да беше изтощена от страстната любов, тя се вкопчи в него, отказа да спре. Тя не беше фамилиерка, но беше жена, която можеше да се бори за своята любов! Знаеше, че ще намери сили. И щеше да покаже на фамилиера силата на женското сърце.

— Не, Джайън! Искам да продължиш. Чуваш ли ме? Няма да ти позволя да спреш!

Усети нов прилив на енергия и желание.

Тя се изви и го положи под себе си. Той сграбчи бедрата й, използва надигането й, повдигна още малко тялото й и енергично проникна. Ръцете й се отпуснаха върху гърдите му, когато се наведе над него, завъртя бедрата си, показа му, че беше достойна жена на фамилиер.

Очите на Джайън се присвиха одобрително.

Тихо хищно мъркане се изтръгна от гърдите му.

Но тя имаше само един миг да се чуди дали котката в него беше се събудила от самото начало.

Ръцете му я обгърнаха мощно и той седна, докато тя седеше в скута му. Продължи да пулсира в нея. Без да отслабва темпото, все по-силно и по-силно.

Както бяха вплетени в здрава прегръдка, той силно се сгуши в рамото й, използвайки захапката „Жилото на меда“. Силно възбуждащи и умели движения, предназначени да засилят сексуалната им пламенност.

Дженис също помагаше.

Изкрещя, почти загуби съзнание от ласките на устните, ръцете, зъбите му.

И той достигна деветото ниво. Девет резки бързи пулсации. Девет дълбоки тласъка.

Дженис стенеше срещу устата му. Той ръмжеше до гърлото й.

Фотони светлина започнаха да го обливат, излязоха от мъжествеността му, пулсираха и блестяха с движенията, когато сексуалната енергия между тях се покачваше по-високо и по-високо и я превръщаше в нещо ново.

Котешката му сила, изглежда, се пренесе в нея. Блясък обви тялото му, примигваше, светеше и изгасваше в синхрон с движенията му, с трептенето му, сякаш беше в процес на метаморфоза. Само че сега той не се преобрази. Случи се нещо друго.

Пулсациите навлязоха в нея и я разтърсиха. Тя сведе поглед към ръцете си и се изплаши, когато видя, че навсякъде около тях се излъчва светлина.

Той докосна устните й и пламенно я целуна. След като издаде див вик, напълно й се отдаде, изригна целият за нея и започна да се освобождава. Предаде й силата си, мощта си, любовта си.

И двамата крещяха, потънали в абсолютната красота на екстаза.

Притискаха се трескаво един в друг в прегръдките си.

А спазмите и пулсациите продължаваха и продължаваха.

Докато накрая притихнаха и всеки отпусна глава на рамото на другия.

Дженис примига. Тя го направи! Преведе Джайън през превъплъщението! А не беше жена фамилиерка. Потърка бузата си в рамото му с любящ жест, докато се опитваше да успокои дъха си.

Слаб гъдел подразни дланта на ръката й, сякаш опитвайки се да привлече вниманието й. Като разтвори пръсти, тя ахна. Малка блестяща светла сфера се бе оформила между тях.

— Виж, Джайън — прошепна тя със страхопочитание.

Изтощен, все още продължаващ да диша тежко, Стражът на мъглата се втренчи в свободно носещата се из въздуха светла топка. Изведнъж влага изпълни зелено-златистите му очи, безкрайно щастие озари красивите му черти.

— Какво е това, Джайън? — изговори тихо тя, с благоговение пред това, което виждаше, както от това, което бяха направили. Двамата все още продължаваха да бъдат един в друг.

Малката светлина отскочи към Джайън, преди да се стрелне обратно към нея.

— Това е нашият син, таджа.

Дженис се задъха.

— Нашият син?

— Да, и той е фамилиер! — Лицето му светна от гордост. Джайън протегна длан и малкото светлинно кълбо кацна върху дланта му.

— Ще го вземеш ли, Дженис? — попита с благоговение.

Дженис беше зашеметена, фамилиерското създаване на потомство беше толкова различно от това на френзите. Докато тя се колебаеше потресена, малката сфера започна да избледнява.

— Защо помръква?

Когато Джайън отговори, гласът му бе пропит с тъга.

— Не го приемаш. Разбирам, че за тебе е твърде скоро…

— Искам го! — извика тя решително, уплаши се, че със самолюбието си беше може би обидила тяхното създание. Не мислеше да има дете, но сега, когато то беше тук… е, това бе друго нещо!

Джайън й отправи благодарен и влюбен поглед. Дженис разбра, че никога няма да забрави този миг. Той улови малката блестяща сфера в шепата си и постави дланта си върху долната част на корема й. Със страшен шум от разтваряне светлината изчезна.

— Къде отиде? — уплаши се тя.

Джайън се засмя на паниката й.

— В теб, таджа. Физическото му тяло ще се развие в тялото ти, но душата, която създадохме, му даде истинския живот.

Тя покри с ръце корема си, едва можейки да повярва, че сега там е тяхното дете. Детето на Джайън. Очите й се напълниха със сълзи.

— Знаеше ли, преди да започнем?

Той поклати глава.

— Знаех, че има някаква вероятност, но това е всичко. Мъжът фамилиер може да дарява живот само по време на превъплъщението, но дори тогава енергиите трябва да бъдат правилни, за да се осъществи зачеване. И макар да можех да го спра, Дженис, не го сторих. Толкова рядко ще имаме възможност… — Той вдигна ръката й до устните си. — Реших изборът да бъде твой.

Кожата му опари пръстите й.

— Значи реши изборът да бъде мой? — Отново безкрайните фамилиерски хитрини.

Очите му заискряха.

— Виждам, че започваш да ни разбираш.

Тя се засмя.

— Не ми е лесно.

— Е, добре. Предпочетох това да е изненада за теб, писано. — Той й се усмихна с целия си чар.

Дженис изведнъж забеляза, че той беше станал по-жизнен и по-млад. Нейната сила бе сторила това с него. Изпълни я чувството за власт.

— Тогава Майка Тан-Ши беше права.

— Какво ти каза?

Дженис му отправи свенлив поглед и прокара нежно пръста си под втората малка линия, която се беше появила от вътрешната страна на бедрото му.

— Няма значение, о, Страж на мъглата, създаде ми доста проблеми за един ден.

Той се засмя и я притегли в прегръдката си.

— О, аз имам на разположение девет живота, за да ти създавам проблеми.

Тя се усмихна във врата му.

— Да, и съм сигурна, че ще го направиш.

Той дрезгаво измърка.